Космосът често се разглежда като крайна граница“. Докато планетата Земя

Космосът постоянно се преглежда като „ последна граница “. Докато планетата Земя става все по-гъсто обитаема, с все по-малко места от картата, които да изследваме, човечеството обръща взор към звездите, надявайки се да разкрие тайните на Вселената. В космоса биват откривани невероятни неща съвсем всеки ден, изключително откакто технологиите ни са толкоз високо развити, че ни разрешават да виждаме на извънредно далечно разстояние. Нека разгледаме 9 от най-любопитните и феноменални неща, намиращи се в галактическото пространство.

1. Движейки се дружно с други обекти в галактическия пояс на нашата слънчева система, метеоритът наименуван P/2013 P5 наподобява не принадлежи на това място, тъй като не е като останалите. Повечето метеорити се виждат като светещи точки, когато ги следим през телескопите си на Земята, само че този метеорит притегля вниманието на учените от НАСА, поради своите 6 бели опашки, които наподобява излизат от него. Не се случва всеки ден да бъдат следени такива метеорити в космоса, по тази причина астрономите желали да схванат какво кара метеорита да излъчва тези млечно бели опашки.

Те наподобява се променяли на всеки няколко дни, което било много объркващо за учените. Скоро по-късно, те осъзнали, че в действителност метеоритът се върти и то с много огромна скорост. Господстващата доктрина, твърдяща, че метеоритите се унищожават, трансформирайки се в космически прахуляк, допуска, че междузвездните конфликти са главните виновници това да се случва. Но защото P/2013 P5 няма към себе си никакви следи, показващи, че сходно опустошение се случва с него, учените вземат решение, че неповторимите му светлинни опашки не са породени от междузвезден конфликт. Изследванията оферират друга евентуална причина – ротационно напрежение, което унищожава метеорита парче по парче. Ядрото на метеорита е с ширина 426 метра – задоволително огромни размери, с цел да имат опция тези опашки действително да съществуват. И въпреки всичко, учените на НАСА към момента не са достигнали до безапелационни доказателства, показващи каква е същинската причина единствено един-единствен забелязан от човечеството метеорит да има не една, а няколко светещи в бяло опашки.

2. През февруари 2006 година астрономи търсят светлини в космоса, които да издават, че в близост има свръхнова, посредством телескопа „ Хъбъл “. Те инцидентно виждат ослепителен изблик на светлина, идваща от съзвездието Воловар. Странно, само че преди този светлинен изблик, нищо друго не можело да се види на това място, а още по-странното е, че след него учените също не можели да видят нищо. След като дали име на феномена, който следили – SCP 06F6, учените се захванали за работа, пробвайки се да схванат на какво са станали очевидци преди малко. Те го описали като „ необикновена оптическа краткост “ и „ нещо от нов тип “, което приказва, че несъмнено не са знаели какво са видели.

Малко евентуално е да е било свръхнова или най-малко не такава, каквато към този момент познаваме, заради няколко аргументи. Първо – звезда, която се трансформира в свръхнова, излъчва извънредно мощна светлина за доста къс интервал от време, след което затихва по-бавно, в сравнение с се е появила. Грубо, целият развой лишава приблизително към 20 дни, до момента в който доближи до пика си. На SCP 06F6 обаче, му лишава 100 дни, до момента в който доближи до пиковата си точка, след което стартира да затихва също толкоз постепенно. И второ – светлината, която излъчват свръхновите, може да посочва, че звездата има въглеродна атмосфера, което от своя страна значи, че може да генерира детонация с температура 4700-5700 градуса по Целзий. През август 2006 година Европейският рентгенов спътник открива рентгенови лъчи, намиращи се наоколо до местоположението на SCP 06F6 – нещо нетипично за свръхновите. Все още не е ясно какъв тъкмо обект е SCP 06F6.

3. Още един образец за това какъв брой малко знаем за галактическото пространство e по този начин нареченият „ Велик атрактор “ („ Great Attractor “), който е доказателство, че Вселената не е толкоз еднородна, колкото учените допускат. Тази галактическа особеност „ гълтам “ всичко, което е към нея. Интересното е, че учените не откриват нужната забележима маса, която да предизвиква толкоз мощна гравитация.

От наша вероятност – „ Великия атрактор “ се намира в „ зоната на избягване “ – част от космоса, изпълнена с толкоз доста звезди и галактики, че на нас не ни е допустимо да ги разбираем и определим. Използвайки способи, работещи с инфрачервена светлина и радио талази, които разрешават да се вижда през „ зоната на избягване “, учените откриват съзвездието „ Ъгломер “, в което има минимум един квадрилион слънчеви маси. Въпреки това, учените към момента не могат да дадат пояснение на поглъщателната мощ на „ Великия атрактор “.

4. Звездите имат известност на горящи сфери от първоначални газове, които светят през нощите и вършат дните ни по-топли. Но някои звезди не са толкоз „ горящи “, колкото си представяме. Така наречените „ джуджета “ от клас „ Y ”, изцяло разрушават стандартите, подтиквайки астрономите да основат нова подредба на звездите – освен поради размерите си, само че и тъй като са шокиращо студени. Първите звезди от клас “Y ” били показани на научното общество от НАСА в края на 2011 година, с помощта на работата на телескопа „ Wide-field Infrared Survey Explorer ” (WISE). Някои звезди в действителност привлекли вниманието на учените, тъй като температурата на повърхността им била към 25 градуса по Целзий, а от време на време даже и по-ниска.

Учените не откриват звезди, по-студени от човешкото тяло всеки ден. Това кара астрономите да продължат да търсят в галактическото пространство за още звезди от клас “Y ”, които да разбият всички показа. През 2014 година била открита още една звезда от НАСА – с температури сред -48 и -13 градуса по Целзий. И защото тези звезди са извънредно студени, учените не могат да решат, дали те в действителност са звезди или са „ свободно движещи се планети “, пътуващи из вселената.

5. Понякога учените не се учудват на това, което са разкрили в космоса, а на това, което не са разкрили. Днешните астрономи знаят, че във Вселената постоянно се получават разнообразни грешки, само че една дълготрайна особеност, която трансформира построения „ образец “, провокира голям брой въпроси. Откритието на съзвездието Еридан да вземем за пример, предизвика един доста значим въпрос – за какво във Вселената съществува една голяма дупка? Учените учат по-ранните разширявания, създавайки карти на галактическата радиация, забележима във всички направления. Измервайки вариациите на силата от радиоактивните източници, те съумели да разпознават места, изпълнени с материя – като галактики и съзвездия, дружно с празните пространства сред тях.

Като цяло от галактиката се чака да е относително идентична, когато става дума за разпределението на радиацията. В непосредственост до съзвездието Еридан обаче, се намира голямо пространство, изпълнено с … нищо. Съзвездието се намира на разстояние сред 6 и 10 милиарда светлинни години от нас и съставлява най-голямата галактическа конструкция, която астрономите са разкрили. И въпреки всичко, нямат ясна визия за повода, заради която съществува празното пространство, намиращо се наоколо до него. Съзвездието е толкоз извънредно, че даже се приказва за квантовото му сливане с друга галактика. Но до момента в който не съберем задоволително информация, която да отговори на въпросите ни, Еридан ще остане мистерия за нас.

6. Вероятно към този момент сте осведомени със същността на черните дупки – застрашителни тъмни дупки, поглъщащи всичко, което попадне в гравитационния им пояс – даже материя и светлина. Има доста неща, които не знаем за черните дупки. Какво се случва, когато нещо бъде погълнато от тях, да вземем за пример. Но в случай че знаем нещо сигурно, то е, че черните дупки са колкото забележителни, толкоз и плашещи. Интересното при тях е, че някои от черните дупки се движат „ напразно “ в галактическото пространство, поглъщайки всичко, което застане на пътя им. Те се назовават “Wandering Black Holes ” (от британски wander – бродя, блуждая). Такава голяма черна дупка е открита през 2012 година от НАСА, с помощта на екип от откриватели отпред с Франческа Сивано. Дупката била наоколо до вселена, позната под името CID-42 – ситуирана на 4 милиарда светлинни години от Земята.

Тя притегля вниманието на учените поради обстоятелството, че се движела прекомерно бързо за обект, който съдържа милиони слънчеви маси – с цели 4 820 000 километра в час. С такава скорост, тя в действителност гълтам безусловно всичко към себе си и може би е добре за нас, че се намира на толкоз огромно разстояние от Земята. В млечния път има друга черна дупка, която поражда огромни проблеми. Тя е измервана два пъти – един път през 1996 година и повторно през 2001 година от телескопа „ Хъбъл “. Благодарение на звездата, която се движела дружно с нея по траекторията на дупката и придвижванията на обкръжаващите я звезди, учените съумели да я следят и да схванат, че се движи 4 пъти по-бързо от всичко, намиращо се наоколо до нея. Спекулациите по отношение на същността на тази черна дупка пораждат голям брой теории. Една от тях е, че черната дупка е „ изстреляна “ от свръхнова при голямата детонация на умираща звезда, а другата е, че дупката се е основала при конфликта на две дребни галактики, като е останала посред им, придържайки ги дружно. Независимо от произхода си, надали съществува нещо, което може да я спре сега.

7. Докато сме на тематиката за черните дупки, няма по какъв начин да не споменем за това, че съществуват теории, че в центъра на нашата вселена се намира голяма черна дупка. Разстоянието от нашия дом до галактическото ядро е над 8 килопарсека / (означение pc ) е мерна единица за разстояние, употребена в астрономията/. За наше утешение – това е към 246 квадрилиона километра от Земята, макар че точното разстояние е мъчно да се дефинира с акуратност, с помощта на към този момент упоменатата „ зона на избягване “. В началото на 20 век Харлоу Шапли почнал да учи дистанциите сред другите кълбовидни звездни купове на нашата слънчева система. Скоро той разкрил огромна група от тях наоколо до съзвездието Стрелец и предположил, че подобен солиден куп може да е струпан в сърцето на галактиката ни.

Неговата работа разрешила на учените от идващите десетилетия да схванат, че той в действителност е разкрил галактическото ядро на Млечния път. Освен това, те разкрили, че галактиката ни си има мрачно сърце, прикрито в дълбините й. Супермасивната черна дупка, наречена Стрелец А, не може да бъде видяна непосредствено чрез забележима или инфрачервена светлина, само че учените научават за съществуването й, употребявайки радиовълни. Те даже съумяват да изчислят масата й – над 4 милиона пъти по-голяма от тази на Слънцето. За благополучие, тя стои на мястото си, а не като онази черна дупка, която разгледахме доскоро и която се движи в космоса, привличайки към себе си всичко, с което се среща.

8. Във галактика, която се уголемява във всички направления, е мъчно да се открие нещо, което се е запътило право към нас. Андромеда – най-близката вселена, сега се е отправила към нас, движейки се със скорост от 400 000 километра в час. Но не трябва към момента да се тревожим, тъй като сега Андромеда е на 2.5 милиона светлинни години. Това значи, че тя ще доближи Млечния път след към 4 милиарда години. Астрономите от НАСА настояват, че това ще аргументи сблъскване на двете галактики, а Слънцето ще промени местоположението си.

Учените считат, че Земята и другите планети в слънчевата система ще продължат да се движат към Слънцето, само че това несъмнено, няма по какъв начин да се знае сигурно, тъй като не разполагаме с задоволително информация, с която да работим. Астрономитесмятат, че Андромеда и Млечният път в началото ще се разминат една с друга, едвам влизайки в контакт, след което ще се върнат в противоположна посока и ще се сблъскат. Между разминаването и самото сблъскване обаче, съществува интервал от към 2 милиарда години. Друга доктрина твърди, че след съединяването, слънчевата система ще стане част от Андромеда.

9. Не е ли хубаво от време на време да открием нещо, което е прелестно да следим, без да се притесняваме от риск за живота си? В съзвездието Змия, намиращо се на към 5000 светлинни години от Земята, астрономите откриват мъгливост с много необикновена форма. Благодарение на способността на мозъка да прави аналогия сред обекти, които не е виждал в никакъв случай и такива, които са му познати, доста от мъглявините са наречени на нещата, на които ни наподобяват. Но при тази мъгливост няма място за подозрение. Мъглявината Червен квадрат е тъкмо това, на което е кръстена.

Тя несъмнено е забавен обект от космоса, защото наподобява има съвършената квадратна форма. Всъщност, е образувана от две конусовидни мъглявини, които се съединяват при върховете си. Заради това, че наподобява на квадрат обаче, учените я дефинират като „ най-симетричния обект “, който в миналото са откривали.