Приятелите ти не са ти приятели
Кой е най-хубавият ти другар?
Този, с който можеш да си приказваш с часове и да се смеете непрекъснато?
Този, който те поддържа във всяко твое начинание, даже да счита, че е неуместно?
Този, който ти споделя, че постоянно изглеждаш добре?
Този, който ще се разроши, с цел да се почувстваш по-добре, когато не изглеждаш добре?
Този, който ще направи всичко за теб?
Този, с който споделяш общи идеали и философия за живота?
Този, който постоянно остава до теб, без значение какъв брой е напечена обстановката?
Този, който те пази пред другите?
Този, който при потребност постоянно ще се отзове?
Не. Това не е най-хубавият ти другар. Всъщност – този човек може би е по-близо до определението “твой зложелател ”.
В този обърнатия свят и действителност, в която живеем, всичко бяло е в действителност черно и противоположното. Човекът, с който се смееш непрекъснато или развиваш дълбоки, метафизичен тематики, в действителност даже не те развива, по простата причина, че вие нямате различия. Всички знаем, че “приятел в потребност се познава ”, само че в множеството случаи той те инвалидизира с това. Да те пази, когато някой те атакува? Супер, готино ли ти е да се чувстваш като жертва и като че ли не можеш самичък да се защитаваш? С две думи, индивидът, който постоянно е на твоя страна, и с който се разбираш с един поглед… не ти е потребен с нищо, тъй като той съставлява към този момент интегрирана част от теб .
За следващ път – всичко отвън теб е твое огледало . Огледало, което ти служи за осъзнаване на същинската ти същина, тъй като човек е кьорав за себе си, преди да срещне различен човек. Начинът, по който разпознаваме неинтегрираните елементи от нас е простоват и се базира на два въпроса: “Какво не ми харесва в този човек? ” и “Какво ми харесва в този човек, само че аз не владея? ”.
Ако се допусна, че приятелите ни са хора, които по принцип харесваме напълно, дружно с всичките им дефекти, и хора, на които не завиждаме, тъй като “завистта е извънредно човешко качество ”, то тези другари, които дават отговор на тези критерии, просто не са ти другари. Те са към този момент част от теб.
Така оставаш уединен, даже когато си в тяхна компания, просто тъй като те са съвършено твое отражение, без забележими разлики. Сякаш стоиш със себе си в стая и взаимно одумвате трети човек (който в действителност е втори) за това какъв брой зле е постъпил с вас (например). Ти казваш “Той беше дръвник! ” или “Тя беше кучка! ” и насреща “приятелят ти ” кима одобрително с думите “Абсолютно… ”. Ти се чувстваш по-добре, тъй като не си самичък и очевидно някой поддържа тезата ти, само че някак… вътрешно… не можеш да се излъжеш и въпреки всичко си лягаш умислен и празен. Защото в действителност същинските ти другари са надалеч и не са взели присъединяване в този диалог.
Истинският ти най-хубав другар го няма и в живота ти. Защото ти си го блокирал, изтрил или просто тактично не запомнил. Защо? Защото смяташ, че той те ненавижда.
Той е този, с който можеш да си приказваш с часове, само че диалогът не е прелестен за теб, тъй като всякога, в който си позволиш да обвиниш някой, той връща отговорността в твои ръце и те кара да намериш повода в себе си, не в другия.
Той е този, който те поддържа във всяко твое реалистично и съответно начинание, само че в никакъв случай няма да ръкопляска на отявлено тъпите ти хрумвания.
Той е този, който ти споделя, че постоянно изглеждаш добре, само че постоянно можеш да изглеждаш по-добре.
Той е този, който няма да наруши своето успокоение и благополучие, поради твоят избор да драматизираш и да се депресираш за нелепости.
Той е този, който ще направи нещо за теб, единствено и само, в случай че е сигурен, че не можеш да се оправиш самичък.
Той е този, с който споделяте някои общи идеали и философия за живота, само че постоянно се стига до миг, в който и разликите се появяват и ви водят до спор. В този спор не се цели да има победител. В този спор се цели единия да схване от другия, това, което му липсва.
Той е този, който ще остане до теб, без значение какъв брой е напечена обстановката, само че няма да го направи повече от няколко пъти, единствено тъй като избираш да си чупиш главата по еднакъв метод, без да ти омръзва и да ти “идва акъла ”.
Той е този, който ще има вяра, че си задоволително мощен и съзнателен, с цел да няма потребност да се защитаваш от другите, тъй като отбраната е демонстрация на уязвимост.
Той е индивидът, който ще удря по най-болезнените ти места с меки чукчета и ще ти основава главоболия (на физическо и психическо равнище), карайки те да мислиш оттатък заложените ти рамки.
Казват, че приятелите ни за нас са като “безплатни психолози ”. Но и психолозите се разделят на два вида. Тези, които те четкат и ти споделят, че ти си прелестен, просто другите не го виждат. И тези, които ти споделят, че очевидно самичък се лъжеш, че си прелестен, щом другите не отразяват това твое поверие.
Процесите на лекуване и интеграция на изчезналите ни елементи не са изключително приятни и прочувствено леки, по простата причина, че самата дезинтеграция е мъчителен развой, случил се в още несъзнателните ни години. Да махнеш парче от пъзела вътре в теб боли тъкмо толкоз колкото и да го сложиш назад там. Затова те поучавам да не подсилваш в допълнение към този момент подредените части, мислейки си, че някак ще попълнят празното прилежащо. Фокусирай се върху болката, върху гнева, върху съпротивлението, върху завистта, върху всяко отрицателно чувство, което таиш по отношение на някой, тъй като тъкмо този човек… държи парченцето, което ти би трябвало. Твоята цел е не да отидеш и да се скараш с него, а да откриеш подаръка си в болката, през която ще те накара да преминеш. Блестящата звезда, в кутията му, видимо, цялостна с мрак.
Затова всеки нравствен преподавател държи най-близо до себе си някой, който всички останали виждат като негов зложелател. Затова Буда приветства Мара за чай. Защото го разпознава като неговата изчезнала част, като парчето пъзел, което ще му донесе целокупност. Защото Бог, Източникът е едно, което в нашето измерение се демонстрира като две. Като черно и като бяло. Следователно няма по какъв начин да стигнем Бог, в случай че виждаме Бог като само бял. Няма по какъв начин да разберем Бог, в случай че не го забележим и в черното.В дуалността е цялостта.
Когато хората казват “Дръж приятелите си близко, а враговете още по-близко ” това не значи, че би трябвало да държиш враговете си близо, с цел да се подсигуриш и да предвидиш възможните им “злодеяния ” ориентирани към теб. Това значи да ги държиш близо, с цел да учиш от тях. Затова и доста учения поучават човек да бъде деликатен и да се пази от враговете си, които се крият под маската на другари. Това, още веднъж, не значи, че това са двулични хора, които не те обичат и желаят да ти навредят. Не, това са хора, които просто не знаят, че от време на време проявата им на обич и помощ, в действителност ултимативно ти вреди.
Но човек го усеща.
Човек вътрешно постоянно усеща кое тежи повече.
Похвалите на радостния преподавател в учебно заведение, който всички харесват или положителните думи и упътвания на строгия преподавател, който всички ненавиждат.
