Източноевропейският дневен ред в COP29 и водещата му роля в

Източноевропейският дневен ред в COP29 и водещата му роля в прехода към чисти технологии бе акцентът в полемиката в първия панел от втория ден на най-успешния конгрес за зелена промяна -  " Green Transition Forum 4.0 - Новите вероятности пред Централна и Източна Европа ", проведен за четвърта поредна година от Dir.bg и 3Е News. Тридневното събитие започна вчера в столичния София Ивент Център и ще продължи до петък, 28 юни. По време на форума над 2500 участници, от които над 750 топ мениджъри от 18 разнообразни страни, ще проведат основния диалог за утрешния свят. Модератор на полемиката бе някогашният министър на околната среда Юлиан Попов, а в нея участваха служебният зам.-министър на околна среда Виктор Атанасов, Курт Ванденберге, общоприет шеф на  Генерална дирекция „ Действия по климата “ в Европейската комисия, Чарлина Вичева, генерален директор на Генерална дирекция „ Морско дело и риболовство ” в Европейска комисия, Саша Безуханова, създател на Move.bg и Даниеле Виолети, старши шеф " Координация на стратегиите ", РКООНИК, който се обърна към участниците във форума със особено видео. Заместник-министърът на околната среда Виктор Атанасов стартира разискването, като посочи обстоятелството, че нещата не могат да бъдат обсъждани поотделно, така като за да има триумф, те би трябвало да работят в синхрон. " От една страна страната и Европейски Съюз може да възнамеряват политики, само че без припознаването им от бизнеса и без нужните технологии, триумфът постоянно ще е непълен и сложен и изменчив. Важно е да реализираме дълготрайните цели. Ние, като страна, се стараем да улесняваме сходни политики. Зелените политики би трябвало да бъдат имплементирани в доста браншове, а ролята на страната е да улеснява ", съобщи той.  Зам.-министърът на околната среда уточни, че България ще бъде добре показана на конференцията СОР29 в Баку, а около конференцията на IPCC - Междуправителствената експертна група по климатичните промени, страната ни провежда голям брой съпътстващи панели, като са привлечени специалисти от Столична община, Българска академия на науките, Европейска комисия и доста локални екоорганизации. " Важно е да подчертаем, че Българска академия на науките и Следствен отдел към окръжна прокуратура ще бъдат домакини на доста сериозна климатична конференция за климатичните опасности за Черно море. В районен проект Министерство на околната среда и водите се старае да се приспособява към новите провокации. Има нова дирекция, която ще се занимава с политиките за климата. Не стоим стационарни, стараем се да сме на по-близко равнище до жителите и бизнеса ", добави Атанасов.  По думите на Курт Ванденберге, генерален шеф на Генерална дирекция " Действия по климата " в Европейска комисия, икономическият напредък в Европа е обвързван с възобновимите източници на сила и в случай че този дял бъде повишен, ще се усили и растежът. " Нашата стопанска система би трябвало да е готова за бъдещето, което ще е топло и по-малко безвредно и несъмнено. В Европейски Съюз ние вървим в вярна посока и виждаме резултатите. Отделихме икономическия напредък от излъчванията и го вършим от 1990 година. Икономиката пораства, заетостта и в България е висока - 5 % единствено е безработицата. Частният бранш утрои резултатите си, в това число и в България. А даже и в производството - данните за Европа са по-добри в сравнение с Съединени американски щати, което сякаш опонира на чувството ни ", разяснява той. Ванденберге обаче посочи, че постигнатите резултати не значат, че е реализирана крайната цел. " Има браншове, като производството на стомана, в които има понижение на резултатите. И би трябвало да се оправим и с това, тъй като не можем да разчитаме на света за зелена стомана, да вземем за пример. Трябва да създадем съответни индустриални политики за обособените браншове, с цел да е ясно по какъв начин те ще приложат декарбонизацията. Затова ще приказват през днешния ден водачите в Брюксел и това ще прилагаме през идващите пет години. Това се изисква от нашия дневен ред ", безапелационен бе специалистът. Според него справедливият преход изисква никой да не бъде пропуснат, като бъде обезпечена опция за смяна и рационализиране на уменията - да може човек да премине от един бранш към различен. " Необходимо е да работим по тематиките, които ще се разискват на СОР29. Трябва да има едни и същи правила в интернационален проект. Повече вложения ни трябват, само че те са постижими. Ние в Европа имаме потребност от равнища на вложенията, каквито имахме през 70-те години. Трябва да влагаме повече в това да бъдем по-добре готови за въздействието от климатичните промени. Трябва да се облегнем напълно на науката. Промяната идва, дали ни харесва или не, няма значение. Тя чука на вратата. Въпросът е дали тя ще докара до злополука или нова архитектура ", изясни специалистът. По думите му в България декарбонизацията е извънредно значимо предизвикателство. Ванденберге напомни, че Брюксел е изработил принадлежности на европейско ниво, които водят до понижаване на излъчванията. " От 2019 година в България парниковите излъчвания са намалели с 34 %. Но има фондове и средства от Европейски Съюз, които ще оказват помощ на страната ви да се оправи с декарбонизацията. Миналата седмица бяха отпуснати 62 милиона евро за модернизиране на електропреносната мрежа, тъй че би трябвало да бъдем доста прецизни, що се отнася до провокациите във всяка членка на Европейски Съюз. А опциите са налице. Виждам огромен капацитет в България - вложението във ВЕИ - дори в България доста може повече да се направи - с ветрените турбини в Черно море. Има планове за зеления водород, които се създават дружно с Гърция и Румъния за инсталиране на индустриални мощности за зелен водород в някогашни мини. Нека да забележим какви благоприятни условия ни носят провокациите, а не да ни сковават ", приключи Курт Ванденберге. Чарлина Вичева, общоприет шеф на Генерална дирекция " Морско дело и риболовство " в Европейска комисия, обърна внимание на ролята на океаните в битката с климатичните промени. Тя напомни, че океанът е световен и няма по какъв начин каквото се случи в една от част от него по-късно да не се отрази по-късно в друга. " Всяко второ поемане на всеки един от нас е О2, който идва от океана. 25 % от поемането на въглероден диоксид се поема от океана. Между 80 и 90 % от непотребната топлота се поема от океана. И тези функционалности дефинират океана, като главен климатичен регулатор. Връзката океан-климат също би трябвало да се преглежда в това какви провокации стоят пред това океанът да е в положително положение. Има тройно предизикателство - климатът, замърсяването и непрекъснатият недостиг или загуба на биоразнообразие ", посочи тя. По думите на Вичева първото и най-важно нещо е да имаме по-широко знание какво се случва в океана. " Науката е безусловно основна и тя би трябвало да бъде развита във връзка с океана. Океанът дава доста от решенията по тази причина по какъв начин да се понижат въглеродните излъчвания и да се обърне наклонността за климатични промени. Има нови браншове в синята стопанска система, които могат да дадат квантови решения ", добави тя. Директорът на " Морско дело и риболовство " в Европейска комисия описа за плана за дигитален близнак на океана, който се осъществя сега. " Идеята е да се изследват способи посредством просвета по какъв начин да се опази биоразнообразието и да се основат условия за това услугите от екосистемите да бъдат добре осъществени. В рамките на задача " Океан и води " има план, обвързван с главния метод да разберем по какъв начин действа океанът. И това е този цифров близнак - концепцията е да проучваме всички данни, които имаме - за температура, киселинност, а другият доста значим пласт от данни е отдалеченото наблюдаване на планетата. Така с всички тези данни във функционалности ние можем да симулираме какво се случва в действителния океан ", изясни Вичева.  Основателката на Move.bg Саша Безуханова пък подчертава върху няколко аспекта на заедността. " Трябва да осъзнаем, че климатичните политики са водоравен фактор. Друго измерение, което е част от нашата активност, е обвързвано с това, че в разговора по тази причина какви решения търсим и намираме за разнообразни аспекти на зелената промяна, е да включваме освен политици и учени, а представители на банките, промишлеността, на изобретателните промишлености. Защото единствено с холистичен взор и характерен ангажимент можем да направен политики, които да имат ехтене резултат в обществото ", разяснява Безуханова. Според нея основен фактор, изключително в Източна Европа, е да бъде сложен голям акцент за образоване на хората, че от време на време непопулярни правила са билетът ни за конкурентноспособност на стопанската система ни и за първокласен живот на хората след нас, а и на нас. " Ангажимент на публично-частно партньорски съгласуван механизъм е хората да не бъдат плашени, а да бъдат образовани. Всеки може да направи нещо в всекидневието си като жител. Този превод на нужните стъпки за обезпечаване на първокласен живот не се е случил и се случва в по-малка степен в нашия район. Без въвеждане на софтуерни решения няма да успеем в климата. Много се загатва за това какво може да се направи в региона на енергетиката, само че това е единствено един от аспектите ", безапелационна бе Саша Безуханова. Според нея разговорът на равнище политическа класа в България не е задоволително първокласен. " Извинявам се, че го споделям по този начин ясно, само че в България разбирането, че вложенията в Зелен преход се трансформират в стопански и обществени преимущества го няма. По-скоро хората, които взимат решения, мислят в краткосрочна вероятност. Мисля, че е доста значимо да се образоват тези хора и да се подтикват разисквания като този конгрес, с цел да намерят своето място при взимането на решения ", приключи Безуханова. Старши шефът за Координация на стратегиите в Рамковата спогодба на Организацията на обединените народи по изменение на климата Даниеле Виолети пък се включи в панела посредством видеообръщение. " Политиките и напредъкът на Зелената договорка могат да окажат доста въздействие върху световните договаряния, задължения и съдействие на COP29, насърчавайки обединен и по-силен интернационален отговор на климатичната рецесия ", съобщи той. Представителят на Организация на обединените нации по изменение на климата акцентира, че надграждайки COP28, COP29 би трябвало да се трансформира в повратна точка за възстановяване равнището на финансиране за климата и мощен катализатор за климатичните упоритости. " Трябва да показва значителен напредък както в политическия, по този начин и в техническия аспект за подготовката на идващите амбициозни национално избрани приноси ", уточни Виолети. По думите му Европейската зелена договорка и COP29 са взаимно свързани посредством сходните си цели за справяне с изменението на климата и поощряване на устойчивото развиване.
Най-голямата и значима конференция за Зелената сделка  " Green Transition Forum 4.0: Новите вероятности пред Централна и Източна Европа (ЦИЕ) "  е организирана от Dir.bg и 3Е-news. Форумът се организира от 26 до 28 юни. На конферентните подиуми в Sofia Event Center излизат представители на над 18 страни, като общо над 2500 участници, от които над 750 топ мениджъри, организират основния диалог за утрешния свят. Събитието е проведено от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с ACT Commodities, ПроКредит Банк, Visa, European Investment Bank, Електрохолд, Yettel, Артекс Инженеринг АД, ОББ, Аурубис България, Главболгарстрой Холдинг, Българска Фондова Борса, УниКредит Булбанк, Българска банка за развиване, Геотехмин, Енергео, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, ICGB, The Oil and Gas Employers " Federation, Електроенергиен Системен Оператор, Булгартрансгаз, Фонд на фондовете, Български Енергиен Холдинг ЕАД, АЕЦ Козлодуй, Westinghouse, Филип Морис България, БМФ Порт Бургас АД, Информационно обслужване, Българска асоциация " Природен газ ", REIB, PCONTRADE, Омега Пауър Груп, PHOTOMATE, OMV Petrom, Българска асоциация по преработване, TTS (Transport Trade Services) S.A, Morningside Hill, CWP Global, DEVIN, Smart Energy Trade. Green Transition 2024 се реализира с медийната поддръжка на Българска национална телевизия, Българска телеграфна агенция, БНР, bTV Media Group, Дарик Радио, Darik Business Review, Euroactive, Economic.bg, ESGnews.bg и The Recursive.