Време на страх
Коронавирусът е най-голямата тематика за България и света, само че в случай че желаете да следите елементарно какво друго си коства да знаете, четете новата графа " Новини без ковид ".
Тони Николов е мъдрец и публицист. Специализирал е в Папския институт за Изтока (Рим) и в Училището за висши филантропични науки (Париж) в групата на проф. Жак льо Гоф. Член е на Международното общество за проучване на средновековната философия (S.I.E.P.M) в Лувен. От 2005 година до 2009 година е основен редактор на " Радио Франс ентернасионал - България ". Автор на публикации в региона на средновековната и актуалната философия, преводач, учител в СУ " Св. Климент Охридски ". Автор на книгите " Пропуканата България " ( " Хермес ", 2015) и " Българската алтернатива " ( " Хермес ", 2017). Текстът му е от портала " Култура ".
Онова, което виждаме по улиците, е същото, което ни демонстрират телевизионните камери от всяка точка на света, където пандемията постанова своя отпечатък: боязливо споглеждане сред хората, от ден на ден и повече лица с маски. Вчера вечерта ми се стори, че долових смяна. Първата жертва. И нейният брачен партньор, който продължава да се бори за живота си в " Пирогов ". Общо седмина инфектирани: толкоз публично към този момент са доказаните случаи. Към тях се прибавиха още деветима.
Не може да сторим друго, с изключение на да сме с тях в мислите или в молитвите си. Във време като настоящето солидарността е основно разбиране. И то скоро ще бъде подложено на съответни тествания. Няма по какъв начин да е другояче.
Трябва да сме готови за това, което следва.
Включително посредством отношението на по-младите към по-старите.
Не знам какъв тъкмо е жанрът на идващите редове. Размисъл по събитията, без претенциите за " разбор ". Препратка " през времената ", чиято насочна точка е и Италия, страната, в която съм живял и усещам близка в сърцето си.
***
Времето на боязън по наложителност е и време на прогнози. На общи, краткосрочни и дълготрайни прогнози. Някои от които, дано кажа, са просто потресаващо безотговорни. Епидемиологията е поразяваща просвета, най-много заради метода, по който съчетава хуманността със статистиките. Някои избират единствено статистическата част. И без да мислят за резултата, към този момент чертаят кривата на гибелта, вместо да са загрижени за живота. С " поразяваща уста " погребват надали не 150 000 души към нас. Без ни минимум да мислят за резултата от думите си, че по този метод поставят кръст на хуманността.
***
Ако има нещо несъмнено в обстановки като сегашната, то е, че единственият фактор е факторът " време ". Само " времето " е ключът към справяне или преодоляване на пандемията.
Всеки извоюван ден е от обща изгода. Нека мислим в тази посока.
Нали задачата на ограниченията (досадни, обременяващи, само че наложителни) е таман тази: да отсрочи разпространяването на вируса. Заради още " време ". За да си поемем по-спокойно мирис, към този момент без суматоха. Здравната система да получи нужната глътка въздух. За да не блокира, преди да е настъпило пиково тестване, както се случи в Италия.
Ако вземем ограничения, ще имаме това " време ". После ще настъпи " топлото време ". Слънцето ще промени обстановката: ще посгрее душите ни, ще дойдат нови сили. " Разпукването " на времето е израз на очакванията ни. А след това ще забележим.
***
Най-често споменаваната дума през днешния ден е " маска ". В нормалното, в случай че щете политизирано време, най-обикновено настояваме за " събаряне на маските ". Днес " хората с маски " са откровени: те дават израз на положението си или на загрижеността си към другите. Това също е част от
гротескния карнавал на епидемията, в чието шествие сме въвлечени, даже директно волята си.
Хороводът е зрим, само че напълно действителен и изцяло разбираем. За разлика от много непристойното вчерашно шествие с катафалки по софийските улици (успокойте се, чисто лобистко - с искане за законови ремонти!). Уважавам всеки митинг, само че не в този момент му е времето
***
И отново по тематиката за карнавала и маските. Вестта за предварителното закриване на Венецианския карнавал - още в средата на февруари - пристигна като гръм от ясно небе и тогава порази мнозина. Днес логиката на взетото решение е напълно понятна.
И въпреки всичко - карнавалът във Венеция е продължавал в миналото даже по време на " черната чума ".
Толкова по-страшна ли е обстановката през днешния ден?
Нали Mardi Gras разумно предшества Великия пост. Няколко седмици забавление преди светата четиредесетница на пост, молебствия и духовно оттегляне от света. Да не забравяме: още веднъж на италианците изискуем термина " карантина " - по тези quaranta giorni, въведени отново във Венецианската република през XIV или XV в. във времената на епидемии, когато стартират да поставят и червен кръст на вратите на инфектираните - всеки да е наясно със протичащото се, а Бог да бди над заболелите.
Днес, от директните включвания по италианските малките екрани, виждам опустелите улици и празните площади във Венеция, Флоренция и Рим Изискванията за най-малко 3-4 метра отдалеченост, които понастоящем епидемиолози слагат пред италианците, са доста повече от това, което в миналото маските на Венецианския карнавал са давали като отбрана.
Да, от музея на маските във Венеция човек научава, че те на са били измислени единствено за хубост, артистична игра или с цел да скрият самоличността на носещите ги. Съвсем не. По дължината на носовете на някои от маските от Средновековието специалисти дефинират
какъв брой огромно е било " времето на страха " при зараза:
налагали са нужната обществена отдалеченост, ограничавали са опцията от директен допир сред две лица, опцията някой " да си пъха носа " прекомерно покрай вас. Венецианските маски са играели и ролята на днешните медицински маски. Само че с нужната доза подигравка или усмивка. Което си коства да помним.
***
Преобръщането на " времето " таман в интервала на Великия пост също подтиква към размисъл. Нали това е времето на изключително " паметуване за гибелта ", нанесено върху координатната ос на живота. С оглед на успеха над злокобната маска на тлението.
Струва ми се, че този път " великопостното време " ще е още по-особено тестване за всички - и за вярващи, и за невярващи. Заплахата на гибелта престава да е единствено самостоятелен проблем, тя се трансформира в обща опасност. В общ " скандал ", чието разрешаване изисква доста повече от физическата карантина на едни " четиридесет дни ". Големият въпрос е освен какво ще се случи със света и с всички нас през идващите 40 дни. Не по-малко значимо е по какъв начин времето на страдалчество ще ни промени оттук нататък. И какви " нови хора " ще изникнат иззад маските на страха.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Коронавирусът (394)
Тони Николов е мъдрец и публицист. Специализирал е в Папския институт за Изтока (Рим) и в Училището за висши филантропични науки (Париж) в групата на проф. Жак льо Гоф. Член е на Международното общество за проучване на средновековната философия (S.I.E.P.M) в Лувен. От 2005 година до 2009 година е основен редактор на " Радио Франс ентернасионал - България ". Автор на публикации в региона на средновековната и актуалната философия, преводач, учител в СУ " Св. Климент Охридски ". Автор на книгите " Пропуканата България " ( " Хермес ", 2015) и " Българската алтернатива " ( " Хермес ", 2017). Текстът му е от портала " Култура ".
Онова, което виждаме по улиците, е същото, което ни демонстрират телевизионните камери от всяка точка на света, където пандемията постанова своя отпечатък: боязливо споглеждане сред хората, от ден на ден и повече лица с маски. Вчера вечерта ми се стори, че долових смяна. Първата жертва. И нейният брачен партньор, който продължава да се бори за живота си в " Пирогов ". Общо седмина инфектирани: толкоз публично към този момент са доказаните случаи. Към тях се прибавиха още деветима.
Не може да сторим друго, с изключение на да сме с тях в мислите или в молитвите си. Във време като настоящето солидарността е основно разбиране. И то скоро ще бъде подложено на съответни тествания. Няма по какъв начин да е другояче.
Трябва да сме готови за това, което следва.
Включително посредством отношението на по-младите към по-старите.
Не знам какъв тъкмо е жанрът на идващите редове. Размисъл по събитията, без претенциите за " разбор ". Препратка " през времената ", чиято насочна точка е и Италия, страната, в която съм живял и усещам близка в сърцето си.
***
Времето на боязън по наложителност е и време на прогнози. На общи, краткосрочни и дълготрайни прогнози. Някои от които, дано кажа, са просто потресаващо безотговорни. Епидемиологията е поразяваща просвета, най-много заради метода, по който съчетава хуманността със статистиките. Някои избират единствено статистическата част. И без да мислят за резултата, към този момент чертаят кривата на гибелта, вместо да са загрижени за живота. С " поразяваща уста " погребват надали не 150 000 души към нас. Без ни минимум да мислят за резултата от думите си, че по този метод поставят кръст на хуманността.
***
Ако има нещо несъмнено в обстановки като сегашната, то е, че единственият фактор е факторът " време ". Само " времето " е ключът към справяне или преодоляване на пандемията.
Всеки извоюван ден е от обща изгода. Нека мислим в тази посока.
Нали задачата на ограниченията (досадни, обременяващи, само че наложителни) е таман тази: да отсрочи разпространяването на вируса. Заради още " време ". За да си поемем по-спокойно мирис, към този момент без суматоха. Здравната система да получи нужната глътка въздух. За да не блокира, преди да е настъпило пиково тестване, както се случи в Италия.
Ако вземем ограничения, ще имаме това " време ". После ще настъпи " топлото време ". Слънцето ще промени обстановката: ще посгрее душите ни, ще дойдат нови сили. " Разпукването " на времето е израз на очакванията ни. А след това ще забележим.
***
Най-често споменаваната дума през днешния ден е " маска ". В нормалното, в случай че щете политизирано време, най-обикновено настояваме за " събаряне на маските ". Днес " хората с маски " са откровени: те дават израз на положението си или на загрижеността си към другите. Това също е част от
гротескния карнавал на епидемията, в чието шествие сме въвлечени, даже директно волята си.
Хороводът е зрим, само че напълно действителен и изцяло разбираем. За разлика от много непристойното вчерашно шествие с катафалки по софийските улици (успокойте се, чисто лобистко - с искане за законови ремонти!). Уважавам всеки митинг, само че не в този момент му е времето
***
И отново по тематиката за карнавала и маските. Вестта за предварителното закриване на Венецианския карнавал - още в средата на февруари - пристигна като гръм от ясно небе и тогава порази мнозина. Днес логиката на взетото решение е напълно понятна.
И въпреки всичко - карнавалът във Венеция е продължавал в миналото даже по време на " черната чума ".
Толкова по-страшна ли е обстановката през днешния ден?
Нали Mardi Gras разумно предшества Великия пост. Няколко седмици забавление преди светата четиредесетница на пост, молебствия и духовно оттегляне от света. Да не забравяме: още веднъж на италианците изискуем термина " карантина " - по тези quaranta giorni, въведени отново във Венецианската република през XIV или XV в. във времената на епидемии, когато стартират да поставят и червен кръст на вратите на инфектираните - всеки да е наясно със протичащото се, а Бог да бди над заболелите.
Днес, от директните включвания по италианските малките екрани, виждам опустелите улици и празните площади във Венеция, Флоренция и Рим Изискванията за най-малко 3-4 метра отдалеченост, които понастоящем епидемиолози слагат пред италианците, са доста повече от това, което в миналото маските на Венецианския карнавал са давали като отбрана.
Да, от музея на маските във Венеция човек научава, че те на са били измислени единствено за хубост, артистична игра или с цел да скрият самоличността на носещите ги. Съвсем не. По дължината на носовете на някои от маските от Средновековието специалисти дефинират
какъв брой огромно е било " времето на страха " при зараза:
налагали са нужната обществена отдалеченост, ограничавали са опцията от директен допир сред две лица, опцията някой " да си пъха носа " прекомерно покрай вас. Венецианските маски са играели и ролята на днешните медицински маски. Само че с нужната доза подигравка или усмивка. Което си коства да помним.
***
Преобръщането на " времето " таман в интервала на Великия пост също подтиква към размисъл. Нали това е времето на изключително " паметуване за гибелта ", нанесено върху координатната ос на живота. С оглед на успеха над злокобната маска на тлението.
Струва ми се, че този път " великопостното време " ще е още по-особено тестване за всички - и за вярващи, и за невярващи. Заплахата на гибелта престава да е единствено самостоятелен проблем, тя се трансформира в обща опасност. В общ " скандал ", чието разрешаване изисква доста повече от физическата карантина на едни " четиридесет дни ". Големият въпрос е освен какво ще се случи със света и с всички нас през идващите 40 дни. Не по-малко значимо е по какъв начин времето на страдалчество ще ни промени оттук нататък. И какви " нови хора " ще изникнат иззад маските на страха.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Коронавирусът (394)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ