Коридорите на солидарността не функционират като транзитни, паралелно либерализраният внос

Коридорите на солидарността не действат като директни, редом либерализраният импорт от Украйна залива периферията на Европейски Съюз и притиска локалните производители. Станахме очевидци на невиждани пазарни аномалии. Една след друга Полша, Унгария, Словакия и България постановиха едностранно забрани за вноса от Украйна.  Единствена Румъния от засегнатите страни избра да не постанова ограничавания и да изчака. Европейска комисия превключи на бързи обороти, само че предлаганите ограничения, към този момент, не ни удовлетворяват. Европа би трябвало да бъде солидарна с Украйна, само че и в границите на самата Европа също би трябвало да има взаимност с фермерите и производителите, в това число от страните от нашия район, разяснява зам.-министърът на земеделието, храните и горите Георги Събев в навечерието на влизането в действие на следващото отчасти ембарго на вноса от Украйна – българското и в разгара на договарянията за намиране на общоевропейско решение на казуса. Ето какво още сподели той пред Dir.bg и 3eNews: Г-н Събев, по какъв начин се стигна до тук - четири страни-членки на Европейски Съюз да наложат забрани за вноса от Украйна? Украйна се намира в доста сложна обстановка - там се води гореща война и ние сме солидарни с украинските производители и им оказваме помощ. С два разнообразни инструмента в търговията, като държави-членки на Европейски Съюз, подкрепяме Украйна в тази тежка обстановка - единият е посредством така наречен „ коридори на солидарността “, а другият е посредством либерализирането на търговията - посредством отпадане на митата и квотите през Споразумението за асоцииране на Украйна към Европейски Съюз. И по двете линии, обаче страните от нашия район се оказаха потърпевщи. Обръщахме внимание на Европейска комисия още от предходната година, само че в този момент, когато и други страни-членки усетиха сериозния напън, се получи естествено обединяване и ние с Полша, Унгария, Словакия, Румъния в края на март с писмо до Европейска комисия поискахме ограничение на вноса от Украйна. Полша не изчака за развръзка, налагайки едностранно възбрана и бързо беше последвана от Унгария и Словакия. България също взе такова решение, което влиза в действие от 24 април 2023 година Смятаме, че Европа би трябвало да има по-координирани дейности, тъй че вносната стока да не остава единствено на територията на граничещите страни. Очакваме и желаеме и другите страни, в това число от Централна Европа и Западна Европа, Иберийския полуостров и така нататък да се включат и да оказват помощ този голям напън върху нашия район да бъде понижен. Защо коридорите на солидарността се оказаха „ пробити “ и какво да се направи, че да бъдат фактически директни? Коридорите за взаимност бяха основани, само че откъм приложение, наподобява не бяха премислени по какъв начин да се ползват. Това, което установяваме, е че тези коридори не служат, не оперират като директни. Голяма част от стоките, които следваше да се придвижват като пренос и да доближават целеви пазари в трети страни остават в пограничните страни. Една мярка, която се разисква сред земеделските министерства на засегнатите страни и е показана на Европейска комисия, е съпровождане на стоката, планувана за пренос - съпровождане от точката на влизане в Европейски Съюз до постигане на целевата дестинация и запечатване на транспортното средство. Съпровождането може да е от способен административен орган, може да е посредством електронно следене - всяка страна следва да даде предложение по какъв начин да се ползва на нейна територия.  ТИРовете със съответната стока следва да бъдат проследени, да кажем електронно, по какъв начин се движат в Европейски Съюз и да бъдат отпечатани чак когато изоставен Европейски Съюз - това е вероятен механизъм. Обсъжда се и въвеждане на гаранционни такси, депозитни такси, които следва да се дават при влизане на територията на Европейски Съюз и да се освобождават при излизане от територията на Европейски Съюз, което би подобрило действието на коридорите на солидарността или директните коридори. Има ли изгледи по-скоро да се одобряват такива ограничения? Забелязвам интерес от страна на Европейска комисия към тези оферти. Много динамична е връзката ни. Ние - най-засегнатите страни споделяме тези ограничения и ги предлагаме като общи ограничения. Надяваме се и Европейска комисия, и другите страни да се припознаят в тях, тъй като казусът, който в този момент е при нас, ще отиде и при тях, в случай че не се откри стабилно решение. Ако договорката за експорт на зърно от Украйна и Русия не бъде продължена след 18 май, ще можем ли да поемем още по-голямо натоварване по коридора през нашите страни? Украйна до предходната година имаше изключителна роля в продоволствената стратегия на Организация на обединените нации за най-нуждаещите се и небогати страни, само че това ставаше като украинското зърно и артикули се изнасяха през черноморските пристанища. В момента има така наречен Черноморски кулоар, само че нямаме индикации дали след 18 май, когато изтича съглашението за съществуването на този кулоар, доставките по него ще продължат. Натоварването на коридора през нашите страни няма да е проблем, в случай че е в действителност е директен, само че опасението ни е дали ще е директен кулоар. Има ли късмет по-скоро да се одобряват предложенията за преноса? Много динамична е връзката ни с Европейска комисия. Ние - най-засегнатите страни споделяме тези ограничения и ги предлагаме като общи ограничения. Надяваме се и Европейска комисия, и другите страни да се припознаят в тях, тъй като казусът, който в този момент е при нас, ще отиде и при тях, в случай че не се откри стабилно решение. Какво предлага Европейска комисия за разрешаването на обстановката с наложените едностранни забрани и задоволително ли е за нас? Според визията на Европейска комисия, която още не е гласувана, четири продукта ще бъдат неразрешени за импорт от Украйна до 5 юни 2023 година, като тези артикули са  царевица, пшеница, рапица и слънчогледово семе. Това, което установяваме с терзание, е че не са планувани артикули, които за нас са значими и са под голям напън от импорт в тези тежки месеци, и настояваме забранителният лист да бъде уголемен. Специално за нас, е значимо да бъдат включени слънчогледово олио, млечни артикули – изсъхнало мляко, прясно мляко, млечен концентрат, мед и пчелни артикули. Комисията предложи няколко други продукта, които да бъдат следени с опция в незабавен порядък да бъде задействан сходен механизъм, само че и в този втори лист ние не виждаме продуктите, които за нас са значими. Затова тече дейна връзка и сега се организират диалози в Брюксел за прибавяне на тези артикули. Към момента имаме в вербален тип изложено предложение от Европейска комисия за ограничавания за четирите продукта. Във вторник имаме съвещание на Съвета по земеделие и риболовство в Люксембург, на който този въпрос също ще се разисква. Очаква се в сряда то да бъде гласуването. Ще има ли резултат възбрана с толкоз къс период - до 5 юни 2023 година? Сегашният правилник, с който се либерализира търговията с Украйна е в действие до тази дата и по тази причина Европейска комисия лимитира по този начин мярката. С други думи, Европейска комисия споделя – подготвени сме, считано от момента на приемане на възбраната за избраните култури, да я използван до 5 юни 2023 година. Ние обаче, като страна, желаеме да имаме изясненост какво ще стане след 5 юни, тъй като тогава ще е разгара на новата акция, а и не може да чакаме тази дата и занапред да се вършат разбори. Ние анализите и нашите терзания ги споделяме в Брюксел още от края на предишното лято. Обръщали сме внимание, че при слънчогледа има голямо нарастване на вноса от Украйна към България - нарастването е 30 пъти единствено в границите на една година: в 2021 година са импортирани 37 000, а в 2022 година - над 900 000 тона слънчоглед. Какви аномалии още сте открили? През 2021 година от Украйна в България са импортирани 3000 т. слънчогледово олио, а през 2022 година към този момент 243 000 т., т.е. става въпрос за доста огромен растеж. Особено тревожна е обстановката във връзка с меда. В рамките на Споразумението за асоцииране на Украйна към Европейски Съюз, което влезе в действие 2016 година, от същата година беше заложено в Европейски Съюз да могат да се внасят до 5000 т. безмитно мед от Украйна, след това количеството бе повишено на 5800 т., само че единствено за предходната година в България са импортирани близо 1000 тона, т. е. една пета от целия импорт на мед от Украйна към Европейски Съюз идва в България. Това е безспорна пазарна особеност и притиска доста българските пчелари. Затова доста държим да бъде включен меда в така наречен забранителен лист. За млечните артикули - изсъхнало мляко и млечен концентрат с генезис Украйна също има доста притеснителна наклонност от началото на годината за прекалено високи количества импорт, тъй че ние продължаваме да настояваме описът да бъде по-разширен. Съизмерими ли са обещаваните от Европейска комисия помощи със загубите за секторите на засегнатите страни и по-конкретно на България? Абсолютно несъизмеримо е. Ние не знаем тези 100 млн. евро, които Европейска комисия дава обещание, по какъв начин счита да ги разпредели - дали по равно сред държавите-членки или по някаква своя формула, само че даже цялата сума да получим единствено ние, което е невероятно, няма да бъде задоволителна, с цел да компенсира загубите на производителите. Да разбираме ли, че България не е склонна да смъкна ембаргото? За България е извънредно значимо да има стабилно решение, освен разпределяне на пари. Проблемът не е финансов. За България е значимо тези количества украински импорт да намерят реализация или в другите държави-членки на Европейски Съюз, или в трети страни. Затова призоваваме Европейска комисия - да се търсят способи за  подпомагане, вероятно компенсиране на транспортни разноски за украинските производители за експорт към трети страни. Искаме стабилно непрекъснато решение и за след 5 юни. Ако не се откри единно решение, казусът ще агравира – ще се утежнява, ще се натрупат още повече количества и за повече артикули със свръх импорт при нас. Но Европейска комисия сложи под изискване подпомагането на страните, като нас, наложили забрани и ги укори. Кое е по-вероятно да се случи - бързо събаряне на рестриктивните мерки или нови митинги? Това, което Европейска комисия съобщи, е че е склонна да предложи защитни ограничения, в случай че държавите-членки се откажат от своите национални ограничаващи ограничения. Има аргумент, доколкото наборът от артикули в така наречен общоевропейска възбрана е внушителен и забавен за  секторите на засегнатите страни. Според нас единствено тези 4 култури, които са планувани, не е задоволително.  Другите страни също желаят допълнение на забранителния лист  с чувствителни за тях артикули, тъй че да бъде внушителен. Всъщност и самата Европейска комисия предлага ограничения, сходни с въведените едностранно от засегнатите страни - предлага тъкмо ограничение на вноса от Украйна, както и ние, тъй че логиката ни е една и съща и не виждам учредения за упреци. За бизнеса доста по-важно е да си резервира пазарите, в сравнение с финансовите обезщетения. Дори при спокойно време, растеж от няколко хиляди % на вноса на която и да е просвета не е натурален развой, а е особеност, на която би трябвало да се откри решение. 30 пъти имаме нарастване на вноса при слънчогледа - 3000 %. Това е безспорна особеност. Ако не се вземат европейски ограничения, обстановката ще остане такава и протестни дейности, съгласно мен са нещо разумно, което може да се чака. Вече стартира противоборство сред другите сектори - преработвателите на слънчоглед, да вземем за пример, са удовлетворени от огромния импорт и не утвърждават ембаргото. От друга страна, какъвто и забранителен лист да одобри Европейска комисия, ще има ощетени браншове. Очаквате ли нови опасности? Има опасности, ние по тази причина сме доста поредни в своите претенции за прибавяне на още артикули в забранителния лист. Не са инцидентни продуктите, които желаеме - за тях имаме статистически доказателства за съществени нараствания на вноса. Като страна ще търсим обезщетения и решения за всички наранени, тъй като проблеми във всеки един бранш значат проблеми и за страната, тъй че ще търсим общо решение за бранша селско стопанство и за преработката Словакия и Унгария сигнализираха неотдавна за засечени пестициди, ГМО и отрови в украинска продукция. Има ли и у нас сходни случаи? Нямам информация да  сме имали проблеми от такова естество, само че пък предходната година имаше растеж на вредители по складовете, като най-вероятната причина е тъкмо украинският импорт. В момента текат инспекции на внасяното зърно, по които работят експертите.  За това, което консумират  българските консуматори съм спокоен, а за това което се внася - анализите ще покажат. Интервюто е квалифицирано за и оповестено първо в