- Кой път да поема от тук? - попита Алиса.-

" - Кой път да поема от тук? - попита Алиса.
- Зависи къде искаш да стигнеш - отговори Усмихващият се котарак.
- Няма значение къде желая да отида - отвърна Алиса.
- Тогава няма значение и кой път ще поемеш - усмихна се загадъчно Котаракът "

Луис Карол, " Алиса в страната на чудесата "

Някога някой беше споделил, че за българската войска нямало команда " обратно ", а имало " кръгом и отново напред ".

Впрочем, не знам дали тази хумореска е единствено българска, и дали се отнася единствено до армията, само че за мен в нея се съдържа квинтесенцията на родните политически доктрини. И този принцип се корени точно в гледната точка. Може да се движиш обратно, само че да представиш това придвижване на всички в близост като придвижване напред. Освен, несъмнено, в случай че не ходите на място, където, както бе споделил Висоцки, няма нито спечелили, нито изоставащи...

Мисля си за това, когато стартирам този текст за бъдещето, обрисувано от новата четворна коалиция и касаещо онази клета, съвсем никому ненужна към този момент прибавка, наречена " българска просвета ". Която в последно време все по рядко е българска и още по-рядко е просвета.

В подтекста на новите политически събития и действителности обаче няма по какъв начин да не погледнем обстановката, в случай че може, както споделяше другарят Феликс Едмундович Дзержински, с " студен разум, чисти ръце и горещо сърце ".

И тъй като иде тирада за просвета, ще стартира този опит за разбор в обратна посока - с новия министър, а след това ще скачам напред-назад, с цел да наподобя Ален Роб Грийе, Орсън Уелс, а за какво не и Куентин Тарантино...

I. Нов министър - нов шанс

" Надявам се новият тим, който идва, да е заслужен правоприемник "

Това са думи, които Мауриньо би споделил, в случай че ненадейно напусне Рома и премине в Ювентус. В случая обаче няма място за футбол, а за просвета. И да, това бяха думи на юноша на име Атанас Атанасов, който ненадейно, без никой да подозира, откакто бе снимал един документален филм и ремонтирал читалището в родното село на дядо си, бе разгласен за министър на културата.

Това докара до сериозна изненада у всички. Предната вечер всички медии бяха подготвили визитки на съвсем сигурния министър на културата доцент Мечкарски, който присъстваше ефективно на масата за договаряния в сектор " култура` от страната на Продължаваме промяната - договаряния, почнали по този начин, както се развива българската просвета - със забавяне и с куп безсмислени полемики, кухи изречения и непотребна патетика.

Така министъра безусловно изненада всички. Но не бе неочакван фактът, че до последно никой не знаеше какво тъкмо ще се случи с културата и нейното ръководство...

А първите думи на министъра отвън това с тима бяха  " Започваме незабавно работа по тактиката за развиването на българската просвета ".

II. Що е то тактика за развиване на българската просвета и има ли тя почва у нас

За тази прословута тактика се приказва от доста години. И в този ред на мисли тя беше централен воин в договарянията сред политическите партии и субекти на кръглата (квадратна, правоъгълна) маса на договарянията сред бъдещите ръководещи.

" Да я създадем тая тактика! " - рекоха всички. Сашо Симов от Българска социалистическа партия дори сложи период - до март да е подготвена.

За тези, които не наблюдават събитията от последните години, може би е добре да кажем, че сходна тактика се написа от години. Да, вие не знаете, да, вас никой нито ви е уведомил, че се написа, нито в миналото ще ви предложения да участвате в сходни полемики и работни групи. Но тя се написа, написа се от петима представители на няколко съществени НПО-та, които си наподобяват по това, че постоянно вземат участие в работни групи в Министерството на културата. И постоянно печелят, кой знае за какво, огромни планове. Вероятно тъй като тези НПО-та са доста яки. И евентуално тъй като никой различен не е толкоз крепък...

Но да се върнем на самата тактика. Тя има дълга и печална история. С присъединяване на разнообразни герои, самоприсвоили си функционалността на " представители на културната колегия ". Министерство на културата създаде един сходен документ в мандата на Боил Банов. Документът трябваше да касае интервала сред 2019 и 2029 година. Но вместо да заложи посоките за културата ни, провокира кавги и част от специалистите, които участваха в работните групи, взеха да напущат.

Днес този документ още веднъж се загатва като значим и основополагащ.

Защо това е по този начин?

Стратегията е значима и нужна, тъй като тя залага избрани направления, в които би трябвало да се движи културата ни. Например - гладко и поетапно нарастване на бюджета за просвета. Професор Минеков говореше за по 0,2 % от Брутният вътрешен продукт всяка година. На договарянията напряко взеха да се хвърлят бомби - сред 1 и 1,5 % от Брутният вътрешен продукт.

В тактиката също така би трябвало да се заложи посоката за бъдещето. Дали то е обвързвано с 10-годишно вложение в периферията - читалища, провинциални театри и оркестри, библиотеки и дигитализацията им и по този начин нататък... Или пък тактиката е да имаме един доста мощен център на културата в столицата - с съвременни зали, със модерна инфраструктура, с гастроли на световноизвестни актьори и по този начин нататък - академии по изкуствата, учебни заведения.

И в двата случая е нужно това да бъде решено с консенсус. Какъвто няма. А няма, тъй като има доста ползи, които всяко едно от огромните договарящи от наше име НПО-та се пробва да наложи във всички договаряния, който организира МК.

III. Независим културен бранш VS Държавни културни институти

В началото на март 2020 година пандемията от COVID-19 катализира избрани процеси в културата ни. Когато в страната ни бе натрапен локдаун, се оказа, че има две категории хора в родната просвета - самостоятелен културен бранш и държавен културен бранш.

И за държавния бе взето решение - страната в лицето на Министерство на културата поема издръжката. Но за самостоятелния културен бранш никой не бе квалифициран.

В този миг се оказа, че нито министерството, нито който и да било е наясно какъв брой са самостоятелните създатели, които живеят единствено от изкуство. И които непосредствено бяха оставени на произвола на ориста.

Тогава работна група (забележете, още веднъж " работна група " ) стартира работа по указател на самостоятелния бранш. И тази работа продължава и досега. Защото всичко, обвързвано с Министерство на културата, изключително по времето на трите мандата на ГЕРБ, не бе бързо. Администрацията на ГЕРБ по никакъв начин не бързаше. Ама по никакъв начин. Често, по време на заплетени културни проблеми (като изоставеното и разпадащо се читалище в град Шипка например), се случваше на въпрос към министър Банов какво би трябвало да се направи, министърът да отговори в ефир " не знам ".

И с това " не знам " бяха осъществени десетки тотални простотии, като подпалването на " Царските конюшни ", подпалването на тютюневия склад в Пловдив и какво ли още не с непрекъснат воин - един клошар.

Работната група обаче докара работата си до край. Принципните правила за регистрация на самостоятелния бранш са подготвени, само че... не могат да влязат в приложимост, тъй като липсва координиране от юридическия отдел на МК.

Тук обаче е редно да кажем и друго. Не целият самостоятелен бранш е бедстващ. И не целият самостоятелен бранш има положителни планове.

Малко откакто " караулът " в ръководството на страната ни се смени, един от флагманите на бранша излезе с огромен текст, който бе популяризиран в обществените мрежи от деятели на някои от новите ръководещи партии. И текстът гласеше почти следното - " защо са ни толкоз опери, защо са ни толкоз театри, защо са ни толкоз актьори на щат "...

И по този начин стартира да се обрисува война сред самостоятелните (колко па да са независими) и държавните институти. В подтекста на една изпусната имитация на премиера Крил Петков, че " културата би трябвало да се самоиздържа ", картината стартира да наподобява леко притеснително...

IV. Може ли културата да се самоиздържа?

Краткият и дългият отговор на този въпрос е еднакъв - " не ".

Може да се самоиздържа единствено поп културата.

И тъй като тук мнозина ще скочат поради левичарската ми теза, ще се обосновавам по този начин. Пуснете един филм на Марвел - Дисни и един филм на Фелини. И вижте финансовите им резултати.

Следвайки либертарианската логичност, мигновено би трябвало да зачертаем Фелини. Но точно Фелини е основател на стандартите в киното. И точно Фелини е " изкуство ". А Дисни-Марвел е нещо за забавление. " Нощите на Кабирия " против " Железният човек и Черната пантера 7 ".

Това, което никой обаче не регистрира е, че културата носи придадена стойност. И културата би трябвало да е част от националната ни сигурност. Защото точно заниманията с това, което не е поп просвета, покачват естетическите критерии у цялото ни население и след години то няма " единствено да си прецЕня " за това дали имунизациите са от Сатаната и Бил Гейтс. Защото за предходната година най-търсените думи в интернет на българска територия бяха Кирил Петков и... Джулиана Гани. Не, не Моцарт, а Джулиана Гани.

В този ред на мисли страната, в лицето още веднъж на МК (и в мандат номер едно на Вежди Рашидов), бе приела и към момента работи по една избрана методика, по която субсидира билетите в държавните културни институти. Продаваш 100 билета по 7 лв. - страната прибавя още  - 2,5 пъти по тази цена за театри и 8,5 пъти за симфониети да речем. Така една симфониета взема 700 лв. при 100 продадени билета, а страната прибавя малко над 8500 (да ме простите, само че не ми се занимава с прецизни сметки, попитайте за това някой шеф на културен институт, той ще ви го изясни най-добре).

По време на локдауна обаче тази методика бе спряна и страната мина на непосредствено субсидиране на своите институти. Но не на всички места нещата бяха чудесни. В Кюстендил да вземем за пример единствено чакаха мотив и театърът стана " открита сцена ". С други думи - цялата натрупа отпадна от схемата Държавни театри с щат на натрупа. И 25 души бяха освободени.

Истината е, че системата, създадена по времето на първия мандат на Вежди Рашидов, е нож с две остриета. Тя прави по този начин, че културните институти са принудени да се движат по ръба сред сериозното изкуство и тоталния кич. Защото, уви, сега няма по какъв начин да събереш хора в читалището в Карнобат с стратегия, включваща Щокхаузен, Хиндемит и Ханс Вернер Хенце. Ще я напълниш с съветски романси, прекъсвани от скечове и казармен комизъм.

За това от много време се приказва за нова методика. И в мандата на служебния министър Минеков започнаха да работят по сходен документ. Който балансира дотации и непосредствено финансиране. Но този документ още никой не го е виждал...

V. Какъв е огромния проблем?

Преди време се занимавах доста с проблема на изоставеното читалище в град Шипка. Гледката, която видях вътре (роял, забит в изгнилата сцена, като че ли изваден от " Сталкер " на Андрей Тарковски " ), ме караше да изпадам в гняв.

Когато отидох на място преди две години, разбрах, че в действителност огромният проблем на град Шипка не е читалището, а фактът, че за последната година в градчето са се родили единствено 13 деца.

Днес обстановката с културата ни е сходна. Поради десетилетното безхаберие към днешна дата в културата ни се вижда една ужасяваща наклонност. И тя скоро ще взриви всичко.

Тенденцията е една - липса на фрагменти. Поради превръщането на бранша в подигравка, заради безсмислието на специалности като " музикант " да вземем за пример, тази година от софийското музикално учебно заведение излезе единствено един цигулар. А в Музикалната академия има нулеви години за избрани специалности. Няма да ви споделям и какъв брой от приключилите се отхвърлят и отиват да работят в прът центрове.

Това, от своя страна, води до явления, като този някои провинциални оркестри към този момент да са формирани от музиканти, част от които - чужденци. От Европейски Съюз и отвън Европейски Съюз.

Това подвига механически равнището на провинциалните оркестри, само че чужденците не се задържат дълго. Те идват за първата си работа, работят 1-2 години и когато в CV-то си към този момент имат " Първа валдхорна в европейски оркестър ", отиват по родните си страни, където могат да се продадат по-добре.

Дългогодишното отсрочване на промените в културата, съпроводено с мизерните заплати (в БНР до неотдавна музикантите вземаха по 650 лв., както загатна по време на договарянията сред политическите сили Ицо Хазарта), докара до тотална липса на авторитет специалностите, свързани с културата.

На този декор някои представители на Неправителствени организации бранша, които постоянно са били близки до властта, започнаха да надигат глава и да желаят закриване на част от този бранш. И може би техният час ще удари при новото управление на страната? А може би не...

VI. Накъде поема българската просвета - благоприятни условия и невъзможности

И се връщаме в днешно време. В края на декември 2021 година ръководещите изненадаха всички, като назначиха юноша, тотално чужд и с дребен бекграунд, за министър на културата.

Това предопределение се трансформира в катализатор. Неправителствени организации секторyt радостно приветства новия министър. Държавнияt бранш си мълчи по принцип. По табиет - от боязън. А някои побързаха да посочат с пръст министъра и да заподозрат, че той ще е кукла на конци.

Истината е, че има две благоприятни условия пред министър Атанасов.

Възможност едно - министърът е равноотдалечен от всички хиени в културното тресавище и е тотално справедлив, самостоятелен и съумява да поведе културата напред.

Възможност две - много по-реалистична - министърът няма концепция нито къде се намира, нито с какво се захваща. Той слуша съветниците си, а съветниците му са част от културното тресавище и го вкарват за негативно време в тресавището.

И двете благоприятни условия не са за занемаряване. Но има и още нещо.

Очаква се през идната година в културата да има повече пари. И по Плана за възобновяване на Пеканов (ако успее да бъде поправен тоя изстрадал план), и на база декларираното нарастване на бюджета за просвета.

И в НФК ще влязат много пари. А някои играчи не биха имали нищо срещу да приберат някой и различен затлъстял план, носещ примерно името " Трансцедентално тяло, увиснало в дифузното безвремие на пост апокалиптичната сонорна дифузия на менталното съвкупление ".

В този ред на мисли постоянно, когато замирише на пари, стават кавги. И такива предстоят. Но това не са варианти пред българската просвета...

Епилог: А какво в действителност е нужно на културата ни

Най-напред тук желая да кажа следното. Понеже, пусто, обичам да чета, прочетох страниците на съглашението сред четирите политически субекта, които образуваха ръководството на страната ни.

Прочетете ги и вие. И ми кажете дали някъде там виждате декларираното на масата на договарянията желание да се вдигне бюджетът на културата ни до 1-1,5 % от Брутният вътрешен продукт.

Не, такова желание няма. Няма даже желание за алегорично повдигане на парите.

Но има няколко неща, които не търпят отсрочване. Като Закон за меценатството да вземем за пример. Нов закон за читалищата. Стратегия за културата с небосвод не 10, а 20 години. Нова и смислена методика за субсидиране. И указател за самостоятелния бранш.

И тук би трябвало да предупредя. Част от тези ограничения ще срещнат гневна опозиция, И който не схваща това, явно не схваща самата същина на културното тресавище.

Например, този указател за самостоятелния бранш ще постави бранша в регулация. И този бранш ще би трябвало да се осчетоводява самичък, да си заплаща почтително налозите всеки месец и да прави куп несвойствени за арт гилдията действия. Но единствено по този начин самостоятелния бранш ще може да претендира след това за държавни помощи в случаи като този с проклетата пандемия от Коронавирус.

Кой път ще поеме българската просвета ли? Не знам. Зависи къде желае да отиде, както бе споделил котаракът на Алиса.

Но знам, че сега културата ни е тресавище. Населено с блатни хора, всеки от които със свои ползи.

И изпитвам надълбоко съмнение дали новата администрация на Кирил Петков си дава сметка за това...