Когато професията „Стюардеса“ беше най-сексапилната в света
Коя е най-сексапилната специалност сред 30-те и края на 70-те години? Отговорите могат да бъдат най-разнообразни, само че съгласно някои проучвания, премията се пада на стюардесите на борда на всеки транспортен съд. И съгласно мнозина, заслугите им за консолидираното на бялата работеща жена, която да се приближи още по-сериозно до междинната класа, употребявайки своя съблазън и женственост, са почнали точно по време на другите полети.
По това време по този начин наречените „ хостеси “ са освен най-хубавата част от полета, само че и мнозина избират този превоз, единствено и единствено да получат качественото обслужване. Подчертаното гостолюбие се взима от образец на положителните домакини, които би трябвало да посрещнат всеки посетител в дома си като доста непосредствен и безценен родственик. Следователно едното условие е да бъде безупречна, блага, вежлива и деликатна с пасажерите, а другото условие е въпросната кандидатка не просто да бъде красива, а да акцентира своята визия и да притегля всички погледи на борда.
Точно затова още през цялото време е сложено и значимото условие. Всяка стюардеса би трябвало да бъде бяла, необвързана, млада, стройна и красива. Най-вероятно тъкмо в този момент редица феминистки четат тези редове и се нервират, само че това е било в далечната 1936 година, през днешния ден обстановката е малко по-различна. Ето какво споделя публикация от Ню Йорк Таймс по отношение на обявата за работа:
„ Жените, които желаят да получат утвърждение за стюардеси, би трябвало да бъдат с тегло от 45 до 53 кг, с височина от 1.5 до 1.6 метра и на възраст от 20 до 26 години. Към това би трябвало да се добави, че всяка година пробата се прави към четири пъти, като гаранция, че дават отговор на условията и са в съвършено здравословно положение. “
След Втората Световна война превозът се трансформира фрапантно и милиони американци избират да летят и да се любуват на първокласното обслужване. Кандидатките също не са малко, изключително откакто имат вероятността да пътуват по света, да се срещат с доста значими хора и да живеят бурно. Освен това не би трябвало да забравяме и заплата, която е повече от добра, позволяваща влиятелен и рискован живот. Скоро се оказва, че няма американка, която не желае тази специалност.
Хиляди млади дами предават фотографията си, минават теста и разрешават на уредниците да вършат колкото се може по-вълнуващи кастинги, избирайки най-хубавото допустимо. Победителките са млади, красиви, свободни, добре изглеждащи, очарователни, интелигентни, добре образовани и хетеросексуални. Стига се до там, че изданията се надпреварват да пишат за хубавиците, които работят в авиацията. Стюардесата се трансформира в модел на подражателство, дипломат на женственост, освен това освен за Съединени американски щати. Визията остава постоянно преди всичко измежду всички останали фактори, които могат да оказват помощ в тази посока.
Самите компании подозират, че в случай че привлекателните дами циркулират по пътеката като на фешън ревю, облагите и поръчките ще станат още по-вълнуващи. Следователно и униформите стават по-предизвикателни. До някаква степен са прави и по тази причина дамите получават доста къси поли, високи токове и бели ръкавици. В Съединени американски щати всяка стюардеса, която реши да се омъжи, незабавно получава черен щемпел и е уволнена. Когато премине възрастта от 30 години, дамата би трябвало да напусне непринудено, тъй като договорът го изисква. Понеже никой не криел обстоятелството, че колкото повече плът се покаже, толкоз повече внимание ще има една компания, дизайнерите незабавно се включват в заниманието и вършат колкото се може по-сексуални и провокативни одежди за новата специалност.
А най-забавното е, че самите дами на драго сърце ги носят и отвън работно време. Има единствено един проблем, който въпреки всичко се отразява доста съществено на аудиторията в следствие. Докато всичко е повече от прелестно, множеството пасажери вземат решение да минат границата на положителния звук и да стигнат до закани и даже до равнища на полов тормоз. Пияните пасажери си разрешавали доста повече, както споделят в следствие и някои от дамите в ранните години на авиацията. Идват и други удари по специалността, редица по-възрастни претендентки споделят, че възрастовата дискриминация ги лишава от по-лъскавия живот, както и условията за визия, плюс обстоятелството, че нямат право да се омъжват.
Все отново множеството авио компании освобождавали най-често и най-късно до възраст от 32 до 35 години – според от самата компания и правилника там. През 1968 година комисията най-сетне декларира, че самолетните компании упражняват сериозна дискриминация и разпоредбите би трябвало да се трансформират. Единствената детайлност е, че не споделят по кое време. Самолетните компании публично подвигат строгите ограничения едвам през 1971 година Премахва се правилото за брака, а през 80-те години на предишния век, останалите бизнеси следват образеца. Едва през 90-те години на предишния век се маха и ограничаването за тежестта. Днес обстановката е доста по-различна и приличната визия е доста по-сериозно проверявана.
