Коронавирусът донесе нови беди на арабите
Коронавирусът, обхванал арабския Ориент, съществено изостри проблемите, нормални за района, и принуди локалните управляващи да вземат сложни ограничения за възпиране на рисковата болест. В някои страни, даже не прекомерно богати и благополучни, резултатът бе спад в броя на инфектираните, " постигане на плато " и надали не цялостна победа над Ковид-19. Другаде епидемиологичната конюнктура по ред аргументи продължава да се изостря.
Властите на множеството арабски страни започнаха да вкарват ограничавания на практика незабавно след откриването на първите инфектирани там. " Стандартният " комплекс от ограничения включваше затваряне на границите, карантина или комендантски час, анулация на образователните занятия, наложително носене на маски, закриване на увеселителните заведения, държавните институции, банките и комерсиалните центрове. Спираха се визитите в джамиите, даже в петък, отменяха се културни събития: в Тунис - известните музикални фестивали в Картаген и Хамамет; в Мароко - фестивалите " Мауадин " във Фес и " Тимитар " в Агадир.
В някои страни нещата бяха по-специфични. В Мароко примерно стопираха да печатат вестници, с цел да се избегне заразяване посредством хартията. Поданиците на Саудитска Арабия бяха задължени до три денонощия да се върнат в родината, а който откажеше да осведоми в детайли управляващите за престоя си в страни с проблематична епидемиологична конюнктура, бе глобяван до 500 000 риала (към 133 000 долара). Тук-там управляващите активизираха армейски подразделения да оказват помощ на полицията в патрулирането из улиците и контрола върху спазването на карантината. Създаваха се - да вземем за пример в Мароко по самодейност на крал Мохамед Шести - специфични фондове за битка с пандемията. В тях се стичаха средства от разнообразни компании и други структури.
В Кувейт образуваха наказателни каузи против сеещите суматоха. В Тунис арестуваха и дадоха на съд двама хипотетични джихадисти, призовавали инфектираните с ковид да идват в полицейските ръководства и преднамерено да кашлят върху чиновниците, с цел да ги заразят.
Странно за какво Ковид-19 порази най-слабо страните, от дълго време обхванати от бойни дейности, поради които е разрушено или мощно смутено локалното опазване на здравето. Към 8 юни броят на инфектираните в Йемен доближи 524, в Сирия - 146, в Либия - 359. Коронавирусната пандемия прочее не донесе изключително мъртвило в бойните дейности в Йемен, Либия и Сирия. Затова пък успокои ненапълно митингите в Ливан, Тунис, Алжир и Ирак.
Може би най-тревожно се развива ситуацията в Ирак , където към 9 юни са регистрирани над 13 000 заболели, 4150 оздравели и 370 умряли. Местните управляващи се опасяват най-много от втора, по-висока коронавирусна вълна, а имат и съществени аргументи за това. Докато от месец и половина там се разболяваха приблизително по 100-120 души на денонощие, през последната седмица броят им внезапно скочи на 1400. Според специалисти този скок вероятно има връзка с празника на разговяването (Айд ал фитр), с който завършват мюсюлманските пости през Рамазана. Освен това в страната има едвам 7000 кревати за заболели от Ковид-19 и близо 20 лаборатории.
Сирийските управляващи също се притесняват от втора вълна на инфекцията. От всички тогавашни медицински заведения там работят единствено 64 % от лечебните заведения и 52 на 100 от здравните пунктове, две трети от които се намират в Дамаск и провинциите Тартус и Латакия, до момента в който в провинция Дейр аз Зур няма нито един. В Идлиб, претъпкан с бежанци, терористи и техни фамилии, на 10 000 души се падат единствено 1,4 медицински чиновници.
Властите на множеството арабски страни започнаха да вкарват ограничавания на практика незабавно след откриването на първите инфектирани там. " Стандартният " комплекс от ограничения включваше затваряне на границите, карантина или комендантски час, анулация на образователните занятия, наложително носене на маски, закриване на увеселителните заведения, държавните институции, банките и комерсиалните центрове. Спираха се визитите в джамиите, даже в петък, отменяха се културни събития: в Тунис - известните музикални фестивали в Картаген и Хамамет; в Мароко - фестивалите " Мауадин " във Фес и " Тимитар " в Агадир.
В някои страни нещата бяха по-специфични. В Мароко примерно стопираха да печатат вестници, с цел да се избегне заразяване посредством хартията. Поданиците на Саудитска Арабия бяха задължени до три денонощия да се върнат в родината, а който откажеше да осведоми в детайли управляващите за престоя си в страни с проблематична епидемиологична конюнктура, бе глобяван до 500 000 риала (към 133 000 долара). Тук-там управляващите активизираха армейски подразделения да оказват помощ на полицията в патрулирането из улиците и контрола върху спазването на карантината. Създаваха се - да вземем за пример в Мароко по самодейност на крал Мохамед Шести - специфични фондове за битка с пандемията. В тях се стичаха средства от разнообразни компании и други структури.
В Кувейт образуваха наказателни каузи против сеещите суматоха. В Тунис арестуваха и дадоха на съд двама хипотетични джихадисти, призовавали инфектираните с ковид да идват в полицейските ръководства и преднамерено да кашлят върху чиновниците, с цел да ги заразят.
Странно за какво Ковид-19 порази най-слабо страните, от дълго време обхванати от бойни дейности, поради които е разрушено или мощно смутено локалното опазване на здравето. Към 8 юни броят на инфектираните в Йемен доближи 524, в Сирия - 146, в Либия - 359. Коронавирусната пандемия прочее не донесе изключително мъртвило в бойните дейности в Йемен, Либия и Сирия. Затова пък успокои ненапълно митингите в Ливан, Тунис, Алжир и Ирак.
Може би най-тревожно се развива ситуацията в Ирак , където към 9 юни са регистрирани над 13 000 заболели, 4150 оздравели и 370 умряли. Местните управляващи се опасяват най-много от втора, по-висока коронавирусна вълна, а имат и съществени аргументи за това. Докато от месец и половина там се разболяваха приблизително по 100-120 души на денонощие, през последната седмица броят им внезапно скочи на 1400. Според специалисти този скок вероятно има връзка с празника на разговяването (Айд ал фитр), с който завършват мюсюлманските пости през Рамазана. Освен това в страната има едвам 7000 кревати за заболели от Ковид-19 и близо 20 лаборатории.
Сирийските управляващи също се притесняват от втора вълна на инфекцията. От всички тогавашни медицински заведения там работят единствено 64 % от лечебните заведения и 52 на 100 от здравните пунктове, две трети от които се намират в Дамаск и провинциите Тартус и Латакия, до момента в който в провинция Дейр аз Зур няма нито един. В Идлиб, претъпкан с бежанци, терористи и техни фамилии, на 10 000 души се падат единствено 1,4 медицински чиновници.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ