В екипаж се живее като на западноевропейски паркинг, теснотия броня в броня
КОРАБ „ ПОМОРИЕ “, МОРЯШКИ ЗАПИСКИ
25.10.2006 година – 10.12.2006 година
Ни моряци, ни докери в близост. Стърча с багажа при нозе пред трапа на „ Поморие “, към този момент е 09,00 часа, би трябвало пред някого да заявя наличието си. Качвам се на палубата и очаквам. Появи се някой, който би трябвало да е вацман. Чуди се по какъв начин по този начин идвам за промяна по това време, моят човек спи. Загуби се нанякъде и откакто се върна, сподели да отида при капитана. Интересно, първият контакт нормално е с този, който променям.
Сравнително младеж, който би могъл да послужи като илюстрация за „ Навъсено утро “ на Ал. Толстой.
- Не разопаковайте багажа, Вие евентуално ще слезете.
Още не съм се качил. На секундата разбирам, че съм попаднал на „ фамилен “ транспортен съд, тук чакат да се върне един от „ синовете “.
- Дайте ми бележка за откомандироване и незабавно си потеглям.
- Утре ще бъда в параходството, ще Ви се обадят от там.
Нямам визия по какъв начин се пръкна това затруднение, може би се е появила цепнатина в „ фамилния кодекс “? Обадиха ми се от Варна незабавно да поема отговорностите си. Може би многогодишното ми досие пази положителни мемоари за мен и това има смисъла на защита? Стига, обличам гащеризона.
Оказа се, че се познавам с много хора: втория и третия монтьор от „ Осогово “, елтехник от серията дребни японци и рулеви, с който сме били 9 месеца на „ Каравелов “. Машината не може да ме изненада с теснотията, всичко е плътно и малогабаритно. Битовите условия може да ме накарат да скърбя, че не отидох на „ Руен “. На основна палуба има единствено една тоалетна, етаж нагоре още една, третата е капитанска преференция. Не съм сюрпризиран, че попадам в плаваща механа, делириуми към този момент няма. Обявявам алкохолен мораториум най-малко до Никулден.
Не мога да кажа, че Егейско море ме е изненадало, въпреки че ми нанесе тежък удар. Не познавам задоволително кораба. През затворен финестрин се намокри и млъкна сонито. Ако не проработи, когато изсъхне, ще би трябвало да диря друго решение, тази радиоглухота в каютата е непоносима.
Познавам Атлантическото крайбрежие на Франция, само че не и Средиземноморското и пътя до такава степен. През Босфора и Дарданелите съм минавал доста пъти, в този момент за първи път се любувам на възхитителна Италия през Месинския проток сред Сицилия и Калабрия с внушителния купол на Етна. Теснината с легендата за Сцила и Харибда. Тиренско море, крайбрежията на Сардиния и Корсика, Лигурийско море, задоволително е да се види и почувства. И една утрин осъмваш не със благоговение пред древноегипетското провидение Сет, а в едноименния характерен френски град.
И незабавно ми домилява за Турция, където с щатски долари в джоба на 100 места можеш да получиш локални лири. Тук е все едно дали си с виетнамски донги или тайландски бати, щом не си с евро, ти си без пари. Не открих обмен бюро, по здрач съвсем на тичешком с упътвания на английско-френски се добрах до туристически офис. Дялнат с остра тесла, имам малко от валутата, която ме трансформира в европеец. Вечерта въпреки всичко се оказа по-добрата част от деня.
Защото сутринта към 04,30 часа старши помощникът ме разсъни за маневра по простъпка вместо боцмана. Десет минути по-късно ме подвигна вторият монтьор, този път вярно. После ни задържаха до 17,00 часа в очакване на порт стейт надзор, който не се появи. И като ги виждам по какъв начин пипат докерите, това ли е рисковият амониев нитрат? На нас не ни дават да запалителен цигара на палубата, а докерите редят торбите на кея като бойци и си пафкат без да им мигне окото.
Сет ми хареса доста. Уредено градче с към 40 000 поданици, уютно, респектиращо цивилизовано и не чак толкоз африканизирано. Дори яхтите ми се видяха повече от колите. Частната благосъстоятелност не е оставила директна пътека към върха на хълма, маршрутът е много обиколен. Посреща Майката Божия с дребна черква. Долу в ниското над коленичилия град се изправя катедрала, а по-високо от камбанарията е стъпила паметната Света Богородица с корона от… накацали птици. Тук, на височината, намирам свое пояснение за какво Франция е измежду страните с най-висока междинна дълготрайност на живота. В събота – неделя, при добродушно море и подобаващи температури кафенетата са цялостни, а лодките – вързани. В Австралия дамите се молят мъжете им най-малко веднъж месечно през уикенда да си остават у дома, вместо да ловят ветровете в океана. Може би спокойствието и уреденият живот способстват повече от непрекъснатата предприемчивост?
За разлика от театралния локалният порт стейт Годо пристигна. Всъщност той се оказаха те. Двама благородно побелели благоразположени мъже, контролни лица от Парижкия меморандум, които са наясно с тегобите на моряшкия труд. Не съм виждал на никое място толкоз усмихнати служители, сравнението с България просто би било несвоевременно.
Грижата на Международната транспортна федерация за бита на моряка ми натресе матрак, от който нямам потребност, само че съм задължен да употребявам. Задължително би трябвало да го прибера в каютата си и няма по какъв начин да го подпра изправен в някой ъгъл. Единствената опция е да го инсталирам на леглото си и към този момент лежа като върху добре напомпена футболна топка. Няма къде да се укрия от нескончаемите загрижени инструкции по какъв начин да си мия ръцете и по какъв начин да се бръсна по този начин, че да не запуша мивката. Все още се пробвам да се наглася към темп, съгласуван с битовите условия – заран първи в тоалетната, вечер – финален в банята. Като че ли обърках визиите си за имане и нямане: в каютата ми има 12 шоколада и нито една ябълка.
Барселона на траверс, само че подминаваме и в посока юг се насочваме към Оран (Алжир). Наричан е Малкия Париж, само че това важи за времето, когато е под френско въздействие, в този момент по-скоро отиваме при средиземноморски талибани. Последното десетилетие на 20-ия век в Алжир бе раздрусано от революция в опит на ислямистите да вземат връх и вкарат господство на Шериата. Още при започване на настъпилия безпорядък в каютите на дебаркирал транспортен съд бяха изклани моряци, които не са мюсюлмани. Официално Алжир си остана всемирски, само че в действителност ли към този момент царува цивилен мир?
След повече от три денонощия на рейда към този момент сме на пристан, само че и тук повече от 24 часа от товара не е паднал един грайфер. Един след различен идват емигрейшъни, митничари, санитари и си потеглят с по картон цигари. Разрешено е излизането на екипажите в града, значи формалните управляващи подсигуряват сигурност и ред – на тях това им е работата. На друго мнение са съперниците ислямисти с ножовете, случаите по улиците не престават да сеят неустановеност и боязън. Пред бака на „ Поморие “ е застанал контейнеровоз със седалище Истанбул. Капитанът на моряци мюсюлмани не им позволява да напущат кораба. Разбира се, че същата мярка е годна и за нас.
А докерите в латино въодушевление имитират ударни принадлежности и докарват арабски ритми посредством празни пластмасови бутилки. Обикновени небогати хорица, които коленичат молитвено върху късо килимче или парче велпапе на кея, само че по-резултатни са молбите им за бутилка вода от танковете на кораба. След което с простодушна усмивка си просят и цигара.
Задържаха повече от 12 часа разтоварен транспортен съд, местиха ни на различен пристан единствено с цел да проведат рутинната инспекция за бегълци. Тръгна приказката, че неотдавна намерили седмина, скрити на съветски транспортен съд. При нас четирима служители на реда навлякоха гащеризони и се завряха във всевъзможни ниши и теснотии, само че алжирският вид на Берлинската стена се оказа сериозна бариера. След два часа обиск – нищо.
За мен персонално – седем тягостни пристанищни дни. Луксът, който си позволявах, е разходка на цели две корабни дължини - „ Поморие “ и турския контейнеровоз. Дори в Северна Корея не съм имал толкоз стеснен периметър. Как тогава нашего брата морякът да размагнетизира? В екипаж се живее като на западноевропейски паркинг, теснота ризница в ризница, мъчно е да се измъкнеш без надраскване на боята. Според втория монтьор разликата сред олигофрен и дебил е един старши асистент. Не съм бил в екипаж, в който таман старши помощникът е всеобщо посмешище, искрено пиянде. При този основен монтьор даже добронамерен жест се приема като подозрителна постъпка. Държи цистерната с газьол под ключ и подозира всеки в желание да го ограби. Странен човек, само че шеф.
Раздиплям с любознание новия се неопренов костюм, който към този момент също е част от наложителното каютно стъкмяване, дружно със избавителната риза и други реквизити. На първо четене ми се коства, че за навличането му е нужен помощник, може би гизденето на абитуриентка с балната рокля не е толкоз комплицирано. При спешен мотив надали бих разсъждавал по този начин, недай Боже. А мотивът сега е противен – при следващото редуциране от „ Поморие “, „ Созопол “ и „ Калиакра “ смъкват моряк-камериер и моторист. Вторият монтьор охлажда каютата си, като държи отворена вратата на хладилника, само че освен това състояние ще му е горещо. Не стреляйте по пианиста и моториста, дефицитни са.
Под баласт към Бургас. През нощта в Дарданелите половин час постоях под звездния купол. През няколко минути съвсем регулярно метеор повличаше светещ шлейф и разказваше приказка за тайните на Вселената. Възхитително! Но фойерверк ме очакваше в Бургаския залив, където направих нещо като почетна обиколка с рейдовата лодка. От химикаловоза „ Бетълджойс “, където екипажите са сменни, сваляха багажа на слизащите. Около 20 минути с две хвъргала от палубата на кораба спускаха в лодката несвършващите наличия, в които преобладаваха плодови сокове от дажбите им. Но момчетата имат и фамилии, нали? Така се образува контурът на Еверест в миниатюр. Глутница митничари чакаха своя къс в среднощния час. Нула внимание към мен, кой ще забележи, че минава аргатин от сиромашка равнища?
Нейко ДАМЯНОВ
25.10.2006 година – 10.12.2006 година
Ни моряци, ни докери в близост. Стърча с багажа при нозе пред трапа на „ Поморие “, към този момент е 09,00 часа, би трябвало пред някого да заявя наличието си. Качвам се на палубата и очаквам. Появи се някой, който би трябвало да е вацман. Чуди се по какъв начин по този начин идвам за промяна по това време, моят човек спи. Загуби се нанякъде и откакто се върна, сподели да отида при капитана. Интересно, първият контакт нормално е с този, който променям.
Сравнително младеж, който би могъл да послужи като илюстрация за „ Навъсено утро “ на Ал. Толстой.
- Не разопаковайте багажа, Вие евентуално ще слезете.
Още не съм се качил. На секундата разбирам, че съм попаднал на „ фамилен “ транспортен съд, тук чакат да се върне един от „ синовете “.
- Дайте ми бележка за откомандироване и незабавно си потеглям.
- Утре ще бъда в параходството, ще Ви се обадят от там.
Нямам визия по какъв начин се пръкна това затруднение, може би се е появила цепнатина в „ фамилния кодекс “? Обадиха ми се от Варна незабавно да поема отговорностите си. Може би многогодишното ми досие пази положителни мемоари за мен и това има смисъла на защита? Стига, обличам гащеризона.
Оказа се, че се познавам с много хора: втория и третия монтьор от „ Осогово “, елтехник от серията дребни японци и рулеви, с който сме били 9 месеца на „ Каравелов “. Машината не може да ме изненада с теснотията, всичко е плътно и малогабаритно. Битовите условия може да ме накарат да скърбя, че не отидох на „ Руен “. На основна палуба има единствено една тоалетна, етаж нагоре още една, третата е капитанска преференция. Не съм сюрпризиран, че попадам в плаваща механа, делириуми към този момент няма. Обявявам алкохолен мораториум най-малко до Никулден.
Не мога да кажа, че Егейско море ме е изненадало, въпреки че ми нанесе тежък удар. Не познавам задоволително кораба. През затворен финестрин се намокри и млъкна сонито. Ако не проработи, когато изсъхне, ще би трябвало да диря друго решение, тази радиоглухота в каютата е непоносима.
Познавам Атлантическото крайбрежие на Франция, само че не и Средиземноморското и пътя до такава степен. През Босфора и Дарданелите съм минавал доста пъти, в този момент за първи път се любувам на възхитителна Италия през Месинския проток сред Сицилия и Калабрия с внушителния купол на Етна. Теснината с легендата за Сцила и Харибда. Тиренско море, крайбрежията на Сардиния и Корсика, Лигурийско море, задоволително е да се види и почувства. И една утрин осъмваш не със благоговение пред древноегипетското провидение Сет, а в едноименния характерен френски град.
И незабавно ми домилява за Турция, където с щатски долари в джоба на 100 места можеш да получиш локални лири. Тук е все едно дали си с виетнамски донги или тайландски бати, щом не си с евро, ти си без пари. Не открих обмен бюро, по здрач съвсем на тичешком с упътвания на английско-френски се добрах до туристически офис. Дялнат с остра тесла, имам малко от валутата, която ме трансформира в европеец. Вечерта въпреки всичко се оказа по-добрата част от деня.
Защото сутринта към 04,30 часа старши помощникът ме разсъни за маневра по простъпка вместо боцмана. Десет минути по-късно ме подвигна вторият монтьор, този път вярно. После ни задържаха до 17,00 часа в очакване на порт стейт надзор, който не се появи. И като ги виждам по какъв начин пипат докерите, това ли е рисковият амониев нитрат? На нас не ни дават да запалителен цигара на палубата, а докерите редят торбите на кея като бойци и си пафкат без да им мигне окото.
Сет ми хареса доста. Уредено градче с към 40 000 поданици, уютно, респектиращо цивилизовано и не чак толкоз африканизирано. Дори яхтите ми се видяха повече от колите. Частната благосъстоятелност не е оставила директна пътека към върха на хълма, маршрутът е много обиколен. Посреща Майката Божия с дребна черква. Долу в ниското над коленичилия град се изправя катедрала, а по-високо от камбанарията е стъпила паметната Света Богородица с корона от… накацали птици. Тук, на височината, намирам свое пояснение за какво Франция е измежду страните с най-висока междинна дълготрайност на живота. В събота – неделя, при добродушно море и подобаващи температури кафенетата са цялостни, а лодките – вързани. В Австралия дамите се молят мъжете им най-малко веднъж месечно през уикенда да си остават у дома, вместо да ловят ветровете в океана. Може би спокойствието и уреденият живот способстват повече от непрекъснатата предприемчивост?
За разлика от театралния локалният порт стейт Годо пристигна. Всъщност той се оказаха те. Двама благородно побелели благоразположени мъже, контролни лица от Парижкия меморандум, които са наясно с тегобите на моряшкия труд. Не съм виждал на никое място толкоз усмихнати служители, сравнението с България просто би било несвоевременно.
Грижата на Международната транспортна федерация за бита на моряка ми натресе матрак, от който нямам потребност, само че съм задължен да употребявам. Задължително би трябвало да го прибера в каютата си и няма по какъв начин да го подпра изправен в някой ъгъл. Единствената опция е да го инсталирам на леглото си и към този момент лежа като върху добре напомпена футболна топка. Няма къде да се укрия от нескончаемите загрижени инструкции по какъв начин да си мия ръцете и по какъв начин да се бръсна по този начин, че да не запуша мивката. Все още се пробвам да се наглася към темп, съгласуван с битовите условия – заран първи в тоалетната, вечер – финален в банята. Като че ли обърках визиите си за имане и нямане: в каютата ми има 12 шоколада и нито една ябълка.
Барселона на траверс, само че подминаваме и в посока юг се насочваме към Оран (Алжир). Наричан е Малкия Париж, само че това важи за времето, когато е под френско въздействие, в този момент по-скоро отиваме при средиземноморски талибани. Последното десетилетие на 20-ия век в Алжир бе раздрусано от революция в опит на ислямистите да вземат връх и вкарат господство на Шериата. Още при започване на настъпилия безпорядък в каютите на дебаркирал транспортен съд бяха изклани моряци, които не са мюсюлмани. Официално Алжир си остана всемирски, само че в действителност ли към този момент царува цивилен мир?
След повече от три денонощия на рейда към този момент сме на пристан, само че и тук повече от 24 часа от товара не е паднал един грайфер. Един след различен идват емигрейшъни, митничари, санитари и си потеглят с по картон цигари. Разрешено е излизането на екипажите в града, значи формалните управляващи подсигуряват сигурност и ред – на тях това им е работата. На друго мнение са съперниците ислямисти с ножовете, случаите по улиците не престават да сеят неустановеност и боязън. Пред бака на „ Поморие “ е застанал контейнеровоз със седалище Истанбул. Капитанът на моряци мюсюлмани не им позволява да напущат кораба. Разбира се, че същата мярка е годна и за нас.
А докерите в латино въодушевление имитират ударни принадлежности и докарват арабски ритми посредством празни пластмасови бутилки. Обикновени небогати хорица, които коленичат молитвено върху късо килимче или парче велпапе на кея, само че по-резултатни са молбите им за бутилка вода от танковете на кораба. След което с простодушна усмивка си просят и цигара.
Задържаха повече от 12 часа разтоварен транспортен съд, местиха ни на различен пристан единствено с цел да проведат рутинната инспекция за бегълци. Тръгна приказката, че неотдавна намерили седмина, скрити на съветски транспортен съд. При нас четирима служители на реда навлякоха гащеризони и се завряха във всевъзможни ниши и теснотии, само че алжирският вид на Берлинската стена се оказа сериозна бариера. След два часа обиск – нищо.
За мен персонално – седем тягостни пристанищни дни. Луксът, който си позволявах, е разходка на цели две корабни дължини - „ Поморие “ и турския контейнеровоз. Дори в Северна Корея не съм имал толкоз стеснен периметър. Как тогава нашего брата морякът да размагнетизира? В екипаж се живее като на западноевропейски паркинг, теснота ризница в ризница, мъчно е да се измъкнеш без надраскване на боята. Според втория монтьор разликата сред олигофрен и дебил е един старши асистент. Не съм бил в екипаж, в който таман старши помощникът е всеобщо посмешище, искрено пиянде. При този основен монтьор даже добронамерен жест се приема като подозрителна постъпка. Държи цистерната с газьол под ключ и подозира всеки в желание да го ограби. Странен човек, само че шеф.
Раздиплям с любознание новия се неопренов костюм, който към този момент също е част от наложителното каютно стъкмяване, дружно със избавителната риза и други реквизити. На първо четене ми се коства, че за навличането му е нужен помощник, може би гизденето на абитуриентка с балната рокля не е толкоз комплицирано. При спешен мотив надали бих разсъждавал по този начин, недай Боже. А мотивът сега е противен – при следващото редуциране от „ Поморие “, „ Созопол “ и „ Калиакра “ смъкват моряк-камериер и моторист. Вторият монтьор охлажда каютата си, като държи отворена вратата на хладилника, само че освен това състояние ще му е горещо. Не стреляйте по пианиста и моториста, дефицитни са.
Под баласт към Бургас. През нощта в Дарданелите половин час постоях под звездния купол. През няколко минути съвсем регулярно метеор повличаше светещ шлейф и разказваше приказка за тайните на Вселената. Възхитително! Но фойерверк ме очакваше в Бургаския залив, където направих нещо като почетна обиколка с рейдовата лодка. От химикаловоза „ Бетълджойс “, където екипажите са сменни, сваляха багажа на слизащите. Около 20 минути с две хвъргала от палубата на кораба спускаха в лодката несвършващите наличия, в които преобладаваха плодови сокове от дажбите им. Но момчетата имат и фамилии, нали? Така се образува контурът на Еверест в миниатюр. Глутница митничари чакаха своя къс в среднощния час. Нула внимание към мен, кой ще забележи, че минава аргатин от сиромашка равнища?
Нейко ДАМЯНОВ
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ