Корените на страха от изоставяне често могат да бъдат открити

Корените на страха от занемаряване постоянно могат да бъдат открити в детството. Различни травматични прекарвания като загуба на родител заради гибел или бракоразвод, а също и незадоволителна физическа или прочувствена грижа в ранна детска възраст могат да доведат до боязън от занемаряване в по-късни стадии от живота.

Здравословното човешко развиване изисква да бъдат задоволени потребностите от физическа и прочувствена грижа. Раздяла или гибел на родител, неудовлетворените потребности, неналичието на сигурност и сигурност, бедността и лишенията могат да доведат до възприятие за занемаряване.

В някои случаи този боязън е напълно натурален и естествен. Но когато се трансформира в тежко задължение, той може да аргументи проблеми и да окаже въздействие върху развиването на взаимоотношенията.
Емоционално занемаряване в детството

Емоционалното занемаряване (пренебрегването на физическите или прочувствените потребности на детето) може да бъде мощно травматично и се квалифицира като форма на занемаряване.

Емоционалното занемаряване може да се случи, когато родителите:

– Потискат прочувствения израз на децата си.
– Подиграват им се.
– Поставят им прекомерно високи условия и стандарти.
– Общуват с тях като с връстници.

Хората, които са се чувствали изоставени в детството си, може да повторят този модел с децата си, само че има случаи, в които възрастните го разпознават и съумяват да прекратят цикъла.

Стресът или претоварването могат да допринесат за прочувственото занемаряване. Хората с неудовлетворени потребности постоянно не са способни да дават отговор на потребностите на другите. Умението да поставяме грижи за себе си е значима част от задоволяването на личните ни потребности, а това прави допустимо и удовлетворяването на потребностите на детето и колегата ни.

Страхът от занемаряване може да се трансформира в проблем и за възрастни, които не са преживявали прочувствени контузии в детските си години. Обикновено при тях този боязън се дължи на загуба на съкровен сътрудник заради разлъка, бракоразвод или гибел. Независимо дали страхът от занемаряване се дължи на контузии в детството или в зрелостта, той може да навреди на взаимоотношенията ни – освен на интимните, само че и на обществените или професионалните.
Страхът от занемаряване във връзките

Ето някои от методите, по които страхът от занемаряване се демонстрира във връзките:

– Завист към познати двойки или фамилии за взаимоотношенията, които имат.

– Проблеми с доверието.

– Чувство на неустановеност.

– Липса на прочувствена непосредственост.

– Необходимост единият сътрудник да управлява другия.

Хората, които като деца са били прочувствено изоставяни, може би ще търсят сътрудници, които ще се отнасят с тях по сходен метод. Това може да докара до цикъл на занемаряване, сложен за спиране.
Страх от занемаряване при деца

Понякога децата се опасяват, че родителите им може да ги изоставят. Това може да бъде обикновено и естествено, защото децата образуват обвързаност към родителите си още от своето раждане. Малките деца се опасяват, че когато родителите им ги оставят в детската градина или в учебно заведение, в никакъв случай няма да се върнат да ги вземат, или че в случай че подхващат малко пътешестване, в никакъв случай няма да се приберат вкъщи… Тези страхове (отминаващи с възрастта) могат да бъдат доста потребни, тъй като оказват помощ на децата да усвоят разнообразни обществени умения и да имат здрави взаимоотношения по-късно в живота.

Признаците, че детето може да има проблеми със страха от занемаряване, включват:

– тревога или раздразнение;

– паника или паника;

– боязън да остава само;

– постоянно боледуване – в множеството случаи заради стрес;

– проблеми с концентрацията.

Някои малчугани изпитват по този начин наречения синдром на изоставеното дете. Той може да се дължи на загубата на родител или човек, който е полагал грижи за него, само че също и на физическо или прочувствено занемаряване от родител. Симптомите могат да се проявят като изолираност, ниска самокритика и нездравословни механизми за справяне като проблеми с храненето или пристрастяване. Ако не се обърне внимание в точния момент, признаците може да затруднят образуването на връзки или здравословен и пълностоен живот.

Проблемите, които страхът от занемаряване предизвиква, разрушават щастието ни, само че когато бъдат открити, могат да бъдат ръководени по работлив метод. Работата с добър терапевт от време на време е единственият метод да се позволи казуса със страха от занемаряване, който изцяло може да унищожи опцията за спокоен и благополучен живот.

Редактор: Ина Фенерова
Инфо: https://psychology.framar.bg