„Джеймс Уеб“ откри в космоса „малки червени точки“, съдържащи необяснимо огромни черни дупки
Космическият телескоп „ Джеймс Уеб “ (JWST) на НАСА даде опция да се надникне в ранната Вселена, където учените откриха доста непредвидени неща, които биха могли да трансформират визията ни за нейната еволюция. Например, бяха открити свръхразвити галактики и черни дупки, които са прекомерно огромни, с цел да бъдат обяснени от обичайните теории. „ Джеймс Уеб “ може да откри отговори на тези въпроси. Всичко, което е належащо е време и наблюдаване.
През пролетта на предходната година за първи път стана известно за откриването на нов клас галактики от „ Джеймс Уеб “.
На инфрачервените изображения, получени от телескопа бяха открити голям брой „ червени точки “, които бяха в допълнение класифицирани като далечни галактики. Те бяха наречени галактики от вида „ дребни червени точки “ (Little red dots – LRD). По-късно бе открито, че тези галактики могат да съдържат в центровете си свръхмасивни черни дупки, с други думи, те бяха обсъждани като квазари или дейни галактични ядра.
Това обаче не са квазарите, с които бяхме привикнали след откриването им преди към 70 години. Активните ядра на „ дребните червени точки “ не бяха следени в рентгеновите лъчи и като цяло бяха относително едва светещи. Новата работа, която към този момент участва единствено на уеб страницата arXiv preprints има за цел да изследва по-подробно LRD галактиките и наподобява е разкрила тяхното пространство.
„ През 2023 и 2024 година ние и други групи в първите набори от данни на Джеймс Уеб открихме скрита до момента популация от AGN (активни галактични ядра) в ранната Вселена. Светлината, която виждаме от тези обекти, изключително по-червената идва от акреционните дискове към свръхмасивни черни дупки. Тези обекти станаха известни като „ дребни червени точки “, тъй като по този начин наподобяват на изображенията от JWST. “
казва Джоррит Мати, водещ създател на публикацията
С помощта на спомагателни наблюдения и калкулации учените съумяха да създадат точна 3D карта на местоположението на седемте LRD галактики. Всички разпознати галактики се намират на към 1,5 милиарда светлинни години от Големия гърмеж. Оценката на звездната популация на галактиките сподели, че централните свръхмасивни черни дупки във всяка вселена съставляват към 10% от масата. Това е извънредно огромен размер – до 1000 пъти по-масивен от общоприетото разбиране. В галактиките към нас и там, където можем да определим масата на ЛРД, на тези обекти се падат не повече от 0,01 % от масата. В същото време диаметърът на галактиките с ЛРД е единствено няколко % от диаметъра на Млечния път, да речем.
Някои от откритите галактики от вида „ дребна алена точка “ Източник на изображението: НАСА
От друга страна, откриването на тези „ дребни червени точки “ може да бъде стъпка към обяснението на сходно събитие като прекомерно бърз напредък на свръхмасивни черни дупки.
В ранната Вселена по-малко от един милиард години след Големия гърмеж са открити доста прекалено огромни SFD, които не могат да бъдат обяснени с общоприетата доктрина за еволюцията на тези обекти. Съществува догадка, че те в началото са били огромни, защото са се родили от солиден облак първична материя. Откриването на LRD галактики може да подскаже друга версия на събитията, а точно високата централизация на материя в пространството на ранната Вселена, която е разрешила на черните дупки да се хранят на лимита на опциите си и бързо да натрупат маса.
