Защо Владимир Путин е най-влиятелният човек в света
Кой е най-влиятелният човек на планетата? Аз гласоподавам за Владимир Путин.
Путин се утвърди като полюс в огромния спор на сегашната ера - сред авторитаризма и демокрацията. Той има поредна тактика за пропагандиране на концепциите на властническия лагер в този спор. Притежава умеенето, когато си изиска, да унижи и подкопае позициите на своите демократични противници и това да му се разминава. Навсякъде в културен проект той се трансформира в воин за популистките консерватори - във Франция, Италия, Филипините и Овалния кабинет.
Постоянно се споделя, че Путин е добър единствено тогава, когато би трябвало да изиграе своята ръка, а картите му са слаби. Всички чакат в последна сметка той да се провали, тъй като съветската стопанска система има толкоз доста проблеми. Ръката му в действителност обаче не е толкоз слаба. Това е по този начин, тъй като властовата му база не е икономическа; тя е културна и идеологическа.
Както Кристофър Колдуел написа в изданието " Импримис ", интернационалният авторитет на Путин стартира от историята, която той споделя. Той пристигна на власт, съгласно неговата версия, откакто западните реформатори съвсем бяха унищожили неговата страна. Екипите от американски икономисти смятаха, че в случай че се извърши приватизация по верния метод, редът, законността и общественото единение ще се зародят от единствено себе си.
Последва обществена злополука. Средната дълготрайност на живота в Русия стана по-ниска от тази в Бангладеш. Държавата банкрутира. Представителите на тогавашната комунистическа номенклатура разграбиха ресурсите на страната. На международната сцена
Русия беше унижена от поредност американски държавни управления.
И пристигна Путин и възвърне стабилността. Средната дълготрайност на живота в Русия в този момент е 71 години, исторически връх. Икономиката също се възвърне. Русия още веднъж е международна мощ, способна, както се видя единствено преди седмица, да одобри с подигравка комбинираната дипломатическа офанзива на цялостен куп западни страни. След 17 години на Путин във властта рейтингът му на утвърждение вкъщи надвишава 80%.
Още повече че през идващите години властническите водачи от путински вид ще имат няколко основни преимущества във войната на хрумвания. На първо място, демократичната народна власт се опира на визията, че властта би трябвало да е разпределена сред система от връзки и институции.
Путин въплъщава визията, че властта би трябвало да е централизирана, с един водач на върха и стоманени линии на практикуване на тази власт надолу по вертикалата. Той въплъщава концепцията, че демократичната народна власт неизбежно изпада в безпорядък, когато няма обществено доверие, че тя е една машинация, която разрешава на хората с положителни връзки да грабят от всички останали. Във времена на паника и съмнение е доста по-лесно да се застъпвате за модел с ясна и централизирана власт, в сравнение с за подобен, в който властта е разпръсната и аморфна.
Второ, в последна сметка лоялността към демократичната народна власт е към нещо нереално - към конституция, убеждения и набор от демократични правила. Ние в демократичния лагер постоянно сме обезпокоени, когато забележим по какъв начин някой като Путин или Доналд Тръмп, или Си Цзинпин погазва нормите, с цел да концентрира власт у себе си.
Лоялността на авторитаризма всъщност е към една персона. Към самия човек. Както се показва М. Стивън Фиш в изданието " Джърнъл ъв димокръси ": " Путин е освен най-известният и най-влиятелен политик в Русия; той е единственият политик там. " Нито поддръжниците на Путин, нито тези на Тръмп, нито тези на Си Цзинпин са изключително обезпокоени от погазването на нормите, стига на върха да има човек, който да е подготвен да командва парада.
Във времена на паника и съмнение е доста по-лесно да обедините хората към персона, в сравнение с към абстракция.
© Gleb Garanich, Reuters
Трето, демократичната народна власт се опира на религия, религия в качествата на обособения жител. Вярата, както знаем, е убеденост в неща, на които се надяваме и за чието сбъдване не сме видели доказателства. Ние, демократите, имаме вяра в концепцията, че хората знаят най-добре по какъв начин да ръководят живота си и че този персонален избор е допустимо да откри място в публичната тъкан.
Путинизмът, сходно на тръмпизма, се опира на цинизъм. Той се основава на визията, че не би трябвало да имаш никакви илюзии, че би трябвало да подхождаш умно към ставащото в света. На хората се гледа тъкмо по този начин, както ги е определил Макиавели - неблагодарни и лъжливи, боязливи пред заплахата и жадни за облага. Съперничеството е неизбежно. Всичко е политизирано. Всеки или всяка институция, която твърди, че е справедлива и стои надалеч от крамолите, лъже. В света всичко е пиар и
колкото по-безсрамен фарс се предлага, толкоз по-добре,
тъй като хората ще повярват на всяко нещо, в което е в техен интерес да повярват. Във времена на паника и съмнение е доста по-лесно да продавате цинизъм, в сравнение с идеализъм.
И най-после, демократичната народна власт стъпва върху схващането, че хората, които не са като вас, също заслужават почитание и внимание, че в политиката става дума за реализиране на взаимни отстъпки с хора, с които даже не можете да изтърпите да стоите в едно и също помещение.
Путинизмът се опира на схващането, че хората, които не са като теб, сеят културен хаос; те пречат на твоя метод на живот. Путин поредно ругае против хомосексуалните,мюсюлманите, атеистите и " яловия и безполов " Запад. Във времена на паника и съмнение е доста по-лесно да се продава на нас/тях разлики, в сравнение с приемливост към културното разнообразие.
Накратко, в никакъв случай не подценявайте този човек или идеята му. Навсякъде по света политическите режими се приспособяват, ставайки или малко по-авторитарни, или малко по-демократични. В момента инерцията очевидно е в посока към авторитаризъм. Донякъде това се дължи на брилянтната и дръзка фигура, която стои отпред на този лагер. Това е по този начин и тъй като, в случай че се спрете и запитате кой е световният лидер на демократичния либерален лагер, няма да се сетите за нито едно име. /БТА
Путин се утвърди като полюс в огромния спор на сегашната ера - сред авторитаризма и демокрацията. Той има поредна тактика за пропагандиране на концепциите на властническия лагер в този спор. Притежава умеенето, когато си изиска, да унижи и подкопае позициите на своите демократични противници и това да му се разминава. Навсякъде в културен проект той се трансформира в воин за популистките консерватори - във Франция, Италия, Филипините и Овалния кабинет.
Постоянно се споделя, че Путин е добър единствено тогава, когато би трябвало да изиграе своята ръка, а картите му са слаби. Всички чакат в последна сметка той да се провали, тъй като съветската стопанска система има толкоз доста проблеми. Ръката му в действителност обаче не е толкоз слаба. Това е по този начин, тъй като властовата му база не е икономическа; тя е културна и идеологическа.
Както Кристофър Колдуел написа в изданието " Импримис ", интернационалният авторитет на Путин стартира от историята, която той споделя. Той пристигна на власт, съгласно неговата версия, откакто западните реформатори съвсем бяха унищожили неговата страна. Екипите от американски икономисти смятаха, че в случай че се извърши приватизация по верния метод, редът, законността и общественото единение ще се зародят от единствено себе си.
Последва обществена злополука. Средната дълготрайност на живота в Русия стана по-ниска от тази в Бангладеш. Държавата банкрутира. Представителите на тогавашната комунистическа номенклатура разграбиха ресурсите на страната. На международната сцена
Русия беше унижена от поредност американски държавни управления.
И пристигна Путин и възвърне стабилността. Средната дълготрайност на живота в Русия в този момент е 71 години, исторически връх. Икономиката също се възвърне. Русия още веднъж е международна мощ, способна, както се видя единствено преди седмица, да одобри с подигравка комбинираната дипломатическа офанзива на цялостен куп западни страни. След 17 години на Путин във властта рейтингът му на утвърждение вкъщи надвишава 80%.
Още повече че през идващите години властническите водачи от путински вид ще имат няколко основни преимущества във войната на хрумвания. На първо място, демократичната народна власт се опира на визията, че властта би трябвало да е разпределена сред система от връзки и институции.
Путин въплъщава визията, че властта би трябвало да е централизирана, с един водач на върха и стоманени линии на практикуване на тази власт надолу по вертикалата. Той въплъщава концепцията, че демократичната народна власт неизбежно изпада в безпорядък, когато няма обществено доверие, че тя е една машинация, която разрешава на хората с положителни връзки да грабят от всички останали. Във времена на паника и съмнение е доста по-лесно да се застъпвате за модел с ясна и централизирана власт, в сравнение с за подобен, в който властта е разпръсната и аморфна.
Второ, в последна сметка лоялността към демократичната народна власт е към нещо нереално - към конституция, убеждения и набор от демократични правила. Ние в демократичния лагер постоянно сме обезпокоени, когато забележим по какъв начин някой като Путин или Доналд Тръмп, или Си Цзинпин погазва нормите, с цел да концентрира власт у себе си.
Лоялността на авторитаризма всъщност е към една персона. Към самия човек. Както се показва М. Стивън Фиш в изданието " Джърнъл ъв димокръси ": " Путин е освен най-известният и най-влиятелен политик в Русия; той е единственият политик там. " Нито поддръжниците на Путин, нито тези на Тръмп, нито тези на Си Цзинпин са изключително обезпокоени от погазването на нормите, стига на върха да има човек, който да е подготвен да командва парада.
Във времена на паника и съмнение е доста по-лесно да обедините хората към персона, в сравнение с към абстракция.
© Gleb Garanich, Reuters
Трето, демократичната народна власт се опира на религия, религия в качествата на обособения жител. Вярата, както знаем, е убеденост в неща, на които се надяваме и за чието сбъдване не сме видели доказателства. Ние, демократите, имаме вяра в концепцията, че хората знаят най-добре по какъв начин да ръководят живота си и че този персонален избор е допустимо да откри място в публичната тъкан.
Путинизмът, сходно на тръмпизма, се опира на цинизъм. Той се основава на визията, че не би трябвало да имаш никакви илюзии, че би трябвало да подхождаш умно към ставащото в света. На хората се гледа тъкмо по този начин, както ги е определил Макиавели - неблагодарни и лъжливи, боязливи пред заплахата и жадни за облага. Съперничеството е неизбежно. Всичко е политизирано. Всеки или всяка институция, която твърди, че е справедлива и стои надалеч от крамолите, лъже. В света всичко е пиар и
колкото по-безсрамен фарс се предлага, толкоз по-добре,
тъй като хората ще повярват на всяко нещо, в което е в техен интерес да повярват. Във времена на паника и съмнение е доста по-лесно да продавате цинизъм, в сравнение с идеализъм.
И най-после, демократичната народна власт стъпва върху схващането, че хората, които не са като вас, също заслужават почитание и внимание, че в политиката става дума за реализиране на взаимни отстъпки с хора, с които даже не можете да изтърпите да стоите в едно и също помещение.
Путинизмът се опира на схващането, че хората, които не са като теб, сеят културен хаос; те пречат на твоя метод на живот. Путин поредно ругае против хомосексуалните,мюсюлманите, атеистите и " яловия и безполов " Запад. Във времена на паника и съмнение е доста по-лесно да се продава на нас/тях разлики, в сравнение с приемливост към културното разнообразие.
Накратко, в никакъв случай не подценявайте този човек или идеята му. Навсякъде по света политическите режими се приспособяват, ставайки или малко по-авторитарни, или малко по-демократични. В момента инерцията очевидно е в посока към авторитаризъм. Донякъде това се дължи на брилянтната и дръзка фигура, която стои отпред на този лагер. Това е по този начин и тъй като, в случай че се спрете и запитате кой е световният лидер на демократичния либерален лагер, няма да се сетите за нито едно име. /БТА
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ