Котка на Жофроа (Geoffroy cat)
Котката на Жофроа (Leopardus geoffroyi) е малък див звяр от семейство Котки (Felidae), който живее единствено в Южна Америка. Тя е една от деветте модерни южноамерикански котки и е непосредствен родственик на оцелота, маргея и кодкода.
Котката на Жофроа е кръстена на френския зоолог Етьен Жофроа Сен-Илер, който е описал някои от първите екземпляри на типа през XIX век.
Описание и разпространяване на котката на Жофроа
Котката на Жофроа е една от най-дребните котки в света, с тегло сред 2 и 5 кг и дължина на тялото сред 45 и 75 см. Опашката е приблизително дълга, към 25-35 см, и приключва с черен връх. Козината е плътна и мека, с главен цвят, вариращ от жълт до сив. По тялото има голям брой черни петна, които могат да образуват отвесни линии по гърба и хоризонтални по краката. По корема петната са по-големи и по-разредени. Главата е дребна и заоблена, с къси уши, с черно откъм гърба. Очите са огромни и кръгли, с жълто-зелени или кафяви зеници. Носът е розов с черни точки. Зъбите са остри и мощни.
Краката са много здрави и в горната част имат петна, стигащи до пръстите. Опашката е с черен връх и няколко черни пръстена. Дължината ѝ е към половината от дължината на главата и тялото. Големите, заоблени котешки уши са черни извън и означени с бели централни петна.
В допълнение към петнистата форма има и меланистична вариация, която се среща по-често в гористи и влажни зони. Четири подвида се разграничават доста по цвят и размер на козината. Най-големите котки са от южните елементи на техния ареал и имат по-дълга, по-бледа четина. Представителите на типа, които са на север в Парагвай, са по-малки и по-тъмни. Котките от Северна Аржентина в миналото са били считани за обособен тип заради неразбираемите си петна и са наричани „ котки от солената пустиня “. В някои региони котките на Жофроа могат да бъдат комплицирани със сродни типове като кодкода (Leopardus guigna) и пампаската котка (Leopardus colocolo).
Разпространение на котката на Жофроа
Снимка: wallpaperflare.com Котката на Жофроа се среща в Андите на Южна Боливия, Южна Бразилия, Парагвай, Аржентина, Уругвай и Южно Чили. Срещана е до надморска височина от 3800 м в боливийските Анди.
В Южна Бразилия, най-северната част от техния ареал, популацията се припокрива с тази на южната тигрова котка (Leopardus guttulus). И двете котки са сходни по пропорции на тялото и външен тип и откривателите са следили хибридизация сред двата типа.
Известно е, че територията на котката на Жофроа се разгръща на разстояние над 100 км. Размерите на домашните ареали във влажните пасища на пампасите в Аржентина са приблизително 2.5-12 км², като териториите на мъжките човеци са с 25% по-големи от тези на женските. Териториалните обхвати в Националния парк Торес дел Пайне в Чили са били 7-10 км². Домашните ареали на женските се припокриват, само че не и тези на мъжките.
По време на интервал на суша в Аржентина гъстотата варира от 2 до 36 котки на 100 км², само че се усилва до 139 на 100 km² две години по-късно. В боливийското Чакао гъстотата е от 2 до 42 котки на 100 км².
Среда на живот на котката на Жофроа
Котката на Жофроа може да се среща в огромно многообразие от местообитания с желание към региони с гъста растителност. По-голямата част от ареала ѝ е изсъхнал или полусух. Може да се срещне в аржентинските пампаси, блатисти ливади, широколистни гори, савани, сухи шубраци, сухи гори и полупустинни и сухи степни възвишения в девствени и ненаселени региони. Все по-често котката се среща и в урбанизирани местности.
Като необятно публикуван месояден и най-големият и най-адаптивният от типовете дребни котки в тропическа Америка, Ocelot Leopardus pardalis господства измежду другите типове дребни котки. В регионите, където се среща оцелотът, типове като котката на Жофроа ги заобикалят заради опасността от грабителство. Този негативен резултат върху други типове дребни котки се назовава " резултат на оцелот ". Когато оцелотите населяват предпазени територии, по-малките котки могат да бъдат принудени да влязат в прилежащи незащитени територии, където опасността от загуба на местообитание и взаимоотношение с хората е по-голяма.
Навици и метод на живот, естествени врагове на котката на Жофроа
Котката на Жофроа е главно нощно животно, което ловува в сумрака и през нощта, а денем се крие в дупки, пещери, гъсти шубраци или измежду дървета. Тя е самотна и териториална, като маркира своята територия с урина, изпражнения и надрасквания. Териториите на мъжките и женските се припокриват, само че не и на двама мъжки. Размерът на територията варира съгласно хабитата и съществуването на храна, като може да доближи до 100 км².
Котката на Жофроа е тиха и потайна, като издава единствено слаби звуци като мъркане, свистене, и мяукане. Тя поддържа връзка с другите котки посредством гримаса, пози и миризми. Котката на Жофроа е добър плувец и катерач, като употребява своята опашка за баланс. Способна е да скочи на разстояние до 2 метра и да се окачи на клони благодарение на задните си крайници.
Естествените врагове на котката на Жофроа са по-големите хищници като дива котка, ягуар, мангуста, огромна ушата лисица и кучета, както и хищни птици като орли и соколи. Котката на Жофроа се пази от тях, като се крие, бяга или се бори, като употребява зъбите и ноктите си.
Роля и значение на котка Жофроа в природата
Снимка: wallpaperflare.com Котката на Жофроа е значим член на хранителната верига в своя хабитат, като управлява популацията на плячката си и дава храна на хищниците. Тя е и индикатор за здравето на екосистемата, като отразява съществуването на подобаващи условия за живот и многообразие на типовете. Котката на Жофроа е също по този начин обект на научни проучвания, като дава информация за еволюцията, генетиката, държанието и физиологията на представителите на семейство котки.
Застрашена ли е котката на Жофроа
Котката на Жофроа е класифицирана като тип с невисок риск от изгубване от Международния съюз за запазване на природата, като се смята, че нейната популация е постоянна и задоволително огромна. Оценява се, че има към 50 000 възрастни екземпляра в дивото, като най-голямата част от тях са в Аржентина.
Въпреки това котката на Жофроа се сблъсква с някои закани за своето оцеляване, като загуба и фрагментация на хабитата, бракониерство, спорове с индивида, заболявания и световно стопляне. Някои от тези закани са по-сериозни в някои елементи от ареала на типа, като да вземем за пример в Бразилия, Уругвай и Чили, където котката на Жофроа е рядка или изчезваща. За да се предотврати намаляването на популацията, са нужни ограничения за запазване на нейния хабитат, контролиране на лова и търговията с нея, обучение на локалното население и съдействие сред другите страни.
Котката на Жофроа като домакински любим
Котката на Жофроа е един от дребното типове диви котки, които могат да бъдат опитомени и да се държат като домашни любимци. Това се дължи на нейния малък размер, красива четина, просветеност и социалност. Котката на Жофроа може да се свърже с индивида, който се грижи за нея, и да демонстрира обич и обвързаност. Тя може да се научи на разнообразни команди, като да седне, да пристигна, да си играе и да употребява тоалетна кутия. Тя може да съжителства и с други домашни животни като кучета, котки и домашни птици, в случай че живее с тях от ранна възраст.
Котката на Жофроа обаче не е елементарен за развъждане домакински любим. Изискват се специфични грижи и внимание. Тя има мощен грабителски инстинкт, който може да я накара да нападна дребни животни или да раздра мебели и облекла. Тя има и високи равнища на сила и е доста любопитна, което може да я докара до рискови обстановки или да я накара да избяга от вкъщи. Освен това има характерни хранителни и здравни потребности, като би трябвало да яде месо с високо наличие на протеини и да бъде постоянно имунизирана и обезпаразитявана. Котката на Жофроа е законно предпазена в множеството страни и с цел да се има като домакински любим, са нужни специфични разрешителни и документи.
Интересни обстоятелства за Котката на Жофроа
Котката на Жофроа е един от двата типа котки, които могат да се хибридизират с домашната котка, като основават порода, наречена Сафари (Safari). Другият тип е каракалът.
Котката на Жофроа е един от най-дълго живеещите типове котки в дивото, като може да доближи до 18 години. В плен има регистрирани случаи на котки на Жофроа, които са живели до 23 години.
Бременността на котката е почти 72 – 78 дни, като едно до четири дребни се раждат през интервала декември-май в добре предпазена бърлога сред скали или в гъсти шубраци. Теглото при раждане е 60-100 година Котенцата се отбиват след към осем до 10 седмици. Женските са полово зрели на към 18 месеца, а мъжките на към 24 месеца. В съпоставяне с домашната котка младите Жофроа се развиват много постепенно.
