Няма как безропотно да бъде прието въвеждането на извънредно положение
Коронавирусът е най-голямата тематика за България и света, само че в случай че желаете да следите елементарно какво друго си коства да знаете, четете новата графа " Новини без ковид ".
Христо Христев е юрист и учител по право на Европейски Съюз в СУ " Св. Климент Охридски ". Коментарът е от профила му във " Facebook ".
Когато държавното управление предлага за първи път от 1944-45 година, за първи път от началото на демократичните промени през 1989 година и за първи път под действието на Конституцията от 1991 година, да бъде въведено изключително положение/управление, за сходно решение би трябвало да има ясна обосновка, съответно обрисуване на ограниченията, които не могат да се осъществят в рамките естествения юридически порядък и които постановат това решение, както и
ясно избрани параметри на деяние на тези, които изключително ще ни ръководят.
От изказванията на държавно управление от нощес няма по какъв начин да се направи рационален извод: какво тъкмо държавното управление не може да прави в общия юридически ред, с цел да желае да сложи в скоби правовия ред в страната, колкото и да е болнав той, и да даде вкара ръководство по ексклузивен ред. Казано по различен метод, какво тъкмо от нужните ограничения за противопоставяне на разпространението на болестта държавното управление не може да реализира в общия юридически ред, с цел да желае изключително ръководство.
Трябва да е ясно, че изънредното положение/управление е предмет на доста обрана уредба в Конституцията, и на няколко текста в Закона за защитата и въоръжените сили, които тангират с хипотези и обстановки, гранични с война. Многократно слагания въпрос за приемането на ясна законодателна уредба, уреждаща изънредно състояние, все по този начин стои открит. Открити надлежно са редица въпроси - кои тъкмо права на жителите ще се лимитират, в каква степен, какви изънредни ограничения ще се ползват, кой ще ги ползва,
какви гаранции за правда и отбрана на жителите от произвол ще продължат да работят?
Интересен е също въпросът, обсъждано ли е това предложение с президента на републиката, който дружно с Народното събрание, е другият директно определен орган на държавната власт. Главнокомандващ на въоръжените сили и поръчител за единството на нацията по конституция. При това, към сегашния миг ползващ се със доста по-голямо доверие съгласно социологическите проучвания от Народното събрание и държавното управление.
Изобщо, няма по какъв начин покорно, с малоумие и ръкопляскане да бъде признато въвеждането на изключително състояние и ръководство, от ръководещи, които са изгубили доверието на по-голямата част от обществото от дълго време, които не вдъхват доверие с съответни реакции, говорене и деяние.
За да се желае сходна мярка, би трябвало да има ясно изразени цели, ясно посочени ограничения и условия на реализиране на изключителното ръководство. Трябва да има координиране с президента и гаранция, за опазване на конституционният ред и правовия порядък отвън тези, които желаят да реализират изключително ръководство.
Христо Христев е юрист и учител по право на Европейски Съюз в СУ " Св. Климент Охридски ". Коментарът е от профила му във " Facebook ".
Когато държавното управление предлага за първи път от 1944-45 година, за първи път от началото на демократичните промени през 1989 година и за първи път под действието на Конституцията от 1991 година, да бъде въведено изключително положение/управление, за сходно решение би трябвало да има ясна обосновка, съответно обрисуване на ограниченията, които не могат да се осъществят в рамките естествения юридически порядък и които постановат това решение, както и
ясно избрани параметри на деяние на тези, които изключително ще ни ръководят.
От изказванията на държавно управление от нощес няма по какъв начин да се направи рационален извод: какво тъкмо държавното управление не може да прави в общия юридически ред, с цел да желае да сложи в скоби правовия ред в страната, колкото и да е болнав той, и да даде вкара ръководство по ексклузивен ред. Казано по различен метод, какво тъкмо от нужните ограничения за противопоставяне на разпространението на болестта държавното управление не може да реализира в общия юридически ред, с цел да желае изключително ръководство.
Трябва да е ясно, че изънредното положение/управление е предмет на доста обрана уредба в Конституцията, и на няколко текста в Закона за защитата и въоръжените сили, които тангират с хипотези и обстановки, гранични с война. Многократно слагания въпрос за приемането на ясна законодателна уредба, уреждаща изънредно състояние, все по този начин стои открит. Открити надлежно са редица въпроси - кои тъкмо права на жителите ще се лимитират, в каква степен, какви изънредни ограничения ще се ползват, кой ще ги ползва,
какви гаранции за правда и отбрана на жителите от произвол ще продължат да работят?
Интересен е също въпросът, обсъждано ли е това предложение с президента на републиката, който дружно с Народното събрание, е другият директно определен орган на държавната власт. Главнокомандващ на въоръжените сили и поръчител за единството на нацията по конституция. При това, към сегашния миг ползващ се със доста по-голямо доверие съгласно социологическите проучвания от Народното събрание и държавното управление.
Изобщо, няма по какъв начин покорно, с малоумие и ръкопляскане да бъде признато въвеждането на изключително състояние и ръководство, от ръководещи, които са изгубили доверието на по-голямата част от обществото от дълго време, които не вдъхват доверие с съответни реакции, говорене и деяние.
За да се желае сходна мярка, би трябвало да има ясно изразени цели, ясно посочени ограничения и условия на реализиране на изключителното ръководство. Трябва да има координиране с президента и гаранция, за опазване на конституционният ред и правовия порядък отвън тези, които желаят да реализират изключително ръководство.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ