В надпреварата със САЩ руснаците са оставили космонавтите си без скафандри
Космическата конкуренция сред Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати е довела до предложение на именития инженер Сергей Корольов и неговия екип да се отстранен защитните средства за космонавтите, единствено да да може Москва да покаже първия в историята транспортен съд за групови полети.
Това демонстрират документи от руската галактическа стратегия, разкрити и оповестени от корпорацията " Роскосмос " тази седмица. Те са свързани със основаването на кораба " Восход " и първия полет на 12 октомври 1964 година с космонавтите Владимир Комаров, Константин Феоктистов и Борис Егоров. Това се случва единствено три години и половина след първия сполучлив полет на човек на 12 април 1961 година
Публикуваните в този момент документи съдържат докладна бележка от март 1964 година, в която ръководители на руската индустрия и просвета обръщат внимание на управлението на компартията, че в Съединени американски щати създават двуместен транспортен съд Gemini и триместен Apollo и Съюз на съветските социалистически републики би трябвало да ги изпревари. Изстрелването на " Восход " би трябвало да обезпечи " приоритет на Съветския съюз в реализирането на галактически полети с многоместни кораби и първото излизане на човек в открития комсос ". Двуместният Gemini прави първия си полет на 23 март 1965 година - единствено 6 месеца по-късно.
Подписаният от основния конструктор Корольов документ показва, че новият транспортен съд ще запази главната градивна скица на " Восток ", с който са летели Юрий Гагарин, Герман Титов, Андриян Николаев, Павел Попович, Валерий Биковский и Валентина Терешкова.
Но с цел да се съберат трима души в доста тясното пространство, Корольов предлага разглобяване на седалките с катапулт, а космонавтите да пътуват без скафандри. Няма да има и спешни избавителни пакети, които по принцип са инсталирани в долната част на капсулата-седалка, която се катапултира малко преди приземяването и работи като баласт, стабилизиращ спускането с парашут.
Всичко това е вдишване на голям риск, защото на практика няма никакъв късмет за оцеляване на екипажа в първите 44 секунди от полета. Освен това се залага на вид тримата да се приземяват в капсулата. При спешното ѝ разхерметизиране, всички вътре ще умрат, тъй като нямат и защитно облекло с кислородни апарати.
Отсъствието на самостоятелен избавителен пакет усилва и рисковете за оцеляване, в случай че спускаемият уред се отклони от плануваната траектория и падне на хиляди километри в тайгата или в морето. В пакета има дребна надуваема лодка, ресурси и съществени принадлежности.
Дотогава схемата за приземяване планува някъде сред 8 и 4 км над земята седалката с космонавта да се катапултира през специфичен люк. Той и капсулата се спускат с парашути настрана.
През април 1964 година Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз и държавното управление на Съюз на съветските социалистически републики утвърждават предлагането за създаване на 4 триместни кораба " Восход ". През август е утвърден и текстът, който формалната организация ТАСС щеразпространи, когато корабът е в орбита.
Плановете са били, че " Восход " може да остане към планетата сред една обиколка и 24 часа. В последна сметка тримата руснаци остават малко повече от денонощие и слагат 4 международни върхове.
През това време в извънредно тясно пространство Феоктистов прави фото и видео фотоси, а лекарят Егоров взима кръвни проби от екипажа, мери кръвното налягане на всички и организира " биологични опити и проби ".
Когато капсулата се приземява край Целиноград (Нур-Султан, днешната столица на Казахстан) с полета е достигната оптималната височина (408 км), изминато разстояние (669 784 км), рекордна дълготрайност (24:17:03).
Последвала ексцентрична обстановка за екипажа, който по протокол незабавно отива да рапортува за " следващото огромно достижение на руската просвета ", само че този път тримата останали да чакат. Причината е, че в деня след приземяването им Никита Хрушчов е свален от поста си и още не било изяснено на кого тъкмо би трябвало да рапортуват. Трябвало да изчакат да мине и пленумът на Централен комитет с избирането на Леонид Брежнев за общоприет секретар на партията.
Само половин година по-късно - през март 1965 година, е полетът на " Восход 2 " и първото излизане в космоса на Алексей Леонов. Но това е и последното изстрелване на този транспортен съд, въпреки да е имало проект за още 5, в това число един напълно с женски екипаж ( " Восход 4 " ).
Всички запаси са пренасочени към новия модел " Союз " и лунната стратегия на Съюз на съветските социалистически републики.
Това демонстрират документи от руската галактическа стратегия, разкрити и оповестени от корпорацията " Роскосмос " тази седмица. Те са свързани със основаването на кораба " Восход " и първия полет на 12 октомври 1964 година с космонавтите Владимир Комаров, Константин Феоктистов и Борис Егоров. Това се случва единствено три години и половина след първия сполучлив полет на човек на 12 април 1961 година
Публикуваните в този момент документи съдържат докладна бележка от март 1964 година, в която ръководители на руската индустрия и просвета обръщат внимание на управлението на компартията, че в Съединени американски щати създават двуместен транспортен съд Gemini и триместен Apollo и Съюз на съветските социалистически републики би трябвало да ги изпревари. Изстрелването на " Восход " би трябвало да обезпечи " приоритет на Съветския съюз в реализирането на галактически полети с многоместни кораби и първото излизане на човек в открития комсос ". Двуместният Gemini прави първия си полет на 23 март 1965 година - единствено 6 месеца по-късно.
Подписаният от основния конструктор Корольов документ показва, че новият транспортен съд ще запази главната градивна скица на " Восток ", с който са летели Юрий Гагарин, Герман Титов, Андриян Николаев, Павел Попович, Валерий Биковский и Валентина Терешкова.
Но с цел да се съберат трима души в доста тясното пространство, Корольов предлага разглобяване на седалките с катапулт, а космонавтите да пътуват без скафандри. Няма да има и спешни избавителни пакети, които по принцип са инсталирани в долната част на капсулата-седалка, която се катапултира малко преди приземяването и работи като баласт, стабилизиращ спускането с парашут.
Всичко това е вдишване на голям риск, защото на практика няма никакъв късмет за оцеляване на екипажа в първите 44 секунди от полета. Освен това се залага на вид тримата да се приземяват в капсулата. При спешното ѝ разхерметизиране, всички вътре ще умрат, тъй като нямат и защитно облекло с кислородни апарати.
Отсъствието на самостоятелен избавителен пакет усилва и рисковете за оцеляване, в случай че спускаемият уред се отклони от плануваната траектория и падне на хиляди километри в тайгата или в морето. В пакета има дребна надуваема лодка, ресурси и съществени принадлежности.
Дотогава схемата за приземяване планува някъде сред 8 и 4 км над земята седалката с космонавта да се катапултира през специфичен люк. Той и капсулата се спускат с парашути настрана.
През април 1964 година Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз и държавното управление на Съюз на съветските социалистически републики утвърждават предлагането за създаване на 4 триместни кораба " Восход ". През август е утвърден и текстът, който формалната организация ТАСС щеразпространи, когато корабът е в орбита.
Плановете са били, че " Восход " може да остане към планетата сред една обиколка и 24 часа. В последна сметка тримата руснаци остават малко повече от денонощие и слагат 4 международни върхове.
През това време в извънредно тясно пространство Феоктистов прави фото и видео фотоси, а лекарят Егоров взима кръвни проби от екипажа, мери кръвното налягане на всички и организира " биологични опити и проби ".
Когато капсулата се приземява край Целиноград (Нур-Султан, днешната столица на Казахстан) с полета е достигната оптималната височина (408 км), изминато разстояние (669 784 км), рекордна дълготрайност (24:17:03).
Последвала ексцентрична обстановка за екипажа, който по протокол незабавно отива да рапортува за " следващото огромно достижение на руската просвета ", само че този път тримата останали да чакат. Причината е, че в деня след приземяването им Никита Хрушчов е свален от поста си и още не било изяснено на кого тъкмо би трябвало да рапортуват. Трябвало да изчакат да мине и пленумът на Централен комитет с избирането на Леонид Брежнев за общоприет секретар на партията.
Само половин година по-късно - през март 1965 година, е полетът на " Восход 2 " и първото излизане в космоса на Алексей Леонов. Но това е и последното изстрелване на този транспортен съд, въпреки да е имало проект за още 5, в това число един напълно с женски екипаж ( " Восход 4 " ).
Всички запаси са пренасочени към новия модел " Союз " и лунната стратегия на Съюз на съветските социалистически републики.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ