Най-често срещаните болести по котките
Котките са изложени на редица характерни заболявания с техните отличителни признаци. Познанията по отношение на причинителите ще помогне в намирането на подобаващото лекуване за възвръщане на здравето им. Превенцията на болести, произхождащи от паразити до вируси, е основен детайл в икономисване на бъдещи проблеми на вашия любим.
Ето някои от заболяванията, за които би трябвало да внимавате, когато отглеждате коте:
Ще стартираме с инфекции на горните дихателни пътища, засягащи носа, гърлото и синусите. Най-заразните виновници за тези болести са котешкият калицивирус и котешкия херпес вирус. В пространства, в които се гледат доста животни, вирусите се популяризират с паничките за храна и вода, при кихане, при разчистване на козинката.
Заедно с вирусната зараза пораждат и вторични бактериални. Ключови фактори за развиване на тези заболявания са стрес, претъпканост, както и породната принадлежност на някои котки с плоска низина на лицето – както е при Персийските котки.
Симптомите, които се експресират, са: увеличена носна секреция, кръвоизливи, тресчица, загуба на вкус, тежко дишане. Методите за лекуване опират до потребление на антибиотици, терапия с течности и уединяване на болните животни от здравите.
Минимизиране на стресовите фактори, навременни имунизации, постоянни прегледи при ветеринарен доктор и съкращаване на вероятните контакти с други котки са значими ограничения за опазване здравето на имунната система на писаната.
Котешкият гингивит, или инфектиране на венците, е най-ранният етап на болестта периодонтит, най-разпространената дентална болест по котките.
Причинява се от плаки, формирани от леплив бактериален филм и късчета храна, натрупващи се по продължение на зъбната дъга. Ако любимецът ви е щедро захранван с въглехидрати, вероятността за струпване на такива плаки е огромна.
Смесвайки се с минерали и слюнка, плаките се втвърдяват до зъбен камък – жълтеникава твърда материя, дразнеща венците. Липсата на лекуване в тази фаза довежда до наместването на зъбния камък на границата сред венците и зъбите.
Следват зачервяване, неприятен мирис и усложнение в храненето – ранните признаци на болестта. Бактериите могат през лигавицата да навлязат в кръвния ток и да доближат до бъбреците, където предизвикват нарушавания.
При диагностициране на болестта, в реда на нещата е зъбният камък да бъде измит от експерт и да се предпише специфична котешка паста за зъби. Добрата хигиена на джука празнина е значима за битката с гингивита, комбинирано с избор на верни храни. Възможна е намесата и на антибиотици.
Дори вашата котка да живее вътре в дома ви, опцията да се болести с паразитни червеи е огромна. Нематодите(кръгли червеи) са най-често срещаният извършител на заболяване, признат посредством усвояване на инфектирани инсекти, гризачи и птици или при контакт с опаразитена почва.
Тези безгръбначни се наместват в червата на котката и могат да мигрират с кръвта до разнообразни органи. Ако забележите спагетоподобни формирания с изпражненията, повръщане, подут стомах, загуба на блясъка на козинката, загуба на вкус и диария – това са сигнали за опаразитяване с червеи.
За дребните котенца струпване на огромни маси от тези паразити може да бъде съдбовно. Котките се заразяват с плоски и кръгли червеи с усвояване на бълхи, носители на яйца. Ларвите се освобождават в стомаха и се загнездват в тънките вътрешности.
Там е идеалната среда за тях, бидейки богата на хранителни субстанции. Тежките опаразитявания с червеи се експресират в загуба на тегло и лека диария. Гранули с тип на оризови зърна в изпражненията и към ануса са знак за зараза с плоски червеи.
На пазара има доста обезпаразитяващи средства за битка с тези гадинки. Профилактиката се сумира в съблюдаване на добра хигиена, терапия против бълхи и редки интеракции на котето ви с външната среда.
Болестите по уринарния тракт се концентрират в пикочния мехур и уретрата. Характеризират се с кръв в урината и мъка при уриниране, повода за които могат да бъдат – цистит, дехидратация, бактериална зараза, струпване на песъчинки заради високото наличие на минерали в сухите котешки храни.
Котките с това заболяване ще демонстрират усложнения в изхождането си, постоянно свързани и с интензивно мяукане. Ветеринарният доктор ще открие задебелявания в стената на пикочния мехур, блокиране на пътя на урината или съществуване на кристали.
Медикаментозни средства и смяна в хранителната диета ще доведат до мъртвило на инфекцията до 10-дневен интервал. Ветеринарният ви доктор ще ревизира за съществуване на кръв в урината. За ранно попречване на това заболяване се предлагат среда без стрес и подобаваща диета.
Бъбречната непълнота съставлява разстройство на органа, виновен за опазване на естествени равнища на течности в организма и основният филтър при обособяване на непотребни субстанции.
Хроничната бъбречна непълнота (chronic renal failure-CRF) е резултат от увреждане на нефроните – най-малката функционална единица, изграждаща бъбрека. Много експерти настояват, че основна причина за заболяването е погрешно хранене.
Развитието на заболяването е последователно и може да се случва безсимптомно в продължение на години. Когато пристигна времето на първите признаци, уврежданията към този момент са невъзвратни. Те биват усилена жадност, постоянно уриниране, нараснала секреция на слюнка (лигавене), дехидратация, загуба на тегло и неприятен мирис.
Въпреки че бъбречната непълнота е нелечима и прогресираща с времето, котките ще се усещат удобно с подобаваща диета, специфични поддържащи лекарствени средства и интравенозна терапия с течности.
Острата бъбречна непълнота се развива бързо, нормално след инцидентно усвояване на антифриз или болести на тъкани наоколо до бъбреците. Това положение може да се асоциира с компликации при уриниране, дезориентираност, повръщане, отвращение за хранене, гърчове и неприятен мирис.
Не чакайте и минута - нужна е незабавна ветеринарна помощ в изчистване на токсините и възобновяване на електролитния баланс. Пълното излекуване зависи от степента на засягане на органа.
