Кората не е боклук – в нея е скрита голяма

Кората не е отпадък – в нея е скрита огромна част от изгодата. Пазаруваш си добродушно, плъзгаш мрежичката с картофи, а на щанда – алтернатива: да вземеш ли колосите, дето стават с една белачка, или да заложиш на дребосъците, които се белят, но по 10 на гозба?

Легендата твърди, че дребните картофи били по-пресни, по-вкусни, по-крехки. Реалността споделя: всичко зависи от сорта и задачата.

–  Baby картофчетата не са бебета по възраст, а по генетика. Някои сортове просто не порасват доста – не ги жали.

– Големите – в това число тези, които надвишават 700 грама – са изцяло естествени за избрани сортове и региони. Стига да не са зелени, кълнящи или меки, няма проблем с тях.

За пюре, крем чорба и картофена салата — колкото по-малко белене, толкоз по-добре. Големите са като дините – режеш един път и пълниш тенджерата.

Картофите са доста потребни:

– източник на витамин C (повече, в сравнение с се очаква)

– калий (повече от бананите)

– фибри, изключително в случай че се употребяват с кората (стига да са хубаво измити)

– и естествено – въглехидрати, които тялото употребява бързо и дейно

Протеин – има, въпреки и в малко количество.

Мазнини – съвсем никакви.

Проблемът не е в картофа, а в това по какъв начин се подготвя.

Картофи и месо – постоянно неразрешената обич?

Често се чува, че не би трябвало да се ядат дружно. Обяснението е, че се разграждали по друг метод, обърквали храносмилането, затормозявали стомаха.

Печено месо с картофи не е хранителен грях. По-скоро злоупотребата с мазнини, сосове и втора порция е това, което натоварва организма.

В умозаключение ще ви съветвам:  Избирай картофи със стегната кора, без зелени петна и без кълнове – зеленото демонстрира съществуване на соланин, а той не е другар на храносмилането. Съхранявай ги на мрачно и проветриво място – не в ледник, тъй като студът трансформира скорбялата в захар и трансформира усета.