Кой ще мобилизира 200 милиарда долара годишно за опазване на

Кой ще активизира 200 милиарда $ годишно за запазване на биоразнообразието е един от главните въпроси тази седмица в областта на околната среда. Ново съглашение за запазване беше признато тази седмица на срещата на върха на Организация на обединените нации в Монреал COP15 слага света на път да спре бързия крах на природата, само че единствено в случай че богатите народи обезпечат задоволително финансиране и всички страни дадат приоритет на опазването. Целите, заложени в съглашението, известно като Глобалната рамка за биоразнообразие Кунмин-Монреал, включват прекъсване на изгубването на типове, запазване на 30% от сушата и морето в света до 2030 година и активизиране на 200 милиарда $ годишно. Природозащитниците похвалиха упоритостта на договорката, като споделиха, че тя се равнява на Парижко съглашение за природата, като дефинира 23 съответни цели, по отношение на които страните могат да мерят напредъка си. „ Това е еквивалентно на световната цел от 1,5 градуса по Целзий за климата “, сподели Марко Ламбертини, общоприет шеф на Световния фонд за дивата природа. Самото установяване на задачите лиши четири години договаряния. Залогът не е нищо друго с изключение на оцеляването на 1 милион типове, застрашени от изгубване. Но постигането на 23-те цели ще бъде доста по-трудно, разясниха специалисти. Но това е историческо съглашение, разяснява и Веселина Кавръкова, шеф за България на интернационалната организация Световен фонд за дива природа - WWF.  „ Това, което в действителност има значение, е по какъв начин тези цели и задания се трансформират в национални проекти “, сподели Ник Айзък, макроеколог в Британския център за екология и хидрология, представен от интернационалните медии. „ Ключът ще бъде в това развитите страни да изпълнят навреме финансовите си задължения “, сподели договарящ от латиноамериканска страна. Възможните блокади Въпреки че договорката включва амбициозната цел за отбрана на 30% от сушата и моретата до 2030 година, резултатите ще зависят от това кои зони са определени за запазване - и какво тъкмо се смята за отбрана. Нито едно от тях не е строго дефинирано в съглашението, оставяйки на страните да решат какъв брой амбициозни ще бъдат. Учени и природозащитни групи приканиха страните да защитят богатите на типове земни и морски зони. Проблемът е, че това са същите региони, в които множеството хора избират да живеят и работят - с умерено време и обилие от вода и зеленина. „ Изборът кои райони да бъдат предпазени … би трябвало да се основава на най-хубавите налични данни и методология “, сподели Александър Антонели, теоретичен шеф в Британската кралска ботаническа градина, Кю. „ В противоположен случай съществува огромен риск най-евтините региони да бъдат предпазени, а не тези, които са най-важни за биоразнообразието. “ Това, което страните считат за предпазено, също има значение, споделят специалистите. По време на диалозите делегатите разискаха дали предпазените територии би трябвало да бъдат напълно неразрешени за човешко заселване и развиване или би трябвало да се позволи рандеман на някои запаси, в случай че се ръководят стабилно. Но въпросът остана отворен.  Някои страни към този момент са почнали да построяват зони за отбрана. Канада, една от най-големите народи в света, уголемява предпазените земни и морски зони в Арктика. По-късно този месец се чака Конгресът на Съединени американски щати да одобри законодателство за даване на 1,4 милиарда $ годишно финансиране на американските щати за запазване на природата. Пътят на парите По време на двуседмичната среща на върха COP15 министрите неведнъж упорстваха, че всяка упоритост за запазване би трябвало да бъде съчетана с пари. Финансирането от развитите страни в последна сметка пристигна доста под желаните 100 милиарда $ годишно. Вместо това договорката включа заричане за 200 милиарда $ годишно до 2030 година вложения от обществения и частния бранш, в това число 30 милиарда $ от богатите народи. Без тези пари по-бедните народи предизвестиха, че няма да могат да подсигуряват отбрана на природата в своите граници. „ Опазването на Амазонка, горите в басейна на Конго, торфищата, мангровите гори и рифовете в международен мащаб ще изисква доста нарастване на финансирането “, сподели Брайън О`Донъл, изпълнителен шеф на неправителствената акция за природата. Политическите водачи занапред стартират да осъзнават какъв брой огромен приоритет би трябвало да бъде биоразнообразието в дневния им ред и в техните бюджети “, сподели той. На COP15 трите най-големи страни с тропически гори - Бразилия, Конго и Индонезия - работиха дружно в последните часове, с цел да реализиран консенсус по договорката. Тримата предишния месец оповестиха ново партньорство за съдействие за запазване на горите. Споразумението дава приоритет на най-богатите на биологично многообразие региони, отбраната на тропическите гори е един от тези цели.