Фолкпевица номер 1 у нас Галена: Ще съм по-умерена в „Гласът на България“
Коя е тя
Галена е родена на 21 май 1985 година в Смядово. Четири години учи национално пеене в музикалното учебно заведение в Шумен, а две години по-късно продължава образованието си в Димитровград. През 2009 година ражда първото си дете - Стефан, а през 2017 година втория си наследник – Александър, от мъжа си Галин. Галена е част от журито в " Гласът на България ", което ще забележим през септември по Би Ти Ви. Тя е фолкпевица номер едно за всички времена.
- Галена, с какви усеща пристъпвате към новия сезон на " Гласът на България "?
- Едновременно се вълнувам и съм спокойна. Знам какво да чакам, усещам се по-комфортно на треньорския стол, прави ми удоволствие, че още веднъж сме в същия състав - Дара, Любо Киров и Иван Лечев. За мен е чест и наслаждение, че имам опцията да бъда част от първите стъпки на бъдещи звезди, да оказа помощ с каквото мога и да ги накарам да повярват в себе си и фантазията си да заблестят блестящо на огромната сцена на " Гласът на България ".
- Какво е определящото, с цел да " обърнете стола си " и да изберете гласа, който ви впечатлява - страстта или геният на пеещия? Има ли случаи, в които съжалявате, че не сте се обърнали?
- Много са факторите и по-интересното е, че нещото, което ме кара да натисна бутона и да се обърна, е друго всякога. Факт е, че участниците, които доближават до кастингите на мрачно, са несъмнено надарени, владеещи гласовете си. Но това, което обръща столове, е умеенето им да основат онази магия на сцената, при която в един миг се сливат в едно глас, страст, ария, осъществяване, наличие. Аз диря глас, който умее да споделя истории посредством музиката, тъй като това е белегът на същинския актьор. Много хора са надарени, умеят да изпяват тоновете съвършено, само че това не всеки път е най-важно. Необходимо е да можеш да развълнуваш публиката с осъществяването си, да предизвикаш у тях нещо, което даже не са подозирали, че могат да изпитат. И това се усеща безпогрешно по време на кастингите. Ако би трябвало да бъда почтена, тази година бях по-умерена в натискането на бутона поради разпоредбите на предаването, съгласно които броят на участниците в тимовете би трябвало да бъде редуциран до 12. По време на финалната селекция предходната година се наложи да се разделя със седем души, а повярвайте ми този миг по никакъв начин не е прелестен нито за мен, нито за тях. Затова този път се обръщах единствено когато бях уверена, че участникът може да стигне до финала.
- Казвате, че театралната тресчица не ви напуща, без значение от какъв брой години пеете. Имате ли си ритуали преди излизане пред хората?
- Ритуали не бих споделила. Старая се да имам 5 минути откакто съм изцяло подготвена, в които да поема въздух, да се съсредоточвам и да изляза пред публиката. Вярвам, че театралната тресчица не напуща същинските актьори, без значение дали в този момент прохождат, или са огромни имена. Тя е доказателство, че точно сцената е твоето предопределение. Разбира се, с годините се демонстрира във все по-умерени равнища, само че това неспокойствие, което изпитвам, преди да се появя пред публиката, произтича от обстоятелството, че боготворя музиката, боготворя да бъда на сцена, боготворя контакта с моите фенове. Не мога да си показва, че в миналото ще изчезне, това би означавало, че съм се наситила и съм станала равнодушна към нещото, което ми доставя най-голямо наслаждение, невероятно е просто.
- Направихте сполучливи дуети с съвсем всички известни сътрудници и колежки.
- Винаги е прелестно да се съберем с сътрудници в общи планове, само че аз съм последовател на тезата, че дует не се прави просто по този начин, с цел да съществува някаква обща ария в музикалното пространство. Съгласявам се на предложения за дует или аз самата насочвам такава единствено когато има концепция, има смисъл, има синхрон и общо виждане за това по какъв начин би трябвало да се осъществя песента. Имам си обичани дуетни половинки и обичам да дублирам, хаха. Смея да настоявам, че някои от моите дуетни песни са едни от най-красивите попфолк песни и ще останат във времето точно тъй като са плод на добра идея и добра реализация. Колкото до мечтания дуетен сътрудник, следва да разберете кой е той.
- Постоянно участвате в благотворителни начинания, само че не говорите за тях. Какво ви дават те?
- Чувството да помагаш на близък е несравнимо с нищо друго. Правя го постоянно когато мога. Бих призовала всички да бъдат положителни и да оказват помощ съгласно опциите си. И не става дума единствено за финансова помощ. Има доста способи да зарадваш хората в потребност, даже единствено с внимание и дребен жест. Повярвайте ми, това, което ще получите в подмяна, ще ви накара да го вършиме още веднъж и още веднъж. Правенето на положително би трябвало да бъде задача на всеки човек на тази земя. Радостта в очите, чистата откровена признателност - това ми сгрява душата.
- Как изкарахте коронапандемията? По-добри или по-лоши направи тя хората?
- Изненадахте ме с този въпрос, тъй като като че ли толкоз свикнахме да живеем с ковид, че към този момент съвсем не ни прави усещане, че още сме в пандемия. За страдание към момента има смъртни случаи, въпреки и много по-малко, по тази причина би трябвало да продължаваме да вършим всичко допустимо да предпазим себе си и хората към нас. Ако ме питате за началото на пандемията, когато всички си бяхме у дома и целият ни живот беше на пауза - тогава помня, че имаше боязън от незнайното, надявах се и аз като всички по-бързо да свърши този смут, радвах се, че аз и обичаните ми хора сме живи и здрави. Опитвах се да виждам от позитивната страна, бях удовлетворена, че мога да извозвам повече време с децата си, да си умря от забързаното всекидневие. Не е загадка, че два пъти се заразих с вируса. Благодарна съм, че нямаше затруднения и организмът ми се оправи относително елементарно. Не знам дали хората са станали по-добри, желае ми се да имам вяра, че е по този начин. Бяхме очевидци на доста жестове в обществените мрежи и това ни даваше по този начин нужната вяра, че положителното съществува и в такива моменти надвива. Смятам, че хората започнаха да ценят живота повече, да правят оценка времето, което имат с околните си. Но, въпреки това, последните три години в международен мащаб се случиха всевъзможни катаклизми, което демонстрира, че даже тази пандемия, която лиши толкоз доста хора, не съумя да ни отвори напълно очите за това какъв брой нежен и значим в действителност е човешкият живот.
- Ако се върнете обратно с 10 години, всичко ли бихте създали по същия метод, за нещо съжалявате ли?
- Не скърбя за нищо, всичко, което ми се е случило освен през последните 10 години, само че през цялото време на моята кариера, ме е трансформирало в индивида, който съм през днешния ден. Изградило е този темперамент у мен, който всеки ден ме кара да се стремя да бъда по-добра версия на себе си и да работя по-усърдно, с цел да реализирам задачите, които си слагам. Като цяло считам, че да съжаляваш за минали неща, които по този начин или другояче няма по какъв начин да промениш, е загуба на скъпо време и сила, които могат да се оползотворят по по-смислен метод. Аз се гордея с пътя, който съм минала, и с всичко, което съм постигнала до момента. Много хора се срамят от началните си стъпки, песни, планове, артикули. Аз съм удовлетворена, че всякога надграждам себе си, съумявам да съм друга, покатервам се на ново ходило по стълбата към личния си връх. Харесва ми, че има последователност и това се вижда.
- Какви са проектите ви за идната година?
- Почти постоянно вземам участие в основаването на текстовете за моите песни под някаква форма - концепция, тематика, думи, изречения. Отдавна желаех да изпея ария за първата недоизживяна обич, онази, която даже времето не е способно да заличи. Когато чух музиката на " А+Г=ВНЛ ", бях уверена, че това е песента, в която ще се случи. Освен това незабавно си показах гласа на Азис в тази ария и просто знаех, че ще се получи шедьовър с неговото присъединяване. Това имах поради за дуетите - от време на време просто е писано. Следващата година предстоят няколко забавни песни, по които сега работя. През 2024 ще чествам 20 години на професионалната сцена и с екипа ми към този момент обсъждаме хрумвания по какъв начин да отбележим тази годишнина.
Галена е родена на 21 май 1985 година в Смядово. Четири години учи национално пеене в музикалното учебно заведение в Шумен, а две години по-късно продължава образованието си в Димитровград. През 2009 година ражда първото си дете - Стефан, а през 2017 година втория си наследник – Александър, от мъжа си Галин. Галена е част от журито в " Гласът на България ", което ще забележим през септември по Би Ти Ви. Тя е фолкпевица номер едно за всички времена.
- Галена, с какви усеща пристъпвате към новия сезон на " Гласът на България "?
- Едновременно се вълнувам и съм спокойна. Знам какво да чакам, усещам се по-комфортно на треньорския стол, прави ми удоволствие, че още веднъж сме в същия състав - Дара, Любо Киров и Иван Лечев. За мен е чест и наслаждение, че имам опцията да бъда част от първите стъпки на бъдещи звезди, да оказа помощ с каквото мога и да ги накарам да повярват в себе си и фантазията си да заблестят блестящо на огромната сцена на " Гласът на България ".
- Какво е определящото, с цел да " обърнете стола си " и да изберете гласа, който ви впечатлява - страстта или геният на пеещия? Има ли случаи, в които съжалявате, че не сте се обърнали?
- Много са факторите и по-интересното е, че нещото, което ме кара да натисна бутона и да се обърна, е друго всякога. Факт е, че участниците, които доближават до кастингите на мрачно, са несъмнено надарени, владеещи гласовете си. Но това, което обръща столове, е умеенето им да основат онази магия на сцената, при която в един миг се сливат в едно глас, страст, ария, осъществяване, наличие. Аз диря глас, който умее да споделя истории посредством музиката, тъй като това е белегът на същинския актьор. Много хора са надарени, умеят да изпяват тоновете съвършено, само че това не всеки път е най-важно. Необходимо е да можеш да развълнуваш публиката с осъществяването си, да предизвикаш у тях нещо, което даже не са подозирали, че могат да изпитат. И това се усеща безпогрешно по време на кастингите. Ако би трябвало да бъда почтена, тази година бях по-умерена в натискането на бутона поради разпоредбите на предаването, съгласно които броят на участниците в тимовете би трябвало да бъде редуциран до 12. По време на финалната селекция предходната година се наложи да се разделя със седем души, а повярвайте ми този миг по никакъв начин не е прелестен нито за мен, нито за тях. Затова този път се обръщах единствено когато бях уверена, че участникът може да стигне до финала.
- Казвате, че театралната тресчица не ви напуща, без значение от какъв брой години пеете. Имате ли си ритуали преди излизане пред хората?
- Ритуали не бих споделила. Старая се да имам 5 минути откакто съм изцяло подготвена, в които да поема въздух, да се съсредоточвам и да изляза пред публиката. Вярвам, че театралната тресчица не напуща същинските актьори, без значение дали в този момент прохождат, или са огромни имена. Тя е доказателство, че точно сцената е твоето предопределение. Разбира се, с годините се демонстрира във все по-умерени равнища, само че това неспокойствие, което изпитвам, преди да се появя пред публиката, произтича от обстоятелството, че боготворя музиката, боготворя да бъда на сцена, боготворя контакта с моите фенове. Не мога да си показва, че в миналото ще изчезне, това би означавало, че съм се наситила и съм станала равнодушна към нещото, което ми доставя най-голямо наслаждение, невероятно е просто.
- Направихте сполучливи дуети с съвсем всички известни сътрудници и колежки.
- Винаги е прелестно да се съберем с сътрудници в общи планове, само че аз съм последовател на тезата, че дует не се прави просто по този начин, с цел да съществува някаква обща ария в музикалното пространство. Съгласявам се на предложения за дует или аз самата насочвам такава единствено когато има концепция, има смисъл, има синхрон и общо виждане за това по какъв начин би трябвало да се осъществя песента. Имам си обичани дуетни половинки и обичам да дублирам, хаха. Смея да настоявам, че някои от моите дуетни песни са едни от най-красивите попфолк песни и ще останат във времето точно тъй като са плод на добра идея и добра реализация. Колкото до мечтания дуетен сътрудник, следва да разберете кой е той.
- Постоянно участвате в благотворителни начинания, само че не говорите за тях. Какво ви дават те?
- Чувството да помагаш на близък е несравнимо с нищо друго. Правя го постоянно когато мога. Бих призовала всички да бъдат положителни и да оказват помощ съгласно опциите си. И не става дума единствено за финансова помощ. Има доста способи да зарадваш хората в потребност, даже единствено с внимание и дребен жест. Повярвайте ми, това, което ще получите в подмяна, ще ви накара да го вършиме още веднъж и още веднъж. Правенето на положително би трябвало да бъде задача на всеки човек на тази земя. Радостта в очите, чистата откровена признателност - това ми сгрява душата.
- Как изкарахте коронапандемията? По-добри или по-лоши направи тя хората?
- Изненадахте ме с този въпрос, тъй като като че ли толкоз свикнахме да живеем с ковид, че към този момент съвсем не ни прави усещане, че още сме в пандемия. За страдание към момента има смъртни случаи, въпреки и много по-малко, по тази причина би трябвало да продължаваме да вършим всичко допустимо да предпазим себе си и хората към нас. Ако ме питате за началото на пандемията, когато всички си бяхме у дома и целият ни живот беше на пауза - тогава помня, че имаше боязън от незнайното, надявах се и аз като всички по-бързо да свърши този смут, радвах се, че аз и обичаните ми хора сме живи и здрави. Опитвах се да виждам от позитивната страна, бях удовлетворена, че мога да извозвам повече време с децата си, да си умря от забързаното всекидневие. Не е загадка, че два пъти се заразих с вируса. Благодарна съм, че нямаше затруднения и организмът ми се оправи относително елементарно. Не знам дали хората са станали по-добри, желае ми се да имам вяра, че е по този начин. Бяхме очевидци на доста жестове в обществените мрежи и това ни даваше по този начин нужната вяра, че положителното съществува и в такива моменти надвива. Смятам, че хората започнаха да ценят живота повече, да правят оценка времето, което имат с околните си. Но, въпреки това, последните три години в международен мащаб се случиха всевъзможни катаклизми, което демонстрира, че даже тази пандемия, която лиши толкоз доста хора, не съумя да ни отвори напълно очите за това какъв брой нежен и значим в действителност е човешкият живот.
- Ако се върнете обратно с 10 години, всичко ли бихте създали по същия метод, за нещо съжалявате ли?
- Не скърбя за нищо, всичко, което ми се е случило освен през последните 10 години, само че през цялото време на моята кариера, ме е трансформирало в индивида, който съм през днешния ден. Изградило е този темперамент у мен, който всеки ден ме кара да се стремя да бъда по-добра версия на себе си и да работя по-усърдно, с цел да реализирам задачите, които си слагам. Като цяло считам, че да съжаляваш за минали неща, които по този начин или другояче няма по какъв начин да промениш, е загуба на скъпо време и сила, които могат да се оползотворят по по-смислен метод. Аз се гордея с пътя, който съм минала, и с всичко, което съм постигнала до момента. Много хора се срамят от началните си стъпки, песни, планове, артикули. Аз съм удовлетворена, че всякога надграждам себе си, съумявам да съм друга, покатервам се на ново ходило по стълбата към личния си връх. Харесва ми, че има последователност и това се вижда.
- Какви са проектите ви за идната година?
- Почти постоянно вземам участие в основаването на текстовете за моите песни под някаква форма - концепция, тематика, думи, изречения. Отдавна желаех да изпея ария за първата недоизживяна обич, онази, която даже времето не е способно да заличи. Когато чух музиката на " А+Г=ВНЛ ", бях уверена, че това е песента, в която ще се случи. Освен това незабавно си показах гласа на Азис в тази ария и просто знаех, че ще се получи шедьовър с неговото присъединяване. Това имах поради за дуетите - от време на време просто е писано. Следващата година предстоят няколко забавни песни, по които сега работя. През 2024 ще чествам 20 години на професионалната сцена и с екипа ми към този момент обсъждаме хрумвания по какъв начин да отбележим тази годишнина.
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ