Коко от Фермата“ след победата: Най-много се страхувах децата ми да не са ме забравили
Костадин Велков е на 34 години, от София. Туристически съветник. Женен, с две деца. Син е на известния, към този момент някогашен футболист Антон Велков. Самият той печели Купата на България с екипа на Славия през 2018 година. „ Няма да не помни този ден - стадионът, цялостен с 40 хиляди левскари, се изпразни доста бързо. Съжалявам единствено, че заради голям брой травми завърших с футбола, когато децата ми бяха прекомерно дребни и не съумяха да видят моите триумфи “, споделя Коко. Преди няколко дни риалити героят завоюва „ Фермата “ 9 и огромната премия от 100 000 лв..
- Здравей, Коко! Честита премия! Как се чувстваш след успеха?
- Благодаря! Още не мога да го осъзная, само че съм доста благополучен. Като цяло съм благополучен от представянето ми и това, че фамилията ми се гордее с мен и с това, което демонстрирах. Най-голямата ми победа е, че бях себе си.
- Имаше ли тактика?
- Да, тактиката ми беше да нямам тактика. Бях си аз. Не се повлиях нито от камерите, нито от изолацията, нито от нищо. Убедих се, че в шоуто няма дирижиране и бяхме показани такива, каквито сме.
- Очакваше ли, че ще спечелиш?
- Изобщо не съм си мислел за победа и край. Едва на церемонията, когато ни оповестиха номерата за гласоподаване, едвам тогава се замислих, че победител може да съм аз или Емилия. Преди това въобще не съм си мислел за успеха.
- Събра 50% от зрителския избор. На какво го отдаваш?
- На доста неща. Главно на това, че съм от „ Канатица “. Със сигурност е имало фенове, които симпатизират на други хора от тима, само че са дали своят вот за мен, тъй като само аз останах от „ Канатица “. Ние допуснахме хората по-близко до себе си и поради това повече фенове симпатизираха на нашия тим.
- Помисли ли какво ще направиш с премията?
- Все още не, само че ще бъде нещо доста рационално. Със сигурност ще бъде някаква инвестиция. Предстои ни отваряне на салон за хубост, може би ще си помогнем там. Имаме вила, която се нуждае от реставрация. Най-вероятно и там ще вложа някаква част от премията. Аз умея да оценявам парите и сигурно няма да ги прахосам.
- Какво ти споделиха околните ти когато се прибра у дома?
- Децата са доста дребни и даже не са осъзнали, че ме няма. Те на мен са ми липсвали повече, в сравнение с аз на тях. Страхувах се от срещата си с децата, тъй като се безпокоях да не са ме не запомнили. На първата ни среща реагираха по метода, по който желаех – прегръщаха ме, целуваха ме и доста ми се радваха. Много ми беше тежко без тях.
- Каза, че влизаш във „ Фермата “, с цел да поживееш на село. Хареса ли ти?
- Много ми харесва, само че действително ние работихме доста и нямахме време да се насладим на момента, на мястото. Много ми харесва по-спокойния живот и ще очаквам децата малко да пораснат, с цел да прекарваме повече време на вилата.
- А брачната половинка ти ще се съгласи ли да живеете на село?
- По-скоро не, тя е градско чадо, само че и на нея й харесва да има малко успокоение понякога, несъмнено, не прекомерно. Аз съм по-скоро индивидът, който може да се приспособи да живее на село, на нея ще й е много по-трудно.
- Преди малко се прибра от работа. Какво тъкмо работиш?
- В доста огромна аутсорсинг компания. Организираме бизнес пътувания за корпоративни клиенти. Харесва ми работата ми, вървя с готовност, ще не преставам да я работя.
- Какво те накара да се върнеш от Германия в България?
- Когато отидох в Германия бях в много сериозен тим и отношението беше едно, след това смених тима и започнах да работя във компанията на индивида, който държеше тима. Осъзнах, че животът първоначално, като футболист е един, а след това, работейки друга работа, е напълно различен. Същото мога да го работя и тук, само че да съм си в родината и при околните. Преди имах фантазия да пребивавам в Америка, само че в този момент не бих отпътувал. Тук ми харесва и ще продължа да пребивавам в България.
- Научи ли нещо нова за себе си в шоуто?
- Научих. Някои неща ми се затвърдиха, да вземем за пример това, че съм доста толерантен. Във „ Фермата “ и в други формати търпението е значимо. Започнах да давам късмет за нови другарства. Преди се бях капсуловал, в този момент видях, че мога да позволявам и други хора до себе си.
- Кога ти беше най-трудно?
- Имах много сложни моменти. Особено първоначално, когато мръзнехме и гладувахме. В началото, когато бяхме в " пъкъла ", доста гладувахме. После нещата започнаха да се подреждат. Преди края отново беше доста тежко. Никога не съм си мислил да се откажа, само че имах много сложни моменти.
- Имаш доста красива жена. Как я завоюва и ревностен ли си?
- Стана доста бързо. При нас беше обич от пръв взор. Колкото и клиширано да звучи. Беше взаимно привличането. Аз съм малко по-ревнив от нея, само че не е болестно. Наясно съм, че е привлекателна жена, само че й вярвам. Щом има ревнивост, значи има обич.
- Разкажи малко за футболния тим за деца в риск, който водиш.
- Той е към фондация „ Конкордия “. Стана напълно инцидентно. В тима търсеха треньор и аз незабавно откликнах, макар че не знаех какъв брой ще е мъчно, а се оказа доста мъчно. Децата, които упражнявам, са на 12-13 години и към този момент са построени, само че не по най-правилния метод. Опитвам се да им помогна и да осъзнаят какъв брой може да им даде спортът.
- В България малко са изкривени визиите, че футболистите единствено хвърлят салфетки по нощните заведения.
- Да, аз в никакъв случай не съм харесвал това държание. Във всяка една сфера има някой, който хвърля салфетки и който е почтен. Аз имам доста съотборници, които са свестни, само че на показ са тези, които се демонстрират най-вече и построяват неверно мнение у хората. Няма футболист, който да е сполучлив и да хвърля салфетки в чалготека преди мач. Разбира се, празнуването след победа е друго. Но не преди този момент или след загуба.
- Какво мислиш за абсурда БФС?
- Аз съм на мнение, че би трябвало смяна и тази смяна е закъсняла. Нямаме никакви резултати от години и нещата не се ръководят вярно. Първо да забележим кой ще пристигна. Надявам се да има смяна. С неспокойствие я очаквам. Нещо би трябвало да се случи, само че няма по какъв начин без страната. Държавата би трябвало да помогне, с цел да се случи тази смяна. Но, въпреки всичко, футболът е минимум ощетен. Имаме международни и олимпийски първенци, които упражняват при срамни условия.
- Здравей, Коко! Честита премия! Как се чувстваш след успеха?
- Благодаря! Още не мога да го осъзная, само че съм доста благополучен. Като цяло съм благополучен от представянето ми и това, че фамилията ми се гордее с мен и с това, което демонстрирах. Най-голямата ми победа е, че бях себе си.
- Имаше ли тактика?
- Да, тактиката ми беше да нямам тактика. Бях си аз. Не се повлиях нито от камерите, нито от изолацията, нито от нищо. Убедих се, че в шоуто няма дирижиране и бяхме показани такива, каквито сме.
- Очакваше ли, че ще спечелиш?
- Изобщо не съм си мислел за победа и край. Едва на церемонията, когато ни оповестиха номерата за гласоподаване, едвам тогава се замислих, че победител може да съм аз или Емилия. Преди това въобще не съм си мислел за успеха.
- Събра 50% от зрителския избор. На какво го отдаваш?
- На доста неща. Главно на това, че съм от „ Канатица “. Със сигурност е имало фенове, които симпатизират на други хора от тима, само че са дали своят вот за мен, тъй като само аз останах от „ Канатица “. Ние допуснахме хората по-близко до себе си и поради това повече фенове симпатизираха на нашия тим.
- Помисли ли какво ще направиш с премията?
- Все още не, само че ще бъде нещо доста рационално. Със сигурност ще бъде някаква инвестиция. Предстои ни отваряне на салон за хубост, може би ще си помогнем там. Имаме вила, която се нуждае от реставрация. Най-вероятно и там ще вложа някаква част от премията. Аз умея да оценявам парите и сигурно няма да ги прахосам.
- Какво ти споделиха околните ти когато се прибра у дома?
- Децата са доста дребни и даже не са осъзнали, че ме няма. Те на мен са ми липсвали повече, в сравнение с аз на тях. Страхувах се от срещата си с децата, тъй като се безпокоях да не са ме не запомнили. На първата ни среща реагираха по метода, по който желаех – прегръщаха ме, целуваха ме и доста ми се радваха. Много ми беше тежко без тях.
- Каза, че влизаш във „ Фермата “, с цел да поживееш на село. Хареса ли ти?
- Много ми харесва, само че действително ние работихме доста и нямахме време да се насладим на момента, на мястото. Много ми харесва по-спокойния живот и ще очаквам децата малко да пораснат, с цел да прекарваме повече време на вилата.
- А брачната половинка ти ще се съгласи ли да живеете на село?
- По-скоро не, тя е градско чадо, само че и на нея й харесва да има малко успокоение понякога, несъмнено, не прекомерно. Аз съм по-скоро индивидът, който може да се приспособи да живее на село, на нея ще й е много по-трудно.
- Преди малко се прибра от работа. Какво тъкмо работиш?
- В доста огромна аутсорсинг компания. Организираме бизнес пътувания за корпоративни клиенти. Харесва ми работата ми, вървя с готовност, ще не преставам да я работя.
- Какво те накара да се върнеш от Германия в България?
- Когато отидох в Германия бях в много сериозен тим и отношението беше едно, след това смених тима и започнах да работя във компанията на индивида, който държеше тима. Осъзнах, че животът първоначално, като футболист е един, а след това, работейки друга работа, е напълно различен. Същото мога да го работя и тук, само че да съм си в родината и при околните. Преди имах фантазия да пребивавам в Америка, само че в този момент не бих отпътувал. Тук ми харесва и ще продължа да пребивавам в България.
- Научи ли нещо нова за себе си в шоуто?
- Научих. Някои неща ми се затвърдиха, да вземем за пример това, че съм доста толерантен. Във „ Фермата “ и в други формати търпението е значимо. Започнах да давам късмет за нови другарства. Преди се бях капсуловал, в този момент видях, че мога да позволявам и други хора до себе си.
- Кога ти беше най-трудно?
- Имах много сложни моменти. Особено първоначално, когато мръзнехме и гладувахме. В началото, когато бяхме в " пъкъла ", доста гладувахме. После нещата започнаха да се подреждат. Преди края отново беше доста тежко. Никога не съм си мислил да се откажа, само че имах много сложни моменти.
- Имаш доста красива жена. Как я завоюва и ревностен ли си?
- Стана доста бързо. При нас беше обич от пръв взор. Колкото и клиширано да звучи. Беше взаимно привличането. Аз съм малко по-ревнив от нея, само че не е болестно. Наясно съм, че е привлекателна жена, само че й вярвам. Щом има ревнивост, значи има обич.
- Разкажи малко за футболния тим за деца в риск, който водиш.
- Той е към фондация „ Конкордия “. Стана напълно инцидентно. В тима търсеха треньор и аз незабавно откликнах, макар че не знаех какъв брой ще е мъчно, а се оказа доста мъчно. Децата, които упражнявам, са на 12-13 години и към този момент са построени, само че не по най-правилния метод. Опитвам се да им помогна и да осъзнаят какъв брой може да им даде спортът.
- В България малко са изкривени визиите, че футболистите единствено хвърлят салфетки по нощните заведения.
- Да, аз в никакъв случай не съм харесвал това държание. Във всяка една сфера има някой, който хвърля салфетки и който е почтен. Аз имам доста съотборници, които са свестни, само че на показ са тези, които се демонстрират най-вече и построяват неверно мнение у хората. Няма футболист, който да е сполучлив и да хвърля салфетки в чалготека преди мач. Разбира се, празнуването след победа е друго. Но не преди този момент или след загуба.
- Какво мислиш за абсурда БФС?
- Аз съм на мнение, че би трябвало смяна и тази смяна е закъсняла. Нямаме никакви резултати от години и нещата не се ръководят вярно. Първо да забележим кой ще пристигна. Надявам се да има смяна. С неспокойствие я очаквам. Нещо би трябвало да се случи, само че няма по какъв начин без страната. Държавата би трябвало да помогне, с цел да се случи тази смяна. Но, въпреки всичко, футболът е минимум ощетен. Имаме международни и олимпийски първенци, които упражняват при срамни условия.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ