Коцето Калки: Три пъти се срещах очи в очи със смъртта
Коцето Калки е един от най-нетрадиционните артисти и актьори у нас. Понякога откровенията му са шокиращи – само че не поради метода, по който ги споделя, колкото поради смисъла, който влага, а той най-често е внезапна контра на типизираното всеобщо факсимиле. Но това да бъде тъкмо подобен не е инцидентно. Музикантът е имал емблематични срещи в живота си, които няма по какъв начин да не помни. Като да вземем за пример тази със считания за глава на тибетския будизъм Далай Лама, поради който Калки смъква дървеното кръстче от врата си и му го подарява. С него в този миг е бил и сътрудника му Дони, който от неспокойствие припада.
Тази прочувствена намира се случва през не толкоз далечната 1996-а, само че и до през днешния ден, щом се сети за нея, Калки настръхва. И има за какво.
„ През 1996-а Далай Лама ненадейно ни одобри в резиденцията си в Дхармсала, Северна Индия, до момента в който ние се шляехме в близост с вярата да изкопчим някаква благословия. Оказахме се неподготвени с дарове, заради което Дони припадна, а аз смъкнах единствената си по-значителна полезност от шията си – дървен кръст, попил френетични възгласи от публиката на разнообразни подиуми. Далай Лама го одобри с обичайното будистко почитание, прошепна нещо, вслуша се, след което ненадейно ми го върна, като ме остави в озадачение дали това е благословията, или кръстът му се сторил прекомерно гръмък за музиката от региона”, споделя, без да пести елементи от историята артистът. И прибавя:
„ Опасенията ми, че мога да слушам странни гласове са се сбъдвали единствено един път след една стихия, където изпотрошихме яхтата южно от нос Матапан, Гърция. Бяха ни предизвестили да не минаваме оттова, само че нали шило в торба не седи, пък и бързахме за Cutty Sark, попаднахме в такова знамение, дето по-късно не съм виждал, макар че съм преплавал десетина морета под платна.
На третия ден, откакто утихна, излязохме на палубата умърлушени и безмълвни и както се оказа, всички сме чули едни и същи нашепвания: „ Къде отивате, накъде сте тръгнали?...” и т. н. Вероятно това се е случвало с античните моряци, когато са виждали русалки и са се връзвали за мачтите. Преуморени и мокри до кости запитахме екипажа на една преминаваща яхта за нещо изсъхнало „ Something dry?”, а те бръкнаха в трюма и отвърнаха „ Yes, dry gin!” („ Нещо изсъхнало?” – „ Да, изсъхнал джин!”)”.
С сътрудника си Дони (вляво) имат доста забавни истории
Освен странни гласове става известно, че Коцето Калки се е срещал очи в очи със гибелта цели три пъти. Разтърсващи обстановки от живота на артиста, за които знаят малко на брой.
„ Беше много вълнуващо, от днешна позиция – занимателно. Мотоделтапланер. Финал на курса ми. Недостатъчно бензин. Полет от Кондофрей за летище Пловдив, където първо би трябвало да прелетя над Летния спектакъл, а същата вечер да изнеса рецитал. Силен срещуположен вятър. Първо спешно кацане в някакво село в Рила. Бензин. Второ спешно кацане – село Радуил на поляна сред някакви жици и водни канали. Перката отрязва част от крилото. Ремонт в Долна баня. Критично политане при мощен непряк вятър – колесникът опира оградата на летището”, връща лентата обратно Калки.
И продължава описа си:
„ Някъде към Пловдив откриваме, че се движим обратно макар форсажа на мотора. Град като яйца.
Облак стартира да смуче крилото. Падаме в някаква дива тиня и инструкторът ми споделя да се оправям както мога до Пловдив. Хващам „ Москвич” на стоп и целият в тиня и с пилотски костюм идвам в Летния спектакъл 15 минути преди рецитала. Много адреналин. Невероятен концерт! На връщане – още по-вълнуващо – падаме с планера в боклуците на Костенец. Край на полетите за сезона. Имам сходни прекарвания с парапланер в Хималаите, със сърф край Черноморец и с индианската гала, наречена „ Аяхуаска” – в дословен превод това значи Малката гибел. Но всичко това не е нищо. Баща ми е някогашен водач от Военновъздушни сили и два пъти е горял със аероплан във въздуха.” Вярва в прераждането „ Живот след гибелта има и доказателство за това са множеството недоказуеми прекарвания на хора, по простъпка завърнали се оттова. В множеството случаи те показват неодобрение от обстоятелството, че са ги върнали от място, изпълнено с цветя и музика, на място, където ще би трябвало да заплащат налози и някакъв човек с черен костюм да им крещи, в случай че са си тръгнали пет минути преди края работното време. Индийците, които имат вяра в прераждането, одобряват умерено заболяванията и гибелта, като разчитат на едно по-добро олицетворение в страна с по-малко население на квадратен метър. Аз споделям тяхното виждане пред християнската опция да се чака Страшният съд в пространство, изпълнено с мрак и лед, където дори не ти оферират и кафе.
Според моята визия Единната енерго-информационна целокупност, която безконтролно напуща тялото по време на акта на гибелта, не остава просто по този начин да се рее из Космоса, а
се възправя пред великански космополитен компютър където би трябвало да си избере нова стратегия. Ето по какъв начин става. Последен мирис, централизация сред очите, добре модулиран глас:
- Game Over, Start new game!
- А може ли в този момент да си избера кинозвезда в Холивуд?
- Момент...О, скърбя, за околните 128 години местата са изчерпани, само че мога да ви впиша в листата? Имам едно вакантно място за хималайски снежен тигър, или в случай че пък решите Оранжевата планета – там към този момент е едва обитаемо, съвсем девствено!
- Някакви места за седмото измерение, както му споделят християните - Седмото небе, будистите - Седмият лотус?
- О, ще би трябвало още да поработите върху енергийното си тяло, два-три живота практики и медитация ще са ви задоволителни!...”.
Анелия ПОПОВА
Тази прочувствена намира се случва през не толкоз далечната 1996-а, само че и до през днешния ден, щом се сети за нея, Калки настръхва. И има за какво.
„ През 1996-а Далай Лама ненадейно ни одобри в резиденцията си в Дхармсала, Северна Индия, до момента в който ние се шляехме в близост с вярата да изкопчим някаква благословия. Оказахме се неподготвени с дарове, заради което Дони припадна, а аз смъкнах единствената си по-значителна полезност от шията си – дървен кръст, попил френетични възгласи от публиката на разнообразни подиуми. Далай Лама го одобри с обичайното будистко почитание, прошепна нещо, вслуша се, след което ненадейно ми го върна, като ме остави в озадачение дали това е благословията, или кръстът му се сторил прекомерно гръмък за музиката от региона”, споделя, без да пести елементи от историята артистът. И прибавя:
„ Опасенията ми, че мога да слушам странни гласове са се сбъдвали единствено един път след една стихия, където изпотрошихме яхтата южно от нос Матапан, Гърция. Бяха ни предизвестили да не минаваме оттова, само че нали шило в торба не седи, пък и бързахме за Cutty Sark, попаднахме в такова знамение, дето по-късно не съм виждал, макар че съм преплавал десетина морета под платна.
На третия ден, откакто утихна, излязохме на палубата умърлушени и безмълвни и както се оказа, всички сме чули едни и същи нашепвания: „ Къде отивате, накъде сте тръгнали?...” и т. н. Вероятно това се е случвало с античните моряци, когато са виждали русалки и са се връзвали за мачтите. Преуморени и мокри до кости запитахме екипажа на една преминаваща яхта за нещо изсъхнало „ Something dry?”, а те бръкнаха в трюма и отвърнаха „ Yes, dry gin!” („ Нещо изсъхнало?” – „ Да, изсъхнал джин!”)”.
С сътрудника си Дони (вляво) имат доста забавни истории
Освен странни гласове става известно, че Коцето Калки се е срещал очи в очи със гибелта цели три пъти. Разтърсващи обстановки от живота на артиста, за които знаят малко на брой.
„ Беше много вълнуващо, от днешна позиция – занимателно. Мотоделтапланер. Финал на курса ми. Недостатъчно бензин. Полет от Кондофрей за летище Пловдив, където първо би трябвало да прелетя над Летния спектакъл, а същата вечер да изнеса рецитал. Силен срещуположен вятър. Първо спешно кацане в някакво село в Рила. Бензин. Второ спешно кацане – село Радуил на поляна сред някакви жици и водни канали. Перката отрязва част от крилото. Ремонт в Долна баня. Критично политане при мощен непряк вятър – колесникът опира оградата на летището”, връща лентата обратно Калки.
И продължава описа си:
„ Някъде към Пловдив откриваме, че се движим обратно макар форсажа на мотора. Град като яйца.
Облак стартира да смуче крилото. Падаме в някаква дива тиня и инструкторът ми споделя да се оправям както мога до Пловдив. Хващам „ Москвич” на стоп и целият в тиня и с пилотски костюм идвам в Летния спектакъл 15 минути преди рецитала. Много адреналин. Невероятен концерт! На връщане – още по-вълнуващо – падаме с планера в боклуците на Костенец. Край на полетите за сезона. Имам сходни прекарвания с парапланер в Хималаите, със сърф край Черноморец и с индианската гала, наречена „ Аяхуаска” – в дословен превод това значи Малката гибел. Но всичко това не е нищо. Баща ми е някогашен водач от Военновъздушни сили и два пъти е горял със аероплан във въздуха.” Вярва в прераждането „ Живот след гибелта има и доказателство за това са множеството недоказуеми прекарвания на хора, по простъпка завърнали се оттова. В множеството случаи те показват неодобрение от обстоятелството, че са ги върнали от място, изпълнено с цветя и музика, на място, където ще би трябвало да заплащат налози и някакъв човек с черен костюм да им крещи, в случай че са си тръгнали пет минути преди края работното време. Индийците, които имат вяра в прераждането, одобряват умерено заболяванията и гибелта, като разчитат на едно по-добро олицетворение в страна с по-малко население на квадратен метър. Аз споделям тяхното виждане пред християнската опция да се чака Страшният съд в пространство, изпълнено с мрак и лед, където дори не ти оферират и кафе.
Според моята визия Единната енерго-информационна целокупност, която безконтролно напуща тялото по време на акта на гибелта, не остава просто по този начин да се рее из Космоса, а
се възправя пред великански космополитен компютър където би трябвало да си избере нова стратегия. Ето по какъв начин става. Последен мирис, централизация сред очите, добре модулиран глас:
- Game Over, Start new game!
- А може ли в този момент да си избера кинозвезда в Холивуд?
- Момент...О, скърбя, за околните 128 години местата са изчерпани, само че мога да ви впиша в листата? Имам едно вакантно място за хималайски снежен тигър, или в случай че пък решите Оранжевата планета – там към този момент е едва обитаемо, съвсем девствено!
- Някакви места за седмото измерение, както му споделят християните - Седмото небе, будистите - Седмият лотус?
- О, ще би трябвало още да поработите върху енергийното си тяло, два-три живота практики и медитация ще са ви задоволителни!...”.
Анелия ПОПОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ