Връщането на Южна Добруджа на България - един от върховете на българската дипломация
Койо Коев, Саша Василева
Цяла Добруджа от Тулча до Добрич общоприето е възприемана като българска земя и постоянно е била част от българската етническа територия. Съобразно преобладаващото българско население Добруджа става част от територията (диоцеза) на Българската екзархия още с Фермана за учредяването ѝ. Добруджанският въпрос се ражда с Освобождението на България и Санстефанският кротичък контракт от 3 март 1878г и последвалият Берлински кротичък контракт от 1(13)юли 1878г. При подписването им обаче не са спазени границите на Българската екзархия, избрани с Фермана на султан Абдул Азис II от 28 февруари 1870г след десетилетните битки на българите за църковна автономия, както и решенията от Цариградската посланическа мирна конференция от декември 1876г, свикана след жестокото потушаване на Априлското въстание от 1876г.
Ферманът за българска Екзархия планува в границите й да бъде включена Силистренска епархия, част от която е и Тулчанската българска община с по-големи селища от които са Пашакашлъ, Гаргалък Сарънасуф, Махмудия и други, жителите на които изпращат писма с одобрение за „ радостното решение на църковния ни въпрос “ и молят Тулчанската българска община да им спомага, с цел да бъдат признати под върховенството на Екзархията и да им се пратят български свещеници. Османската империя постоянно е приемала земите на Добруджа като земи с етническо българско население. На същото мнение са и участниците в Цариградската посланическа конференция от 1876г, които основават план за две самостоятелни български области: Източна и Западна. Отново Тулчанският санджак е включен в самостоятелната Източна българска област. Ферманът от 1870г и решенията на интернационалната общественост от 1876г по най-авторитетен и категоричен метод се легитимират естествените граници на българския етнос към втората половина на деветнайсети век. След края на Руско-турската война и подписаното Одринско помирение на 19(31)януари 1878, наречено „ Основи на мира “ се затвърждава правилото България да бъде в тези граници, избрани в сходство с правилото на болшинството от българското население, които никога не могат да бъдат по-малки от границите, избрани от Цариградската конференция.
Въпреки това обаче Русия жестоко потъпква българските ползи още със Санстефанския кротичък контракт, откъсвайки Северна Добруджа от България, с цел да я даде на Румъния като отплата за отнетата й Южна Бесарабия, която се взема от самата Русия. Русия договаря откъсването на Северна Добруджа и с Англия през май 1878, базирайки се и на Райхщадското съглашения с Австро-Унгария от 8 юли 1876, предвиждащо да не се основава огромна славянска страна на Балканите. Предаването от страна на Русия на Северна Добруджа на Румъния провокира митинги на локалното българско население, което в собствен зов до съветския император отбелязва, че с този акт се основават предпоставки за бъдещи българо-румънски раздори. С него се появява така наречен добруджански въпрос в българския народен въпрос. Придобиването на територии по десния бряг на Дунав от Румъния е една от предпоставките за бъдещите ѝ желания към Южна Добруджа Замяната на Южна Бесарабия със Северна Добруджа не е призната добре и от част от румънската общност, заради заложените в анексията бъдещи спорове с България. Берлинският контракт затвърждава разпокъсването на българските земи, като затвърждава откъсването на Северна Добруджа от България. Македония и Тракия се връщат в рамките на Османската империя, а Пирот и Ниш се отстъпват на Сърбия. Така се ражда българския народен въпрос, целящ обединяването на българските земи.
До Балканските войни няма и намек сред двете страни за оборване на граници и територии. По време на Междусъюзническата война Румъния, без никой да ѝ е оповестил война, се намесва в спора с неоправдани претенции. Настоява България да се откаже от Южна Добруджа, търсейки обезщетения с оглед бързите ѝ победи в Източна Тракия през есента на същата година. След като това не става, на 29 април се организира конференция в Санкт Петербург, на която румънският крал Карол упорства за териториални обезщетения заради страха от увеличаващите се територии на България. Под управлението на съветския външен министър Сазонов се вършат корекции на българо-румънската граница, като България предава на Румъния Силистра. Но това се оказва незадоволително. Румънците желаят целия регион и цяла Добруджа да бъде тяхна, само че тези техни искания за по-сериозните териториални разбърквания обаче са отхвърлени. След като не може по изкусен метод да вземе това, което счита че ѝ се поставя, Румъния сграбчва оръжието и се намесва в Междусъюзническата война. На 28 юни 1913 година румънската войска, подкрепяна от Франция, минава границата в Добруджа. На 1 юли тя скъсва двустранните дипломатически връзки с България. Вражеските войски не престават настъплението си към вътрешността на страната. Под надвисналата опасност на 4 юли цар Фердинанд се обръща към румънския крал Карол с молба да приключи нахлуването и предлага териториални придобивки в подмяна на претенции мир. За да опази каквото може от България, той дава обещание, че териториалните искания на Букурещ ще бъдат задоволени. На идващия ден – 5 юли, българският външен министър Никола Генадиев уведомява публично румънския министър-председател Майореску, че България отстъпва Южна Добруджа. В отговор Румъния желае от българите да спрат бойните дейности против сърби и гърци.
На 22 юли 1913 година сред България, някогашните ѝ съдружници и Румъния е подписан кротичък контракт, който задоволява етнически и исторически неоправданите искания на Румъния към Южна Добруджа. Това става в случай, че в Северна Добруджа румънският детайл след дългогодишната колонизация към момента не е достигнал преобладаващо болшинство, а в Южна Добруджа броят на записаните компактни маси румънци е незабележим.
Не минава доста време и Добруджа още веднъж е обект на договаряния, към този момент през Първата международна война. На 24 август 1915 година министърът на външните работи Радославов подписва с немския дипломат Михаелес загадка спогодба, съгласно която в случай че Румъния нападне България, Турция или някой от другите съдружници, Германия е съгласна България да си върне част от изгубените територии. В последна сметка Румъния се намесва на страната на Антантата, против която България води война.
България се включва в Първата международна война като съдружник на Тройния съюз. През 1915 България афишира война на Сърбия и разгромява сръбските войски при Криволак, а на 1 септември 1916г разгласяваме война и на Румъния. Сформирана е Трета българска войска под командването на ген.Стефан Тошев. На 2 септември е освободен Куртбунар (Тервел). На 4 септември е освободен Добрич, на 6 септември – Балчик и Каварна. На 7 септември българските елементи завладяват Тутракан след славната Тутраканска епопея. На 8 септември е освободена Силистра. През идващите дни и месеци следват Мангалия, Кюстенджа, Меджидия, Черна вода, Хърсово, Бабадаг. На 22 декември 1916 година българската армия влиза в Тулча и по-късно в Сулина. Българите заемат делтата на Дунав. В началото на януари 1917 са освободени Мачин и Исакча с което завършва освобождението на цяла Добруджа от румънска власт.
Българската армия разгромява изцяло крупните румънско-руско-сръбски съединения и прогонва остатъците им оттатък Дунав, а румънската столица Букурещ е завладяна на 6 декември 1916 и окупирана. Срещу съветските войски оттатък Дунава е основан резистентен фронт – Добруджанският. Нещо повече. През 1917г. Русия и Румъния излизат от войната. На 3 март 1918г с Русия е подписан Брест-Литовският кротичък контракт, с който тя се признава за победена и Букурещкия с Румъния през 1918г, но единствено Южна Добруджа е върната на България по втория контракт. Северна Добруджа остава под ръководството на Централните сили, а с края на ПСВ, Ньойският контракт от 27 ноември 1919г оставя както Северна, по този начин и Южна Добруджа още веднъж в рамките на Румъния. Тя ръководи тази територия до 1940 година и я заселва с десетки хиляди арумъни и румънци, а огромна част от българското население е репресирано, прогонено или асимилирано.
През 1940 година вследствие на избрани външнополитически условия по време на Втората международна война, Румъния се оказва в интернационална изолираност, което я принуждава да стартира договаряния с България. Между останалите участнички във войната се заражда спор по отношение на границата, която би трябвало да се откри в Добруджа. Българското държавно управление се обръщат с писмо до Хитлер, в което акцентира какъв брой значимо е за немската политика на изток България да получи Южна Добруджа посредством посредничеството на Германия. Не бива да се не помни и обстоятелството, че по това време сред Германия и Съюз на съветските социалистически републики има координация в дейностите като съдружници, подписали Пакта за ненападение „ Рибентроп-Молотов “ на 23 август 1939г и разпалили началото на Втората международна война с нападението на Полша на 1 септември 1939г.
Като краен резултат от натиска Румъния се съгласява да подпише Крайовския контракт на 7 септември 1940 година, с която Южна Добруджа е върната на България и в действителност е възобновена границата, избрана от Берлинския контракт (1878 г.). След подписването на Крайовския контракт румънската власт за 48 часа гони от Северна Добруджа, която остава в Румъния по-голямата част от българското население, което е изявило националното си съзнание, като конфискува и парцелите му.
Връщането на Южна Добруджа се смята за един от върховете на българската дипломация и в частност на дейностите на цар Борис III. Това става в изискванията на една вилнееща Втора международна война, в която България съумява по кротичък път да си върне изконна територия, без да се пролее нито капка кръв.
Цяла Добруджа от Тулча до Добрич общоприето е възприемана като българска земя и постоянно е била част от българската етническа територия. Съобразно преобладаващото българско население Добруджа става част от територията (диоцеза) на Българската екзархия още с Фермана за учредяването ѝ. Добруджанският въпрос се ражда с Освобождението на България и Санстефанският кротичък контракт от 3 март 1878г и последвалият Берлински кротичък контракт от 1(13)юли 1878г. При подписването им обаче не са спазени границите на Българската екзархия, избрани с Фермана на султан Абдул Азис II от 28 февруари 1870г след десетилетните битки на българите за църковна автономия, както и решенията от Цариградската посланическа мирна конференция от декември 1876г, свикана след жестокото потушаване на Априлското въстание от 1876г.
Ферманът за българска Екзархия планува в границите й да бъде включена Силистренска епархия, част от която е и Тулчанската българска община с по-големи селища от които са Пашакашлъ, Гаргалък Сарънасуф, Махмудия и други, жителите на които изпращат писма с одобрение за „ радостното решение на църковния ни въпрос “ и молят Тулчанската българска община да им спомага, с цел да бъдат признати под върховенството на Екзархията и да им се пратят български свещеници. Османската империя постоянно е приемала земите на Добруджа като земи с етническо българско население. На същото мнение са и участниците в Цариградската посланическа конференция от 1876г, които основават план за две самостоятелни български области: Източна и Западна. Отново Тулчанският санджак е включен в самостоятелната Източна българска област. Ферманът от 1870г и решенията на интернационалната общественост от 1876г по най-авторитетен и категоричен метод се легитимират естествените граници на българския етнос към втората половина на деветнайсети век. След края на Руско-турската война и подписаното Одринско помирение на 19(31)януари 1878, наречено „ Основи на мира “ се затвърждава правилото България да бъде в тези граници, избрани в сходство с правилото на болшинството от българското население, които никога не могат да бъдат по-малки от границите, избрани от Цариградската конференция.
Въпреки това обаче Русия жестоко потъпква българските ползи още със Санстефанския кротичък контракт, откъсвайки Северна Добруджа от България, с цел да я даде на Румъния като отплата за отнетата й Южна Бесарабия, която се взема от самата Русия. Русия договаря откъсването на Северна Добруджа и с Англия през май 1878, базирайки се и на Райхщадското съглашения с Австро-Унгария от 8 юли 1876, предвиждащо да не се основава огромна славянска страна на Балканите. Предаването от страна на Русия на Северна Добруджа на Румъния провокира митинги на локалното българско население, което в собствен зов до съветския император отбелязва, че с този акт се основават предпоставки за бъдещи българо-румънски раздори. С него се появява така наречен добруджански въпрос в българския народен въпрос. Придобиването на територии по десния бряг на Дунав от Румъния е една от предпоставките за бъдещите ѝ желания към Южна Добруджа Замяната на Южна Бесарабия със Северна Добруджа не е призната добре и от част от румънската общност, заради заложените в анексията бъдещи спорове с България. Берлинският контракт затвърждава разпокъсването на българските земи, като затвърждава откъсването на Северна Добруджа от България. Македония и Тракия се връщат в рамките на Османската империя, а Пирот и Ниш се отстъпват на Сърбия. Така се ражда българския народен въпрос, целящ обединяването на българските земи.
До Балканските войни няма и намек сред двете страни за оборване на граници и територии. По време на Междусъюзническата война Румъния, без никой да ѝ е оповестил война, се намесва в спора с неоправдани претенции. Настоява България да се откаже от Южна Добруджа, търсейки обезщетения с оглед бързите ѝ победи в Източна Тракия през есента на същата година. След като това не става, на 29 април се организира конференция в Санкт Петербург, на която румънският крал Карол упорства за териториални обезщетения заради страха от увеличаващите се територии на България. Под управлението на съветския външен министър Сазонов се вършат корекции на българо-румънската граница, като България предава на Румъния Силистра. Но това се оказва незадоволително. Румънците желаят целия регион и цяла Добруджа да бъде тяхна, само че тези техни искания за по-сериозните териториални разбърквания обаче са отхвърлени. След като не може по изкусен метод да вземе това, което счита че ѝ се поставя, Румъния сграбчва оръжието и се намесва в Междусъюзническата война. На 28 юни 1913 година румънската войска, подкрепяна от Франция, минава границата в Добруджа. На 1 юли тя скъсва двустранните дипломатически връзки с България. Вражеските войски не престават настъплението си към вътрешността на страната. Под надвисналата опасност на 4 юли цар Фердинанд се обръща към румънския крал Карол с молба да приключи нахлуването и предлага териториални придобивки в подмяна на претенции мир. За да опази каквото може от България, той дава обещание, че териториалните искания на Букурещ ще бъдат задоволени. На идващия ден – 5 юли, българският външен министър Никола Генадиев уведомява публично румънския министър-председател Майореску, че България отстъпва Южна Добруджа. В отговор Румъния желае от българите да спрат бойните дейности против сърби и гърци.
На 22 юли 1913 година сред България, някогашните ѝ съдружници и Румъния е подписан кротичък контракт, който задоволява етнически и исторически неоправданите искания на Румъния към Южна Добруджа. Това става в случай, че в Северна Добруджа румънският детайл след дългогодишната колонизация към момента не е достигнал преобладаващо болшинство, а в Южна Добруджа броят на записаните компактни маси румънци е незабележим.
Не минава доста време и Добруджа още веднъж е обект на договаряния, към този момент през Първата международна война. На 24 август 1915 година министърът на външните работи Радославов подписва с немския дипломат Михаелес загадка спогодба, съгласно която в случай че Румъния нападне България, Турция или някой от другите съдружници, Германия е съгласна България да си върне част от изгубените територии. В последна сметка Румъния се намесва на страната на Антантата, против която България води война.
България се включва в Първата международна война като съдружник на Тройния съюз. През 1915 България афишира война на Сърбия и разгромява сръбските войски при Криволак, а на 1 септември 1916г разгласяваме война и на Румъния. Сформирана е Трета българска войска под командването на ген.Стефан Тошев. На 2 септември е освободен Куртбунар (Тервел). На 4 септември е освободен Добрич, на 6 септември – Балчик и Каварна. На 7 септември българските елементи завладяват Тутракан след славната Тутраканска епопея. На 8 септември е освободена Силистра. През идващите дни и месеци следват Мангалия, Кюстенджа, Меджидия, Черна вода, Хърсово, Бабадаг. На 22 декември 1916 година българската армия влиза в Тулча и по-късно в Сулина. Българите заемат делтата на Дунав. В началото на януари 1917 са освободени Мачин и Исакча с което завършва освобождението на цяла Добруджа от румънска власт.
Българската армия разгромява изцяло крупните румънско-руско-сръбски съединения и прогонва остатъците им оттатък Дунав, а румънската столица Букурещ е завладяна на 6 декември 1916 и окупирана. Срещу съветските войски оттатък Дунава е основан резистентен фронт – Добруджанският. Нещо повече. През 1917г. Русия и Румъния излизат от войната. На 3 март 1918г с Русия е подписан Брест-Литовският кротичък контракт, с който тя се признава за победена и Букурещкия с Румъния през 1918г, но единствено Южна Добруджа е върната на България по втория контракт. Северна Добруджа остава под ръководството на Централните сили, а с края на ПСВ, Ньойският контракт от 27 ноември 1919г оставя както Северна, по този начин и Южна Добруджа още веднъж в рамките на Румъния. Тя ръководи тази територия до 1940 година и я заселва с десетки хиляди арумъни и румънци, а огромна част от българското население е репресирано, прогонено или асимилирано.
През 1940 година вследствие на избрани външнополитически условия по време на Втората международна война, Румъния се оказва в интернационална изолираност, което я принуждава да стартира договаряния с България. Между останалите участнички във войната се заражда спор по отношение на границата, която би трябвало да се откри в Добруджа. Българското държавно управление се обръщат с писмо до Хитлер, в което акцентира какъв брой значимо е за немската политика на изток България да получи Южна Добруджа посредством посредничеството на Германия. Не бива да се не помни и обстоятелството, че по това време сред Германия и Съюз на съветските социалистически републики има координация в дейностите като съдружници, подписали Пакта за ненападение „ Рибентроп-Молотов “ на 23 август 1939г и разпалили началото на Втората международна война с нападението на Полша на 1 септември 1939г.
Като краен резултат от натиска Румъния се съгласява да подпише Крайовския контракт на 7 септември 1940 година, с която Южна Добруджа е върната на България и в действителност е възобновена границата, избрана от Берлинския контракт (1878 г.). След подписването на Крайовския контракт румънската власт за 48 часа гони от Северна Добруджа, която остава в Румъния по-голямата част от българското население, което е изявило националното си съзнание, като конфискува и парцелите му.
Връщането на Южна Добруджа се смята за един от върховете на българската дипломация и в частност на дейностите на цар Борис III. Това става в изискванията на една вилнееща Втора международна война, в която България съумява по кротичък път да си върне изконна територия, без да се пролее нито капка кръв.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ