Кой е най-големият капитал за човека? Ще може ли с

...
Кой е най-големият капитал за човека? Ще може ли с
Коментари Харесай

Как фантастиката става реалност

Кой е най-големият капитал за индивида? Ще може ли с силите на мисълта да бъде захранен цех на бъдещето? Отговор на тези въпроси, свързани с тематиката „ Икономика на духа “, търсим с режисьора Николай Василев. Според него, в случай че Човекът откри паролата към цялостната със съкровища „ Пещера на Али Баба “ вътре в себе си, ще има ключ към нови светове.

Но Човекът отива в Оракулския храм в Делфи да пита за ориста си и даже да прочете надписа „ Познай себе си и ще познаеш боговете и вселената “, не осъзнава, че „ храмът “ е вътре във всеки от нас…

Николай Василев е
изследовател на истории
Изследва в своите герои моментите на житейска промяна, когато съумяват да преминат към по-съвършени форми на своята страст и мисъл. Снима документални филми, измежду които се открояват наградените на кино фестивали „ Формулата на Тео ”, „ Пътят на Мъдростта ”, „ Добрият Ад ”, „ Завръщане ”. Избира специалност, в която се постанова да усъвършенства въображението си, посредством което да не стои единствено в земната „ гравитация “. Той не си слага за цел да е регистратор на документални събития, а се пробва с креативната вътрешен глас да доближава до хрумвания, които въодушевяват публиката.

През 2023 година излизат два значими за Николай Василев филми. През януари с
Да живееш Бог
ще бъде маркирана 100-годишнината от рождението на Ваклуш Толев, прочут като Учителя на Мъдростта. „ Ваклуш беше нравствен вулкан, който изригна скъпи познания в региона на човешкото боготърсене. Когато го срещнах, в негово лице незабавно разпознах мотива за филм и натрупах неповторими документални фрагменти от 1998 до 2013 година, когато си отпътува. Въпреки че 12 години е бил политически пандизчия, той твърдеше, че злото не съществува, а то е нееволюирало положително. Преживял е всичко, което синтезира в своето обучение, а не е тълковник на непозната нематериалност и хрумвания. „ Бог не се потвърждава, а се живее “, споделяше той. 

Следващата есен ще бъде подготвен и филмът
Социално мощните
В него обективът се насочва към няколко от златните медалисти на Теодосий Теодосиев, пръснати по света. Фокусът е върху номинирания за младежка Нобелова премия проф. Теньо Попминчев – в Сан Диего, предан на лазерната светлина, финансистът Павлин Савов – работещ на Уолстрийт, инж. Петко Динев - който прави камери за НАСА, доцент Иван Бъчваров – който управлява Лабораторията по лазерни приложения към СУ, взе участие и един от най-младите олимпийци – Александър Проданов. Всички са родени в региона на Казанлък, очевидно Долината на тракийските царе е магнит за хора с гений. „ Филмът „ Социално мощните “ е за гении, които живеят по целия свят и основават мрежа от интелектуална светлина. За мен няма подозрение, че материалното благополучие е нравствен капан за хората, тъй като прави възглавницата на заспиването по-удобна “, показва Николай Василев. Докато снима фрагменти за кино лентата в Съединени американски щати, българският режисьор вижда от близко „ актуалния Титаник на икономическия разцвет “ и заключава, че откакто стигнат до ситостта, хората би трябвало да потърсят нещо друго оттатък нея:
Икономика на духа
– измеренията може да са разнообразни. Но в случай че вдигнем глава нагоре, ще разберем, че най-големият капитал е духът, само че индивидът към момента няма достъп до него. Засега сме в детския интервал на работа с „ капитала “. Във всеки се крие супермощна сила, това перпетуум мобиле, което търсят учени и мечтатели. Но към момента няма предпоставки да събудим този безконечен „ спонсор “ на сила и вместо това сътворяваме сила от външни сили. Докато активираме този перпетуум мобиле най-вероятно ще минат стотици години. Кризите, които изживяваме би трябвало да станат екзистенциално непоносими, с цел да се потърсят други формули. Войната в Украйна може да ни накара да създадем скок в енергоползването и това би бил нейният положителен резултат. Ето за какво не трябва да гледаме на живота и света през призмата „ добро-лошо “, а да следим какви капацитети се разсънват в нас. Само да си представим какъв капитал е било за пещерния човек да има изострен камък с ръкохватка. Навярно по сходен метод след 1000 години ще ни наподобява всичко това, което в този момент назоваваме капитали. Когато изживеем религията на материализма, днешният ни фокус върху парите ще ни се коства изцяло първичен.

Пестете силата, а не времето –призоваваше Ваклуш Толев.  Времето е физическо разбиране, то е част от стопанската система на илюзиите.  Светът на силите и на духа е
местообиталище на концепциите
Но в този момент сме в парник. Личната ни силата е нашето гориво, а ние я разпиляваме, вместо целеустремено да я употребяваме, с цел да развиваме съзнанието си.

При настоящето разбъркване на пластовете казусът не е в институциите, а е в хората, които вършат институциите. Ако стопанската система се движи от одухотворени персони, няма да има блян единствено материалният човек да бъде удовлетворен. Икономиката също има кръвообращение и когато в него влезе отговорността освен да консумираме богатствата на планетата, а да сътворяваме нравствен разцвет, тогава и стопанската система ще стане духовна, колкото и нереално да звучи на този стадий. Днес въпросът е „ да бъдеш или да имаш “. Тези размишления са добър мотив писателите фантасти да пуснат в деяние своето въображение за времето, когато индивидът ще е минал нови равнища в своята
духовна еволюция
В римската митология съществува господ Вулкан, настойник на разрушителния огън и ковашкото изкуство. Той употребява сила, която не е от слънце, вятър или вода, а е сила от мисълта. С нея той заповядва на меховете да работят. Но каква ли ще е стопанската система на бъдещето и дали в действителност ще може един цех да бъде захранен с силите на мисълта? Физиците от кино лентата „ Социално мощните “ работят за това далечно бъдеще. Теньо Попминчев към този момент сътвори „ швейцарското ножче от светлина “ и трансформира рентгеновата лазерна технология в нов инструмент.

Обърнем ли взор обратно, ще забележим по какъв начин за 100 години технологиите са се развили доста и това е илюстрация на благоприятни условия, които носим във вътрешния си нравствен свят. Ракетата и самолетът са летящото чердже от приказките, радиото, малкия екран, мобилните телефони също са материализация на хрумвания, които са били фантастика. Ето за какво да кажем по какъв начин един ден ще наподобява стопанската система, е въпрос и на въображение.
Текстът е част от бр. 111 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии.
Ако обявата е била забавна и потребна за Вас, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни. За вести, свързани с екологично, обществено и корпоративно ръководство (ESG), посетете профилирания уебсайт ESGnews.bg.
 Economic.bg News Запишете се за нашия бюлетинподкрепа за стопанската система ПоследниНай-четениЛюбопитно 44 Как фантастиката става действителност Пазари 148 Опасенията за криза ще засилят $ през 2023 година Политика 84 Швеция поема председателството на Съвета на Европейски Съюз Бюджет и финанси 2009 Какво се трансформира в България от 1 януари 2023 година Личности 7764 „ Първият човек в историята “: Мъск изтри 200 милиарда $ от благосъстоянието си Бюджет и финанси 4208 Официално минималната заплата става 780 лева от 1 януари Компании 3569 Deloitte класира 2 български IT компании измежду най-бързо растящите в района Туризъм 2597 Организация на обединените нации подреди най-хубавите села за туризъм в света – половината са в Европа Всички новини17:44 Компании 44 Асарел-Медет – мотор на позитивната промянаОще от ЛюбопитноВиж всички„ Пеещите камъни “: Енигмата на Индия10 неща, които може би не знаете за ПелеДревният Деринкую: Скритият под земята град в ТурцияКои страни избират китайските туристи? Следвай ни в обществените мрежи
RSS Получи последните вести на поща


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР