Проблеми за отбраната на страната създават нашите управляващи и съюзници, а не Русия
Кой има виновност за днешното положение на страната? Русия или нашите ръководещи през последните три десетилетия? Или те, дружно управлението на Европейски Съюз, който от ден на ден се стреми да обезличи националните страни и да ги сложи в услуга на непознати геополитически ползи. Това също е фактор, който поражда безразличието на народа към положението на страната, което проличава и от големия % неявили се гласоподаватели на последните няколко парламентарни избори.
Наскоро беше оповестен доклад на МО, озаглавен „ Доклад за положението на защитата и въоръжените сили на Република Блгария ”. От наименованието му проличава, че той би трябвало да се състои от две съществени елементи – за защитата и за въоръжените сили.
Целта на защитата е да сътвори условия за спокойно социално-икономическо развиване на страната. То се реализира посредством потребление на система от политически, стопански, обществени и военни правила, осигуряващи нейната въоръжена отбрана. Анализ на такава система в отчета няма.
От военна позиция, „ защитата ” е тип бойни дейности на въоръжените сили (ВС). В отчета би трябвало да се проучват единствено опциите на Водоснабдителна система да защитят целостта на територията. Затова е оправдано понятието „ защита ” да не бъде в заглавието на отчета, а да бъде раздел от разбора положението на Водоснабдителна система.
Такава точка, а не раздел, в отчета има и е наречена задача „ Отбрана ”. Целта ѝ, посочена в отчета, е „ асимилиране и поддържане на проектите за бойна подготвеност и готовност ” посредством „ навреме привеждане в по-високи степени на бойна подготвеност ”. Работи се и по „ актуализация на стратегическите проекти за деяние на въоръжените сили за адаптиране към новата среда на сигурност ”. Анализът на по този начин дефинираната цел демонстрира, че МО прави нужната рутинна активност, само че към момента няма обновен стратегически проект за деяние на Водоснабдителна система във новата интернационална конюнктура, създала нови условия към защитата на страната.
Подготовката на Водоснабдителна система за защита на страната изисква оценка на военната заплаха. В отчета тя се свежда единствено до това, че „ съветската военна експанзия беше най-непосредствената опасност за мира в международен проект ” и е „ фактор с дестабилизиращо въздействие върху стратегическата среда, който определяше провокациите за националната сигурност ”.
Използваното минало свършено време демонстрира, че тази опасност и този фактор през днешния ден към този момент не са настоящи и заради това не основават опасност за страната. Навярно заради това по-надолу в текста се твърди, че „ неразбираемите хибридни закани, миграционни талази, властнически режими ” и даже „ когнитивни въздействия ” са „ измежду основните провокации за националната и съюзната сигурност, а в световен проект и доставките на зърно ”.
Впрочем за зърното МО вярно отбелязва, че е опасност. Заради решение на Европейската комисия ние одобряваме украинското зърно, а това на нашите зърнопроизводители стои неосъществено и те търпят стотици милиони лв. загуби. Затова е вярна констатацията, че това е действителна опасност, само че тя не е в световен проект, а е такава за нашата национална сигурност, основана точно от решението на Европейска комисия.
Факт е, че Европейска комисия субсидира доста по-малко нашите производители на селскостопанска продукция и по този начин спомага за последователното ѝ намаляване. Ако допуснем, че границите се затворят за импорт, то тогава хората ни ще би трябвало да се хранят главно със зърнени култури. Нима това не е опасност за националната сигурност, респективно за защитата на страната, основана точно от Европейска комисия?
И в този случай, както и при доста други, държавниците ни реагират боязливо и молят Европейска комисия за благосклонност. През това време токсичното украинско зърно (според Словакия, тъй като у нас не е изследвано в цялостен обем) се преработва и продава в комерсиалната мрежа, излагайки на заплаха така и така разтърсеното здраве на нацията. Те не смеят навреме и уверено да се застъпят за нашия интерес и заради това държанието им не е като на пълновръстен съдружник на Брюксел. Той пък работи за геополитическия интерес на Съединени американски щати и с това основава проблеми на своите членове.
Анализът на заплахата за страната продължава с констатацията, че почналата „ война в Украйна нанесе вреди в изключително огромни размери върху всички сфери на обществения и икономическия живот ”, ”включително и посредством едностранно спиране на газовите доставки ”. Можеше да се повярва на това изказване, в случай че беше посочена най-малко една област от живота ни, която е понесла „ вреди в изключително огромни размери ”.
Предполагам, че от МО ще възразят - с природния газ не стана ли тъкмо по този начин? Правилно, стана. Стана, тъй като не искахме да плащаме стоката на продавача, както той желае. Стоката е негова и ще я продава, както си желае – в случай че не желаеш, не я купувай! Като не плащаш, ще ти спрат доставките. Проблемът обаче не е в нежеланието да купуваш както желае продавачът, а в това, че купувачът реши да купува газ посредством медиатори, тъй като има персонален веществен интерес и точно той е опасност за защитата, т.е. в този случай тя е основана от нашите ръководещи.
Именно това е трябвало да се уточни в отчета като опасност, тъй като по този начин се понижават постъпленията в бюджета. Това е единствено един от стотиците случаи, които нанасят финансови вреди и които са една от аргументите да не може да се задели нужния финансов запас за разрешаване на проблемите на Въоръжените сили.
Твърди се, че „ съветските въоръжени сили правиха систематични военни закононарушения ” и на тази основа се прави извод, че с това се основава заплаха за страната. Каква? Не се показва. Твърдението е голословно и заради това отчетът става детайл от световното осведомително опълчване. Това обаче не е негова задача.
Същевременно правилно е маркирано, че опълчването на Русия със Запада има за цел да промени международния ред. Точно по този начин. Но сама Русия няма да го промени. Вече се обрисува нов политико-икономически блок и точно той е факторът, който ще образува многополюсния свят на планетата – Русия единствено натисна спусъка за активизиране на този развой. Тя не желае повече да бъде суровинен придатък на Европейски Съюз, който с недалновидната си и самонадеяна политика сътвори проблеми, заплашващи стабилността и благоденствието на своите членове, в това число и опасност за отбранителните им благоприятни условия.
Именно егоистичната политика на Запада е факторът, провокирал всички изброени в отчета рискове, а не желанието на Русия да организира независима политика и сама да се разпорежда с естествените си благосъстояния. Изводът е явен и значи, че нашите ръководещи, в случай че не желаят страната да сътрудничи с Русия, най-малко не би трябвало да я вършат наш зложелател.
Щом като всички проблеми за защитата на страната произтичат от Русия, то за какво МО не се заеме с осъществяване условията на член 3 от Вашингтонския контракт? Той е явен – всяка страна-членка би трябвало сама да обезпечи сигурността си, а не плахо да се крие зад член 5.
Докладът е изпълнен с голям брой стратегии и планове за взаимна активност със съдружниците, а в това време години наред не може да се обезпечи прилична съгласуемост с тях. МО твърди, че даже за обезпечаване на огромни формирования на страните-членки, „ преминаващи и/или пребиваващи на територията ни ”, няма нужните „ качества за всестранна логистична поддръжка ”. Проблем е естественото хранене на бойците даже в спокойно време, а по какъв начин МО ще го прави във военно? Да не приказваме за възобновяване на изумена бойна техника по време на война и още повече за произвеждане на нужното въоръжение, муниции и тилово имущество.
Не е ясно по какъв начин МО ще обезпечи нужното количество от това имущество във военно време при тази на практика частна оръжейна индустрия. Иска ми се да кажа военно-промишлен комплекс, само че подобен няма. Ако в миналото се сътвори, той би трябвало да бъде детайл от държавната инфраструктура на защитата, тъй като не оръжейният частник, а страната е виновна за защитата на страната.
В отчета вярно се установи, че бойните дейности в Украйна „ постановиха редица промени в схващанията и методите за водене на бойни дейности ” – „ схващания и подходи ” в смисъл тактичност и оперативно изкуство. Тези промени изискват нови средства за водене на багра и сражението. Ще загатна едно от тях - безпилотните летателни апарати. През 80-те години на ХХ век нашите зенитно-ракетни войски използваха за подготовка безпилотни цели „ Ястреб ” и още тогава се готвеше превръщането им в разследващ вид. Необходимостта от БЛА стана пределно ясна при започване на сегашното столетие, само че, признавам си, не зная МО да е подхванало дейни дейности за развиване на това направление.
Вярно, отчетът показва, че има две концепции за „ Използване на безпилотни летателни системи във въоръжените сили на Република България “ и за „ Защита от потребление на безпилотни летателни системи “. Концепцията е едно, а съществуването на БЛА и на готови оператори за тях е нещо напълно друго. Да не приказваме, че други страни от дълго време сами си ги създават и към този момент основават обособени подразделения за бойното им потребление, т.е. образуват нов тип авиация - безпилотна.
В отчета се твърди, че междуведомствена група създава процедури за потребление на „ американски БЛА във въздушното пространство на Република България ”. Това значи, че могат да се създават главно два разновидността: първи, американските БЛА единствено да прелитат през въздушното ни пространство и втори, на някое от нашите летища да бъде основана американска база с пункт за ръководство на БЛА и инфраструктура за тяхното запазване и техническо обслужване. При създаване на втория вид МО би трябвало да регистрира обстоятелството, че такава база ще бъде една от задачите на съперника.
Такава цел ще бъдат и подготвяният склад за американски муниции в региона на полигона „ Ново село ”, Военноморският координационен център във Варна и крупните летища. Следователно пораждат нови условия към защитата, в частност и към нашата Противовъздушна отбрана.
Така с дейностите си съдружниците основават нови закани за защитата на страната, за попречване на които са нужни нови средства за разкриване и поразяване на въздушни цели. За закупуването им е нужен забележителен финансов запас, който надали можем да заделим. Би трябвало да се изиска съдружниците ни да дават безплатно такива средства, с което ще се обезпечи освен надеждна Противовъздушна отбрана на посочените обекти, само че и съгласуемост с Противовъздушна отбрана на НАТО.
Недостатъчното финансиране на Водоснабдителна система се отразява и върху комплектуването им с персонален състав. Към края на предходната година настоящият некомплект от военнослужещи доближава 19,7%. Недостигът на офицери е 23,4%, на офицерски претенденти 6,5%, на сержанти/старшини 10,9% и на войници/матроси 24,2%. Водоснабдителна система действително нямат непринуден запас - заетите длъжности са едвам 13%.
В отчета се показва, че езиковата подготовка на офицерите, изпратени в разнообразни органи на НАТО, е незадоволителна. Не се набира и нужния курсантски състав за военните учебни заведения, което ще усили некомплекта от офицери през идващите години и ще повлияе върху боеспособността на Водоснабдителна система. Няколко социологически проучвания демонстрират, че 20% от младежите, запасът на Водоснабдителна система, не работят и не учат, т.е. те са необразовани.
Този проблем, демографският срив, влошаващото се физическо здраве на множеството юноши и изчезналата система за патриотично образование на подрастващите още от ранна възраст са едни от най-сериозните действителни рискове за отбранителните качества на страната. Има признаци, че доста младежи, освен че не са в положение да пазят страната си, само че и не желаят да го създадат. При нужда да бъдат призовани във Водоснабдителна система, забележителен % от тях ще напусне рамките ѝ. Ще го създадат и доста други жители на републиката, тъй като тя няма цел, която би трябвало да се брани и затова те не виждат смисъл от отбраната й.
Кой има виновност за днешното положение на страната? Русия или нашите ръководещи през последните три десетилетия? Или те, дружно управлението на Европейски Съюз, който от ден на ден се стреми да обезличи националните страни и да ги сложи в услуга на непознати геополитически ползи. Това също е фактор, който поражда безразличието на народа към положението на страната, което проличава и от големия % неявили се гласоподаватели на последните няколко парламентарни избори.
МО не е съумяло или не е поискало да формулира тези закани за страната и заради това не е набелязало нужните действия за превъзмогването им. Би трябвало ясно да ги уточни и да упорства пред държаваното управление за предприемане на съответни дейности. Убеден съм, че в МО доста добре виждат тези проблеми, а и освен тях, само че необяснимо е защо до момента нито един министър или шеф на защитата не е подал оставката си, ясно заявявайки несъгласието си с провежданата политика по отношение на Въоръжените сили (ВС).
Нашите ръководещи към този момент години наред не могат да слагат на здрава основа най-малко тези клонове от стопанската система, без които Водоснабдителна система не могат решително да пазят както страната, по този начин и да извършват на положително равнище уговорките си към груповата защита на НАТО. Отделените средства за вложения (26.5%) са незадоволителни, което проличава и от обстоятелството, че „ през 2022 година са осъвременени едвам 18 танка и 1 бронирана бойна машина ”. Като цяло техническото положение на наличното въоръжение и бойна техника на сухопътните войски е незадоволително. За модернизирането му е належащо доста увеличение на средствата за вложения.
Значителна част от авиационната техника е неизправна, а съгласно отчета 73% от авиационните катастрофи са по механически аргументи. Противовъздушна отбрана е на на доста ниско равнище. Изключително едва звено е Противовъздушна отбрана на войските и не е ясно по какъв начин ще бъде усъвършенствано. Посочва се, че „ изчерпването на складовите наличия от аварийни елементи може да докара зенитно-ракетните комплекси до положение да са неспособни да извършват дилемите в цялостен размер или да са изцяло нефункционални ”. Същото се отнася и до Радиотехническите войски, чиято задача е надзор на въздушното пространство. Поставените пред тях задания „ бяха изпълнени, само че с ограничавания ”, т.е. имат ниска боеспособност, а без тях няма ефикасна работа както на изтребителната авиация, по този начин и на ЗРК.
МО има набелязани съответни ограничения за рационализация на Въоръжените сили, само че политиците са тези, от чието решение зависи осъществяването им. През миналите три десетилетия те не носят никаква отговорност за проблемите, които сътвориха на народа си, в това число и на Водоснабдителна система. Това е по този начин, тъй като при днешното обществено-политическо устройство на страната няма виновни за сътворените от тях безобразия във всички области на живота.
Причина за това е фактът, че за положението на страната дават отговор Народното събрание, министър председателят и президентът, т.е. отговорността е групова, което значи, че няма виновни. Затова демократичното устройство, такова, каквото създадохме, е нездравословно за страната. Вариантите за излаз са два: или същинска народна власт, която през днешния ден, освен това положение на обществото, надали ще реализираме, или президентска република, т.е. един да дава отговор за ориста на страната и тя постоянно да има държавно управление.
Изпълнявайки безропотно спусканите решения от САЩ/НАТО, нашите ръководещи сътвориха съществени проблеми за защитата на страната. Те разгарят войната в Украйна, без да преценяват, че сами ще станат жертва в нея. Украйна не заслужава даже да стоим до нея, камо ли да ѝ помагаме или да водиме война поради нея. Тя седем години избиваше личните си жители и разрушаваше домовете им, създавайки си проблеми, а в този момент хленчи да ги позволяват други.
На 22 февруари т.г. президентът Байдън извика на среща в Полша страните от Букурещката девятка, в която сме и ние, и непосредствено съобщи: „ Вие сте предна линия на нашата групова защита ”, т.е. бъдете подготвени да се сражавате с Русия. На 15 март в Сената на Съединени американски щати са импортирани два проектозакона – единият предписва страните от Черноморския басеин да се опълчват на съветската експанзия и да пазят полезностите и ползите на Съединени американски щати, а вторият е за непрекъснато наличие ВМФ на НАТО в него, т.е. за дезавуиране на Конвенцията от Монтрьо и отнемане на Русия от достъп до Средиземно море. Тя няма да се съгласи на това и тогава ние, черноморските страни, би трябвало да водиме война, с цел да запазим спокойствието на американския флот в Средиземно море.
Тази политика на Съединени американски щати постанова криворазбраното „ обвързване към съдружниците ” да се сложи в естествени граници и всичко, което е отвън тях и заплашва с замесване във война без да бъдем нападнати, ние или съдружниците, не би трябвало да се позволява. Ние членуваме в защитителен съюз, а не в съюз за въоръжена отбрана на американските ползи. Ако във Вашингтон и Брюксел смятат, че НАТО и Европейски Съюз са основани с такава цел, то тогава би трябвало ли ни участие в тях?
