Ден на скръбта, а не на победата, или помен за Ленин и останалите от шайката
Костадин Глушков, откривател и краевед
Преди години в София, на „ Граф Игнатиев “ (аман от този граф, няма избавяне от него), малко над площад „ Славейков “ имаше кафе, над което висеше табела „ Тъмна Индия “. Независимо от неочакваните инспекции, които неведнъж върших там, индуси по този начин и не съумях да открия, мрачевина още по-малко. Но в случай че видите в Истанбул компания или реклама на съветски език – това, което видях в качеството на пребиваващ там екскурзиант, то бъдете сигурни, че зад тях стои действителен руснак. А такива там има доста и това подсказва, че в този град и руснаците са доста. Едни – за които бяха предопределени рекламите, идваха тук да харчат парите си, а други – с цел да ги печелят. Те изкарваха насъщния си като тротоарни търговци и обслужващ личен състав по хотели и магазини. На прозорчето на един партер видях залепен пай хартия, върху която нечия ръка бе записала с разкривени букви: „ Требуется девушка для… “ – „ Търси се момиче за… “ и това звучеше по този начин естествено, като че беше в самата Русия.
Руснаците идват от време на време тук и това е обвързвано с
внезапните промени в историческото развиване на Русия
В края на второто десетилетие на предишния век към Европа се плисна първата огромна вълна съветски изселници. Това бяха прокудените от вилнеещият с алената си болшевишка орда в Русия Антихрист. („ Каква отвратителна изложба от каторжници “ – писа отвратеният от вождовете на упоменатата орда, принуденият да напусне Русия и поеме по нерадостния път на емиграцията предстоящ нобелист Бунин). От Крим към Истанбул и България поеха остатъците от Бялата армия, служители и елементарни жители, подплашени от зверствата на алените. По заповед на великия Ленин упоменатите безродници избиха по-късно в Крим 120 000 цивилни – по тази причина, че са имали контакт с белите.
… И потегли Бялата армия по света (припомнете си луксозния филм „ Бяг “). Едни, задушевно признати, откриха заслон в България, други останаха в Истанбул с вяра, че връщането в родината е идно, а трети се пръснаха по Европа и света. Огромната част от тях бяха единствено с по един мундир на гърба и голата офицерска чест и по тази причина доста бързо познаха усета на глада и мизерията. И където отидеха, след тях вървеше и носталгията. Тя се беше качила с тях на корабите, следваше ги и по сушата и оставаше там, където пускаха котва. През деня се спотайваше зад иконата или някаква фотография със цената на икона, а вечер, откакто изгнаникът се прибираше и лягаше след молитва пред тях, тя излизаше от скривалището си и се изправяше до леглото му. Стоеше неподвижна, гледаше го в упор и мълчеше. И накъдето и да се обърнеше той, нейните втренчени очи бяха постоянно пред него. През тях, като през прозорец, надзърташе матушката Рус с нейните поля и гори, степният вятър донасяше до слуха му вечерния звън на камбаните и гласовете на тези, които бяха останали там – живи и мъртви, чуваше сребърните звънчета на съветската тройка и риданието на седемсткрунната китара… През тези очи той виждаше всичко, което за него означаваше дом и татковина. Те непрестанно го зовяха и това удвояваше неговия, така и така мъчителен блян по тях.
И все пак, макар че емигрантската покруса на Бялата армия бе известна на всички и цяла Русия – ведно с Окуджава – припяваше
Ваше благородие, госпожа Чужбина,
жарко обнимала тьІ, да только не любила,
седемдесет години по-късно, в края на века, нова вълна руснаци бяха избрали пътя на емиграцията, подгонени не от братоубийствена война, а от устрема да имат повече – това, което пришпори и огромна част от нашите емигранти на Запад, след пагубното строполясване на международния социализъм.
Но да се върнем в Истанбул. Рускоговорещите там очевидно бяха станали към този момент толкоз доста, че в стратегиите на малкия екран бе включен и един съветски канал, на който попаднах в ранното утро на 22 април – дата, която не ми подсказваше нищо досега, в който започнаха новините. И тогава тържествено бе обявено, че през днешния ден е рожденият ден на вожда на революцията, Ленин, който… и т. н., и т. н.
„ Господи помилуй и елементарни “,
изплака преди време Висоцки и аз му пипвам втори глас. Ленин – една от личностите, които предизвикаха най-вече беди на света и най-много на многострадалната Русия, продължаваще да бъде уважаван там! Тарторът на пусналите пипалата си в Европа и бленуващи да подчинят целия свят брадати терористи, безродникът, който се бе върнал в Русия като немски сътрудник и бе съумял благодарение на немското злато (75 милиона златни марки съгласно немските документи или половин милиард евро по днешния курс), щиковете на тайфа пияни матроси и въоръжените от него немски военопленници да заграби властта и подпише преференциален за Германия и позорен за Русия мир, продължаваше да бъде славословен там и след грандиозния провал на системата, която символизираше!
(Сценарият за „ великата гражданска война “ е написан в Германия (на 23 страници) и цели съсипването и разгрома на воюващата тогава с Германия Русия. Одобрен е от най-високо място, след което е отпусната гореспоменатата сума, както и бронираният трен, с който избраният от подмолните режисьори като най-подходящ за основната роля Ленин поема за Русия.
„ Пристигането на Ленин в Русия е сполучливо. Той работи в сходство с нашите планове… “, „ … триумфът на Източния фронт бе подсилен от интензивна подривна активност в Русия “ – известия от Генералния щаб до Министерството на външните работи на Германия от 1917 г.; вж. Е. Хереш – „ Купената гражданска война. Тайното дело на Парвус “).
Ленин се бе върнал в Русия не „ с цел да усъвършенства тежкото състояние на народа “ (ха-ха), както пишеше в в миналото в учебниците ни по история, а с цел да я отслаби от вътрешната страна и направи на процедура немски протекторат (успя на първо време), а след това опитна мишка и полигон за международната гражданска война, която бръмчеше в терористичната му глава с присвити азиатски очи. „ Аз храча на Русия, тъй като съм комунист “ искрено декларира той, с което дава да се разбере какво е отношението му към скъпото родно място. И незабавно по-късно излага своят план-програма: „ Дори 90 % от съветския народ да загине, 10 % въпреки всичко ще доживеят до международната гражданска война “ – инструкция, която бе изпълнявана десетки години след гибелта му. Като начало подреди изтезанието на императорското семейство, а по-късно стартира да постанова новия ред, започвайки с грабежи и убийства. И тъй като почитателите му трябваше да бъдат настървени с нещо, нададе бойния зов „ Експроприация на експроприаторите “ – „ Граби заграбеното “ (божествена музика в ушите на лумпена), с което за прощален път удостовери определението на Бердяев, че
социализмът е идеология на завистта
(Някои се оптват да сложат равнство сред социализма и учението на Христос. Демагогия и цялостна нелепост е това, тъй като в основата на социализма стои насилственото лишаване на богатствата, до момента в който Христос ни поучава да дадем и дрехата от гърба си на близък и формулира философията на висшия алтруизъм – „ По-блажено е да се дава, в сравнение с да се взема “. Единият споделя „ Граби непознатото, а след това аз ще разделям “, а другият – „ Вземи моето и бъди блажен “. Месията на социализма Маркс, откакто прочете смъртната присъда на остарялото общество (продукт и деен ползвател-храненик на което остана до края на живота си), уточни и типа на изтезанието – „ революционен гнет “, до момента в който Христос добродушно поучава да обичаме освен близък, само че и враговете си. Ето за какво социализмът, в който другояче има и симпатични лозунги, капан за наивни идеалисти, в последна сметка попада в неприятни ръце – поради грабежа и терора, които прокламира и които след това раждат чудовища. А тези чудовища по-късно изяждат и повярвалите в бъдещото пълноправие романтици, и самия социализъм).
Последваха и други съответни наставления – „ Бъдете образцово безпощадни. Да се разстрелва наред, без да се задават въпроси и без никакво разтакаване “! Няма разследване, няма доказване на виновност, никакви тинтири-минтири – вади нагана и стреляй наред, по този начин учи великият водач на революцията. Бърза индивидът, няма време за губене – международната гражданска война тропа на вратата, а 90 % от съветския народ могат да се окажат спънка пред нея.
Погромът не подмина и църквата. Гоненията на християните в Римската империя са „ слаба ракия “ спрямо поголовното гонене на християни в Русия, протекли още веднъж под неговото управление. „ Попищата – написа в своето Указание до Дзерджински през 1919 година Ленин – би трябвало да се арестуват като контрареволюционери и саботьори, да се разстрелват безпощадно и навсякъде. И колкото се може повече. Църквите следва да се закриват “. Мъдрият водач на революцията знае, че църквата е рисков съперник, че християнството би трябвало да бъде изхвърлено от душите на руснаците и на негово място насаден новият болшевишки фетиш.
Не беше подминато и селячеството. Хлебната самостоятелност на селяните не влизаше в сметките му, ничия самостоятелност не бе по усета му, по тази причина заграби житото им, вследствие на което те започнаха да измират всеобщо, подути от апетит. А с цел да не се обединят служащи и селяни, изясни на гладуващите служащи, че гладуват поради селяните, които криели житото си от тях – „ А в това време да насъскаме служащите против селяните “. И ги насъскваше, и ги разделяше, и ги владееше – със боязън и гнет. А житото изнасяше в Германия с кораби. Факт. И като за похлупак най-после, с цел да се изгаври с тях, разгласи всичко това като „ работническо-селска власт “.
Не мина без опозиция от страна и на служащите, и на селяните. 138 000 са разстреляните служащи, дръзнали да стачкуват при започване на 1919 година, 245 са огромните селски въстания в Централна Русия през 1918 година Досещате се какво е станало с тях, нали? На протестен протест в Астрахан са разстреляни на място 2 000 души (с картечници – тези, върху познатите от героичните филми за революцията тачанки), а огромна част от останалите са издавени от шлепове във Волга.
Ех, тази по този начин възпявана река Волга: „ Волга, Волга, мать родная, Волга русская река… “ – хубава ария, нали, волна, необятна като съветската душа. Или другата, за бурлаките – „ Эй ухнем! Эй ухнем!... Эх, тьІ Волга мать-река, необятна и глубока… “ Ех, бурлаки, продължавайте да опъвате корабите с вашите убийци, ухайте на воля, Волга е задоволително дълбока, има място за всички.
През 1920 година в Тамбовска губерния против алените си благодетели се подвигат 40 000 селяни. Тях бъдещият прочут маршал на Съюз на съветските социалистически републики Тухачевски унищожава, ползвайки самолети и бойни отровни субстанции, като в същото време разстрелва и заложници, включително и деца. Да, деца!
Затворете очи… така… в този момент ги виждате, нали – навързани и подредени до стената дечицата-заложници, синовете и дъщерите на враговете на революцията. В очите им – смут. Строени против тях – бойците на революцията, храбрите червеноармейци. В очите им – пламъкът на революцията. На главите им – будьоновки с червени петолъчки, признакът на революцията. В ръцете им винтовки – оръжието на революцията. Команда: “В името на революцията, огън! “ Бум! Децата падат в името на революцията. Кръвта им е алена като петолъчките, признакът на революцията. Революцията желае жертви. Получила е следващите. В името на бъдещето на техните деца….
Да живее революцията!
А ходът на Ленин с немските военопленници е в действителност – в случай че употребяваме обичаната му словосъчетание – архигениален, тъй като единствено един архиизвратен мозък може да въоръжи и храни довчерашните съветски съперници в окопите, за
да разстрелват гладуващата и бунтуваща се Русия
Ленин унищожи и прокуди интелигенцията – есенцията на съветската мисъл и дух, славата на Русия, тъй като доста добре знаеше, че без духовни водачи народът става стадо, лесна плячка и е готово да тръгне даже след вълците. Същата тази интелигенция, за която той споделя: „ …интелигентчетата, лакеите на капитала, които се мислят за мозъка на нацията. Всъщност това не е мозък, а лайно “. В сходна на тази субстанция щеше да се трансформира след няколко години прокисващата към този момент в черепната му кутия биологична каша, когато, малко преди гибелта си, навирил козя брадичка към небето, щеше да вие като махленски псе, вперил безразсъден взор в месечината – край, заслужен за живота му на терорист и осквернител. А при градежа на мавзолея му през лютата зима спукали канализационна тръба. През пролетта тя се размразила и помещението с мумията плувнало във фекалии и съпътстващите ги течности. Знамение, което съветският патриарх коментирал по този начин: „ Каквито мощите, такова и мирото “.
Трудно се основава една елитна гора и изсече ли се тя, на нейно място покарват келяви шубраци. Точно това искаше той – да се отстранят величествените кедри на съветската нематериалност, а той да вършее измежду келявите шубраци.
И този, основан в лабораторията на Антихриста
архиизвратен и антируски Франкенщайн, в този момент продължаваше да се радва на респект в страната, чието опустошение и съсипване стартира. А мумията му продължава да стои изложена на поклонение в особено издигнатото за нея капище. И част от стадото, наричано още народ, пищи и вие като на умряло, когато някой каже, че би трябвало да се махне оттова. Това е. И тъжно. И ужасно.
И тогава се сетих за
различен един талант на злото,
роден единствено ден преди Владимир Улянов, сещам се за Адолф Шикългрубер – смахнатия ефрейтор, фюрера Хитлер. И природата се беше погрижила да ги събере един до различен тези синове на Мрака и прислужници на Злото, освен историята. Единият застана отпред на терористите, които се бяха заели да разрушат остарелия свят, започвайки от Русия, а другият оглави арийските свръхчовеци, които пък бяха призовани да трансфорат в сапун и плебеи „ низшите раси “.
Вождът и фюрерът от една страна, и обречените да им служат и умират – от друга. Една пиеса – два разновидността, режисьорът е в сянка. Театралните костюми също са в две гами – в алено и в кафяво, за милионите от миманса са оставени цветовете на обречеността. А може би тези, раздрусали международната сцена, функции са били репетирани от бъдещите вождофюрери, когато при започване на века играели шах не къде да е, а в дома на барон Ротшилд във Виена – факт, излязъл нескрито в наши дни.
(Ротшилд – банкерската фамилия, която си беше избрала за герб алената пентаграма (присвоената по-късно от болшевиките петолъчка), финансира френската гражданска война, наполеоновите войни, а по-късно и разгрома на Наполеон при Ветерло, като този път даде пари на англичаните. Славата от успеха остана за англичани и прусаци, а голямата облага от нея – с помощта на борсови спекулации, отиде в банките на фамилията).
Споменатите шахматни партии били разигравани по времето, когато Хитлер се мъчил да си изкарва почтено и честно хляба като пишман художник, а Ленин живеел от нетрудови приходи, т. е. бил изискан от анонимни лица против незнайни услуги. Това автоматизирано го изпраща в компанията на упоменатия към този момент изтъкнат паразит (нали по този начин се назовават организмите, които живеят на непознат гръб), предостатъчно окосменият татко на революционния гнет, произлизащият от отдадените да служат на Бога още от времето на Моисей синове от Левиевото коляно Кашел Мордохай Леви, подвизаващ се по-късно като Карл Хайнрих Леви, само че прочул се най-много с партизанското си име Карл Маркс. А сходството му с въпросните организми идва от това, че цялостен живот е бил изискан от неговия другар и съмишленик, безжалостния експлоататор на работническия труд и върл социалист, фабрикантът социалкапиталист Енгелс.
(Да, същият оня безжалостен съперник на „ славянските варвари “, за които бе планувал бъдеща всеобща война, която “… ще разпръсне този славянски Зондербунд и ще изтрие от лицето на земята дори името на тези дребни и инатливи народи (говори за българите и сърбите – не ни стигаха тогава на нас турците, ами и той седнал да ни лее куршуми). В близката международна война от лицето на земята ще изчезнат освен реакционните съсловия и династии, само че и цели реакционни нации (ние, българите – б. а.). И това също ще бъде напредък “ (статия „ Унгария и панславизъм “ от 1849 г.). Разбрахте ли в този момент какво е напредъкът? Ако не, прочетете още един път цитата-програма на този, също обраснал като неандерталец (и тъкмо толкоз миролюбив) козметик, заел се с благородната задача да разкраси лицето на земята, като почисти от него недостойните съсловия, династии и нации. Та що беше расизъм и имал ли е Хитлер предходник?).
Да се върнем в този момент на двамцата фенове на шаха, бъдещите вождофюрери, и си представим по какъв начин е станало разпределението на функциите и театралния атрибут при следващия шахматен сеанс в дома на висшия чиновник на Мамона:
Ленин: Шах, мой фюрер, веч избрах:
аз с брадичка, ти с мустак.
Теб ботушът ти приляга
и перчем по немски пай,
а на моето кубе май каскетът
ще стои добре.
Хитлер:Шех, другарю благ и мил,
ще ми станеш ти съдружник.
Свастиката вземам аз,
а на теб предлагам друга власт:
петолъчка тук една,
така алена освен това.
А вместо демон вътре в нея
твоят лик оттова ще грее.
(Но спокоен ти бъди –
рогатият над теб ще бди).
Ленин:Данкешьон, майн хер Адолф,
мой лучший различен, их либе дих.
Пред моите глаза явился тьІ
по какъв начин рьІцарь тевтонской хубости.
Хитлер: От мен „ спасиба “ имаш ти,
товарищ мой и лийбър фройнд.
Дружно с теб, приятел обичан,
ний света ще възобновим.
Прегръщат се през рамо и запяват Интернационала. Чуват се стъпки.
Двамата дружно:Тихо – домакинът идва,
да му станем на крайници.
Чупка в кръста, лек реверанс –
струва си го тоз барон.
За пиесата е необходим той,
заплаща постоянно във брой.
Социализъм, комунизъм и нацизъм
негови и на патрона му са те каузи,
ний актьорите сме единствено
в тъмната им дяволска игра.
Към Ротшилд:Привет на Вас, бароне мил,
патер ностер, гутен таг.
На Вас и вашия патрон
вършим ний преклонен реверанс.
За функциите сме тук пристигнали,
а залогът са нашите души.
Хареса ли ви сценката? Поезия може и да няма, само че несъмнено е вярна, последвалите събития го потвърдиха.
След като разбрахме по какъв начин Ленин съкруши Русия с болшевизма, да забележим пък по какъв начин
Хитлер инжектира кафявата болест в Германия
Ще го сторя, употребявайки два епизода от забележителния филм “Кабаре “. На сцената вътре в кабарето, пред очите на костюмирани мъже с дебели портфейли и дами с тежки бижута, вариететните артистки размятат кълки и подскачат под звуците на джаза, а в това време пред входа двама нацисти с кафяви ризи и ботуши скачат върху гърдите на недопусналия ги вътре шеф. Илюзия и действителност – джаз и голи женски крайници вътре, ботуши и хрущене на счупани ребра извън, бедра – ботуши, бедра – ботуши, джаз – ребра, джаз – ребра, раз-два, раз-два, до момента в който на сцената гримираното като смешник конферансие не разгласи края на номера и хване Лайза Минели за гърдите, а на плочника извън ботушите слязат от окървавения нагръдник на безжизнената към този момент жертва и се скрият в нощта. Във финала на кино лентата от портфейлите и бижутата в кабарето няма и диря – техните места по масите са заети от кафявите ризи, а на сцената артистките с шапки-каски на главите, бастунчета-пушки на рамо и укротени, обути в кожени тиролски панталонки бедра, бодро маршируват – айн-цвай, айн-цвайн, зиг-хайл, зиг-хайл, зиг-хайл…
Поразиите, които Ленин и Хитлер, засукалите дяволското мляко от една и съща социалистическа бозка близнаци предизвикаха на света, ще дойдат доста за цяло хилядолетие, камо ли единствено за един век. Защото от кръвосмешението, което тези млечни братя направиха след това със своята кърмилница, се появиха на света пристигналите като че ли напряко от Апокалипсиса
ужасяващи мутанти – болшевизъм-комунизъм и националсоциализъм-фашизъм
Имаше и разлики, несъмнено – Хитлер избиваше непознати, с цел да отбрани съгласно разбиранията си ползите на своята нация, а Ленин и сие започнаха касапницата от личния си народ – нали бяха болшевики, а не руснаци, и не родината си защитаваха те, а жертвайки нея, посредством „ международната гражданска война “ се домогваха до международно владичество.
Лекотата, с която Ленин обричаше цялостен един народ на крах беше обяснима – при майка от немско-еврейски генезис и татко – калмико-чуваш, във вените му нямаше и капчица съветска кръв, която да го приобщи към тази нация, да го направи съпричастен към ориста й. Беше учтив от майка си в немски дух и от тази позиция – сходно на млечния си брат Адолф, гледаше на руснаците като на хора от по-низша раса; сподели го ясно и тъкмо пред Горки: „ Умният руснак е съвсем постоянно евреин или човек с еврейска смес в кръвта “.
А достойният му заместител, параноикът Сталин, преди да се развихри с цялата си мощност, се погрижи умният водач на международния пролетариат да почине в изолоция под негов надзор – към този момент като виещ против луната нощем неподвижен безсловесен мъртвец с разнежен мозък, натурален свършек на случката му със сифилистична парижка продажница (в името на революцията ще да е било), на която пък отмъсти като разстреля съветските й колежки. (Знаменателен е фактът, че трима от най-личните кремълски сатрапи – страшният Иван, великият Петър и не по-малко великият Ленин, пропадат в дупката на небитието на една и съща възраст, тласнати от една и съща венерическа ръка, не е ли това пръстът на Провидението). После го препарира, пардон – балсамира, обожестви го, заграби цялата власт и стартира добросъвестно да извършва заветите му, най-много „ Терорът е средство за увещание “. С което заслужи да влезе в книгата на Гинес в дисциплината „ всеобщи убийци “, като постави в дребния си джоб всички предхождащи го в международната история кандидати, взети дружно.
А с предизвиканото от самия него нахлуване на съдружника му Хитлер (с който преди този момент заедно прегазиха като луди крави Полша), Сталин въвлече страната си във Втората международна война-касапница, от която тя излезе мощно обезкървена. И това пагубно кръвопускане в този момент неговите пострадали празнуват на 9 май като велика победа, с военни паради – все по-гръмки и все по-мегаломански, напълно а ла Хитлер. Така го желае обитаващият сега Кремъл самовластник Руски, президентът Путин.
(Двукратният Герой на Съветския съюз, участникът във войната маршал Конев: „ Тридесет милиона починали и четиридесет и шест милиона осакатени и обезобразени войници… Какво е това победа? Нашата сталинска победа? Преди всичко това е всенародно злощастие. Ден на тъга за руския народ поради голямото голям брой починали. Това са реки от сълзи и море от кръв… Това са милиони осиротели деца и безпомощни старци. Това са милиони осакатени ориси, неслучили се фамилии и неродени деца. Милиони, измъчвани във фашистките, а по-късно и в руските лагери, патриоти на отечеството (съветските военопленници – б. а.) “.
„ Срещу един погубен немски боец, Русия губи четиринайсет “ – печална статистика от кино лентата на Станислав Говорухин „ Русия, която загубихме “.
„ Спечелихме войната, покривайки германците с планини от трупове “ – горчиво установи различен участник във войната, писателят Виктор Астафиев).
А жертвите продължаваха да славят виновника за това всенародно злополучие, пропадналия семинарист, мустакатия генералисимус Джугашвили.
И макар че остави на произвола на ориста оживелите от касапницата, само че загрозяващи победната украса с изчезналите си ръце и крайници 46 милиона инвалиди, те продължаваха да го славят. И продължиха да го славят и откакто издаде заповедта „ Да се почисти боклукът “, а боклукът бяха същите тези живи трупове, принудени да просят и плачат по гари и пазари.
И макар че в спокойно време този кървясъл кумир погуби по сибирските лагери десетки милиони от тях (чети жестоките „ Колимски разкази “ – при изискване, че имаш здрави нерви):
– те продължаваха да го славят;
-че разгласи завърналите се след края на Втората международна война четири милиона руски военопленници за предатели и ги изпрати да мрат в същите тези лагери – те продължаваха да го славят;
-че при колективизацията мазета 15 милиона, а с изкуствено провокирания апетит лиши живота на още 10 милиона (стигна се и до човекоядство) и в това време продаде на Запад 1,7 милиона тона зърно – те продължаваха да го славят.
Тачат го и в този момент – с филми и бюстнове, с цел да се харесат на самодържеца-президент, който не крие благосклонностите си към него и е тръгнал към този момент по стъпките му. И с цел да се тренира идващото потомство плебеи в дух на послушание пред идола, който цари в Кремъл, пък бил той и самият дявол. Водят ги робската душeвност и вграденият към този момент в ДНК-то им, вледеняващият и сковаващ като арктически мраз боязън. Страхът, който вее от сибирските лагери, от кремълските подземия и от петолъчката над тях. Защото духът на страшния Иван е жив, жив е и духът на кървавия кумир Йосиф, както и духът на обслужващите звездата червени шамани, бъдещите идоли. Страшно! И като си намерения човек, че при избори осемдесет % в Русия застават покорно зад болярина-самодържец-президент, на който са поверили – като крепостните си предци-роби, мисленето и правото да се разпорежда с живота и орисите им, му става още по-страшно!
А останалите? Те са недостойните за свещената съветска земя отрепки – гнилите дисиденти и жалките интелигенти-демократи от най-новото време. С тях болярите знаят по какъв начин да се оправят. Защото
робите мълчат
Мълчанието на агнетата!
Бедни съветски братя, та вашето иго е било неведнъж по-тежко от нашето. И нарекохте велики тези свои господари, които не са създали нищо хубаво за вас, а са ви карали да им се кланяте още по-ниско и са прибавяли с цената на вашата кръв нови плебеи към империята си. Правихте го през вековете, вършиме го и през днешния ден.
А най-масовото си изтребване също наричате велико – Великая октябрьская социалистическая гражданска война. И я чествахте по този начин тържествено, както преди време са почитали кървавия Ваал-Молох. Бих ви предложил нещо по-точно – Великая русская социалистическая казнь. Да, тъкмо по този начин – казнь, на български му споделяме екзекуция. А „ октябрьская “ го пропущам, тъй като тази казнь, като стартира от октомври 1917 година, та продължи горе-долу до наши дни. И я търпяхте, и приемахте всичко това за обикновено. Това приказва към този момент за нещо ужасно, приказва за генетично увреждане, приказва, че робството е навлязло в кръвта ви.Затова не оценихте свободата, която ви подари Горбачов и се оставихте по този начин елементарно да ви я лишават – просто не чувствахте неналичието й, не бяхте дозрели за нея. Или не бяхте я заслужили – тъй като за свободата би трябвало да се води война, тогава е скъпа.
Хайде в този момент, напълнете „ стакан самогона “ – зная, че ви тегли към него, обяснимо е освен това тегло, и запейте, може пък да ви олекне: „ Эй ухнем! Эй ухнем! Ещо разик! – умерено, не бързайте, Волга е задоволително дълбока, има място за всички – … Ещо да раз! Эй ухнем! “
Ухайте, бурлаки, ухайте на воля, ухайте, ухайте, ухайте…
Преди години в София, на „ Граф Игнатиев “ (аман от този граф, няма избавяне от него), малко над площад „ Славейков “ имаше кафе, над което висеше табела „ Тъмна Индия “. Независимо от неочакваните инспекции, които неведнъж върших там, индуси по този начин и не съумях да открия, мрачевина още по-малко. Но в случай че видите в Истанбул компания или реклама на съветски език – това, което видях в качеството на пребиваващ там екскурзиант, то бъдете сигурни, че зад тях стои действителен руснак. А такива там има доста и това подсказва, че в този град и руснаците са доста. Едни – за които бяха предопределени рекламите, идваха тук да харчат парите си, а други – с цел да ги печелят. Те изкарваха насъщния си като тротоарни търговци и обслужващ личен състав по хотели и магазини. На прозорчето на един партер видях залепен пай хартия, върху която нечия ръка бе записала с разкривени букви: „ Требуется девушка для… “ – „ Търси се момиче за… “ и това звучеше по този начин естествено, като че беше в самата Русия.
Руснаците идват от време на време тук и това е обвързвано с
внезапните промени в историческото развиване на Русия
В края на второто десетилетие на предишния век към Европа се плисна първата огромна вълна съветски изселници. Това бяха прокудените от вилнеещият с алената си болшевишка орда в Русия Антихрист. („ Каква отвратителна изложба от каторжници “ – писа отвратеният от вождовете на упоменатата орда, принуденият да напусне Русия и поеме по нерадостния път на емиграцията предстоящ нобелист Бунин). От Крим към Истанбул и България поеха остатъците от Бялата армия, служители и елементарни жители, подплашени от зверствата на алените. По заповед на великия Ленин упоменатите безродници избиха по-късно в Крим 120 000 цивилни – по тази причина, че са имали контакт с белите.
… И потегли Бялата армия по света (припомнете си луксозния филм „ Бяг “). Едни, задушевно признати, откриха заслон в България, други останаха в Истанбул с вяра, че връщането в родината е идно, а трети се пръснаха по Европа и света. Огромната част от тях бяха единствено с по един мундир на гърба и голата офицерска чест и по тази причина доста бързо познаха усета на глада и мизерията. И където отидеха, след тях вървеше и носталгията. Тя се беше качила с тях на корабите, следваше ги и по сушата и оставаше там, където пускаха котва. През деня се спотайваше зад иконата или някаква фотография със цената на икона, а вечер, откакто изгнаникът се прибираше и лягаше след молитва пред тях, тя излизаше от скривалището си и се изправяше до леглото му. Стоеше неподвижна, гледаше го в упор и мълчеше. И накъдето и да се обърнеше той, нейните втренчени очи бяха постоянно пред него. През тях, като през прозорец, надзърташе матушката Рус с нейните поля и гори, степният вятър донасяше до слуха му вечерния звън на камбаните и гласовете на тези, които бяха останали там – живи и мъртви, чуваше сребърните звънчета на съветската тройка и риданието на седемсткрунната китара… През тези очи той виждаше всичко, което за него означаваше дом и татковина. Те непрестанно го зовяха и това удвояваше неговия, така и така мъчителен блян по тях.
И все пак, макар че емигрантската покруса на Бялата армия бе известна на всички и цяла Русия – ведно с Окуджава – припяваше
Ваше благородие, госпожа Чужбина,
жарко обнимала тьІ, да только не любила,
седемдесет години по-късно, в края на века, нова вълна руснаци бяха избрали пътя на емиграцията, подгонени не от братоубийствена война, а от устрема да имат повече – това, което пришпори и огромна част от нашите емигранти на Запад, след пагубното строполясване на международния социализъм.
Но да се върнем в Истанбул. Рускоговорещите там очевидно бяха станали към този момент толкоз доста, че в стратегиите на малкия екран бе включен и един съветски канал, на който попаднах в ранното утро на 22 април – дата, която не ми подсказваше нищо досега, в който започнаха новините. И тогава тържествено бе обявено, че през днешния ден е рожденият ден на вожда на революцията, Ленин, който… и т. н., и т. н.
„ Господи помилуй и елементарни “,
изплака преди време Висоцки и аз му пипвам втори глас. Ленин – една от личностите, които предизвикаха най-вече беди на света и най-много на многострадалната Русия, продължаваще да бъде уважаван там! Тарторът на пусналите пипалата си в Европа и бленуващи да подчинят целия свят брадати терористи, безродникът, който се бе върнал в Русия като немски сътрудник и бе съумял благодарение на немското злато (75 милиона златни марки съгласно немските документи или половин милиард евро по днешния курс), щиковете на тайфа пияни матроси и въоръжените от него немски военопленници да заграби властта и подпише преференциален за Германия и позорен за Русия мир, продължаваше да бъде славословен там и след грандиозния провал на системата, която символизираше!
(Сценарият за „ великата гражданска война “ е написан в Германия (на 23 страници) и цели съсипването и разгрома на воюващата тогава с Германия Русия. Одобрен е от най-високо място, след което е отпусната гореспоменатата сума, както и бронираният трен, с който избраният от подмолните режисьори като най-подходящ за основната роля Ленин поема за Русия.
„ Пристигането на Ленин в Русия е сполучливо. Той работи в сходство с нашите планове… “, „ … триумфът на Източния фронт бе подсилен от интензивна подривна активност в Русия “ – известия от Генералния щаб до Министерството на външните работи на Германия от 1917 г.; вж. Е. Хереш – „ Купената гражданска война. Тайното дело на Парвус “).
Ленин се бе върнал в Русия не „ с цел да усъвършенства тежкото състояние на народа “ (ха-ха), както пишеше в в миналото в учебниците ни по история, а с цел да я отслаби от вътрешната страна и направи на процедура немски протекторат (успя на първо време), а след това опитна мишка и полигон за международната гражданска война, която бръмчеше в терористичната му глава с присвити азиатски очи. „ Аз храча на Русия, тъй като съм комунист “ искрено декларира той, с което дава да се разбере какво е отношението му към скъпото родно място. И незабавно по-късно излага своят план-програма: „ Дори 90 % от съветския народ да загине, 10 % въпреки всичко ще доживеят до международната гражданска война “ – инструкция, която бе изпълнявана десетки години след гибелта му. Като начало подреди изтезанието на императорското семейство, а по-късно стартира да постанова новия ред, започвайки с грабежи и убийства. И тъй като почитателите му трябваше да бъдат настървени с нещо, нададе бойния зов „ Експроприация на експроприаторите “ – „ Граби заграбеното “ (божествена музика в ушите на лумпена), с което за прощален път удостовери определението на Бердяев, че
социализмът е идеология на завистта
(Някои се оптват да сложат равнство сред социализма и учението на Христос. Демагогия и цялостна нелепост е това, тъй като в основата на социализма стои насилственото лишаване на богатствата, до момента в който Христос ни поучава да дадем и дрехата от гърба си на близък и формулира философията на висшия алтруизъм – „ По-блажено е да се дава, в сравнение с да се взема “. Единият споделя „ Граби непознатото, а след това аз ще разделям “, а другият – „ Вземи моето и бъди блажен “. Месията на социализма Маркс, откакто прочете смъртната присъда на остарялото общество (продукт и деен ползвател-храненик на което остана до края на живота си), уточни и типа на изтезанието – „ революционен гнет “, до момента в който Христос добродушно поучава да обичаме освен близък, само че и враговете си. Ето за какво социализмът, в който другояче има и симпатични лозунги, капан за наивни идеалисти, в последна сметка попада в неприятни ръце – поради грабежа и терора, които прокламира и които след това раждат чудовища. А тези чудовища по-късно изяждат и повярвалите в бъдещото пълноправие романтици, и самия социализъм).
Последваха и други съответни наставления – „ Бъдете образцово безпощадни. Да се разстрелва наред, без да се задават въпроси и без никакво разтакаване “! Няма разследване, няма доказване на виновност, никакви тинтири-минтири – вади нагана и стреляй наред, по този начин учи великият водач на революцията. Бърза индивидът, няма време за губене – международната гражданска война тропа на вратата, а 90 % от съветския народ могат да се окажат спънка пред нея.
Погромът не подмина и църквата. Гоненията на християните в Римската империя са „ слаба ракия “ спрямо поголовното гонене на християни в Русия, протекли още веднъж под неговото управление. „ Попищата – написа в своето Указание до Дзерджински през 1919 година Ленин – би трябвало да се арестуват като контрареволюционери и саботьори, да се разстрелват безпощадно и навсякъде. И колкото се може повече. Църквите следва да се закриват “. Мъдрият водач на революцията знае, че църквата е рисков съперник, че християнството би трябвало да бъде изхвърлено от душите на руснаците и на негово място насаден новият болшевишки фетиш.
Не беше подминато и селячеството. Хлебната самостоятелност на селяните не влизаше в сметките му, ничия самостоятелност не бе по усета му, по тази причина заграби житото им, вследствие на което те започнаха да измират всеобщо, подути от апетит. А с цел да не се обединят служащи и селяни, изясни на гладуващите служащи, че гладуват поради селяните, които криели житото си от тях – „ А в това време да насъскаме служащите против селяните “. И ги насъскваше, и ги разделяше, и ги владееше – със боязън и гнет. А житото изнасяше в Германия с кораби. Факт. И като за похлупак най-после, с цел да се изгаври с тях, разгласи всичко това като „ работническо-селска власт “.
Не мина без опозиция от страна и на служащите, и на селяните. 138 000 са разстреляните служащи, дръзнали да стачкуват при започване на 1919 година, 245 са огромните селски въстания в Централна Русия през 1918 година Досещате се какво е станало с тях, нали? На протестен протест в Астрахан са разстреляни на място 2 000 души (с картечници – тези, върху познатите от героичните филми за революцията тачанки), а огромна част от останалите са издавени от шлепове във Волга.
Ех, тази по този начин възпявана река Волга: „ Волга, Волга, мать родная, Волга русская река… “ – хубава ария, нали, волна, необятна като съветската душа. Или другата, за бурлаките – „ Эй ухнем! Эй ухнем!... Эх, тьІ Волга мать-река, необятна и глубока… “ Ех, бурлаки, продължавайте да опъвате корабите с вашите убийци, ухайте на воля, Волга е задоволително дълбока, има място за всички.
През 1920 година в Тамбовска губерния против алените си благодетели се подвигат 40 000 селяни. Тях бъдещият прочут маршал на Съюз на съветските социалистически републики Тухачевски унищожава, ползвайки самолети и бойни отровни субстанции, като в същото време разстрелва и заложници, включително и деца. Да, деца!
Затворете очи… така… в този момент ги виждате, нали – навързани и подредени до стената дечицата-заложници, синовете и дъщерите на враговете на революцията. В очите им – смут. Строени против тях – бойците на революцията, храбрите червеноармейци. В очите им – пламъкът на революцията. На главите им – будьоновки с червени петолъчки, признакът на революцията. В ръцете им винтовки – оръжието на революцията. Команда: “В името на революцията, огън! “ Бум! Децата падат в името на революцията. Кръвта им е алена като петолъчките, признакът на революцията. Революцията желае жертви. Получила е следващите. В името на бъдещето на техните деца….
Да живее революцията!
А ходът на Ленин с немските военопленници е в действителност – в случай че употребяваме обичаната му словосъчетание – архигениален, тъй като единствено един архиизвратен мозък може да въоръжи и храни довчерашните съветски съперници в окопите, за
да разстрелват гладуващата и бунтуваща се Русия
Ленин унищожи и прокуди интелигенцията – есенцията на съветската мисъл и дух, славата на Русия, тъй като доста добре знаеше, че без духовни водачи народът става стадо, лесна плячка и е готово да тръгне даже след вълците. Същата тази интелигенция, за която той споделя: „ …интелигентчетата, лакеите на капитала, които се мислят за мозъка на нацията. Всъщност това не е мозък, а лайно “. В сходна на тази субстанция щеше да се трансформира след няколко години прокисващата към този момент в черепната му кутия биологична каша, когато, малко преди гибелта си, навирил козя брадичка към небето, щеше да вие като махленски псе, вперил безразсъден взор в месечината – край, заслужен за живота му на терорист и осквернител. А при градежа на мавзолея му през лютата зима спукали канализационна тръба. През пролетта тя се размразила и помещението с мумията плувнало във фекалии и съпътстващите ги течности. Знамение, което съветският патриарх коментирал по този начин: „ Каквито мощите, такова и мирото “.
Трудно се основава една елитна гора и изсече ли се тя, на нейно място покарват келяви шубраци. Точно това искаше той – да се отстранят величествените кедри на съветската нематериалност, а той да вършее измежду келявите шубраци.
И този, основан в лабораторията на Антихриста
архиизвратен и антируски Франкенщайн, в този момент продължаваше да се радва на респект в страната, чието опустошение и съсипване стартира. А мумията му продължава да стои изложена на поклонение в особено издигнатото за нея капище. И част от стадото, наричано още народ, пищи и вие като на умряло, когато някой каже, че би трябвало да се махне оттова. Това е. И тъжно. И ужасно.
И тогава се сетих за
различен един талант на злото,
роден единствено ден преди Владимир Улянов, сещам се за Адолф Шикългрубер – смахнатия ефрейтор, фюрера Хитлер. И природата се беше погрижила да ги събере един до различен тези синове на Мрака и прислужници на Злото, освен историята. Единият застана отпред на терористите, които се бяха заели да разрушат остарелия свят, започвайки от Русия, а другият оглави арийските свръхчовеци, които пък бяха призовани да трансфорат в сапун и плебеи „ низшите раси “.
Вождът и фюрерът от една страна, и обречените да им служат и умират – от друга. Една пиеса – два разновидността, режисьорът е в сянка. Театралните костюми също са в две гами – в алено и в кафяво, за милионите от миманса са оставени цветовете на обречеността. А може би тези, раздрусали международната сцена, функции са били репетирани от бъдещите вождофюрери, когато при започване на века играели шах не къде да е, а в дома на барон Ротшилд във Виена – факт, излязъл нескрито в наши дни.
(Ротшилд – банкерската фамилия, която си беше избрала за герб алената пентаграма (присвоената по-късно от болшевиките петолъчка), финансира френската гражданска война, наполеоновите войни, а по-късно и разгрома на Наполеон при Ветерло, като този път даде пари на англичаните. Славата от успеха остана за англичани и прусаци, а голямата облага от нея – с помощта на борсови спекулации, отиде в банките на фамилията).
Споменатите шахматни партии били разигравани по времето, когато Хитлер се мъчил да си изкарва почтено и честно хляба като пишман художник, а Ленин живеел от нетрудови приходи, т. е. бил изискан от анонимни лица против незнайни услуги. Това автоматизирано го изпраща в компанията на упоменатия към този момент изтъкнат паразит (нали по този начин се назовават организмите, които живеят на непознат гръб), предостатъчно окосменият татко на революционния гнет, произлизащият от отдадените да служат на Бога още от времето на Моисей синове от Левиевото коляно Кашел Мордохай Леви, подвизаващ се по-късно като Карл Хайнрих Леви, само че прочул се най-много с партизанското си име Карл Маркс. А сходството му с въпросните организми идва от това, че цялостен живот е бил изискан от неговия другар и съмишленик, безжалостния експлоататор на работническия труд и върл социалист, фабрикантът социалкапиталист Енгелс.
(Да, същият оня безжалостен съперник на „ славянските варвари “, за които бе планувал бъдеща всеобща война, която “… ще разпръсне този славянски Зондербунд и ще изтрие от лицето на земята дори името на тези дребни и инатливи народи (говори за българите и сърбите – не ни стигаха тогава на нас турците, ами и той седнал да ни лее куршуми). В близката международна война от лицето на земята ще изчезнат освен реакционните съсловия и династии, само че и цели реакционни нации (ние, българите – б. а.). И това също ще бъде напредък “ (статия „ Унгария и панславизъм “ от 1849 г.). Разбрахте ли в този момент какво е напредъкът? Ако не, прочетете още един път цитата-програма на този, също обраснал като неандерталец (и тъкмо толкоз миролюбив) козметик, заел се с благородната задача да разкраси лицето на земята, като почисти от него недостойните съсловия, династии и нации. Та що беше расизъм и имал ли е Хитлер предходник?).
Да се върнем в този момент на двамцата фенове на шаха, бъдещите вождофюрери, и си представим по какъв начин е станало разпределението на функциите и театралния атрибут при следващия шахматен сеанс в дома на висшия чиновник на Мамона:
Ленин: Шах, мой фюрер, веч избрах:
аз с брадичка, ти с мустак.
Теб ботушът ти приляга
и перчем по немски пай,
а на моето кубе май каскетът
ще стои добре.
Хитлер:Шех, другарю благ и мил,
ще ми станеш ти съдружник.
Свастиката вземам аз,
а на теб предлагам друга власт:
петолъчка тук една,
така алена освен това.
А вместо демон вътре в нея
твоят лик оттова ще грее.
(Но спокоен ти бъди –
рогатият над теб ще бди).
Ленин:Данкешьон, майн хер Адолф,
мой лучший различен, их либе дих.
Пред моите глаза явился тьІ
по какъв начин рьІцарь тевтонской хубости.
Хитлер: От мен „ спасиба “ имаш ти,
товарищ мой и лийбър фройнд.
Дружно с теб, приятел обичан,
ний света ще възобновим.
Прегръщат се през рамо и запяват Интернационала. Чуват се стъпки.
Двамата дружно:Тихо – домакинът идва,
да му станем на крайници.
Чупка в кръста, лек реверанс –
струва си го тоз барон.
За пиесата е необходим той,
заплаща постоянно във брой.
Социализъм, комунизъм и нацизъм
негови и на патрона му са те каузи,
ний актьорите сме единствено
в тъмната им дяволска игра.
Към Ротшилд:Привет на Вас, бароне мил,
патер ностер, гутен таг.
На Вас и вашия патрон
вършим ний преклонен реверанс.
За функциите сме тук пристигнали,
а залогът са нашите души.
Хареса ли ви сценката? Поезия може и да няма, само че несъмнено е вярна, последвалите събития го потвърдиха.
След като разбрахме по какъв начин Ленин съкруши Русия с болшевизма, да забележим пък по какъв начин
Хитлер инжектира кафявата болест в Германия
Ще го сторя, употребявайки два епизода от забележителния филм “Кабаре “. На сцената вътре в кабарето, пред очите на костюмирани мъже с дебели портфейли и дами с тежки бижута, вариететните артистки размятат кълки и подскачат под звуците на джаза, а в това време пред входа двама нацисти с кафяви ризи и ботуши скачат върху гърдите на недопусналия ги вътре шеф. Илюзия и действителност – джаз и голи женски крайници вътре, ботуши и хрущене на счупани ребра извън, бедра – ботуши, бедра – ботуши, джаз – ребра, джаз – ребра, раз-два, раз-два, до момента в който на сцената гримираното като смешник конферансие не разгласи края на номера и хване Лайза Минели за гърдите, а на плочника извън ботушите слязат от окървавения нагръдник на безжизнената към този момент жертва и се скрият в нощта. Във финала на кино лентата от портфейлите и бижутата в кабарето няма и диря – техните места по масите са заети от кафявите ризи, а на сцената артистките с шапки-каски на главите, бастунчета-пушки на рамо и укротени, обути в кожени тиролски панталонки бедра, бодро маршируват – айн-цвай, айн-цвайн, зиг-хайл, зиг-хайл, зиг-хайл…
Поразиите, които Ленин и Хитлер, засукалите дяволското мляко от една и съща социалистическа бозка близнаци предизвикаха на света, ще дойдат доста за цяло хилядолетие, камо ли единствено за един век. Защото от кръвосмешението, което тези млечни братя направиха след това със своята кърмилница, се появиха на света пристигналите като че ли напряко от Апокалипсиса
ужасяващи мутанти – болшевизъм-комунизъм и националсоциализъм-фашизъм
Имаше и разлики, несъмнено – Хитлер избиваше непознати, с цел да отбрани съгласно разбиранията си ползите на своята нация, а Ленин и сие започнаха касапницата от личния си народ – нали бяха болшевики, а не руснаци, и не родината си защитаваха те, а жертвайки нея, посредством „ международната гражданска война “ се домогваха до международно владичество.
Лекотата, с която Ленин обричаше цялостен един народ на крах беше обяснима – при майка от немско-еврейски генезис и татко – калмико-чуваш, във вените му нямаше и капчица съветска кръв, която да го приобщи към тази нация, да го направи съпричастен към ориста й. Беше учтив от майка си в немски дух и от тази позиция – сходно на млечния си брат Адолф, гледаше на руснаците като на хора от по-низша раса; сподели го ясно и тъкмо пред Горки: „ Умният руснак е съвсем постоянно евреин или човек с еврейска смес в кръвта “.
А достойният му заместител, параноикът Сталин, преди да се развихри с цялата си мощност, се погрижи умният водач на международния пролетариат да почине в изолоция под негов надзор – към този момент като виещ против луната нощем неподвижен безсловесен мъртвец с разнежен мозък, натурален свършек на случката му със сифилистична парижка продажница (в името на революцията ще да е било), на която пък отмъсти като разстреля съветските й колежки. (Знаменателен е фактът, че трима от най-личните кремълски сатрапи – страшният Иван, великият Петър и не по-малко великият Ленин, пропадат в дупката на небитието на една и съща възраст, тласнати от една и съща венерическа ръка, не е ли това пръстът на Провидението). После го препарира, пардон – балсамира, обожестви го, заграби цялата власт и стартира добросъвестно да извършва заветите му, най-много „ Терорът е средство за увещание “. С което заслужи да влезе в книгата на Гинес в дисциплината „ всеобщи убийци “, като постави в дребния си джоб всички предхождащи го в международната история кандидати, взети дружно.
А с предизвиканото от самия него нахлуване на съдружника му Хитлер (с който преди този момент заедно прегазиха като луди крави Полша), Сталин въвлече страната си във Втората международна война-касапница, от която тя излезе мощно обезкървена. И това пагубно кръвопускане в този момент неговите пострадали празнуват на 9 май като велика победа, с военни паради – все по-гръмки и все по-мегаломански, напълно а ла Хитлер. Така го желае обитаващият сега Кремъл самовластник Руски, президентът Путин.
(Двукратният Герой на Съветския съюз, участникът във войната маршал Конев: „ Тридесет милиона починали и четиридесет и шест милиона осакатени и обезобразени войници… Какво е това победа? Нашата сталинска победа? Преди всичко това е всенародно злощастие. Ден на тъга за руския народ поради голямото голям брой починали. Това са реки от сълзи и море от кръв… Това са милиони осиротели деца и безпомощни старци. Това са милиони осакатени ориси, неслучили се фамилии и неродени деца. Милиони, измъчвани във фашистките, а по-късно и в руските лагери, патриоти на отечеството (съветските военопленници – б. а.) “.
„ Срещу един погубен немски боец, Русия губи четиринайсет “ – печална статистика от кино лентата на Станислав Говорухин „ Русия, която загубихме “.
„ Спечелихме войната, покривайки германците с планини от трупове “ – горчиво установи различен участник във войната, писателят Виктор Астафиев).
А жертвите продължаваха да славят виновника за това всенародно злополучие, пропадналия семинарист, мустакатия генералисимус Джугашвили.
И макар че остави на произвола на ориста оживелите от касапницата, само че загрозяващи победната украса с изчезналите си ръце и крайници 46 милиона инвалиди, те продължаваха да го славят. И продължиха да го славят и откакто издаде заповедта „ Да се почисти боклукът “, а боклукът бяха същите тези живи трупове, принудени да просят и плачат по гари и пазари.
И макар че в спокойно време този кървясъл кумир погуби по сибирските лагери десетки милиони от тях (чети жестоките „ Колимски разкази “ – при изискване, че имаш здрави нерви):
– те продължаваха да го славят;
-че разгласи завърналите се след края на Втората международна война четири милиона руски военопленници за предатели и ги изпрати да мрат в същите тези лагери – те продължаваха да го славят;
-че при колективизацията мазета 15 милиона, а с изкуствено провокирания апетит лиши живота на още 10 милиона (стигна се и до човекоядство) и в това време продаде на Запад 1,7 милиона тона зърно – те продължаваха да го славят.
Тачат го и в този момент – с филми и бюстнове, с цел да се харесат на самодържеца-президент, който не крие благосклонностите си към него и е тръгнал към този момент по стъпките му. И с цел да се тренира идващото потомство плебеи в дух на послушание пред идола, който цари в Кремъл, пък бил той и самият дявол. Водят ги робската душeвност и вграденият към този момент в ДНК-то им, вледеняващият и сковаващ като арктически мраз боязън. Страхът, който вее от сибирските лагери, от кремълските подземия и от петолъчката над тях. Защото духът на страшния Иван е жив, жив е и духът на кървавия кумир Йосиф, както и духът на обслужващите звездата червени шамани, бъдещите идоли. Страшно! И като си намерения човек, че при избори осемдесет % в Русия застават покорно зад болярина-самодържец-президент, на който са поверили – като крепостните си предци-роби, мисленето и правото да се разпорежда с живота и орисите им, му става още по-страшно!
А останалите? Те са недостойните за свещената съветска земя отрепки – гнилите дисиденти и жалките интелигенти-демократи от най-новото време. С тях болярите знаят по какъв начин да се оправят. Защото
робите мълчат
Мълчанието на агнетата!
Бедни съветски братя, та вашето иго е било неведнъж по-тежко от нашето. И нарекохте велики тези свои господари, които не са създали нищо хубаво за вас, а са ви карали да им се кланяте още по-ниско и са прибавяли с цената на вашата кръв нови плебеи към империята си. Правихте го през вековете, вършиме го и през днешния ден.
А най-масовото си изтребване също наричате велико – Великая октябрьская социалистическая гражданска война. И я чествахте по този начин тържествено, както преди време са почитали кървавия Ваал-Молох. Бих ви предложил нещо по-точно – Великая русская социалистическая казнь. Да, тъкмо по този начин – казнь, на български му споделяме екзекуция. А „ октябрьская “ го пропущам, тъй като тази казнь, като стартира от октомври 1917 година, та продължи горе-долу до наши дни. И я търпяхте, и приемахте всичко това за обикновено. Това приказва към този момент за нещо ужасно, приказва за генетично увреждане, приказва, че робството е навлязло в кръвта ви.Затова не оценихте свободата, която ви подари Горбачов и се оставихте по този начин елементарно да ви я лишават – просто не чувствахте неналичието й, не бяхте дозрели за нея. Или не бяхте я заслужили – тъй като за свободата би трябвало да се води война, тогава е скъпа.
Хайде в този момент, напълнете „ стакан самогона “ – зная, че ви тегли към него, обяснимо е освен това тегло, и запейте, може пък да ви олекне: „ Эй ухнем! Эй ухнем! Ещо разик! – умерено, не бързайте, Волга е задоволително дълбока, има място за всички – … Ещо да раз! Эй ухнем! “
Ухайте, бурлаки, ухайте на воля, ухайте, ухайте, ухайте…
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ