Не очаквах, правех всичко искрено: Коко след Фермата 9
Костадин Велков е огромният победител в сезон 9 на " Фермата: Нишката на живота " и справедливо сграбчи огромната премия от 100 000 лв. в извънредно оспорван край. Футболистът от тим " Канатица ", който всички назовават Коко, се трансформира в заслужен образец и покори сърцата на феновете.
Освен незабравим състезател, той е и отборен състезател, добър брачен партньор и грижлив татко на две деца. Не единствено по време на играта, само че и на самия край той сподели висок дух и качества на достоверен водач.
Но Коко се оказа подобен освен във " Фермата ", само че и в живота, просто тъй като и в двата случая е това, което всички видяха. Неговата тактика беше просто да не изневерява на себе си. И несъмнено му се получи!
- Коко, честита победа! Такъв рекорден избор се случва доста рядко. Очакваше ли нещо сходно?
- Благодаря ти! Не, несъмнено не чаках подобен избор. Първият път, когато видях процентите по какъв начин вървят, чаках да продължи по този начин и до края, обаче с всяко последващо проявление на графиката, той ставаше все по-категоричен. Наистина не чаках това да съм аз.
- Как съумя да накараш всичките тези хора да гласоподават за теб, с какво ги притегли?
- Честно да ти кажа нямам тактика. Решенията, които взимах във " Фермата ", са същите, които взимам и в живота си. Не бяха егоистични, бяха в интерес на това всички да вървим напред. Мисля, че хората видяха тъкмо това. Аз правех всичко откровено. В такива риалити игри доста рядко човек без тактика съумява, само че в тази ситуация се случи и съм безпределно благополучен, че това съм точно аз.
- Имаше ли своите слаби или сложни моменти в стопанството? Знаеш, че не всичко може да се излъчи в епизодите.
- В началото, след втората-третата седмица, губехме съвсем всяка една от борбите, имаше такива моменти. Не можех да си намеря място, не говорех съвсем с никого. Бях на ръба! Но намирах някак сили.
По-нататък в играта също съм имал по-тежки моменти – да вземем за пример борбата, в която изпуснах въжето. Играта към този момент беше в по-напреднал стадий и тъкмо аз, който непрекъснато се пробвах да дърпам тима напред, изпуснах въжето и ние загубихме.
Другото е, че в такава изолираност неналичието на фамилията и на околните, оказва огромно въздействие, изключително в случай че човек е по-лабилен. Аз не съм, само че несъмнено го усетих.
- А в живота какво правиш, когато нещо те срине чисто душевен?
- Още когато бях на 19 години и прохождах в мъжкия футбол, имах една доста тежка травма на коляното. Беше много демотивиращо за мен, само че съм по този начин учтив, че тъкмо това ме стимулира да продължа, все пак. Такъв вид държание просто за мен е метод на мислене, без значение дали съм в игра, или в живота. Трудните моменти ме вършат по-силен. Звучи клиширано, само че по този начин се е получавало.
- Ти несъмнено не си типичния футболист, най-малко що се отнася до клеймото, лепнато у нас…
- Има и такива футболисти, които са по-предвидими, в случай че щеш и по-глупави, каквото е всеобщото мнение, само че те нормално са най-дейни, тези, които най-често дават изявленията и се изявяват. Заради тях всички други биват сложени под общ знаменател.
Много мои сътрудници и другари футболисти ми писаха след края на " Фермата " – че съм посочил точно това, че съм надалеч от клишето за футболистите. Радвам се, че съумях да го покажа.
Честно казано, се притеснявах тъкмо за това преди да вляза в играта – дали като съм в такава изолирана среда ще се преценявам с тях, по какъв начин ще си взимам решенията и дали те ще бъдат тези, които бих взел и в живота си. Но ми трябваха 3-4 дни, с цел да се успокоя, да приема, че съм в друга среда и има камери в близост.
- Сигурна съм обаче, че немската школа, през която си минал във футбола, те е построила доста и в човешки проект. Греша ли?
- О, не, тъкмо по този начин е. Германия тотално ме доизгради. Имам другари в този момент даже, които още ми се смеят, че прекосявам единствено на пешеходна пътека, давам мигач всякога, когато престроявам колата – тези неща за мен са наложителни, знам, че би трябвало да ги върша и ги върша. Имал съм доста строги треньори, за които това е било най-важното и те също са спомогнали за това да се изградя като подобен порядъчен човек.
- Какво си приказват футболистите в немската съблекалня и какво тези в българската?
- Разликата сред българската и немската футболна съблекалня е от земята до небето. Колкото и да звучи смешно, когато в България множеството футболисти получат заплата, го гледат като някакво събитие. В Германия това го няма. Там знаеш по кое време ще се случи това, както е и редно. У нас се разискват повече такива неща, не остава доста време за футбол.
В Германия не се разискват, както е тук, и персоналните животи. Там се приказва най-вече за футбол – за това кой с какво може да стане по-добър и да помогне на тима. Това ме впечатли ужасно доста! В България даже по време на подготовка се приказва за всичко друго, само че не и за това какво би трябвало да свършим дружно на терена, за жалост.
- Предполагам, че и татко ти е на сходно мнение по този въпрос
- Със сигурност не е кой знае какъв брой по-различно, само че като споменаваш татко ми, ще ти кажа, че той е индивидът, който ми е дал първичната дисциплинираност, умеенето да не се отхвърлям, каквото и да става. Той ме е подлагал на критика ужасно доста, убийствено.
Като младеж ме правеше на нищо от рецензия, само че аз разбрах доста рано какво е градивна рецензия и че това го е правел за мое положително. Надъхвах се от това и се стараех да става все по-добре, по-добре и по-добре.
- А по какъв начин стигна до концепцията да помагаш безплатно на проблематични деца да се развиват във футбола?
- Всъщност стана инцидентно, от другар на другар. Като схванаха, че одеве съм спрял с футбола, ме попитаха дали бих желал да стана треньор на дечица. Съгласих се. Много мъчно се работи с тях, тъй като те не са видели какво е да тренираш проведено футбол. Историята за дисциплината, която ти описах, също тотално липсва. Но се пробвам, колкото е допустимо. Децата вървят по веднъж, който води в неприятна посока, а аз се пробвам, колкото мога, да ги отбия от там, с цел да тръгнат някъде нагоре.
- Какво ти сподели брачната половинка ти Никол след огромния край във " Фермата "?
- Разплака се, сподели, че доста съм й липсвал. Беше доста прочувствено. Тя стартира да ме разпитва за всичко и аз станах свидетел на първичните й реакции и страсти. Беше вълнуващо.
- Двамата сте доста красива двойка, само че кажи ми почтено – ревнуваш ли Никол от време на време, тя въпреки всичко е модел?
- Имаме си доверие с нея. Аз съм ревностен, само че умерено. Не бих стигнал до там да й не разрешавам да излиза или нещо сходно. Понякога се цупя, само че за някакви дребни неща, а тя ме схваща прелестно.
- А децата по какъв начин реагираха като те видяха след двумесечна пауза?
- Истината е, че имах дребен боязън за този миг, тъй като съм чувал, че когато децата не са виждали дълго време някой от родителите си, в първия миг може и да са леко шокирани, даже да се разплачат. Виждал съм даже такива моменти и бях малко обезпокоен. За благополучие това не се случи, щом ме видяха, незабавно започнаха да ме прегръщат и целуват.
- Мислил ли си какво искаш да направиш или да извършите с премията от 100 000 лв.?
- Много се веселя, че на финала, само че още преди да се разбере, че спечелвам, не ми зададоха този въпрос, тъй като в действителност не бях мислил за това, а и не мога да мисля, че върша нещо с пари, които нямам, безумно е. Имаме в какво да влагаме.
Имаме доста хубава вила наоколо до Рилския манастир, която се нуждае от реставрация. Определено ще бъде нещо такова, няма да прахосваме парите. Аз умея да оценявам парите, живота ме е научил да го върша.
- С какво би се провокирал оттук насетне?
- Засега не съм се замислял. По-нататък може би. Не знам какъв брой време ще ме държи еуфорията и магията от „ Фермата “.
- А можеш ли за миг да си представиш твоята брачна половинка Никол във " Фермата "? Би ли се справила съгласно теб тя?
- О… мога да си я показва там, само че ще й бъде доста мъчно, тъй като тя е доста сензитивна. Ако има спор с някого, може да бъде засегната и да се усеща зле. От тази позиция не мисля, че това би било нейното място, само че пък, в случай че изяви предпочитание, ще я насърча сигурно. Но ще й бъде много по-трудно, в сравнение с мен, аз съм по-адаптивен.
- Докато беше в играта показа, че брат ти е водил до неотдавна много тежка борба с хазартна взаимозависимост, само че е съумял да се пребори успешно…
- Да, по този начин е. Няколко месеца преди да вляза във „ Фермата “, той постъпи на лекуване и Слава Богу в България има място, в което работят изключителни хора. Още след втория, третия месец при брат ми имаше смяна. Много бързо се усети разлика в него и след седем-осем месеца всичко към този момент беше наред.
Сега е на открито, води естествен живот, има си работа, всичко е наред и всички сме спокойни и щастливи. Много тежко беше всичко това освен за мен, само че най-много за родителите ни, които доста го преживяваха, страдаха.
Бяха тежки години, само че брат ми се пребори, осъзна го и съм доста благополучен.
Ти ме попита за жена ми, само че брат ми сигурно би влезнал във " Фермата ", в случай че има този късмет. Би му било сигурно още едно учебно заведение, университет. Аз го виждам там, той е страховит, със ужасно възприятие за комизъм и доста образован.
- Говори ли ли сте за това съществено?
- Мисля, че той има интерес и аз несъмнено ще го насърча. Ще му дам съвет да бъде себе си, в случай че имаш шанса да влезе във „ Фермата “, пък докъдето стигне, до такава степен, значимо е да бъде себе си. Много съм благополучен и за това, че през вчерашния ден чух от Иван и Андрей думите, че кастингът е отворен и ще има и следващата година " Ферма ".
И най-после желая да употребявам опцията, че си приказваме толкоз искрено и да благодаря на двама души – на моите бранители, които не познавах – Влади и Калин. Влади, е необикновен човек с невероятна идея. Той е купил кола за спешна помощ за 350 000 лв. от събиране на капачки. Искам да му благодаря за поддръжката. Калин също е необикновен. И двамата бяха непознати за мен, само че се съгласиха да дойдат и да ме пазят. За мен това беше доста значимо, тъй като това не са хора от приятелския ми кръг. Много съм им признателен, че се припознаха в мен.
създател: СЛАВА
...
Освен незабравим състезател, той е и отборен състезател, добър брачен партньор и грижлив татко на две деца. Не единствено по време на играта, само че и на самия край той сподели висок дух и качества на достоверен водач.
Но Коко се оказа подобен освен във " Фермата ", само че и в живота, просто тъй като и в двата случая е това, което всички видяха. Неговата тактика беше просто да не изневерява на себе си. И несъмнено му се получи!
- Коко, честита победа! Такъв рекорден избор се случва доста рядко. Очакваше ли нещо сходно?
- Благодаря ти! Не, несъмнено не чаках подобен избор. Първият път, когато видях процентите по какъв начин вървят, чаках да продължи по този начин и до края, обаче с всяко последващо проявление на графиката, той ставаше все по-категоричен. Наистина не чаках това да съм аз.
- Как съумя да накараш всичките тези хора да гласоподават за теб, с какво ги притегли?
- Честно да ти кажа нямам тактика. Решенията, които взимах във " Фермата ", са същите, които взимам и в живота си. Не бяха егоистични, бяха в интерес на това всички да вървим напред. Мисля, че хората видяха тъкмо това. Аз правех всичко откровено. В такива риалити игри доста рядко човек без тактика съумява, само че в тази ситуация се случи и съм безпределно благополучен, че това съм точно аз.
- Имаше ли своите слаби или сложни моменти в стопанството? Знаеш, че не всичко може да се излъчи в епизодите.
- В началото, след втората-третата седмица, губехме съвсем всяка една от борбите, имаше такива моменти. Не можех да си намеря място, не говорех съвсем с никого. Бях на ръба! Но намирах някак сили.
По-нататък в играта също съм имал по-тежки моменти – да вземем за пример борбата, в която изпуснах въжето. Играта към този момент беше в по-напреднал стадий и тъкмо аз, който непрекъснато се пробвах да дърпам тима напред, изпуснах въжето и ние загубихме.
Другото е, че в такава изолираност неналичието на фамилията и на околните, оказва огромно въздействие, изключително в случай че човек е по-лабилен. Аз не съм, само че несъмнено го усетих.
- А в живота какво правиш, когато нещо те срине чисто душевен?
- Още когато бях на 19 години и прохождах в мъжкия футбол, имах една доста тежка травма на коляното. Беше много демотивиращо за мен, само че съм по този начин учтив, че тъкмо това ме стимулира да продължа, все пак. Такъв вид държание просто за мен е метод на мислене, без значение дали съм в игра, или в живота. Трудните моменти ме вършат по-силен. Звучи клиширано, само че по този начин се е получавало.
- Ти несъмнено не си типичния футболист, най-малко що се отнася до клеймото, лепнато у нас…
- Има и такива футболисти, които са по-предвидими, в случай че щеш и по-глупави, каквото е всеобщото мнение, само че те нормално са най-дейни, тези, които най-често дават изявленията и се изявяват. Заради тях всички други биват сложени под общ знаменател.
Много мои сътрудници и другари футболисти ми писаха след края на " Фермата " – че съм посочил точно това, че съм надалеч от клишето за футболистите. Радвам се, че съумях да го покажа.
Честно казано, се притеснявах тъкмо за това преди да вляза в играта – дали като съм в такава изолирана среда ще се преценявам с тях, по какъв начин ще си взимам решенията и дали те ще бъдат тези, които бих взел и в живота си. Но ми трябваха 3-4 дни, с цел да се успокоя, да приема, че съм в друга среда и има камери в близост.
- Сигурна съм обаче, че немската школа, през която си минал във футбола, те е построила доста и в човешки проект. Греша ли?
- О, не, тъкмо по този начин е. Германия тотално ме доизгради. Имам другари в този момент даже, които още ми се смеят, че прекосявам единствено на пешеходна пътека, давам мигач всякога, когато престроявам колата – тези неща за мен са наложителни, знам, че би трябвало да ги върша и ги върша. Имал съм доста строги треньори, за които това е било най-важното и те също са спомогнали за това да се изградя като подобен порядъчен човек.
- Какво си приказват футболистите в немската съблекалня и какво тези в българската?
- Разликата сред българската и немската футболна съблекалня е от земята до небето. Колкото и да звучи смешно, когато в България множеството футболисти получат заплата, го гледат като някакво събитие. В Германия това го няма. Там знаеш по кое време ще се случи това, както е и редно. У нас се разискват повече такива неща, не остава доста време за футбол.
В Германия не се разискват, както е тук, и персоналните животи. Там се приказва най-вече за футбол – за това кой с какво може да стане по-добър и да помогне на тима. Това ме впечатли ужасно доста! В България даже по време на подготовка се приказва за всичко друго, само че не и за това какво би трябвало да свършим дружно на терена, за жалост.
- Предполагам, че и татко ти е на сходно мнение по този въпрос
- Със сигурност не е кой знае какъв брой по-различно, само че като споменаваш татко ми, ще ти кажа, че той е индивидът, който ми е дал първичната дисциплинираност, умеенето да не се отхвърлям, каквото и да става. Той ме е подлагал на критика ужасно доста, убийствено.
Като младеж ме правеше на нищо от рецензия, само че аз разбрах доста рано какво е градивна рецензия и че това го е правел за мое положително. Надъхвах се от това и се стараех да става все по-добре, по-добре и по-добре.
- А по какъв начин стигна до концепцията да помагаш безплатно на проблематични деца да се развиват във футбола?
- Всъщност стана инцидентно, от другар на другар. Като схванаха, че одеве съм спрял с футбола, ме попитаха дали бих желал да стана треньор на дечица. Съгласих се. Много мъчно се работи с тях, тъй като те не са видели какво е да тренираш проведено футбол. Историята за дисциплината, която ти описах, също тотално липсва. Но се пробвам, колкото е допустимо. Децата вървят по веднъж, който води в неприятна посока, а аз се пробвам, колкото мога, да ги отбия от там, с цел да тръгнат някъде нагоре.
- Какво ти сподели брачната половинка ти Никол след огромния край във " Фермата "?
- Разплака се, сподели, че доста съм й липсвал. Беше доста прочувствено. Тя стартира да ме разпитва за всичко и аз станах свидетел на първичните й реакции и страсти. Беше вълнуващо.
- Двамата сте доста красива двойка, само че кажи ми почтено – ревнуваш ли Никол от време на време, тя въпреки всичко е модел?
- Имаме си доверие с нея. Аз съм ревностен, само че умерено. Не бих стигнал до там да й не разрешавам да излиза или нещо сходно. Понякога се цупя, само че за някакви дребни неща, а тя ме схваща прелестно.
- А децата по какъв начин реагираха като те видяха след двумесечна пауза?
- Истината е, че имах дребен боязън за този миг, тъй като съм чувал, че когато децата не са виждали дълго време някой от родителите си, в първия миг може и да са леко шокирани, даже да се разплачат. Виждал съм даже такива моменти и бях малко обезпокоен. За благополучие това не се случи, щом ме видяха, незабавно започнаха да ме прегръщат и целуват.
- Мислил ли си какво искаш да направиш или да извършите с премията от 100 000 лв.?
- Много се веселя, че на финала, само че още преди да се разбере, че спечелвам, не ми зададоха този въпрос, тъй като в действителност не бях мислил за това, а и не мога да мисля, че върша нещо с пари, които нямам, безумно е. Имаме в какво да влагаме.
Имаме доста хубава вила наоколо до Рилския манастир, която се нуждае от реставрация. Определено ще бъде нещо такова, няма да прахосваме парите. Аз умея да оценявам парите, живота ме е научил да го върша.
- С какво би се провокирал оттук насетне?
- Засега не съм се замислял. По-нататък може би. Не знам какъв брой време ще ме държи еуфорията и магията от „ Фермата “.
- А можеш ли за миг да си представиш твоята брачна половинка Никол във " Фермата "? Би ли се справила съгласно теб тя?
- О… мога да си я показва там, само че ще й бъде доста мъчно, тъй като тя е доста сензитивна. Ако има спор с някого, може да бъде засегната и да се усеща зле. От тази позиция не мисля, че това би било нейното място, само че пък, в случай че изяви предпочитание, ще я насърча сигурно. Но ще й бъде много по-трудно, в сравнение с мен, аз съм по-адаптивен.
- Докато беше в играта показа, че брат ти е водил до неотдавна много тежка борба с хазартна взаимозависимост, само че е съумял да се пребори успешно…
- Да, по този начин е. Няколко месеца преди да вляза във „ Фермата “, той постъпи на лекуване и Слава Богу в България има място, в което работят изключителни хора. Още след втория, третия месец при брат ми имаше смяна. Много бързо се усети разлика в него и след седем-осем месеца всичко към този момент беше наред.
Сега е на открито, води естествен живот, има си работа, всичко е наред и всички сме спокойни и щастливи. Много тежко беше всичко това освен за мен, само че най-много за родителите ни, които доста го преживяваха, страдаха.
Бяха тежки години, само че брат ми се пребори, осъзна го и съм доста благополучен.
Ти ме попита за жена ми, само че брат ми сигурно би влезнал във " Фермата ", в случай че има този късмет. Би му било сигурно още едно учебно заведение, университет. Аз го виждам там, той е страховит, със ужасно възприятие за комизъм и доста образован.
- Говори ли ли сте за това съществено?
- Мисля, че той има интерес и аз несъмнено ще го насърча. Ще му дам съвет да бъде себе си, в случай че имаш шанса да влезе във „ Фермата “, пък докъдето стигне, до такава степен, значимо е да бъде себе си. Много съм благополучен и за това, че през вчерашния ден чух от Иван и Андрей думите, че кастингът е отворен и ще има и следващата година " Ферма ".
И най-после желая да употребявам опцията, че си приказваме толкоз искрено и да благодаря на двама души – на моите бранители, които не познавах – Влади и Калин. Влади, е необикновен човек с невероятна идея. Той е купил кола за спешна помощ за 350 000 лв. от събиране на капачки. Искам да му благодаря за поддръжката. Калин също е необикновен. И двамата бяха непознати за мен, само че се съгласиха да дойдат и да ме пазят. За мен това беше доста значимо, тъй като това не са хора от приятелския ми кръг. Много съм им признателен, че се припознаха в мен.
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ