Грижи за капризна котка
Котката е допустимо най-прекрасният домакински любим за хора, които прекарват по-дълго време отвън дома си и нямат опция за дълги разходки или игри със своя питомец. Котаците вкъщи обезпечават прелестно прекарано време в уютна конюнктура. Те са любвеобилни, само че не прекаляват, игриви са и основават положително въодушевление, без да изискват доста време за себе си.
Всички, които обичат и отглеждат вкъщи своя мъркаща топчица знаят, че това животно е едно от най-чистите, най-пухкавите, само че и най-капризните. Най-често капризната котка основава проблеми с храненето. Какви са грижите за капризната котка?
Стопаните на подобен домакински любим не трябва да се тормозят, тъй като репутацията на типа поначало е такава. Това са претенциозни животни, само че държанието им най-често е добито, а не вродено.
Обикновено индивидът счита, че писаната не яде, тъй като желае разнообразна храна. Истината е малко по-различна. Тя има искания не към разнообразието, а към питателността на храната. Ако харесва това, което яде, се пристрастява и няма потребност от смяна.
Друга присъща специфичност е бавното хранене и минималното количество храна, която изяжда. Това се пояснява като каприз. Всъщност множеството представители на котешкото царство ядат по малко и на постоянно. Те обичат да отделят повече време за себе си и това е един от методите да го вършат.
Някои котки основават усещане, че са толкоз взискателни, че отхвърлят котешка храна, без да има никакви аргументи. Понякога те са напълно нормални. Всеки собственик на капризна котка е добре да дава на своя питомец единствено храна на стайна температура, тъй като това може да бъде неразбираемата причина за отвод от храна при котката.
Тъй като са доста чисти, множеството от тях демонстрират искания към съда, в който се поставя храната. Трябва постоянно да е чист и подложен на едно и също място. Котките като цяло обичат открития темп на живот, а някои от тях са изключително чувствителни и не одобряват пренасяне на съдчетата им.
Равносметката е, че някои котки не демонстрират прищявки, а по-силно изявяват природата си. Стопанинът би трябвало да е наясно с особеностите на типа, да реагира по най-спокойния метод, с обич и схващане, с цел да отглежда една щастлива, въпреки и по-капризна котка.
