Доц. д-р Жана Казанджиева: От косопад страдат 60 на сто от преболедувалите Ковид-19
Косата изтънява, пада на снопове, разрежда се в центъра на скалпа и на слепоочията
Вирусът поврежда директно космените фоликули
За 14-и път Българското дерматологично сдружение (БДД) провежда национална акция за диагностика и профилактика на кожните алергични болести. Тази година тя е ориентирана към кожни алергични болести след прекарана Ковид-19 зараза. От 5 до 9 декември осем огромни дермато-венерологични клиники в страната ще преглеждат гратис и при потребност ще организират кожно-алергични тестувания, също гратис, на хора с кожни проблеми и косопад след прекаран ковид.
В София това са УМБАЛ „ Александровска “ - Дерматологична клиника, Аджибадем СитиКлиник Токуда болница, Дерматологична клиника „ Евродерма “, а в страната – Университетска болница „ Пълмед “, Пловдив, университетските кожни клиники в Стара Загора, Плевен и Варна, Кожно-венерологичното поделение в Русе. Във Варна и Русе акцията ще протече една седмица по-късно. Желателно е авансово записване, с цел да не става скупчване на хора, предлагат уредниците.
„ Нашата акция е отдадена на кожните болести след Ковид-19 и най-много на кожните алергични болести – разяснява доцент доктор Жана Казанджиева от УМБАЛ „ Александровска “, ръководител на Секцията по дерматология към БДД. - Това са така наречен коронавирус екзема на ръцете, появила се след многото дезинфектанти и носенето на ръкавици; коронавирус уртикарията, която се оказа, че с изключение на симптом на коронавирус инфекцията, се появи и в резултат на стреса; и най-сетне, без значение че не приказваме за кожна алергия – косопадът след Ковид-19. Включихме го, тъй като 80% от пациентите с кожни алергии след Ковид-19 запитаха дали могат да се прегледат и за косопад. Особено страдат лежалите в болница заради тежък Ковид. “
При доста от огромните епидемии като чумата в предишното, маймунската шарка в този момент, СПИН нормално кожните прояви са водещите. Този път, при Ковид-19, тези прояви бяха относително редки и се записаха най-вече по време на протичане на болестта, споделя наблюденията си доцент Казанджиева. Изведнъж, когато започнахме да се възвръщаме, когато на Ковид като че ли се видя краят, 60% от преболедувалите инфекцията се оплакаха от косопад.
При дамите се следи извънредно разреждане на косата в центъра на скалпа.
Защо се получава той? Един от рисковите фактори са високите температури, които развиват хората с тежък Ковид. Доказано е в предходни епидемии в света – от тиф, едра шарка, че доста постоянно са придружавани от косопад. Вторият рисков фактор е стресът. Той доста се отразява на косопада при разнообразни случаи, освен вследствие на Ковид – при бременност, спиране на кърменето и така нататък На трето място са медикаментите, най-вече антикоагулантите (противосъсирващите средства). Когато съберем тези три фактора, не е чудно, че при пациентите с Ковид-19 се следи косопад, обобщава дерматоложката.
„ Всеки един косъм по нашето тяло минава през цикли на напредък, назад развиване и опадане, само че го прави по друг метод. Косопадът поражда, когато вместо обикновено развиване имаме внезапно старт като бегач на къси дистанции и от първия етап мигновено се минава в крайния - фаза на покой, която е последвана от изтласкването на косъма на повърхността на кожата и неговото опадане. Тоест по-голям брой косми от естественото се трансферират от етап на развиване в стадия на отмора. Невинаги при инфекциозно заболяване се получава подобен косопад, само че наподобява Ковид таргетира директно космените фоликули и техния естествен механизъм на развиване “, изяснява доцент Казанджиева.
Острата форма на следковидния косопад се следи при голям брой пациенти. Тя настава 3 месеца след Ковид инфекцията и първоначално не се записва, тъй като хората просто не свързват косопада с този интервал. Установено е, че 3 месеца след диагностициране на Ковид-19 съвсем постоянно има косопад, по-силен или не, който трае 3 месеца. Статистиката демонстрира, че това се е случило при 48,5% от всички пациенти с Ковид-19 в лечебните заведения.
Острата форма на косопада е относително обратима и по тази причина не е видяна през първата година на пандемията. Но след повторни заразявания се появява хроничната форма на косопад и тогава кожните лекари се оказват затрупани от пациенти, които се оплакват от интензивно рухване на косата, продължаващо повече от 6 месеца. Това към този момент е сериозният проблем. В здравната литература го назовават косопад като част от постковид синдром.
Причината за този продължителен косопад към този момент не е бързото прекосяване от един етап на напредък на косъма в различен, а увреждането на матриксните (зародишовите) кафези на космения фоликул.
На процедура се следи обособяване на огромно количество косми при разресване и къпане, те стават по-тънки, разреждат се в центъра на скалпа и учудващо – в региона на слепоочията, което не е типично за дамите. По начало косопадът след Ковид визира повече дамите. За лекуване се ползват най-различни средства – хранителни добавки, подхранващи средства, шампоани, маски, мезотерапия, лазертерапия, само че истината е, че би трябвало време на организма да се възвърне и то е най-малко 6 месеца, признава доцент Казанджиева.
Вирусът поврежда директно космените фоликули
За 14-и път Българското дерматологично сдружение (БДД) провежда национална акция за диагностика и профилактика на кожните алергични болести. Тази година тя е ориентирана към кожни алергични болести след прекарана Ковид-19 зараза. От 5 до 9 декември осем огромни дермато-венерологични клиники в страната ще преглеждат гратис и при потребност ще организират кожно-алергични тестувания, също гратис, на хора с кожни проблеми и косопад след прекаран ковид.
В София това са УМБАЛ „ Александровска “ - Дерматологична клиника, Аджибадем СитиКлиник Токуда болница, Дерматологична клиника „ Евродерма “, а в страната – Университетска болница „ Пълмед “, Пловдив, университетските кожни клиники в Стара Загора, Плевен и Варна, Кожно-венерологичното поделение в Русе. Във Варна и Русе акцията ще протече една седмица по-късно. Желателно е авансово записване, с цел да не става скупчване на хора, предлагат уредниците.
„ Нашата акция е отдадена на кожните болести след Ковид-19 и най-много на кожните алергични болести – разяснява доцент доктор Жана Казанджиева от УМБАЛ „ Александровска “, ръководител на Секцията по дерматология към БДД. - Това са така наречен коронавирус екзема на ръцете, появила се след многото дезинфектанти и носенето на ръкавици; коронавирус уртикарията, която се оказа, че с изключение на симптом на коронавирус инфекцията, се появи и в резултат на стреса; и най-сетне, без значение че не приказваме за кожна алергия – косопадът след Ковид-19. Включихме го, тъй като 80% от пациентите с кожни алергии след Ковид-19 запитаха дали могат да се прегледат и за косопад. Особено страдат лежалите в болница заради тежък Ковид. “
При доста от огромните епидемии като чумата в предишното, маймунската шарка в този момент, СПИН нормално кожните прояви са водещите. Този път, при Ковид-19, тези прояви бяха относително редки и се записаха най-вече по време на протичане на болестта, споделя наблюденията си доцент Казанджиева. Изведнъж, когато започнахме да се възвръщаме, когато на Ковид като че ли се видя краят, 60% от преболедувалите инфекцията се оплакаха от косопад.
При дамите се следи извънредно разреждане на косата в центъра на скалпа.
Защо се получава той? Един от рисковите фактори са високите температури, които развиват хората с тежък Ковид. Доказано е в предходни епидемии в света – от тиф, едра шарка, че доста постоянно са придружавани от косопад. Вторият рисков фактор е стресът. Той доста се отразява на косопада при разнообразни случаи, освен вследствие на Ковид – при бременност, спиране на кърменето и така нататък На трето място са медикаментите, най-вече антикоагулантите (противосъсирващите средства). Когато съберем тези три фактора, не е чудно, че при пациентите с Ковид-19 се следи косопад, обобщава дерматоложката.
„ Всеки един косъм по нашето тяло минава през цикли на напредък, назад развиване и опадане, само че го прави по друг метод. Косопадът поражда, когато вместо обикновено развиване имаме внезапно старт като бегач на къси дистанции и от първия етап мигновено се минава в крайния - фаза на покой, която е последвана от изтласкването на косъма на повърхността на кожата и неговото опадане. Тоест по-голям брой косми от естественото се трансферират от етап на развиване в стадия на отмора. Невинаги при инфекциозно заболяване се получава подобен косопад, само че наподобява Ковид таргетира директно космените фоликули и техния естествен механизъм на развиване “, изяснява доцент Казанджиева.
Острата форма на следковидния косопад се следи при голям брой пациенти. Тя настава 3 месеца след Ковид инфекцията и първоначално не се записва, тъй като хората просто не свързват косопада с този интервал. Установено е, че 3 месеца след диагностициране на Ковид-19 съвсем постоянно има косопад, по-силен или не, който трае 3 месеца. Статистиката демонстрира, че това се е случило при 48,5% от всички пациенти с Ковид-19 в лечебните заведения.
Острата форма на косопада е относително обратима и по тази причина не е видяна през първата година на пандемията. Но след повторни заразявания се появява хроничната форма на косопад и тогава кожните лекари се оказват затрупани от пациенти, които се оплакват от интензивно рухване на косата, продължаващо повече от 6 месеца. Това към този момент е сериозният проблем. В здравната литература го назовават косопад като част от постковид синдром.
Причината за този продължителен косопад към този момент не е бързото прекосяване от един етап на напредък на косъма в различен, а увреждането на матриксните (зародишовите) кафези на космения фоликул.
На процедура се следи обособяване на огромно количество косми при разресване и къпане, те стават по-тънки, разреждат се в центъра на скалпа и учудващо – в региона на слепоочията, което не е типично за дамите. По начало косопадът след Ковид визира повече дамите. За лекуване се ползват най-различни средства – хранителни добавки, подхранващи средства, шампоани, маски, мезотерапия, лазертерапия, само че истината е, че би трябвало време на организма да се възвърне и то е най-малко 6 месеца, признава доцент Казанджиева.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ