Котката е дошла в България преди 6500 години, твърди ДНК анализ
Котката е пристигнала по земите на днешна България преди към 6400 - 6500 години, а следите на този домакински любим могат да се проследят до 9000 години обратно в историята.
Това е заключението на група френски учени, създали най-обширният до момента ДНК разбор на това животно. Те са употребявали стотици проби, в това число от мумифицирани котки от Древен Египет. Така те са наблюдавали от кое място потегля домашната котка, за какво разпространението ѝ е толкоз обвързвано с човешката цивилизация и за какво има две талази на взаимоотношението сред индивида и котката.
Заключенията им са оповестени в списание " Нейчър " (Nature) и съдържат най-всеобхватната карта на този феномен.
Назад във времето те стигат до един-единствен съответен тип - Felis silvestris lybica, прочут още като дива африканска котка.
Археологически разкопки дават съображение да се счита, че съжителството стартира преди към 10 000 години, когато се появява земеделието. Натрупването на зърно притегля гризачи, а котката се оказва врагът им, който е най-подходящ за опитомяване. Това се случва в Анадола на територията на днешна Турция и се популяризира към Ливан. Другото място, считано за насочна точка на световното владичество на котките, е Египет, където има голям брой артефакти, котешки мумии и скулптури.
Палеонтологът Ева-Мария Гейгл, водещият академик в проучването, споделя, че историята на разпространението на котките не получава отговори единствено посредством генетиката. Една от аргументите е, че днешните котки се оказват с изненадващо сходна ДНК - от Австралия през Америка до Европа.
Затова информацията от ДНК от котешки кости и зъби от над 200 антични скелета е комбинирана с всевъзможни данни, показващи, че от фермери до викинги са помогнали това животно да стигне даже до Антарктида. Една от забавните находки е на котка, заровена със стопанина си в Кипър преди 9500 години, а това значи, че някой я е донесъл там, тъй като животното не произлиза от острова. Опитомяването - доколкото може да се употребява този термин за котките - се е случило много късно.
© Associated Press
Неолитната просвета е повода котките да се появят трайно по земите на днешна България преди към 6400 години и Румъния - преди към 4400 години.
Втората вълна потегля от Древен Египет преди към 6000 години, популяризира се през Средиземноморието с римската цивилизация, смесва се с близкоизточните котки и стига чак до Балтика. Чак към XIII век котките минават от Европа към Югозападна Азия с помощта на една печеливша тактика - придържай се към хората.
Мореплавателите са ги взимали на борда, с цел да гонят мишките по корабите, и по този начин са станали част от завладяването на нови светове.
Учените означават, че има яростни разногласия какво тъкмо се схваща под " опитомяване ", дали домашната котка не може да оцелее в дивата природа без индивида и за какво - за разлика от кучетата - днешните котки не са доста по-различни като размер, държание и хранителни привички от дивите.
Екипът е употребявал и характерен генетичен маркер за присъща шарка на козината, с цел да откри, че той участва при 80% от днешните котки, само че се появява при античните котки едвам към 1300 година. Ако се одобри, че това е белег, че по някаква причина хората са предпочитали животни с такава шарка, то това може да значи, че и изкуствената селекция при котките е релативно скорошна процедура.
© nature.com
Това е заключението на група френски учени, създали най-обширният до момента ДНК разбор на това животно. Те са употребявали стотици проби, в това число от мумифицирани котки от Древен Египет. Така те са наблюдавали от кое място потегля домашната котка, за какво разпространението ѝ е толкоз обвързвано с човешката цивилизация и за какво има две талази на взаимоотношението сред индивида и котката.
Заключенията им са оповестени в списание " Нейчър " (Nature) и съдържат най-всеобхватната карта на този феномен.
Назад във времето те стигат до един-единствен съответен тип - Felis silvestris lybica, прочут още като дива африканска котка.
Археологически разкопки дават съображение да се счита, че съжителството стартира преди към 10 000 години, когато се появява земеделието. Натрупването на зърно притегля гризачи, а котката се оказва врагът им, който е най-подходящ за опитомяване. Това се случва в Анадола на територията на днешна Турция и се популяризира към Ливан. Другото място, считано за насочна точка на световното владичество на котките, е Египет, където има голям брой артефакти, котешки мумии и скулптури.
Палеонтологът Ева-Мария Гейгл, водещият академик в проучването, споделя, че историята на разпространението на котките не получава отговори единствено посредством генетиката. Една от аргументите е, че днешните котки се оказват с изненадващо сходна ДНК - от Австралия през Америка до Европа.
Затова информацията от ДНК от котешки кости и зъби от над 200 антични скелета е комбинирана с всевъзможни данни, показващи, че от фермери до викинги са помогнали това животно да стигне даже до Антарктида. Една от забавните находки е на котка, заровена със стопанина си в Кипър преди 9500 години, а това значи, че някой я е донесъл там, тъй като животното не произлиза от острова. Опитомяването - доколкото може да се употребява този термин за котките - се е случило много късно.
© Associated Press
Неолитната просвета е повода котките да се появят трайно по земите на днешна България преди към 6400 години и Румъния - преди към 4400 години.
Втората вълна потегля от Древен Египет преди към 6000 години, популяризира се през Средиземноморието с римската цивилизация, смесва се с близкоизточните котки и стига чак до Балтика. Чак към XIII век котките минават от Европа към Югозападна Азия с помощта на една печеливша тактика - придържай се към хората.
Мореплавателите са ги взимали на борда, с цел да гонят мишките по корабите, и по този начин са станали част от завладяването на нови светове.
Учените означават, че има яростни разногласия какво тъкмо се схваща под " опитомяване ", дали домашната котка не може да оцелее в дивата природа без индивида и за какво - за разлика от кучетата - днешните котки не са доста по-различни като размер, държание и хранителни привички от дивите.
Екипът е употребявал и характерен генетичен маркер за присъща шарка на козината, с цел да откри, че той участва при 80% от днешните котки, само че се появява при античните котки едвам към 1300 година. Ако се одобри, че това е белег, че по някаква причина хората са предпочитали животни с такава шарка, то това може да значи, че и изкуствената селекция при котките е релативно скорошна процедура.
© nature.com
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ