Ограниченията срещу коронавируса и колко струва културата на съпротивата
Коронавирусната пандемия отвори необятно вратата към благоприятни условия, които до момента биха били немислими. Още през април предходната година, в който разгледах развиването на технологиите, позволяващи доста по-лесно и детайлно следене на хората. Темата беше прегледана и разказана доста добре от израелския професор по история Ювал Ноа Харариза Financial Times.
" В рамките на един умствен опит, помислете за някакво хипотетично държавно управление, което изисква от всеки жител да носи биометрична гривна, която следи телесната температура и сърдечната периодичност по 24 часа дневно. Ако можете да наблюдавате какво се случва с телесната ми температура, кръвното налягане и сърдечната периодичност, до момента в който виждам видеоклип да вземем за пример, то можете да научите какво ме кара да се дръзвам, какво да рева и какво ме ядосва същински.
Важно е да запомните, че гневът, насладата, скуката и любовта са биологични феномени, също като треската и кашлицата. Същата технология, която разпознава кашлицата, би могла да разпознава и смеха. Ако корпорациите и държавните управления стартират всеобщо да събират нашите биометрични данни, те ще могат да ни опознаят надалеч по-добре, в сравнение с се познаваме сами, и ще могат освен да предсказват възприятията ни, само че и да ги манипулират, с цел да ни продават каквото си изискат – било то даден артикул или избран политик.
Временните ограничения имат отвратителния табиет да надживяват изключителните обстановки, защото на хоризонта постоянно се мержелее някаква нова незабавна обстановка. Моята родна страна Израел, да вземем за пример, е оповестила изключително състояние по време на Войната за самостоятелност от 1948 година, което е оправдавало редица краткотрайни ограничения – от цензурата върху пресата и конфискацията на земята, та чак до специфични разпореждания за подготвяне на пудинг (не се шегувам). Войната за самостоятелност е извоювана от дълго време, само че Израел в никакъв случай не е оповестил изключителната обстановка за завършена и в никакъв случай не е премахнал доста от " краткотрайните " ограничения от 1948 година (Постановлението за " незабавния пудинг " беше милостиво анулирано през 2011 г.) ", написа той.
Аспектът за наблюдението е доста значим и заслужава особено внимание. Но в днешния си коментар желая да се спра на още два притеснителни момента. Първият е усилването на рестриктивните мерки в резултат от съпротивата против тях. Такава да вземем за пример е мярката за налаган на вечерен (полицейски час). Така или другояче е ясно, че вечер и в нощните часове хората нормално си стоят по домовете (още повече при затворени нощни заведения). Въпросната мярка наподобява извънредно пресилена и няма особена здравна логичност. Тя по-скоро наподобява като репресивна мярка, тъй като разрешава човек да бъде задържан, даже и да е самичък на пуста улица след избран час. Тази мярка беше постоянно употребена от страни в Западна Европа и забележете, в Гърция. Макар и публично жертвите на болестта в прилежащата ни страна да са по-малко, в сравнение с у нас.
Гърция има самочувствието на люлка на цивилизацията и сходно на страните от Западна Европа, има доста съществено развита " просвета на съпротивата ". Там отнемането даже на най-малките обществени придобивки е последвано от кървави митинги. Виждаме и какъв брой продължителни и многочислени бяха митингите на жълтите жилетки във Франция. Истината е, че тази опозиция е прекомерно неуместна и рискова за управляващите, а тя е част от идентичността на тази нация още от Великата френска гражданска война насам. Тази просвета може да бъде изкоренена само по наказателен метод, а една пандемия е много комфортно опрощение за задачата.
Другият стеснителен миг за мен е, че актуалното консуматорско общество още веднъж ясно сподели, че човек към този момент дефинитивно се е е взел за Господ. Ще спрем за вършим това и това, ще се затворим и всичко ще отмине. Без да влизам в конспирации и да прави хипотези за човешка интервенция във въпросния вирус (макар да имам обосновани подозрения за това), ясно пролича неразбирането на силата на природата. Искаме да " управляваме и предвиждаме " развиването на рецесията. В последна сметка, в случай че нещо такова може да бъде ръководено, това няма да се назовава рецесия. Ние не решаваме кой да живее, кой да умира и не можем изцяло прогнозируемо да влияем на всичко. Можем да съблюдаваме някакъв общ протокол, само че всяка обстановка има разнообразни нюанси. Разни математици и псевдо такива вършат сметки, само че без да разполагат с нужните константни величини за задачата. И надали някой разполага с всички величини.
Стигаме и до икономическите измерения на пандемията. " Стискаме зъби и чакаме да отмине ", споделят умерено хората, чието прехранване не зависи от затворените бизнеси. Палим свещи и се чудим по какъв начин ще връщаме заемите, споделят останалите, които нито са оставени да работят, нито получават компенсации, че това не им се разрешава. Рано или късно ще има гладни протести, които ще се насочат към страните, тъй като точно те взеха решението да постановат ограничения.
От дребни постоянно ни учат за значимостта на персоналния избор, схващане и отговорност. Но тази обстановка ясно сподели, че са доста малко страните, които разчитат на схващане, а не на рестрикции. Още по-странното е, че една от тези страни е Беларус, която се ръководи от автократичен водач. Впрочем, за какво не се приказва за Беларус? Към днешна дата (23.03.21) публично в тази страна са много по-малко умрелите от вируса, в сравнение с в нашата страна, която беше затваряна няколко пъти. По-точно, съгласно употребения от всички статистически източник Worldometers, в Беларус има 2166 умряли с диагноза COVID-19 при 311 428 публично доказани случаи, а - 307 890 случая и 12 074 смъртни! Толкова ли лъже Лукашенко и за какво тогава няма апокалиптични материали във постоянно готовите да посочат недъзите на тоталитаризма западни медии? И за какво Беларус отново е надалеч по смъртност от България, а Грузия, която също е близо като брой случаи към днешна дата - 278 178 доказани общо и смъртност от единствено 3714, е ослепителен образец и за практическа липса на, до момента в който ние сме безспорна злополука, а и освен ние - в Западна Европа също има много тъжни образци?
Автор: Тодор Беленски
" В рамките на един умствен опит, помислете за някакво хипотетично държавно управление, което изисква от всеки жител да носи биометрична гривна, която следи телесната температура и сърдечната периодичност по 24 часа дневно. Ако можете да наблюдавате какво се случва с телесната ми температура, кръвното налягане и сърдечната периодичност, до момента в който виждам видеоклип да вземем за пример, то можете да научите какво ме кара да се дръзвам, какво да рева и какво ме ядосва същински.
Важно е да запомните, че гневът, насладата, скуката и любовта са биологични феномени, също като треската и кашлицата. Същата технология, която разпознава кашлицата, би могла да разпознава и смеха. Ако корпорациите и държавните управления стартират всеобщо да събират нашите биометрични данни, те ще могат да ни опознаят надалеч по-добре, в сравнение с се познаваме сами, и ще могат освен да предсказват възприятията ни, само че и да ги манипулират, с цел да ни продават каквото си изискат – било то даден артикул или избран политик.
Временните ограничения имат отвратителния табиет да надживяват изключителните обстановки, защото на хоризонта постоянно се мержелее някаква нова незабавна обстановка. Моята родна страна Израел, да вземем за пример, е оповестила изключително състояние по време на Войната за самостоятелност от 1948 година, което е оправдавало редица краткотрайни ограничения – от цензурата върху пресата и конфискацията на земята, та чак до специфични разпореждания за подготвяне на пудинг (не се шегувам). Войната за самостоятелност е извоювана от дълго време, само че Израел в никакъв случай не е оповестил изключителната обстановка за завършена и в никакъв случай не е премахнал доста от " краткотрайните " ограничения от 1948 година (Постановлението за " незабавния пудинг " беше милостиво анулирано през 2011 г.) ", написа той.
Аспектът за наблюдението е доста значим и заслужава особено внимание. Но в днешния си коментар желая да се спра на още два притеснителни момента. Първият е усилването на рестриктивните мерки в резултат от съпротивата против тях. Такава да вземем за пример е мярката за налаган на вечерен (полицейски час). Така или другояче е ясно, че вечер и в нощните часове хората нормално си стоят по домовете (още повече при затворени нощни заведения). Въпросната мярка наподобява извънредно пресилена и няма особена здравна логичност. Тя по-скоро наподобява като репресивна мярка, тъй като разрешава човек да бъде задържан, даже и да е самичък на пуста улица след избран час. Тази мярка беше постоянно употребена от страни в Западна Европа и забележете, в Гърция. Макар и публично жертвите на болестта в прилежащата ни страна да са по-малко, в сравнение с у нас.
Гърция има самочувствието на люлка на цивилизацията и сходно на страните от Западна Европа, има доста съществено развита " просвета на съпротивата ". Там отнемането даже на най-малките обществени придобивки е последвано от кървави митинги. Виждаме и какъв брой продължителни и многочислени бяха митингите на жълтите жилетки във Франция. Истината е, че тази опозиция е прекомерно неуместна и рискова за управляващите, а тя е част от идентичността на тази нация още от Великата френска гражданска война насам. Тази просвета може да бъде изкоренена само по наказателен метод, а една пандемия е много комфортно опрощение за задачата.
Другият стеснителен миг за мен е, че актуалното консуматорско общество още веднъж ясно сподели, че човек към този момент дефинитивно се е е взел за Господ. Ще спрем за вършим това и това, ще се затворим и всичко ще отмине. Без да влизам в конспирации и да прави хипотези за човешка интервенция във въпросния вирус (макар да имам обосновани подозрения за това), ясно пролича неразбирането на силата на природата. Искаме да " управляваме и предвиждаме " развиването на рецесията. В последна сметка, в случай че нещо такова може да бъде ръководено, това няма да се назовава рецесия. Ние не решаваме кой да живее, кой да умира и не можем изцяло прогнозируемо да влияем на всичко. Можем да съблюдаваме някакъв общ протокол, само че всяка обстановка има разнообразни нюанси. Разни математици и псевдо такива вършат сметки, само че без да разполагат с нужните константни величини за задачата. И надали някой разполага с всички величини.
Стигаме и до икономическите измерения на пандемията. " Стискаме зъби и чакаме да отмине ", споделят умерено хората, чието прехранване не зависи от затворените бизнеси. Палим свещи и се чудим по какъв начин ще връщаме заемите, споделят останалите, които нито са оставени да работят, нито получават компенсации, че това не им се разрешава. Рано или късно ще има гладни протести, които ще се насочат към страните, тъй като точно те взеха решението да постановат ограничения.
От дребни постоянно ни учат за значимостта на персоналния избор, схващане и отговорност. Но тази обстановка ясно сподели, че са доста малко страните, които разчитат на схващане, а не на рестрикции. Още по-странното е, че една от тези страни е Беларус, която се ръководи от автократичен водач. Впрочем, за какво не се приказва за Беларус? Към днешна дата (23.03.21) публично в тази страна са много по-малко умрелите от вируса, в сравнение с в нашата страна, която беше затваряна няколко пъти. По-точно, съгласно употребения от всички статистически източник Worldometers, в Беларус има 2166 умряли с диагноза COVID-19 при 311 428 публично доказани случаи, а - 307 890 случая и 12 074 смъртни! Толкова ли лъже Лукашенко и за какво тогава няма апокалиптични материали във постоянно готовите да посочат недъзите на тоталитаризма западни медии? И за какво Беларус отново е надалеч по смъртност от България, а Грузия, която също е близо като брой случаи към днешна дата - 278 178 доказани общо и смъртност от единствено 3714, е ослепителен образец и за практическа липса на, до момента в който ние сме безспорна злополука, а и освен ние - в Западна Европа също има много тъжни образци?
Автор: Тодор Беленски
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ