Мъжът ми ме изостави и всички, дори децата, се отвърнаха от мен. След време обаче ме потърсиха
Животът си мина и на остарели години се оказах никому ненужна.
През годините, не знам за какво, децата ми постоянно мъчно се разбираха с мен и когато се разведох с мъжа ми, те взеха неговата страна. По-скоро мъжът ми ме напусна. Класика – поради по-млада.
Съпругът ми беше авторитетен човек, шеф на огромно дружество и, несъмнено, беше по-изгодно да поддържат него. А аз? Останах сама, одумваната от всички зарязана жена.
Минаха години и децата съвсем стопираха да се сещат за мен. О т общи приятелиНаучих по какъв начин са се забавлявали с татко си и младата му жена. Много ме заболя. Те отидоха дружно на отмора, а аз останах сама.
За да се разсея, отпътувах да работя в Германия. Работих интензивно, само че също по този начин се забавлявах, когато беше допустимо. Спечелих задоволително, с цел да поправям жилището си, да си купя нови уреди и да отделя малко пари за старините си.
Междувременно децата съумяха да основат свои фамилии. Но тогава ги чакаха неприятни вести: някогашният ми брачен партньор умря от инфаркт.
Оказа се, че е оставил цялото си положение на младата си брачна половинка, която даже нямаше деца от него. Синът ми и щерка ми останаха без нищо.
Изведнъж се сетиха за мен и започнаха да идват на посетители, да носят дребни дарове. Приех визитите им, само че разбрах, че преследват своите цели.
Днес към този момент съм на 72 години. Здрава съм, усещам се добре и нямам потребност от помощ. Но неотдавна щерка ми стартира да загатва, че е време да помисля за бъдещето.
Наскоро пък при мен пристигна моята внучка, която към този момент имаше сериозен другар.
— Не ти ли е скучно сама тук? — попита тя.
— Не, тук се усещам доста комфортно.
— Но апартаментът е толкоз огромен. Сигурно ти е мъчно да го почистваш. Може би приятелят ми и аз би трябвало да се преместим при теб? Ще ти бъде по-забавно и по-лесно за нас – няма да плащаме наем.
— А кой ти е споделил, че няма да плащате? — отговорих. — Ще ти направя добра отстъпка, 250 евро на месец плюс сметките ще са задоволителни.
Внучката се смути. Тя очевидно очакваше, че ще се реалокира при мен и след това ще им оставя жилището. Но от дълго време взех решение, че нито синът ми, нито щерка ми ще наследят парцела ми.
Направих наследство, в което пишеше, че след гибелта ми апартаментът ще бъде продаден и парите ще бъдат преведени във фонд за подкрепяне на заболели деца.
Тогава щерка ми се обади и попита за какво съм толкоз леден акъм внучката си. Синът ми също пристигна селед нея и загатна, че е подготвен да се грижи за мен. Но аз нямам потребност от цялата тази „ обич “.
Ако бяхте на мое място, по какъв начин щяхте да постъпите?
