Кой ще научи децата ни…
Кой ще научи децата ни…
Че да ударят, с цел да реализиран каквото желаят не е метод да вървят напред.
Че когато не си склонен с нещо е значимо да го кажеш. Без значение какво ще си помислят другите! Защото твоето мнение е значимо за света и това е единственият метод той да върви напред.
Че да мълчат не е мотив за горделивост!
Че в случай че желаят хората да ги чуват, когато споделят, че НЕ желаят да създадат нещо е значимо те също да чуват НЕ-тата на другите и да почитат правото им на избор!
Че никой не е им е задължен с нищо. Те също не са длъжни на другите.
Че в случай че обичаш някого би следвало да му го казваш и ПОказваш. Не да го манипулираш и да си играеш с него.
Че когато желаят нещо е значимо да се потрудят за него, движимостите не им се поставят. Хората също.
Че да си добър не значи да слагаш другите преди себе си.
Че е по-добре да носиш отговорността за постъпките си с достолепие, а не да бягаш когато знаеш, че не си бил прав.
Че не е нужно да се оправдават за това което усещат. Те имат право да се усещат тъжни, радостни, гневни и още доста други без да се постанова да се оправдават за това!
Че да помолят, в случай че имат потребност не е неприятно нещо. Напротив, това значи, че се обичат задоволително и усещат личните си потребности. И се грижат за задоволяването им.
Че същинската обич не е тази, в която те нараняват, а ти търпиш.
Че да си мъж не значи да имаш мускули и пари. Да си мъж значи да уважаваш дамите и да се грижиш за фамилията си.
Че е най-важно да обичат първо себе си!
Кой ще ги научи в случай че не НИЕ? И не е ли най-хубавият метод за това като им даваме персонален образец и им демонстрираме, а освен им споделяме какво е добре и какво не е добре да вършат.
