Правим се на маймуни, защото България продължава да бъде руска - кремълска колония
Който желае да застане отпред на страната би трябвало да има " топки " – да понесе отровата на колониалния диктат
Огнян Минчев
Ако наблюдавате мненията на двата полярни политически лагера във връзка обявата на Die Welt, можете да останете с усещане, че става дума за две напълно разнообразни събития, подложени на строга оценка. От едната страна се възвеличава храбростта, отговорността, принципността на премиера Петков пред лицето на една нерешима алтернатива - българската военна помощ за Украйна. От другата се сипят обвинявания във волунтаризъм, заобикаляне на закона, користни сметки за комисионни, безволие в името на властта - сама за себе си - и така нататък Българският политически спор от дълго време е напуснал
зоната на здравия разсъдък,
в която е допустимо както да защитаваш позиция срещу другата страна, по този начин и да отдадеш дължимото на общия интерес на обществото - страната в една обстановка, в която въпреки всичко има явни параметри, ограничавания и благоприятни условия, диктувани от действителността.
Две са главните аргументи за това положение на нещата - в случай че се абстрахираме от третата, а точно - обичайна партизанска политическа просвета, в която противникът е зложелател на живот и гибел, в случай че няма някаква обща спекулация, която краткотрайно да ни сближи.
Първата причина е психическа, а втората - дано я назовем " геополитическа ". Психологически ние сме поляризирани не просто поради Facebook, даже не и поради взаимоизключващите се оценки за близкото ни минало, в частност - това след 2009 година Тези оценки са по-скоро разследване, в сравнение с причина за поляризацията. Нашата афективна (емоционално възбудена) оценка на политическите процеси е достигнала до такава степен, че ние към този момент не сме в положение да се сложим " в обувките " на другата страна. Да се опитаме да разберем картината през очите на другата страна, опциите, с които тя е разполагала или разполага. И тогава да дадем оценка на метода, по който тази друга страна е реагирала на съответна обстановка. Да съпоставим държанието на другата страна с метода, по който ние бихме реагирали в аналогична обстановка.
Ако се опитаме
да влезем " в обувките " на Петков
през първите месеци на експанзията в Украйна, можем да се споразумеем най-малко за следното. Всички сътрудници на България (без Унгария) са оказали и не престават да оказват помощ на Украйна, стимулирани от две основни аргументи. Първо, главният принцип на модерна Европа - ненакърнимост на териториалните граници със мощ - е погазен свръх брутално от кремълския режим. След като Вашингтон, Берлин, Париж, Лондон са позволили Кремъл да се отърве с умерени стопански наказания след 2014 година, през днешния ден към този момент е ясно, че режимът на Путин слага под въпрос самите основи на битие на интернационалния ред и приготвя всеобща европейска рецесия на ескалиращо безвластие. Оттук - второ, в случай че Западът не направи всичко допустимо да възпре агресора, без подозрение Европа я чака " резултат на доминото ", който ще унищожи непринудено постигнатия интернационален ред след 1990 г.
От тази позиция върху българското държавно управление сигурно е оказван политически напън да " свери часовника си " с общата позиция на НАТО и Европейски Съюз. Едва ли някой е претендирал директно от София да изпрати оръжие на Киев, само че фактът, че България разполага с един от най-големите оръжейни арсенали на руско оръжие от Студената война, че българският военно индустриален комплекс е най-големия производител на муниции за руския вид оръжейни системи, не може да е било без значение. Петков и партията му се декларират като прозападна - европейска и атлантическа групировка, която се предлполага да бъде солидарна с напъните на сътрудниците си за оказване помощ - в това число военна - на Украйна.
Същевременно Петков и партията му са свежа политическа креатура на " баща Румен " и олигархичния кръг зад него, откъдето намръщено поясяват на протежетата си от Политическа партия, че не обичат " войнолюбци " и не гледат с положително око на оръжейната поддръжка за Украйна. Паралелно с това, партията на Петков одеве е основала най-сложната и неуместна - " орел рак и щука " - коалиция с някогашните комунисти и с партията на чалгаджийския лобизъм " на парче ". Лидерката на Позитано гневно твърди, че ще скапе обединението, в случай че " един патрон " замине от България за Украйна. Петков и Василев знаят, че рухването на техния кабинет ще ги отдалечи от властта за дълго, в случай че не вечно.
Дилемата се изостря с възходящата рецесия на украинската войска за муниции в неравното опълчване на мощния и нахален източен агресор. Решението е явно.
Заобикаляме политическата обсада в личното си държавно управление
с " карт бланш " за бързо възходящ търговски поток от българско оръжие за " трети страни ". Правили са го всички български държавни управления, заобикалящи правилото да не се въоръжават воюващи страни. Въоръжавали сме разнообразни страни - както вършат и множеството други производители на оръжие - само че за нас постоянно е било значимо да имаме избрана интернационална поддръжка за тази цел. Търговията през 2022-ра върви с гневни темпове, производителите са удовлетворени, сътрудниците - също. Оценките да стартират отсам.
Разбира се, психическите тълкования имат смисъл единствено тогава, когато към този момент сме си дали отговор на главния въпрос - какво и за какво постанова на нас българите, на страната ни и на политиците ни да се вършим на маймуни? Отговорът на този въпрос е " геополитически ". Правим се на маймуни, тъй като 33 години откакто рухна комунистическия марионетен режим в София, 18 години откакто влазохме в НАТО и 16 години откакто станхме член на Европейски Съюз, България продължава да бъде по същество
съветска - кремълска колония
Москва управлява нашата енергетика, Москва управлява нашата олигархия, управлява нашата корупция, управлява и шантажира политическите решения на високо държавно равнище. Поддържа голяма и ефикасна пета колона, осигуряваща контрола на Кремъл върху специфичните служби и върху публичното мнение - посредством масирана пропагандна война в обществения живот на страната. Не е допустимо в София да бъде взето политическо решение в интерес на националния интерес, в случай че то влиза в прорез с интереса на колониалната метрополия - Москва.
Ние стоим разкрачени сред принадлежността си към западния свят - Европейски Съюз и НАТО - на повърхността, и дълбочинната си взаимозависимост от Кремъл, който управлява " дълбоката липса на страна " в България. В тази обстановка ние можем - и би трябвало да бъдем сериозни към Кирил Петков. Вместо да се опълчи на тази колониална взаимозависимост, той търси заобиколни пътища да продава оръжие на " трети страни ", с цел да бъде хем вълкът утолен, хем агнето цяло. Прави го с една единствена цел - с цел да не падне от власт. Тази цел може да има " благородни оправдания ". Може да бъде и напълно практична нужда за Петков и съидейниците му. Можем и би трябвало да бъдем сериозни към Бойко Борисов, на който след анулацията на " огромния шлем ", през 2013 година му се случиха избрани неприятности със североизточен генезис. И след това потегли на Балкански поток, на платноходки в Черно море и така нататък Можем и би трябвало да сме сериозни и към Станишев (Първанов си е ясен), и към Сакскобургготски, " разпечатал " Белене, към Костов, продал Нефтохим на Лукоил... Списъкът може да бъде удължен.
Някои от тези господа са създали всичко това за пари. Други - от боязън, за властта си, за живота си. Трети - от разбиране (русофилството е разбиране, подбудено от рабски манталитет). Най-вероятно, аргументите се преплитат.
Докато България не почисти обществото си, страната си, елита си и обществения си спор от
големите количества отрова, които гълтам по заповед на господаря-колонизатор
от Москва, никаква основна смяна не е допустима. Всеки български политик застава и ще застава пред алтернативата - " дали да се подчиня и да остана на власт, или да се опълча и да ме изхвърлят позорно, в случай че решат да не ме отстранен и физически ". Не ме разбирайте неправилно - не роня сълзи за бедните български политици. Който желае да застане отпред - би трябвало да има " топки " за вдишване на отговорност. Но с цел да понесеш отровата на колониалния диктат ти е нужна мощ. Обществото не ти дава тази мощ - гледа те съмнително " под око ". Държавата не ти дава тази мощ - институциите й са свръхинфилтрирани с кремълски дьонмета. Олигархията ти не ти дава тази мощ - тя те е поставила там с цел да смучеш обществото и страната и да я храниш, нея и московските й разпоредители...
Критикувайте мощно Кирил Петков. Хвалете го без мярка. Също и Бойко, също и Сергей, също и Симеон... И знайте - те не са нито герои, нито предатели. Могат и да крадат, могат и да злоупотребяват с власт. Могат да вършат и положителни каузи за страната и обществото. Могат и да се скатават, да се вършат на луди. Това са хората, които ни ръководят в битието ни на колониална територия, подвластна на непознат безчовечен диктат. Свалете чернобелите очила. Вижте къде се намирате. Успокойте пристрастеностите (пийте по една ракия)... И дайте да забележим какво можем да създадем - най-малко тези от нас, които схващат в каква обстановка и в какво време сме попаднали...
Огнян Минчев
Ако наблюдавате мненията на двата полярни политически лагера във връзка обявата на Die Welt, можете да останете с усещане, че става дума за две напълно разнообразни събития, подложени на строга оценка. От едната страна се възвеличава храбростта, отговорността, принципността на премиера Петков пред лицето на една нерешима алтернатива - българската военна помощ за Украйна. От другата се сипят обвинявания във волунтаризъм, заобикаляне на закона, користни сметки за комисионни, безволие в името на властта - сама за себе си - и така нататък Българският политически спор от дълго време е напуснал
зоната на здравия разсъдък,
в която е допустимо както да защитаваш позиция срещу другата страна, по този начин и да отдадеш дължимото на общия интерес на обществото - страната в една обстановка, в която въпреки всичко има явни параметри, ограничавания и благоприятни условия, диктувани от действителността.
Две са главните аргументи за това положение на нещата - в случай че се абстрахираме от третата, а точно - обичайна партизанска политическа просвета, в която противникът е зложелател на живот и гибел, в случай че няма някаква обща спекулация, която краткотрайно да ни сближи.
Първата причина е психическа, а втората - дано я назовем " геополитическа ". Психологически ние сме поляризирани не просто поради Facebook, даже не и поради взаимоизключващите се оценки за близкото ни минало, в частност - това след 2009 година Тези оценки са по-скоро разследване, в сравнение с причина за поляризацията. Нашата афективна (емоционално възбудена) оценка на политическите процеси е достигнала до такава степен, че ние към този момент не сме в положение да се сложим " в обувките " на другата страна. Да се опитаме да разберем картината през очите на другата страна, опциите, с които тя е разполагала или разполага. И тогава да дадем оценка на метода, по който тази друга страна е реагирала на съответна обстановка. Да съпоставим държанието на другата страна с метода, по който ние бихме реагирали в аналогична обстановка.
Ако се опитаме
да влезем " в обувките " на Петков
през първите месеци на експанзията в Украйна, можем да се споразумеем най-малко за следното. Всички сътрудници на България (без Унгария) са оказали и не престават да оказват помощ на Украйна, стимулирани от две основни аргументи. Първо, главният принцип на модерна Европа - ненакърнимост на териториалните граници със мощ - е погазен свръх брутално от кремълския режим. След като Вашингтон, Берлин, Париж, Лондон са позволили Кремъл да се отърве с умерени стопански наказания след 2014 година, през днешния ден към този момент е ясно, че режимът на Путин слага под въпрос самите основи на битие на интернационалния ред и приготвя всеобща европейска рецесия на ескалиращо безвластие. Оттук - второ, в случай че Западът не направи всичко допустимо да възпре агресора, без подозрение Европа я чака " резултат на доминото ", който ще унищожи непринудено постигнатия интернационален ред след 1990 г.
От тази позиция върху българското държавно управление сигурно е оказван политически напън да " свери часовника си " с общата позиция на НАТО и Европейски Съюз. Едва ли някой е претендирал директно от София да изпрати оръжие на Киев, само че фактът, че България разполага с един от най-големите оръжейни арсенали на руско оръжие от Студената война, че българският военно индустриален комплекс е най-големия производител на муниции за руския вид оръжейни системи, не може да е било без значение. Петков и партията му се декларират като прозападна - европейска и атлантическа групировка, която се предлполага да бъде солидарна с напъните на сътрудниците си за оказване помощ - в това число военна - на Украйна.
Същевременно Петков и партията му са свежа политическа креатура на " баща Румен " и олигархичния кръг зад него, откъдето намръщено поясяват на протежетата си от Политическа партия, че не обичат " войнолюбци " и не гледат с положително око на оръжейната поддръжка за Украйна. Паралелно с това, партията на Петков одеве е основала най-сложната и неуместна - " орел рак и щука " - коалиция с някогашните комунисти и с партията на чалгаджийския лобизъм " на парче ". Лидерката на Позитано гневно твърди, че ще скапе обединението, в случай че " един патрон " замине от България за Украйна. Петков и Василев знаят, че рухването на техния кабинет ще ги отдалечи от властта за дълго, в случай че не вечно.
Дилемата се изостря с възходящата рецесия на украинската войска за муниции в неравното опълчване на мощния и нахален източен агресор. Решението е явно.
Заобикаляме политическата обсада в личното си държавно управление
с " карт бланш " за бързо възходящ търговски поток от българско оръжие за " трети страни ". Правили са го всички български държавни управления, заобикалящи правилото да не се въоръжават воюващи страни. Въоръжавали сме разнообразни страни - както вършат и множеството други производители на оръжие - само че за нас постоянно е било значимо да имаме избрана интернационална поддръжка за тази цел. Търговията през 2022-ра върви с гневни темпове, производителите са удовлетворени, сътрудниците - също. Оценките да стартират отсам.
Разбира се, психическите тълкования имат смисъл единствено тогава, когато към този момент сме си дали отговор на главния въпрос - какво и за какво постанова на нас българите, на страната ни и на политиците ни да се вършим на маймуни? Отговорът на този въпрос е " геополитически ". Правим се на маймуни, тъй като 33 години откакто рухна комунистическия марионетен режим в София, 18 години откакто влазохме в НАТО и 16 години откакто станхме член на Европейски Съюз, България продължава да бъде по същество
съветска - кремълска колония
Москва управлява нашата енергетика, Москва управлява нашата олигархия, управлява нашата корупция, управлява и шантажира политическите решения на високо държавно равнище. Поддържа голяма и ефикасна пета колона, осигуряваща контрола на Кремъл върху специфичните служби и върху публичното мнение - посредством масирана пропагандна война в обществения живот на страната. Не е допустимо в София да бъде взето политическо решение в интерес на националния интерес, в случай че то влиза в прорез с интереса на колониалната метрополия - Москва.
Ние стоим разкрачени сред принадлежността си към западния свят - Европейски Съюз и НАТО - на повърхността, и дълбочинната си взаимозависимост от Кремъл, който управлява " дълбоката липса на страна " в България. В тази обстановка ние можем - и би трябвало да бъдем сериозни към Кирил Петков. Вместо да се опълчи на тази колониална взаимозависимост, той търси заобиколни пътища да продава оръжие на " трети страни ", с цел да бъде хем вълкът утолен, хем агнето цяло. Прави го с една единствена цел - с цел да не падне от власт. Тази цел може да има " благородни оправдания ". Може да бъде и напълно практична нужда за Петков и съидейниците му. Можем и би трябвало да бъдем сериозни към Бойко Борисов, на който след анулацията на " огромния шлем ", през 2013 година му се случиха избрани неприятности със североизточен генезис. И след това потегли на Балкански поток, на платноходки в Черно море и така нататък Можем и би трябвало да сме сериозни и към Станишев (Първанов си е ясен), и към Сакскобургготски, " разпечатал " Белене, към Костов, продал Нефтохим на Лукоил... Списъкът може да бъде удължен.
Някои от тези господа са създали всичко това за пари. Други - от боязън, за властта си, за живота си. Трети - от разбиране (русофилството е разбиране, подбудено от рабски манталитет). Най-вероятно, аргументите се преплитат.
Докато България не почисти обществото си, страната си, елита си и обществения си спор от
големите количества отрова, които гълтам по заповед на господаря-колонизатор
от Москва, никаква основна смяна не е допустима. Всеки български политик застава и ще застава пред алтернативата - " дали да се подчиня и да остана на власт, или да се опълча и да ме изхвърлят позорно, в случай че решат да не ме отстранен и физически ". Не ме разбирайте неправилно - не роня сълзи за бедните български политици. Който желае да застане отпред - би трябвало да има " топки " за вдишване на отговорност. Но с цел да понесеш отровата на колониалния диктат ти е нужна мощ. Обществото не ти дава тази мощ - гледа те съмнително " под око ". Държавата не ти дава тази мощ - институциите й са свръхинфилтрирани с кремълски дьонмета. Олигархията ти не ти дава тази мощ - тя те е поставила там с цел да смучеш обществото и страната и да я храниш, нея и московските й разпоредители...
Критикувайте мощно Кирил Петков. Хвалете го без мярка. Също и Бойко, също и Сергей, също и Симеон... И знайте - те не са нито герои, нито предатели. Могат и да крадат, могат и да злоупотребяват с власт. Могат да вършат и положителни каузи за страната и обществото. Могат и да се скатават, да се вършат на луди. Това са хората, които ни ръководят в битието ни на колониална територия, подвластна на непознат безчовечен диктат. Свалете чернобелите очила. Вижте къде се намирате. Успокойте пристрастеностите (пийте по една ракия)... И дайте да забележим какво можем да създадем - най-малко тези от нас, които схващат в каква обстановка и в какво време сме попаднали...
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ