Деси Минчева-Раул: Да бъдем внимателни за правата и свободите ни в бъдещия свят
Кореспондентът на bTV Новините Десислава Минчева-Раул следи от първа линия събитията във Франция и Брюксел и прави феновете на bTV съпричастни с значимото в сърцето на Европа в разгара на пандемията.
Как се оправя у дома с изключителното състояние, от какво я е боязън и по какъв начин вижда изхода, въпросите задава Пепа Йорданова от вестник „ Всичко за фамилията “:
- Може ли човек да свикне с пустия Париж от тези дни?
Париж постоянно наподобява за мен приказно хубав напролет. Сега отново наподобява баснословен, само че е печален, недействителен. За първи пък тези дни слушам птички тук, изненадваща е тишината в този постоянно трогателен се град. Хората в действителност ги няма по улиците, само че Париж и Сена в никакъв случай не наподобяват пусти.
- Сбърка ли Франция с ограниченията, да се надяваме ли, че у нас този апокалипсис няма да се случи?
Франция се оказа без маски. Държавният запас се губи към 2012г., когато, поради бюджетни съкращения, се жертват маските. Жертвани са и други ресурси, само че в този момент тъкмо маските се оказват витално значими. Последваха неразбираеми и даже противоречащи си рекомендации от ръководещите за носенето им. Сега незабавно се поръчват и създават маски, само че ще мине още време, до момента в който те стигнат до елементарните жители. Естествено, с приоритет са медиците, служителите на реда, пожарникарите…
Мисля, обаче, че държанието на ръководещите във Франция през последните дни ясно демонстрира, че неточност с края на карантината не може да има. За да не се поема хигиеничен риск, само че и с цел да не се задуши изцяло стопанската система. А Франция влезе в криза, освен това най-тежката от 1945г. насам.
Излизането от карантината във Франция ще е на стадии, евентуално въз основата на няколко критерия: 1. Районите, в които броят на тежките случаи е по-малък от броя на леглата в отделенията по реанимация; 2. Възрастови групи и здравословно състояние; 3. Придобит имунитет.
Мисля, че е мъчно да се съпоставят България и Франция в тази комплицирана обстановка, те избират много разнообразни тактики за справяне. Надявам се да проработят!
- Успявате ли да изключите страха от главата си, на първа линия сте?
На първа линия са медиците в незабавните отделения, аз единствено се апелирам за тяхното здраве и сила! И се пробвам правилно да описвам по bTV за работата им сега.
Изпитвала съм неустановеност, когато съм отразявала атентати. Особено когато съм била изцяло сама на терен. Срещала съм се с джихадисти, само че когато усетя, че ми се доверяват, сигурността ми се връща. Сега обаче „ врагът “ е незабележим и по друг метод ми носи неустановеност, макар че аз съм доста дисциплинирана и съблюдавам всички правила. Оптимист съм и имам вяра същински, че скоро ще има лекарство против този зложелател.
Снимка: Личен списък - Според Вас ще си вземем ли поука от всичко това, по какъв начин ще излезем от тази рецесия?
Представям си един по-смирен свят по-късно тестване. След „ тази “ рецесия обаче, мисля, че доста ще боли от икономическата рецесия. А аз след карантината, да е живот и здраве, ще прегърна родителите си и ще отида до морето, когато това стане отново допустимо.
- Друг ли ще е светът след Коронавирус -19 или отново ще си е същата луда конкуренция?
Моят свят сигурно ще е различен. „ Здрави сме и сме добре! “, „ Обичам те! “, „ Прегръдка! “, „ Мамо и тати, пазете се! “, „ Пак ще отидем на къмпинг! “, показват моето настояще и се пробвам да оценявам всеки момент от него.
Сигурно светът ще се промени… Кризата от време на време води до апетит и протести. Но рецесията може и да е интервал на намалено внимание. Какъв ще е бъдещият ни свят, правата ни и свободите ни, зависи от през днешния ден. Струва ми се значимо да сме деликатни.
- Как вкъщи се справяте с изключителното състояние, кое е най-трудно?
Най-трудното за мен е, че съм надалеч от родителите ми в София. Но пък те са в добра форма, а и приятелите ми са там.
Трудно ми е и с Далия. Тя е главозамайващо енергична (колкото и красива) и мъчно се поддава на забрани и карантина. Българка е. Джакръсел.
Снимка: Личен списък - Майката или журналистката? Има ли такава борба?
Само един път. Синът ми беше още незадоволително огромен, с цел да остане самичък няколко дни. Баща му към този момент беше в командировка. Знаех, че това, което се случва в Брюксел, е атентат, нямаше смисъл да губим време. Прецених, че потеглям. Съседите поеха и младежа, и джакръсела.
- Журналистиката е в гените Ви, а Франция по какъв начин влезе там?
Аз съм щерка на Асен Минчев, спортният публицист от „ остарялата “ генерация, великата. Била съм с баща на всевъзможни надпревари, знам по какъв начин работи – машина. Няма невероятно за него. И в този момент, когато съм сама на терен и трептя дали ще се включи устройството ми за жива връзка, да вземем за пример, се пробвам да си управлявам дишането и да се се сетя за баща. И устройството проработва! А в случай че не проработи, мама пък след това би ми споделила: „ И това ще мине, маме! “
А Франция напряко си се наложи в живота ми. Съпругът ми не се оказа изключително надарен в ученето на български език, до момента в който живеехме в София и беше мой ред да стартира живота си изначало.
- Как се промени момиченцето от " Топло ", за какво не поехте по артистичния път?
Напротив, аз приключих по едно и също време френска лингвистика в СУ, само че и актьорско майсторство в Нов български университет при изключителната Възкресия Вихърова. Бях в клас с доста гении. Знаех, че няма да остана в театъра през целия си живот, само че желаех той да е минал през тялото ми.
А станах „ момиченцето от Топло “, тъй като бях играла (аз в действителност го одобрявах като игра) в други филми преди този момент. Исках единствено да не ме върнат в учебно заведение и да продължа да съм все толкоз щастлива. Помня чудесно всеки момент, когато бях зад Наум Шопов на колелото му (началните надписи на „ Топло “), когато ме завива, а аз се върша, че дремя, когато за стотен път снимаме сцената със зъбките на чичко Снегов с Константин Коцев, тъй като дакелът изяде всички захарни чейнета и се наложи да вземат ново куче… Помня по какъв начин мечтаех да съм Татяна Лолова и всички да се забавляват по този начин към мен… Помня по какъв начин уверявах Георги Черкелов, че моята коса не всеки път е щръкнала, просто сега имам въшки и са ме благи с някакъв гнусен сапун… Изключителен шанс съм имала! Тези неповторими персони са оставили нещо у мен, което продължава да ми отваря хоризонти.
- Какво Ви даде в чисто човешки проект работата против смъртното наказване, в отбрана на жертвите на тероризма? Не се ли изключват взаимно двете?
Те се допълват, не се изключват! Аз съм срещу смъртното наказване, тъй като то не носи утешение. Не връща жертвите. Не води до понижаване на престъпността. Защото продължава цикъла на принуждение, а то води до ново принуждение.
Годините, в които работих в някои от най-големите неправителствени организации за човешки права в Европа, трансформираха внезапно и ненадейно живота ми. Усетих и допрях резултата от моята работа. Няколко наказани на гибел не бяха екзекутирани.
Продължавам, като доброволец, дружно с жертви на тероризъм и близки на терористи, да се срещам с младежи от рискови групи. Това е немислима в предишното композиция – жертва и непосредствен на насилника застават един до различен. Мисля, че това е вероятният път за дерадикализация.
- Защо се върнахте към публицистиката като сътрудник на bTV?
Дълго, близо година, обмисляхме деликатно тази стъпка с bTV. Аз бях прекарала повече от 10 години от противоположната страна на бариерата – подавах информация на медии от целия свят. Пътувах доста, гледах, учех. Познавам работата от едната и от другата страна, знам къде е границата. Имам шанс да работя за медия, която почита и цени това.
- Кои са срещите, които имахте в специалността си и които постоянно ще помните?
Април, 2010 година. Екзекуцията на Ханк Скинър, наказан на гибел за двойно ликвидиране, което той постоянно е отричал, е след часове. В този миг управлявам пресслужбата на най-голямата международна организация срещу смъртното наказване със седалище в Париж. Успявам да получа позволение от полицията за протест директно до посолството на Съединени американски щати. Събират се хора, за към два часа се превърнахме в международно събитие. Звъни телефонът ми. Женски глас споделя: " Аз съм от CNN и съм асистентката на Лари Кинг. Можеш ли да ми осигуриш след 5 мин някой от фамилията на наказания на гибел? Искам го онлайн! " Казах: " Мога! ".
Успях да убедя Сандрин, брачната половинка на Ханк, не си припомням по какъв начин. След към 3 минути пред мен спря кола със спътник, прегърнах Сандрин и я помолих да ми повярва, че това е вярната тактика.
През нощта, 25 минути преди първата летална инжекция на Ханк, в пандиза в Тексас имаше телефонно позвъняване: „ Да не се екзекутира! “
Целия материал четете на страниците на вестник „ Всичко за фамилията “.
Как се оправя у дома с изключителното състояние, от какво я е боязън и по какъв начин вижда изхода, въпросите задава Пепа Йорданова от вестник „ Всичко за фамилията “:
- Може ли човек да свикне с пустия Париж от тези дни?
Париж постоянно наподобява за мен приказно хубав напролет. Сега отново наподобява баснословен, само че е печален, недействителен. За първи пък тези дни слушам птички тук, изненадваща е тишината в този постоянно трогателен се град. Хората в действителност ги няма по улиците, само че Париж и Сена в никакъв случай не наподобяват пусти.
- Сбърка ли Франция с ограниченията, да се надяваме ли, че у нас този апокалипсис няма да се случи?
Франция се оказа без маски. Държавният запас се губи към 2012г., когато, поради бюджетни съкращения, се жертват маските. Жертвани са и други ресурси, само че в този момент тъкмо маските се оказват витално значими. Последваха неразбираеми и даже противоречащи си рекомендации от ръководещите за носенето им. Сега незабавно се поръчват и създават маски, само че ще мине още време, до момента в който те стигнат до елементарните жители. Естествено, с приоритет са медиците, служителите на реда, пожарникарите…
Мисля, обаче, че държанието на ръководещите във Франция през последните дни ясно демонстрира, че неточност с края на карантината не може да има. За да не се поема хигиеничен риск, само че и с цел да не се задуши изцяло стопанската система. А Франция влезе в криза, освен това най-тежката от 1945г. насам.
Излизането от карантината във Франция ще е на стадии, евентуално въз основата на няколко критерия: 1. Районите, в които броят на тежките случаи е по-малък от броя на леглата в отделенията по реанимация; 2. Възрастови групи и здравословно състояние; 3. Придобит имунитет.
Мисля, че е мъчно да се съпоставят България и Франция в тази комплицирана обстановка, те избират много разнообразни тактики за справяне. Надявам се да проработят!
- Успявате ли да изключите страха от главата си, на първа линия сте?
На първа линия са медиците в незабавните отделения, аз единствено се апелирам за тяхното здраве и сила! И се пробвам правилно да описвам по bTV за работата им сега.
Изпитвала съм неустановеност, когато съм отразявала атентати. Особено когато съм била изцяло сама на терен. Срещала съм се с джихадисти, само че когато усетя, че ми се доверяват, сигурността ми се връща. Сега обаче „ врагът “ е незабележим и по друг метод ми носи неустановеност, макар че аз съм доста дисциплинирана и съблюдавам всички правила. Оптимист съм и имам вяра същински, че скоро ще има лекарство против този зложелател.
Снимка: Личен списък - Според Вас ще си вземем ли поука от всичко това, по какъв начин ще излезем от тази рецесия?
Представям си един по-смирен свят по-късно тестване. След „ тази “ рецесия обаче, мисля, че доста ще боли от икономическата рецесия. А аз след карантината, да е живот и здраве, ще прегърна родителите си и ще отида до морето, когато това стане отново допустимо.
- Друг ли ще е светът след Коронавирус -19 или отново ще си е същата луда конкуренция?
Моят свят сигурно ще е различен. „ Здрави сме и сме добре! “, „ Обичам те! “, „ Прегръдка! “, „ Мамо и тати, пазете се! “, „ Пак ще отидем на къмпинг! “, показват моето настояще и се пробвам да оценявам всеки момент от него.
Сигурно светът ще се промени… Кризата от време на време води до апетит и протести. Но рецесията може и да е интервал на намалено внимание. Какъв ще е бъдещият ни свят, правата ни и свободите ни, зависи от през днешния ден. Струва ми се значимо да сме деликатни.
- Как вкъщи се справяте с изключителното състояние, кое е най-трудно?
Най-трудното за мен е, че съм надалеч от родителите ми в София. Но пък те са в добра форма, а и приятелите ми са там.
Трудно ми е и с Далия. Тя е главозамайващо енергична (колкото и красива) и мъчно се поддава на забрани и карантина. Българка е. Джакръсел.
Снимка: Личен списък - Майката или журналистката? Има ли такава борба?
Само един път. Синът ми беше още незадоволително огромен, с цел да остане самичък няколко дни. Баща му към този момент беше в командировка. Знаех, че това, което се случва в Брюксел, е атентат, нямаше смисъл да губим време. Прецених, че потеглям. Съседите поеха и младежа, и джакръсела.
- Журналистиката е в гените Ви, а Франция по какъв начин влезе там?
Аз съм щерка на Асен Минчев, спортният публицист от „ остарялата “ генерация, великата. Била съм с баща на всевъзможни надпревари, знам по какъв начин работи – машина. Няма невероятно за него. И в този момент, когато съм сама на терен и трептя дали ще се включи устройството ми за жива връзка, да вземем за пример, се пробвам да си управлявам дишането и да се се сетя за баща. И устройството проработва! А в случай че не проработи, мама пък след това би ми споделила: „ И това ще мине, маме! “
А Франция напряко си се наложи в живота ми. Съпругът ми не се оказа изключително надарен в ученето на български език, до момента в който живеехме в София и беше мой ред да стартира живота си изначало.
- Как се промени момиченцето от " Топло ", за какво не поехте по артистичния път?
Напротив, аз приключих по едно и също време френска лингвистика в СУ, само че и актьорско майсторство в Нов български университет при изключителната Възкресия Вихърова. Бях в клас с доста гении. Знаех, че няма да остана в театъра през целия си живот, само че желаех той да е минал през тялото ми.
А станах „ момиченцето от Топло “, тъй като бях играла (аз в действителност го одобрявах като игра) в други филми преди този момент. Исках единствено да не ме върнат в учебно заведение и да продължа да съм все толкоз щастлива. Помня чудесно всеки момент, когато бях зад Наум Шопов на колелото му (началните надписи на „ Топло “), когато ме завива, а аз се върша, че дремя, когато за стотен път снимаме сцената със зъбките на чичко Снегов с Константин Коцев, тъй като дакелът изяде всички захарни чейнета и се наложи да вземат ново куче… Помня по какъв начин мечтаех да съм Татяна Лолова и всички да се забавляват по този начин към мен… Помня по какъв начин уверявах Георги Черкелов, че моята коса не всеки път е щръкнала, просто сега имам въшки и са ме благи с някакъв гнусен сапун… Изключителен шанс съм имала! Тези неповторими персони са оставили нещо у мен, което продължава да ми отваря хоризонти.
- Какво Ви даде в чисто човешки проект работата против смъртното наказване, в отбрана на жертвите на тероризма? Не се ли изключват взаимно двете?
Те се допълват, не се изключват! Аз съм срещу смъртното наказване, тъй като то не носи утешение. Не връща жертвите. Не води до понижаване на престъпността. Защото продължава цикъла на принуждение, а то води до ново принуждение.
Годините, в които работих в някои от най-големите неправителствени организации за човешки права в Европа, трансформираха внезапно и ненадейно живота ми. Усетих и допрях резултата от моята работа. Няколко наказани на гибел не бяха екзекутирани.
Продължавам, като доброволец, дружно с жертви на тероризъм и близки на терористи, да се срещам с младежи от рискови групи. Това е немислима в предишното композиция – жертва и непосредствен на насилника застават един до различен. Мисля, че това е вероятният път за дерадикализация.
- Защо се върнахте към публицистиката като сътрудник на bTV?
Дълго, близо година, обмисляхме деликатно тази стъпка с bTV. Аз бях прекарала повече от 10 години от противоположната страна на бариерата – подавах информация на медии от целия свят. Пътувах доста, гледах, учех. Познавам работата от едната и от другата страна, знам къде е границата. Имам шанс да работя за медия, която почита и цени това.
- Кои са срещите, които имахте в специалността си и които постоянно ще помните?
Април, 2010 година. Екзекуцията на Ханк Скинър, наказан на гибел за двойно ликвидиране, което той постоянно е отричал, е след часове. В този миг управлявам пресслужбата на най-голямата международна организация срещу смъртното наказване със седалище в Париж. Успявам да получа позволение от полицията за протест директно до посолството на Съединени американски щати. Събират се хора, за към два часа се превърнахме в международно събитие. Звъни телефонът ми. Женски глас споделя: " Аз съм от CNN и съм асистентката на Лари Кинг. Можеш ли да ми осигуриш след 5 мин някой от фамилията на наказания на гибел? Искам го онлайн! " Казах: " Мога! ".
Успях да убедя Сандрин, брачната половинка на Ханк, не си припомням по какъв начин. След към 3 минути пред мен спря кола със спътник, прегърнах Сандрин и я помолих да ми повярва, че това е вярната тактика.
През нощта, 25 минути преди първата летална инжекция на Ханк, в пандиза в Тексас имаше телефонно позвъняване: „ Да не се екзекутира! “
Целия материал четете на страниците на вестник „ Всичко за фамилията “.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ