Корнелия Нинова е стар клиент на прокуратурата, освен че и

Корнелия Нинова е остарял клиент на прокуратурата, като се изключи че и сега е подсъдима, в това число по Наказателния кодекс, само че не за партийно заседание, а също по този начин нейната компания е наказана от страната за машинация с приватизацията, освен това до момента в който юристката е зам.-министър на стопанската система при Тройната коалиция. Ето и детайлностите:

Корнелия Нинова и ръководството на държавните компании е история, която постоянно приключва с следствие, а в един случай – с присъда. Ето цялата история като изключително забавна е първата й серия: битността й на инспектор във компанията на Четвърто основно ръководство на Държавна сигурност Индустриално коопериране (подразделение към УНТР) (това е и първата месторабота на експоловинката на Бойко Борисов – Цветелина Бориславова). Корнелия е на нежната 27-годишна възраст. Там тя попада, откакто за малко е стажант в Софийския градски съд, за малко е следовател, а след това – юрист в Столичната община в първата година на синия кмет Софиянски. По време на неговото служебно държавно управление я пращат в БТК, откъдето се озовава в Индустриално коопериране (подразделение към УНТР).

Фаворитка на зетя на ръководителя на Народното събрание от Съюз на демократичните сили Йордан Соколов – Христо Михайловски, който е заместник-министър с сектор външна търговия, персонално парламентарният началник лобира за назначението й отпред в 2 държавни компании едновременно, спомнят си сини деятели от тези години.

На 14 август Нинова навлиза във втората серия от персоналния си бизнес сюжет, като става изпълнителен шеф на Техноимпекс. Става и бордовик на Техноимпортекспорт. Директор на тази компания е Грета Дончева, която от своя страна е началник на борда в ръководеното от Нинова държавно сдружение Техноимпекс. Двете – склададжийка и юристка, вършат няколко фамозни покупко-продажби, от които едната стига до следствие – държавната ТИЕ заплаща 800 000 $ (тогава 40 жилището в София) за белгийско и френско месо, което в никакъв случай не се материализира. По необичайно стичане на събитията, на софийската митница по това време работи брачният партньор на Нинова Митко. Впоследствие той става бордовик на друга държавна компания – Минералимпекс, само че най-дълго време ще заема на последващата си месторабота с върховен чин в Лукойл, който по същото време приватизира Нефтохим за оскъдна сума най-малко 10 пъти под действителната стойност на най-голямото ни дружество от същото това държавно управление на Костов.
Заради следствието на прокуратурата по договорката с месото, Нинова се изпокарва с Дончева – някогашна склададжийка на пелети от В. Търново, и се посвещава на приватизацията на " своята ” държавна компания Техноимпекс. Тя сама приготвя оценката и метода на заплащане като продавач, а покупател е отново тя с 48% от приватизиращото компанията работническо-мениджърско сдружение: Техноимпекс 98 РМД.

Активите на държавната компания са за не по-малко от 3 милиона лв., по някои оценки даже 4 милиона лева нови пари, а над 1,4 млн.лв. са на каса. Всичко това е продадено за 70 000 $ на Нинова и РМД-то й. По първичния контракт, подписан 3 дни преди нейния 30-и рожден ден, тя би трябвало да заплати още 630 000 $. Това обаче не става, защото след това страната преценя, че не желае пари в брой, а цената може да се заплати и в компенсаторки, което икономисва 90% от сумата.