Господи, превърнахме морето в пустота и слепота!
КОРАБ „ ОСОГОВО “, МОРЯШКИ ЗАПИСКИ
27.12.2003 година – 08.02.2004 година
За седми път посрещам Нова година на транспортен съд и към този момент три подред са поредни. Този път с украинския Дядо Мраз, никаква символика, с изключение на същинската зима в Мариупол. И откакто два дни висяхме на рейда, в 21,00 часа на 31 декември от мостика дадоха „ Внимание на машина “. Точно в дванадесетия час, вместо салюти или сирени на пристанищни влекачи и кораби в пристанището, чух камбанката на щамбайна: Най-малък напред. Все отново напред в Новата година. Свободна машина след заставането на кея – в 0,30 часа. Контрола – 03,00 часа. Специално определеният час за маневрата за локалните екипи евентуално значи овъртайм, а за екипажа – благопожелание за доста години.
Последваха три къси и бързи ротации Мариупол – Трабзон – Мариупол. За разлика от Босфора, където може да се чака с дни, прекосяването през Керч канал от Черно в Азовско море и назад става без закъснение. Отминаха и Рождественските празници, януари хапе с минусови температури, украинците всеобщо не престават да зъзнат по улиците, въпреки че събитията са горещи. Такива ги демонстрира малкия екран. През лятото на 1968 година, в разгара на Пражката пролет, бях измежду чешки студенти в София. Те нямаха друга тематика, възбудено разясниха ставащото в страната им. Тук, в региона на пристанището, не чувствам никакво напрежение, докерите, водачите, митничарите… следват служебните си задължения, умерено, ежедневно всекидневно е всичко и в близкия квартал. От локална радиостанция на съветски узнавам, че нескончаемото митингуване в Киев се назовава Оранжева гражданска война, а от източните елементи на Украйна към столицата вървят контрапрояви в синьо. И това единствено поради едни оспорвани и нечестни президентски избори? Едва ли, Украйна е като транспортен съд с огромно прегазване, търси се по-дълбоко пристанище за него.
За нас Трабзон значи напрежение с пот на чело. Наскоро тук на борда на „ Лудогорец “ инспекция на порт стейт надзор е приключила отрицателно. Още с тръгването към турското пристанище страховата невроза на шефа го избива на уртикария, стартира следващата атака за хигиенизиране на машинното поделение. И отново дребният демон. Дойдоха двама проверяващи, видяха документите на сътрудниците си от Анталия, почетоха подписите им и си отпътуваха, откакто одобриха единствено по едно кафе с литъл шугар (малко захар).
Шефът даде ритуализираната почерпка по чашка и възвърна остроумието си. Как се брои какъв брой овце има в сюрията? Много просто, броиш краката и делиш на четири. Как се реди леха зеленчук? Как се отглеждат животни? Как се зидат тухли? Как се слагат фаянсови плочки? Как се поддържа лека кола? Как се ловят маймуни… Не търси стеснен експерт, питай моряк, единственият пенкилер в света. Той и за дамите знае всичко, само че същински може да бъде единствено неистинен моряк.
Шифтинг. Това е пренасяне на кораба по дължината на кея, без да се пали машината, задоволителни са винчовете на бака и кърмата. Много рядка маневра, само че присъща за Трабзон. Този път нощна. Понеже по график съм на обща работа, в 01,30 часа шефът подвигна мен. Цял час не можем да съберем кворум. Фитера въобще не съумяха да го разсънят след следващата разпивка, юнаците от палубна команда имат проблеми с равновесието. Старши камериерът държа прочувствена тирада от основна палуба, потегли към трапа да слиза долу, само че капитанът разпореди да го приберат в каютата му. Последната дупка запълни кока – като брегови моряк да дърпа кърмовите въжета. Проблемът е единствено един: тези, които не могат да стопират след 70-80 грама, въобще да не стартират, но… Хайде в този момент стотина метра напред.
Приел съм непрестижното добро име на безалкохолна весталка, от дълго време съм привикнал с няколкото резенчета в обедната ми гарнитура, откакто огромна част от доматите в камбуза отиват за каютни салати. За капитана се подготвят зеленчукови специалитети настрана. Старпомът, приключил колеж по публично хранене преди Морското, си подготвя това-онова самичък. Започнах с трогване да си припомням казармената кухня. Според корабния мечкадарин, „ в случай че си гладен, ще го ядеш “. Да, само че порционът ми допуска да налетявам на ястие даже когато не съм гладен. Карам на кисело мляко и скътани конфитюри, само че същинската ми отплата е плодовият квинтет. Старая се в каютата ми да има круша, банан, портокал, грейпфрут и първата „ цигулка “ – ябълка. Всъщност, при заверката на здравната брошура би трябвало вместо ЕКГ да желаят декларация, че не си вегетарианец. Корабната кухня утежнява кардиограмата и на процедура е разрушила повече моряшки сърца, в сравнение с дамите.
Скъса ми се копче на риза. На транспортен съд „ копче “ да търсиш, успокояват ме тези, които запитвам за наличност. Не, истината е, че „ артистите “ изобилстват, само че „ копчета “ няма. Дотам още не сме я докарали. На кърмата се появи бяло зайче тъкмо под флагщока. Моряците боядисват палубата в зелено, а рисунката е закачка-намигане към старши помощника – момчетата му пожелават увлекателно занятие в ранчото след пенсионирането, което е единствено на една отпуска разстояние. На мене пък ми се случи неволна, само че неприятна смешка. Според разпоредбите в порт Трабзон би трябвало да се върна на кораба до среднощ. В график съм. Полицаят на пропуща ме гледа недоумяващо – паспорта ми го няма. Той прелестно знае, че не мога да напусна пристанището, без да го оставя, трансферира тестето, занича в фотосите. Липсвам. Мейби побратим, оказвам помощ с съмнение, че някой се е прибрал с моя паспорт. Преглеждам синята колода. Ами да, документът на сътрудника, който сега би трябвало да е на вахта, е в ръцете ми. Бир саат (един час), желая контролно време и потеглям да реша казуса. Колегата е слисан, че ме е взел за себе си. Хайде в този момент тичай на пропуща и вземи самоличността си. Значи и служителят на реда, и морякът имат проблеми със зрението. Аз съм по-зле със слуха. Имам възприятието, че когато в края на вахтата извадя памучните тампони от ушите си, слушам по-слабо. За страдание за уши няма нещо толкоз дейно, колкото Always.
Отношенията в машинна команда не се утежниха, просто се контролираха. Вторият монтьор и трима мотористи се „ зазидаха “ в група, в която „ тухли “ са бутилките, а хоросан – салатите. Освен мен, като единак се обособи елтехникът, правилен мъж от здрав селски корен, който има голямото предимство, че никой не се бърка в работата му и не дава вахта. Осведомено до дребни детайлности, началството ме слиса с въпрос: Тебе за какво не те разсънват преди вахта? Не знам по какъв начин се разсънва човек, който не спи? Не, на сътрудника, от който одобрявам вахтата, бе разпоредено да съблюдава разпоредбите и в 03,45 часа идваше да се увери, че обличам гащеризона. Редът си е ред. Обаче другият сътрудник, който сменя мен, стартира да се заседява в компанията с чашката и да закъснява към половин час. Нямам право да напусна машинното поделение, мога единствено да изръмжавам. Аз не съм робот бе, сред хора съм, не пребивавам като теб с радиото. Дори ме заплаши, че ще излови всички хлебарки и ще ги пусне в моята каюта. Внушено му е да ме нервира. Съсед ми е по каюта, населявана преди него от съвсем именития Петраки, успешно именуван Пет Ракиев. Дали каютите си избират краткотрайните жители, откакто сегашният е от същата класа?
Колегите са положителни експерти, освен това много над изискваното по длъжностна характерност. На стоянка температурата на основна машина се поддържа от работещия генератор. Включването на двете системи в паралел става със затварянето и отварянето на повече от дузина кранове на разнообразни площадки в избрана поредност, би трябвало да си наясно по кое време какво и за какво го правиш. Задължение на механиците, които обаче след края на маневрата напущат отделението и нататък се оправя вахтеният моторист. Негласно съглашение, което не може да бъде подписано с новак. И това не е единственото препокриване, момчетата имат подготовка да вземат независими решения за много от нещата, които би трябвало да знаят и вършат механиците. И дружно с това избраха да си обезпечат психически комфорт, поемайки камериерско обслужване на втория монтьор, който е работодателят и може да разпорежда задания изборно. От мен се искаше да бъда като другите, само че да угоднича, би означавало да не бъда себе си. Мълчаливо одобрявам да работя в кътчета, където теснотията не разрешава да се обърнеш или температурата на средата е 50 градуса. Само един път излязох от схемата, която ми дава морално предимство. При маневрен режим с два елемента се включва единствено един въздушен компресор, с цел да има запас за нов потребител. Но има изключения. Бях стартирал два компресора, когато от мостика желаеха да проработи пожарна помпа. Старт. И с изненадваща за телесата си пъргавост дотича вторият монтьор и хвана реверите на гащеризона ми:
- Бляк навън ли искаш да направиш? След маневрата ти пиша рапорта!
Прегърнах го съвсем любовно и по наложителност изпълних ушната му мида с децибели:
- Три елемента са в паралел, ток има да светне Айфеловата кула. Огледай се какво става тук, вместо да висиш като бръснарски каиш.
Прекрасен отдушник. Според Руское радио към момента е жив папагалът на Чърчил, който продължава да псува Хитлер. За него войната още не е свършила. Засмях се от душа, нищо, че се чува в прилежащите каюти. На масичката лежи „ Алхимикът “ на Паулу Коелю. Брилянтен вълшебен натурализъм. Полетът на душата към единство с Всемира. Легендата на живота. Световният език. Гласът на сърцето. Любовта като всесилен попътен вятър към Мечтата. И това със съучастието на опоетизираната Пустиня. Господи, а ние превърнахме Морето в Пустота и Слепота!
Време е контрактът да свършва, ръководството от каютните кръчми става рисково за употребата на кораба. В станцията на пожарна помпа елтехникът откри стиска медна тел, причина за късо съединяване. Той пък с какво провокира злост?
Изневиделица настъпи здравословен случай – солиден кръвоизлив от язвата на Франца, палубния боцман. Такова е презимето му. Син на австриец, водолаз, работил в Аварийно-спасителното поделение на БМФ. Казвал се Принц Францов Принцов, а за облекчение и на смешка сътрудниците му го знаели като Пръц Фръц Пръц. Само че в този момент на борда ситуацията бе прекомерно съществено. Капитанът се колебаел дали да свърнем към по-близкия Бердянск, или да следваме курса към Мариупол. Вдигнахме оборотите на макс, влязохме в пристанището от ход и още преди контролата кола за спешна помощ отнесе боцмана.
В Мариупол ни чакаше неприятна изненада. Прибраха паспортите ни и на табелата се появи надпис: „ Излизане няма да има. “ Толкова ли се е нажежило ситуацията през късото ни неявяване? Да, на Площада на независимостта в Киев множеството е към 500 000 души. Новоизбраният президент Юшченко постави обществена клетва пред множеството. Значи уличният напън реализира безкръвна Оранжева гражданска война. Боях се, че войните след разпада на Югославия са умалено копие на това, което може да се случи на територията на някогашния Съветски съюз.
В началото на ноември 1995 година бях в Хайфа, когато на протест в поддръжка на мира в Тел Авив нападател лиши живота на министър-председателя Ицхак Рабин. Носител на Нобелова премия за мир. Израел бе стъписан, покушението бе против традицията евреин да не протяга ръка на евреин и това не се бе случвало хиляди години. Вече не е същото. Изречено бе допустимо най-горчивото самопризнание, по-скръбно от траурните церемонии: „ Сега и ние сме като всички останали. “ Десет години след гибелта на миротвореца Рабин нещата в Обетованата земя напълно не отиват към омиротворяване.
Преди към месец и половина бях в Дериндже и не можех да не виждам промени. Преди 10 години най-силно усещане ми направиха голям брой младежи с чалми, бъдещи ходжи, с вманиачен искра в очите. Сега минаретата ми се видяха по-ниски от самоуверените младежи с интелигентни лица, очевидно запътени към Европа. Западът насърчи републиканска Турция да бъде жив плет против напиращия от изток фундаментализъм, най-малко към този момент страната оправдава упованията. Нека да минат най-малко 10 години и от Оранжевата гражданска война, с цел да се видят насоките…
На мене също ми трябваха десетина години, с цел да приема разликата сред плаванията на хиляди благи в посока изток – запад и да предпочета напрегнатия график на късите дистанции. От бряг до бряг на океан може да значи преход от 25-30, че и повече дни, за разлики от ротациите в Черно, Азовско, Мраморно и източната част на Средиземно море. След 86 дни фабричен ремонт последва 153-дневен договор с 14 отбивания във Варна и 22 визити на непознати пристанища. Пет турски: три пъти в Трабзон и по един път в Бандърма, Анталия, Дериндже, Хереке; два пъти в Керч и 13 – в Мариупол. Предстои прибиране във Варна и слизане на всички, които имат общо 243 дни на борда. Преимущество е да си от Варна. С изключение на ремонта, нито един път не посмях да хвана влака за Пловдив, имам горчив спомен да препускам назад с такси. Предпочитах максимума от програмата най-малко – излизане във Варна с Морска градина, филм или спектакъл, ресторант.
От Мариупол ме изпраща Алла Пугачова: Дай нам, Боже, быть мудрее / и сильнее быть. / Дай различен к другу быть добрее, / научи любить.
Дай Боже.
Наближаваме Варна. Около час преди последната маневра минавам около отворена врата на каюта, събрала момчетата от палубна команда и слушам закана:
- Ще й изям клитора!
Не абориген, единствено моряк е кадърен на човечен канибализъм.
Нейко ДАМЯНОВ
27.12.2003 година – 08.02.2004 година
За седми път посрещам Нова година на транспортен съд и към този момент три подред са поредни. Този път с украинския Дядо Мраз, никаква символика, с изключение на същинската зима в Мариупол. И откакто два дни висяхме на рейда, в 21,00 часа на 31 декември от мостика дадоха „ Внимание на машина “. Точно в дванадесетия час, вместо салюти или сирени на пристанищни влекачи и кораби в пристанището, чух камбанката на щамбайна: Най-малък напред. Все отново напред в Новата година. Свободна машина след заставането на кея – в 0,30 часа. Контрола – 03,00 часа. Специално определеният час за маневрата за локалните екипи евентуално значи овъртайм, а за екипажа – благопожелание за доста години.
Последваха три къси и бързи ротации Мариупол – Трабзон – Мариупол. За разлика от Босфора, където може да се чака с дни, прекосяването през Керч канал от Черно в Азовско море и назад става без закъснение. Отминаха и Рождественските празници, януари хапе с минусови температури, украинците всеобщо не престават да зъзнат по улиците, въпреки че събитията са горещи. Такива ги демонстрира малкия екран. През лятото на 1968 година, в разгара на Пражката пролет, бях измежду чешки студенти в София. Те нямаха друга тематика, възбудено разясниха ставащото в страната им. Тук, в региона на пристанището, не чувствам никакво напрежение, докерите, водачите, митничарите… следват служебните си задължения, умерено, ежедневно всекидневно е всичко и в близкия квартал. От локална радиостанция на съветски узнавам, че нескончаемото митингуване в Киев се назовава Оранжева гражданска война, а от източните елементи на Украйна към столицата вървят контрапрояви в синьо. И това единствено поради едни оспорвани и нечестни президентски избори? Едва ли, Украйна е като транспортен съд с огромно прегазване, търси се по-дълбоко пристанище за него.
За нас Трабзон значи напрежение с пот на чело. Наскоро тук на борда на „ Лудогорец “ инспекция на порт стейт надзор е приключила отрицателно. Още с тръгването към турското пристанище страховата невроза на шефа го избива на уртикария, стартира следващата атака за хигиенизиране на машинното поделение. И отново дребният демон. Дойдоха двама проверяващи, видяха документите на сътрудниците си от Анталия, почетоха подписите им и си отпътуваха, откакто одобриха единствено по едно кафе с литъл шугар (малко захар).
Шефът даде ритуализираната почерпка по чашка и възвърна остроумието си. Как се брои какъв брой овце има в сюрията? Много просто, броиш краката и делиш на четири. Как се реди леха зеленчук? Как се отглеждат животни? Как се зидат тухли? Как се слагат фаянсови плочки? Как се поддържа лека кола? Как се ловят маймуни… Не търси стеснен експерт, питай моряк, единственият пенкилер в света. Той и за дамите знае всичко, само че същински може да бъде единствено неистинен моряк.
Шифтинг. Това е пренасяне на кораба по дължината на кея, без да се пали машината, задоволителни са винчовете на бака и кърмата. Много рядка маневра, само че присъща за Трабзон. Този път нощна. Понеже по график съм на обща работа, в 01,30 часа шефът подвигна мен. Цял час не можем да съберем кворум. Фитера въобще не съумяха да го разсънят след следващата разпивка, юнаците от палубна команда имат проблеми с равновесието. Старши камериерът държа прочувствена тирада от основна палуба, потегли към трапа да слиза долу, само че капитанът разпореди да го приберат в каютата му. Последната дупка запълни кока – като брегови моряк да дърпа кърмовите въжета. Проблемът е единствено един: тези, които не могат да стопират след 70-80 грама, въобще да не стартират, но… Хайде в този момент стотина метра напред.
Приел съм непрестижното добро име на безалкохолна весталка, от дълго време съм привикнал с няколкото резенчета в обедната ми гарнитура, откакто огромна част от доматите в камбуза отиват за каютни салати. За капитана се подготвят зеленчукови специалитети настрана. Старпомът, приключил колеж по публично хранене преди Морското, си подготвя това-онова самичък. Започнах с трогване да си припомням казармената кухня. Според корабния мечкадарин, „ в случай че си гладен, ще го ядеш “. Да, само че порционът ми допуска да налетявам на ястие даже когато не съм гладен. Карам на кисело мляко и скътани конфитюри, само че същинската ми отплата е плодовият квинтет. Старая се в каютата ми да има круша, банан, портокал, грейпфрут и първата „ цигулка “ – ябълка. Всъщност, при заверката на здравната брошура би трябвало вместо ЕКГ да желаят декларация, че не си вегетарианец. Корабната кухня утежнява кардиограмата и на процедура е разрушила повече моряшки сърца, в сравнение с дамите.
Скъса ми се копче на риза. На транспортен съд „ копче “ да търсиш, успокояват ме тези, които запитвам за наличност. Не, истината е, че „ артистите “ изобилстват, само че „ копчета “ няма. Дотам още не сме я докарали. На кърмата се появи бяло зайче тъкмо под флагщока. Моряците боядисват палубата в зелено, а рисунката е закачка-намигане към старши помощника – момчетата му пожелават увлекателно занятие в ранчото след пенсионирането, което е единствено на една отпуска разстояние. На мене пък ми се случи неволна, само че неприятна смешка. Според разпоредбите в порт Трабзон би трябвало да се върна на кораба до среднощ. В график съм. Полицаят на пропуща ме гледа недоумяващо – паспорта ми го няма. Той прелестно знае, че не мога да напусна пристанището, без да го оставя, трансферира тестето, занича в фотосите. Липсвам. Мейби побратим, оказвам помощ с съмнение, че някой се е прибрал с моя паспорт. Преглеждам синята колода. Ами да, документът на сътрудника, който сега би трябвало да е на вахта, е в ръцете ми. Бир саат (един час), желая контролно време и потеглям да реша казуса. Колегата е слисан, че ме е взел за себе си. Хайде в този момент тичай на пропуща и вземи самоличността си. Значи и служителят на реда, и морякът имат проблеми със зрението. Аз съм по-зле със слуха. Имам възприятието, че когато в края на вахтата извадя памучните тампони от ушите си, слушам по-слабо. За страдание за уши няма нещо толкоз дейно, колкото Always.
Отношенията в машинна команда не се утежниха, просто се контролираха. Вторият монтьор и трима мотористи се „ зазидаха “ в група, в която „ тухли “ са бутилките, а хоросан – салатите. Освен мен, като единак се обособи елтехникът, правилен мъж от здрав селски корен, който има голямото предимство, че никой не се бърка в работата му и не дава вахта. Осведомено до дребни детайлности, началството ме слиса с въпрос: Тебе за какво не те разсънват преди вахта? Не знам по какъв начин се разсънва човек, който не спи? Не, на сътрудника, от който одобрявам вахтата, бе разпоредено да съблюдава разпоредбите и в 03,45 часа идваше да се увери, че обличам гащеризона. Редът си е ред. Обаче другият сътрудник, който сменя мен, стартира да се заседява в компанията с чашката и да закъснява към половин час. Нямам право да напусна машинното поделение, мога единствено да изръмжавам. Аз не съм робот бе, сред хора съм, не пребивавам като теб с радиото. Дори ме заплаши, че ще излови всички хлебарки и ще ги пусне в моята каюта. Внушено му е да ме нервира. Съсед ми е по каюта, населявана преди него от съвсем именития Петраки, успешно именуван Пет Ракиев. Дали каютите си избират краткотрайните жители, откакто сегашният е от същата класа?
Колегите са положителни експерти, освен това много над изискваното по длъжностна характерност. На стоянка температурата на основна машина се поддържа от работещия генератор. Включването на двете системи в паралел става със затварянето и отварянето на повече от дузина кранове на разнообразни площадки в избрана поредност, би трябвало да си наясно по кое време какво и за какво го правиш. Задължение на механиците, които обаче след края на маневрата напущат отделението и нататък се оправя вахтеният моторист. Негласно съглашение, което не може да бъде подписано с новак. И това не е единственото препокриване, момчетата имат подготовка да вземат независими решения за много от нещата, които би трябвало да знаят и вършат механиците. И дружно с това избраха да си обезпечат психически комфорт, поемайки камериерско обслужване на втория монтьор, който е работодателят и може да разпорежда задания изборно. От мен се искаше да бъда като другите, само че да угоднича, би означавало да не бъда себе си. Мълчаливо одобрявам да работя в кътчета, където теснотията не разрешава да се обърнеш или температурата на средата е 50 градуса. Само един път излязох от схемата, която ми дава морално предимство. При маневрен режим с два елемента се включва единствено един въздушен компресор, с цел да има запас за нов потребител. Но има изключения. Бях стартирал два компресора, когато от мостика желаеха да проработи пожарна помпа. Старт. И с изненадваща за телесата си пъргавост дотича вторият монтьор и хвана реверите на гащеризона ми:
- Бляк навън ли искаш да направиш? След маневрата ти пиша рапорта!
Прегърнах го съвсем любовно и по наложителност изпълних ушната му мида с децибели:
- Три елемента са в паралел, ток има да светне Айфеловата кула. Огледай се какво става тук, вместо да висиш като бръснарски каиш.
Прекрасен отдушник. Според Руское радио към момента е жив папагалът на Чърчил, който продължава да псува Хитлер. За него войната още не е свършила. Засмях се от душа, нищо, че се чува в прилежащите каюти. На масичката лежи „ Алхимикът “ на Паулу Коелю. Брилянтен вълшебен натурализъм. Полетът на душата към единство с Всемира. Легендата на живота. Световният език. Гласът на сърцето. Любовта като всесилен попътен вятър към Мечтата. И това със съучастието на опоетизираната Пустиня. Господи, а ние превърнахме Морето в Пустота и Слепота!
Време е контрактът да свършва, ръководството от каютните кръчми става рисково за употребата на кораба. В станцията на пожарна помпа елтехникът откри стиска медна тел, причина за късо съединяване. Той пък с какво провокира злост?
Изневиделица настъпи здравословен случай – солиден кръвоизлив от язвата на Франца, палубния боцман. Такова е презимето му. Син на австриец, водолаз, работил в Аварийно-спасителното поделение на БМФ. Казвал се Принц Францов Принцов, а за облекчение и на смешка сътрудниците му го знаели като Пръц Фръц Пръц. Само че в този момент на борда ситуацията бе прекомерно съществено. Капитанът се колебаел дали да свърнем към по-близкия Бердянск, или да следваме курса към Мариупол. Вдигнахме оборотите на макс, влязохме в пристанището от ход и още преди контролата кола за спешна помощ отнесе боцмана.
В Мариупол ни чакаше неприятна изненада. Прибраха паспортите ни и на табелата се появи надпис: „ Излизане няма да има. “ Толкова ли се е нажежило ситуацията през късото ни неявяване? Да, на Площада на независимостта в Киев множеството е към 500 000 души. Новоизбраният президент Юшченко постави обществена клетва пред множеството. Значи уличният напън реализира безкръвна Оранжева гражданска война. Боях се, че войните след разпада на Югославия са умалено копие на това, което може да се случи на територията на някогашния Съветски съюз.
В началото на ноември 1995 година бях в Хайфа, когато на протест в поддръжка на мира в Тел Авив нападател лиши живота на министър-председателя Ицхак Рабин. Носител на Нобелова премия за мир. Израел бе стъписан, покушението бе против традицията евреин да не протяга ръка на евреин и това не се бе случвало хиляди години. Вече не е същото. Изречено бе допустимо най-горчивото самопризнание, по-скръбно от траурните церемонии: „ Сега и ние сме като всички останали. “ Десет години след гибелта на миротвореца Рабин нещата в Обетованата земя напълно не отиват към омиротворяване.
Преди към месец и половина бях в Дериндже и не можех да не виждам промени. Преди 10 години най-силно усещане ми направиха голям брой младежи с чалми, бъдещи ходжи, с вманиачен искра в очите. Сега минаретата ми се видяха по-ниски от самоуверените младежи с интелигентни лица, очевидно запътени към Европа. Западът насърчи републиканска Турция да бъде жив плет против напиращия от изток фундаментализъм, най-малко към този момент страната оправдава упованията. Нека да минат най-малко 10 години и от Оранжевата гражданска война, с цел да се видят насоките…
На мене също ми трябваха десетина години, с цел да приема разликата сред плаванията на хиляди благи в посока изток – запад и да предпочета напрегнатия график на късите дистанции. От бряг до бряг на океан може да значи преход от 25-30, че и повече дни, за разлики от ротациите в Черно, Азовско, Мраморно и източната част на Средиземно море. След 86 дни фабричен ремонт последва 153-дневен договор с 14 отбивания във Варна и 22 визити на непознати пристанища. Пет турски: три пъти в Трабзон и по един път в Бандърма, Анталия, Дериндже, Хереке; два пъти в Керч и 13 – в Мариупол. Предстои прибиране във Варна и слизане на всички, които имат общо 243 дни на борда. Преимущество е да си от Варна. С изключение на ремонта, нито един път не посмях да хвана влака за Пловдив, имам горчив спомен да препускам назад с такси. Предпочитах максимума от програмата най-малко – излизане във Варна с Морска градина, филм или спектакъл, ресторант.
От Мариупол ме изпраща Алла Пугачова: Дай нам, Боже, быть мудрее / и сильнее быть. / Дай различен к другу быть добрее, / научи любить.
Дай Боже.
Наближаваме Варна. Около час преди последната маневра минавам около отворена врата на каюта, събрала момчетата от палубна команда и слушам закана:
- Ще й изям клитора!
Не абориген, единствено моряк е кадърен на човечен канибализъм.
Нейко ДАМЯНОВ
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ