Новото буре с барут в Европа: конфликтът между Гърция и Турция
Корените на спора сред Гърция и Турция, който в този момент ескалира поради залежите на газ в Източното Средиземноморие, датират от близо 100 години. След Първата международна война, с Лозанския контракт от 1923 година, се дефинират границите на Турция. Тогава наследницата на Османската империя губи част от Eгейските острови, които минават към Гърция. Оттогава Атина и Анкара непрестанно се карат за икономическата зона сред гръцките острови и турския бряг.
През 1996 година двете съседки едвам не стигнаха до война, откакто турски командоси дебаркираха на един необитаем гръцки остров. През 2000 година Европейски Съюз дефинира оптималните морски граници на двете страни - още веднъж в интерес на Гърция. От известно време насам турският президент Ердоган упорства договорите да бъдат преразгледани. Гърция обаче е твърдо срещу.
Другата ябълка на раздора в региона е в действителност разграниченият Кипър след окупирането на северната част на острова от Турция през 1974 година. След започването на пробни сондажи от турски кораби край севернокипърския бряг, този замразен спор още веднъж ескалира. Преди няколко месеца Съединени американски щати изпратиха военни кораби в региона, след което турският сондажен транспортен съд " Оруч Реис " напусна региона, в който деен е и американският тръст Exxon-Mobile.
Либия - новият състезател
През ноември 2019 Турция подписа с приетото от Организация на обединените нации държавно управление на Либия на министър-председателя Файез ас Сарадж " Меморандум за съгласие ". Документът формулира отначало границите на изключителните стопански зони в Източното Средиземноморие и дава право на Турция да претендира за естествените благосъстояния по морското дъно сред островите Крит и Родос.
Правителствата в Атина и Никозия стачкуваха, а Европейски Съюз застана на тяхна страна. Юридически въпросът е доста комплициран, само че в тази ситуация Либия и Турция не могат без интернационално утвърждение да подписват между тях съглашения, които накърняват ползите на трети страни.
Гръцкото държавно управление на собствен ред се контракти с Египет за взаимна употреба на залежите от природен газ в Източното Средиземноморие, което влиза в изострен спор със договорката сред Турция и Либия. Освен това през януари три страни от района - Гърция, Кипър и Израел - се схванаха за построяването на водопровод по морското дъно с дължина от съвсем 2000 километра, който ще транспортира огромни количества газ към Европа, и който заобикаля Турция. Картината се добавя от обстоятелството, че Гърция, Кипър, Израел, Египет, Италия, Йордания и палестинците са участници в самодейността Източносредиземноморски газов конгрес (EMGF), подкрепян също и от Съединени американски щати. Турция още веднъж не взе участие в групата и я преглежда като " антитурски клуб ". Междувременно към форума се причислиха и Обединените арабски емирства (ОАЕ), които враждуват с Турция поради турската поддръжка за ислямистки организации - като Мюслманското приятелство.
Турция - все по-изолирана
На този декор Турция наподобява все по-притисната с тил до стената. Всъщност Анкара би могла да оспорва настоящето систематизиране на морските права пред Международния съд в Хага. Но вместо това президентът Ердоган се пробва да наложи претенциите си, загатвайки за военната мощност на страната и обещавайки на последователите си един тип нова великотурска империя по суша и море. Но неговите националистически пароли водят в интернационален проект до сближение на редиците на неговите съперници.
Неотдавна, по време на срещата си със своя немски сътрудник, турският външен министър Мевлют Чавушоглу алармира подготвеност Турция да одобри една посредническа роля от страна на Европейски Съюз. Той обаче се намира в невъзможност: от една страна Брюксел внимава доста по какъв начин се отнася с Турция, която нееднократно е плашела да анулира договорката си с Европейски Съюз за бежанците и да отвори вратите към Европа. От друга страна Брюксел би трябвало да остане предан към страните-членки Гърция и Кипър.
В кратковременен проект ситуацията може да се успокои посредством умели политически ходове, като да вземем за пример приемането на Турция в газовия конгрес EMGF. В средносрочна вероятност обаче могат да оказват помощ единствено нови интернационалните договаряния за установяване на морските искания на страните от района.
През 1996 година двете съседки едвам не стигнаха до война, откакто турски командоси дебаркираха на един необитаем гръцки остров. През 2000 година Европейски Съюз дефинира оптималните морски граници на двете страни - още веднъж в интерес на Гърция. От известно време насам турският президент Ердоган упорства договорите да бъдат преразгледани. Гърция обаче е твърдо срещу.
Другата ябълка на раздора в региона е в действителност разграниченият Кипър след окупирането на северната част на острова от Турция през 1974 година. След започването на пробни сондажи от турски кораби край севернокипърския бряг, този замразен спор още веднъж ескалира. Преди няколко месеца Съединени американски щати изпратиха военни кораби в региона, след което турският сондажен транспортен съд " Оруч Реис " напусна региона, в който деен е и американският тръст Exxon-Mobile.
Либия - новият състезател
През ноември 2019 Турция подписа с приетото от Организация на обединените нации държавно управление на Либия на министър-председателя Файез ас Сарадж " Меморандум за съгласие ". Документът формулира отначало границите на изключителните стопански зони в Източното Средиземноморие и дава право на Турция да претендира за естествените благосъстояния по морското дъно сред островите Крит и Родос.
Правителствата в Атина и Никозия стачкуваха, а Европейски Съюз застана на тяхна страна. Юридически въпросът е доста комплициран, само че в тази ситуация Либия и Турция не могат без интернационално утвърждение да подписват между тях съглашения, които накърняват ползите на трети страни.
Гръцкото държавно управление на собствен ред се контракти с Египет за взаимна употреба на залежите от природен газ в Източното Средиземноморие, което влиза в изострен спор със договорката сред Турция и Либия. Освен това през януари три страни от района - Гърция, Кипър и Израел - се схванаха за построяването на водопровод по морското дъно с дължина от съвсем 2000 километра, който ще транспортира огромни количества газ към Европа, и който заобикаля Турция. Картината се добавя от обстоятелството, че Гърция, Кипър, Израел, Египет, Италия, Йордания и палестинците са участници в самодейността Източносредиземноморски газов конгрес (EMGF), подкрепян също и от Съединени американски щати. Турция още веднъж не взе участие в групата и я преглежда като " антитурски клуб ". Междувременно към форума се причислиха и Обединените арабски емирства (ОАЕ), които враждуват с Турция поради турската поддръжка за ислямистки организации - като Мюслманското приятелство.
Турция - все по-изолирана
На този декор Турция наподобява все по-притисната с тил до стената. Всъщност Анкара би могла да оспорва настоящето систематизиране на морските права пред Международния съд в Хага. Но вместо това президентът Ердоган се пробва да наложи претенциите си, загатвайки за военната мощност на страната и обещавайки на последователите си един тип нова великотурска империя по суша и море. Но неговите националистически пароли водят в интернационален проект до сближение на редиците на неговите съперници.
Неотдавна, по време на срещата си със своя немски сътрудник, турският външен министър Мевлют Чавушоглу алармира подготвеност Турция да одобри една посредническа роля от страна на Европейски Съюз. Той обаче се намира в невъзможност: от една страна Брюксел внимава доста по какъв начин се отнася с Турция, която нееднократно е плашела да анулира договорката си с Европейски Съюз за бежанците и да отвори вратите към Европа. От друга страна Брюксел би трябвало да остане предан към страните-членки Гърция и Кипър.
В кратковременен проект ситуацията може да се успокои посредством умели политически ходове, като да вземем за пример приемането на Турция в газовия конгрес EMGF. В средносрочна вероятност обаче могат да оказват помощ единствено нови интернационалните договаряния за установяване на морските искания на страните от района.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ