Космическата индустрия на Европа претърпя срамни отлагания – за пръв

Космическата промишленост на Европа претърпя срамни отлагания – за пръв път в цялата история на европейската космонавтика старите ракети ще бъдат пенсионирани преди новите да станат подготвени! По-рано през този месец за пръв път издигнат от Еърбъс сателит “Ютелсат ” хвърча в космоса с американска ракета “Фалкън 9 ”, което е симптом, че на фона на войната в Украйна галактическият бранш на Стария континент се слага според от СпейсЕкс. Питаме се: кой ще поеме отговорност за тези забавяния?

Анализаторът Ендрю Парсънсън написа подробна публикация по тематиката за Revue, налична на този линк. По-долу ползвам непълен превод:

“Гледах брифинга за последните вести по отношение на ракетата “Ариана 6 ” през миналата седмица и се заслушах в това, което длъжностните лица от Европейската галактическа организация, Френската галактическа организация, АрианаСпейс и Арианагруп имаха да ни кажат за настоящото положение на ракетата. Когато брифингът завърши, аз бях комплициран и, в случай че би трябвало да съм почтен, ядосан. Липсваше осъзнаване, че това отсрочване е историческо или дори допускане, че някои, в случай че не и всички от присъстващите, са подвели Европа. Да, това може би е пресилено от моя страна да приказвам по този метод, само че имайки поради каква част от плана бе финансиран със средствата на данъкоплатците, не виждам причина да не чакаме повече от хората, на които сме поверили милиони евра.

Преди да се концентрирам върху “причините ”, които ни бяха предоставени по време на ъпдейта за какво първият полет на ракетата “Ариана 6 ” се отсрочва за последната четвърт на 2023-та година, бих желал да опиша предисторията, с цел да очертая рамките на това, което следва да ви разкрия.

В края на 2018 година Арианагруп ни осведоми, че ще отстрани 2 300 работни места до края на 2022 година, като това ще се случи чрез пенсиониране на старите фрагменти и преустановяване на краткосрочните контракти. В мнение за СпейсНюз компанията оповести, че този ход е резултат от доближаването на края на създаването на “Ариана 6 ” и от “необходимостта да се доближи конкурентоспособност в европейския ракетостроителен бизнес ”. Ако четем сред редовете, наподобява, че бе изработен опит да се орежат работните места, с цел да усилят облагите. Не е ясно каква част от тези 2 300 работни места бяха отстранени, до момента в който първият полет на “Ариана 6 ” се отлагаше още веднъж и още веднъж.

През април 2019 година ЕКА подписа договорка с Арианагруп, с цел да разгърне в повсеместен обсег производството на “Ариана 6 ”. Тази договорка бе подписана, откакто огромна част от държавните задачи не съумяха да си оправдаят упованията спрямо това, което беше дадено при започване на програмата. Най-общо казано компанията отхвърли да разгърне производството на “Ариана 6 ” досега в който държавните управления на Европа не се ангажираха да подсигуряват, че ще има бизнес за ракетата. Това бе сложен хап за преглъщане, защото тези държавни управления към този момент бяха финансирали създаването на “Ариана 6 ” за 4 милиарда евра! Тук е значимо да се означи, че към този миг първото изстрелване на “Ариана 6 ” се очакваше да се случи през юли 2020 година.

Сега, откакто предисторията ви бе разказана, дано да разучим аргументите за отлаганията, които панелът на “Ариана 6 ” ни даде.

Пандемията от ковидРазработката на Спомагателната захранваща единица (APU)Монтирането на криогенни ръкави на стартовата площадкаКъсната доставка на комбинираните изпитателни модулиИзпитанията на горната степен в Ламполдхаузен

В началото на 2020 година пандемията порази света и въпреки че част от дейностите на ЕКА, Френската галактическа организация и Арианагруп бяха оповестени за сериозно значими, друга част не бяха такива. Ето къде първите две от извиненията, разказани в брифинга на “Ариана 6 ”, влизат в ролята си – едното е отлагането в създаването на Спомагателната захранваща единица (APU), а другото е ковид-оправданието, което към този момент се дава за всевъзможни неща.

Компонентът APU е част от горната степен на “Ариана 6 ”, който е нужен за подлагането на резервоарите под високо налягане, както и за многократното рестартиране на мотора “Винчи ”. На по-старата ракета “Ариана 5 ” това се постигаше по различен метод, посредством хелиеви сфери.

През ноември 2021 година, по време на изявление за СпейсНюз, мениджърът Франк Хъйбан от Арианагруп изясни, че APU не е бил част от първичния проект за разработка, само че е бил внедрен след началото на пандемията. Когато Джейсън Рейнбоу вмъкна, че пандемията е осигурила на Арианагруп “повече време, с цел да внедри някои новости ”, Хъйбан бързо се поправя, като загатна, че обстановката “е по-сложна от това ”. За мен това беше шокиращо самопризнание. Вместо от Арианагруп да се подсигурят “Ариана 6 ” да полети колкото се може по-бързо, като APU можеше да изчака на по-късен стадий, решението да приложат ъпгрейда сложи в риск самостоятелния достъп на Европа до галактическото пространство.

Това, което е още по-вбесяващо е, че през юли 2021 година Арианагруп получи $90 милиона от ЕКА за създаването на галактическия буксир “Астрис ”. Той се чака да стартира постоянни полети през 2024 година и от това, което разбирам е, че ще поеме огромната част от тежкотоварността на горната степен на “Ариана 6 ” дружно с мотора “Винчи ”, до момента в който се организират сложни разгръщания на потребни товари.

Нека, в името на полемиката, да оставим настрани всичко това, защото APU беше сертифициран за полети още през май 2021 година. Вярно е, че този съставен елемент може да е бил причина за предходните отлагания. Как може това да се употребява към момента за опрощение, в случай, че мениджърът на Арианаспейс Вивиан Куенет ни осведоми, че първият полет на “Ариана 6 ” “се обрисува да е към края на 2023 година ”, повече от 18 месеца след узаконяването на APU?

Следващото опрощение е обвързвано с създаването на “криогенните ръкави ”. Тези два механични ръкава се прикачват към горния завършек на стартовата мачта на “Ариана 6 ” и те прикрепят горните връзки (бел.прев. кабели и тръбопроводи) към ракетата. След изстрелването ръкавите се отместват встрани, с цел да не се сблъскат с ускорителите.

През октомври 2021 година ЕКА ни осведоми, че и двата криогенни ръкава са прикачени към мачтата. Към април 2022 година тестването на мачтата към този момент беше почнало дружно с макет на главната степен на “Ариана 6 ”. Отново всичко това се случи преди 1-ви юни, когато Арианагруп обещаваше първият полет на “Ариана 6 ” да е реалност до края на 2022 година, което би следвало да значи, че този фактор е трябвало да бъде регистриран. Или това е по този начин, или забързаният служащ на Арианаспейс, който е бил определен за представител на компанията, не е бил въобще наясно, а това ми е мъчно да го допускам. Що се касае до отсъствието на съществена степен на “Ариана 6 ” по време на тестванията, това ме води към идващото опрощение, което ни се дава.

Забавената доставка на комбинираните изпитателни модули беше още едно опрощение за отлагането на първия полет на “Ариана 6 ” за последната четвърт на 2023-та година. Нека да отхърлим и този мотив. Основната и горната степен на “Ариана 6 ” дойдоха във Френска Гвиана още през януари 2022 година. Вече знаете по какъв начин стоят нещата – това се случи преди тогава обещаваната дата за старт, а точно края на тази година!

Последното опрощение са тестванията на горната степен в Ламполдхаузен. Степента беше изпратена към Ламполдхаузен в края на януари 2021 година и конфигурирана на специфичния стенд през февруари 2021 година. В прессъобщението от това време Арианагруп обещаваше, че всички тези тествания ще бъдат приключени до края на втората четвърт на 2021 година. Само че първите огневи тествания завършиха чак през октомври 2022 година. Каква е повода за отлаганията?

Сега, в случай че си спомняте, APU беше сертифициран за полет през май 2021 година Нямам удостоверение, само че графикът ми наподобява да се напасва. Струва ми се, че тестванията на горната степен бяха отсрочени, с цел да може APU да бъде конфигуриран и да може ъпгрейдната горна степен да бъде тествана и сертифицирана за полет. Защо им бе да вършат това? Сега, евентуално злоупотребявам, само че през август 2019 година СпейсЕкс оповестиха своята стратегия за споделени сателитни товари и о, Боже, в действителност тези цени притиснаха операторите на другите ракети.

Но даже и да сложим настрани всичко това, огневите проби на горната степен трябваше да не лишават повече от четири месеца. Как изпитателната акция на горната степен може да е виновна за последните отлагания? Ако Арианагруп бе изчакала изпитателната акция да приключи, с цел да почне да строи летателното произведение на “Ариана 6 ”, това е едно на ръка. Само че компанията ни осведоми, че освен първото произведение на горната степен е създадено, а още три горни степени са в друг стадий на произвеждане.

(…)

Аз попитах както ЕКА, по този начин и Арианагруп каква е съответната причина за това последно отсрочване на “Ариана 6 ” за последната четвърт на 2023 година. И двата екипа ми споделиха да изгледам още веднъж брифинга с обяснението, че на въпроса е към този момент отговорено. Аз изгледах още веднъж брифинга, с цел да съм сигурен, че не съм цялостен глупак, което не е невероятно. Без изненада, оказа се, че не съм пропуснал нищо.

Нещо повече – последният въпрос от сесията с въпроси и отговори бе заложен от журналиста Питър Селдинг от СпейсИнтелРипорт, който попита панела какви съответни НОВИ аргументи са зародили, с цел да наложат това последно отсрочване. Не беше даден отговор. Това бе висшо бягство от отговорност от всички участници в панела.

Когато попитах непосредствено Арианагруп дали компанията би трябвало да поеме отговорност и да се извини за отлаганията и следствията, до които те ще доведат по отношение на нашия европейски достъп до космоса, аз бях слисан. Пиарът на компанията ме увери, че “програмата за Ариана 6 е на Европейската галактическа организация ” и Арианагруп е просто подизпълнител на изстрелващата система. И вместо да проявят разкайване или да се извинят, от Арианагруп отвърнаха, че “Екипът на Европа ” е извънредно горделив с последните си достижения по отношение на сглобяването на ракетата и огневите тествания на горната степен. След това ми споделиха, че те са “много сюрпризирани ” от клеветите ми, че Арианагруп би трябвало да поеме отговорност. Само че аз не желаех от Арианагруп да поеме финансова отговорност, а просто да станат и да признаят, че парите са стигнали до тяхната врата. Очевидно бе доста неуместно от моя страна да изисквам това.

Почувствах се като човек, който взима хапчета за луди и се зачудих дали има някакъв исторически казус, който би извинил отлаганията на “Ариана 6 ”.

“Ариана 1 ” бе първата европейска галактическа ракета. Да, преди нея имаше “Диамант ”, единствено че тя бе проектирана, издигната и изстреляна от Франция, а не от обединена Европа. Също по този начин имаше и Европейска организация за разработка на ракети и притежател “Европа ”, само че колкото по-малко се приказва за тази злополука, толкоз по-добре. “Ариана 1 ” съставлява генезисът и нейното дебютно изстрелване през декември 1979 година беляза началото на космонавтиката на Европа.

Полетът на “Ариана 1 ” бе последван от “Ариана 3 ” през 1984 година След въвеждането на новата ракета, още две спомагателни ракети “Ариана 1 ” бяха изстреляни. До пенсионирането на “Ариана 1 ” през 1986 година, в космоса бяха изпратени общо пет ракети “Ариана 3 ”.

“Ариана 2 ” полетя за пръв път през 1986 година. Да, “Ариана 3 ” се появи преди “Ариана 2 ”, а това е напълно друга история. След въвеждането на “Ариана 2 ” в употреба бяха изстреляни пет спомагателни ракети “Ариана 3 ”. “Ариана 2 ” бе пенсионирана през 1989 година, няколко месеца преди пенсионирането на “Ариана 3 ”.

Първата ракета “Ариана 4 ” полетя през 1988 година. След нейното въвеждане бяха изстреляни шест спомагателни ракети “Ариана 3 ” и “Ариана 2 ”. Когато “Ариана 2 ” и “Ариана 4 ” бяха пенсионирани, “Ариана 4 ” бе изпълнила четири полета.

И най-после имаме настоящата ракета на ЕКА – “Ариана 5 ”. Първите две произведения бяха изстреляни през 1996 и 1997 година. Първото изстрелване бе неуспех, а второто – непълен неуспех, което потвърждава нуждата от застъпване на версиите на ракетите. Но дано да сме великодушни. Първият сполучлив полет на “Ариана 5 ” бе през 1998 година. А след нейното въвеждане в употреба бяха изстреляни още 35 ракети от по-старата версия “Ариана 4 ”. Когато тя бе пенсионирана през 2003 година, почти бяха летели сполучливо 12 ракети “Ариана 5 ”. Казвам “приблизително ”, тъй като вниманието ми се отклони, до момента в който преброявах, което демонстрира какъв брой съществено бе застъпването на задачата.

При “Ариана 6 ” ще има нула поддържания! (Бел. прев. – това значи, че ракетата “Ариана 5 ” ще бъде пенсионирана преди да има и един полет на “Ариана 6″!). Това е извънредно неприятно обмисляне от страна на ЕКА и Арианагруп, което в никакъв случай не бе прието и даже незадълбочено упоменато. ”

Парсънсън приключва своя разбор с констатацията, че Европа губи своя самостоятелен достъп до космоса и приканва за повече бистрота по отношение на това по какъв начин се управляват огромни галактически планове като “Ариана 6 ”. Същевременно той подсети, че идващите задачи на Европейската галактическа организация, в това число телескопа “Евклид ” и астероидната задача “Хера ” ще бъдат изстреляни с ракети на СпейсЕкс “Фалкън 9 ”.