Корените на българската държавност са още през II в. и

Корените на българската държавност са още през II в. и това би трябвало да влезе в учебниците  – Днес всички медии безусловно гърмят в общуване ли сме живели с османците 5 века, или сме били под турско иго. Вие какво мислите, проф. Павлов?

– Тази “особеност ” на програмата по история в 6-и клас е опит на нейните съставители да избягат от сериозен въпрос като турското иго или османското господство. Понятията “робство ”, “владичество ”, “иго ” ние използваме от няколко века, те са дело на хората, живели в изискванията на оня безсърдечен режим. Вземането на кръвен налог не може да бъде наричано общуване, а само принуждение и иго. Така мисля аз.

– Научаваме също, че “История славянобългарска ” на Паисий Хилендарски няма да се учи в 6-и клас. Че отново има преместване на “материал ” от горни в по-ниски класове – да вземем за пример децата ще учат модерна история XVI-XIX в. в 8-и клас, а в 6 -и родна средновековна история. Има ли смисъл?

– Добре е стратегиите и учебниците да се обновяват, само че в този момент това се прави без добър разговор с учители, родители, одобрени експерти в съответните научни области. Подходът на министър Танев и неговото обграждане е най-малкото чудноват, на моменти

самоцелен,

самодостатъчен! Обясненията, че учениците от 6-и клас няма да проумеят повика на Паисий за обич към Родината, към българския език, за отстояване на личното достолепие са просто неуместни.Скандално е и отпадането на гениалния Захарий Стоянов с неговите “Записки по българските въстания ”! Става дума за персони от ранга на Бенковски и останалите апостоли на Априлската епопея, за нещастия като клането в Батак… Та нали от пепелищата на Батак изгря свободата! Именно Батак провокира солидарността на целия цивилизован свят със страданията на поробена България. Надявам се, че за министър Танев това не е равнозначно на “махането ” на “Бай Ганьо в банята ”…

– Неотдавна участвахте в обширна полемика в гилдията за промени в учебниците по история. По кои тематики постигнахте консенсус?

– Не във всичко бяхме единни. Но един от акцентите падна върху коригирането на годината, за която се счита, че е начало на българската държавност – 681 година

– Има ли черно на бяло доказателства, че българската държавност и националност стартира през 165 година, а не през 681 година?

– Дунавска България в действителност се ражда през 680 година, когато е войната на Аспарух с Константин Четвърти Погонат, а не през 681 година А че българската държавност има доста по-древни корени, проличава от

“Именника на

българските

владетели ”,

от сведенията в арменски и византийски извори.

Когато незнайният създател на “Именника на българските владетели ” засяга ранната история на българите, самичък споделя, че на процедура при кан Аспарух е изместен държавният център, а не че е основана някаква кардинално нова страна. Самият Аспарух се е самовъзприемал като притежател на антична държавна традиция. Знаем също по този начин, че сред българите и Византия има кротичък контракт още от 482 година против остготите. България в действителност в действителност се оказва най-древната страна от съществуващите в този момент в Европа и напълно не споделям това от патриотарски подбуди. В тези времена има доста нации от разнообразни културни кръгове – готи, хуни, авари и така нататък, от които през днешния ден няма и помен… Докато България и през днешния ден съществува.

– Твърдите, че имаме индоевропейски генезис и че би трябвало да разтеглим познанието си за иранския античен свят, тъй като сме негови наследници. Какви са причините ви?

– Имам поради общността от ираноезични нации, сред които са античните скити, сармати, тохари – от този етнически и културен кръг произлизат античните българи. В този смисъл, европоцентричният метод, натрапен и в учебниците, и в визията за личната ни история, не е напълно правилен, защото има и други огромни ядра на античната цивилизация –

антична Персия

или сегашен Иран

Българите безспорно са свързани с тези нации.

Защо индоевропейски? Защото всички проучвания, наблюдения, систематизация на от дълго време познати и нови обстоятелства оспорват наложената визия, че античните българи са били тюрки, алтайци, хуни, или някакви други. Езикът на античните българи е заимствал термини от алтайските нации.

Но да вземем за пример огромният академик ориенталист професор Омелян Прицак – американец с украински корени, базирайки се на модерни наблюдения, сподели ясно през 2000 година, че българският език е индоевропейски, в който единствено се употребява непозната терминология за едно или друго. Имената на нашите владетели съвсем без изключение са от кръга на иранските езици. Това важи и за името Аспарух, което значи Белият конник, и за Кардам, и за Кубрат, да не приказваме за Пресиян или Персиян, което значи просто “персиец ”. Името Аспарух го има също при античните царе на Боспорското царство на Кримския полуостров.

Между откривателите има известни разлики къде се е формирала античната българска националност – дали в региона на Памир и Хиндокуш, или в Северен Кавказ. Но антропологичните наблюдения, дори и модерните в последно време генетични способи свидетелстват за такова роднинство. Същото важи и за територията на днешните Татарстан и Чувашия. Според починалия проф. Рашо Рашев материалната просвета на античните българи е най-близка до сарматската, което приказва за хора с установен или полууседнал вид население, а не за типичен номади, както са представяни българите по инерция и до през днешния ден. Този народ има остарели държавни обичаи и астрономически знания, за което свидетелства и българският календар.

– Твърди се също, че не е уместна периодизацията на първа, втора и трета българска страна. Защо?

– Основното обръщение на нашата гилдия е, че не можем да разделяме страната на първа, втора, трета и така нататък, защото става дума за възобновление на един държавен модел. Царството на Асеневци е

възроденото

царство на

Симеон, Петър

и Самуил

Така твърди цар Калоян в писмата си до папа Инокентий. Знаем от Паисий Хилендарски и основоположниците на нашето Възраждане, че концепцията е за възкресяване на остарялата българска страна, а не за пораждане на нова страна. Затова тези понятия би трябвало да се употребяват по-внимателно.

Освен това има и чисто фактологичен миг – през IX и Х в. в тогавашна Източна Европа е имало три Българии. Имаме Дунавска България, която е най-трайната, оживяла и до през днешния ден. Имаме още една българска страна – Волжка България, която тогава се ориентира към ислямската цивилизация. В X в. Бат-Баяновите българи в днешното Приазовие отхвърлят хазарската власт и там има така наречен Черна България. Т.е. имало е 3 български страни в едно и също време!

Нещо друго, което подминаваме: когато Аспарух реалокира държавния спектакъл на Балканите, неговият брат Кубер, който тогава бил на аварска територия, отива в Керамисийското (Прилепското и Битолското) поле, т.е. в днешна Македония. Това значи, че още през VII-IX в. на Балканите имаме две български страни –

на Аспарух,

и на Кубер

И неслучайно в IX в., когато те се сплотяват, тогавашният кан Персиян Първи се назовава “владетел на многото българи ”, т.е. на обединените българи.

Днес нервира, когато съперниците ни в Македония се пробват да пренебрегват Куберовите българи. Но археологията демонстрира, че сред VII и IX в. в днешната Вардарска Македония главното население е от българите на Кубер, а славяните са малцинство.

– Какво ще промени корекцията в названието на средновековната купа “хан ” в “кан ”?

– Става дума за разнообразни трофеи. Титлата “кан ” има друго наличие и произход и паралели още в античния ирански свят. Ако купата беше с буквата Х – никакъв проблем в многочислените надписи на Крум, Омуртаг и другите ни владетели това Х да си остане. Но купата се изписва “канас ювиги ”, което е друго. В унгарската анонимна хроника българският държател е именуван Магнус Кеану – Великият кан. А “хан ” е въведено от съветската и ненапълно от западната историография. По това време е имало разнообразни ханства в Средна Азия и тогавашните съветски учени и публицисти считат, че това наименование е еднотипно. Но на процедура не е по този начин.

CV

l Роден през 1958 година

l Завършил е история във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий ”

l Специалист по история на Византия и средновековните балкански страни

l Преподавател във Вeликотърновския университет, през годините е чел лекции в Пловдивския, Шуменския и Варненския свободен университет

l Председател на Агенцията за българите в чужбина от август 1998 до март 2002 година

l Автор на над 250 научни студии, книги, учебници, енциклопедични издания

l Автор и водещ на предаването за история и просвета “Час по България ” в телевизия СКАТ над 10 година

Инфо: 24часа