С потно чело напрежението в черепната кутия спада
КОРАБ „ ОБОРИЩЕ “, МОРЯШКИ ЗАПИСКИ
27.05.1991 година, Латакия – кеят
Служебната радиограма, получена преди отплаването от Александрия, се оказа съвсем на 100 % вярна. Прибиране във Варна, товар за Тартус. Но се озовахме в Латакия, основното пристанище на Сирия. И за разлика от ориенталската тромавост на Египет, заставаме на пристан като в западно пристанище – от ход.
Поне пред себе си минавам за ценител на Сирия. Първото ми предпочитание е да си напомня острия усет на цигари „ Угарит “ по името на града, процъфтявал тук 15-16 века преди Христа. Сега зад кърмата на „ Оборище “ е транспортен съд със седалище Мурманск, от чиито хамбари разтоварват кубинска захар. Тричленната защита е с калашници на гърдите. Преди малко повече от два месеца ние докарахме от Сиенфуегос същата доста дефицитна стока във Варна, само че соловият охранител бе с револвер на кръста. В кобура. В Латакия има военноморска база на Съюз на съветските социалистически републики, само че не заради това срещам, както на всички места, съветски моряци. Новото е, че за първи път слушам от тях да се разпознават по друг метод: „ Мы из России. Боря Ельцин лучше Горбачова “!
04.06.1991 година, Латакия – кеят
Урея за арабско пристанище, това значи на кораба напълно да се притъпи миризмата на масла и мазут. Не стига вонята от хамбарите, ами докерите опикаха палубата. Даже не си дават труд да насочват лангата към морето. По-уютно се почувствах в ресивера.
„ Оборище “ е от серията огромни японци на БМФ, 13 000-тонен с двутактова машина, неизбежна е теснотията в цевта на Дебелата Берта, както назовавам ресивера, по тази причина пък замърсяването е малко и въпреки на колене и лакти, почистването върви относително елементарно. Имам противен спомен от същата процедура на транспортен съд „ Каравелов “, строен в Херсон (СССР), 13 500 тона. И още едно съпоставяне, тъй като имам опит от работа в рудничарска изложба. Тя по-скоро наподобява на танцувален салон.
Някаква закъсняла климатична особеност, надалеч на юг в Сирия дремя с две вълнени одеяла.
09.06.1991 година, Латакия – кеят
Както нормално, с нищо неуместен и непредвиден случай. Часът е 18,15, на вахта съм от 16,00 до 20,00, само че сега вечерям в моряшкия салет. Не съм нарушил нищо, такава е практиката в пристанище и не е мое скимване. (На ход четвъртият монтьор слиза в машинното поделение, с цел да може вахтеният монтьор и мотористът да вечерят, а работещата машина да не остава без контрол.) Влезе вторият монтьор и дискретно ми сподели на ухо: Върви долу, капитанът бушува, че вахтеният моторист не му дава отговор по телефона, не признава, че аз съм там, желае да чуе тебе. Слизам, с цел да чуя, че 15 минути не съм си на мястото, той вписва отсъствието ми във вахтения вестник на мостика и ми връчва бележка за откомандироване. На лични разходи, несъмнено.
Не ми остана време да изчисля разноските. Автобус от Латакия до Дамаск, аероплан до София, трен до Пловдив. Още преди да сдам вахтата, по телефона се обади основният монтьор:
- Просто работи умерено – и затвори.
Преди към месец в Александрия капитан Кърканото Коце ме завари в радиорубката да отпечатвам осведомителния бюлетин под диктовката на радиста. Направи дребен скандал, че нямам право да докосвам корабно имущество, зачислено на различен. Добре, към този момент нямам пишеща машина в каютата си, не ми и би трябвало, само че ме озадачи по този начин дребнаво проявявана злост. Зная, че съм бялата гарга в екипажа, която няма по какъв начин да се слее с пейзажа, само че с изключение на за машинния боцман и за № 1 в екипажния лист се трансформирам в черна овца. Черно и бяло. И още веднъж ме бодва недоумението за какво не хванах кормилото на такси и самичък да си бъда шеф на брега, а избрах кораба с многоетажна подчиненост? Като небостъргач над мене. Значи е надвил инстинктът на наемника. Единствената ми благосъстоятелност, освен това движима, е москвичът, дали с него бих могъл да посрещна потребностите на четиричленно семейство? Нямам самочувствието на собственик. Стопанин е бил татко ми, наследил от татко си 25-6 декара земя. Поколението, което с камшици беше подкарано към колективизацията на Трудово-кооперативно земеделско стопанство. Направо обществена кастрация. Сега бич е икономическата насила нашето потомство да се връща към частната самодейност. Демокрацията потегля с прочут обществен проблем: богатият се опасява от бедния, бедният – от безработния, безработният – от гладния, гладният – от просяка.
И с цел да не помни случая, който натъпка главата ми с тягостни мисли, давам обещание си постоянно, когато съм на вахта 16,00 – 20,00 часа, в пристанище или на ход, да вечерям откакто напусна машинното поделение и си взема душа. Но не съумях да заспя преди утринната вахта 04,00 – 08,00 часа.
17.06.1991 година, Азовско море
Три часа преди котва на рейда Мариупол късите радиовълни озвучиха каютата ми с прелестно предаване, отдадено на незабравимата Марина Цветаева. На Запад огромна лирика сътвориха самотници като Емили Дикинсън, а на Изток - такива, чийто живот бе трансфорат в покруса. Като Цветаева.
18.06. – 23.06.1991 година, Мариупол – рейдът
Отново, както преди има-няма три месеца на рейда Херсон, висим в неопределеност. Заложници сме в потайностите на социалистическата стопанска система. Тия от пристанището не са чували за нас и не знаят за какво сме тук. Навремето в Куба, и то по време на международно състезание по футбол, в действителност по малкия екран се нагледах на кулинарни курсове. Опитваха се да приучат дамите на ежедневно готвене, вместо да трансформират дажбите в скоростно приготвяна сухоежбина. Тук попаднах на уроци по филология. Централната телевизионна стратегия „ Время “ върти реклами и специфични излъчвания, в които се чува „ бизнес “, „ акции “, „ аукцион “, “мениджър “… Руският език, по този начин приспособен към интонацията на „ Вперед “, „ Со мной “, „ Товарищи “, „ От имени и по поручение “… се обогатява с пазарен лексикон.
Колегата Оги, от години навикнал с часовникарския темп на контейнеровозите, за първи път е на трампови транспортен съд. Нервничи, избива го на уртикария. Въглищарите идват и си отпътуват, ние се въртим към котвата. Съжалявам Оги, в този момент е време да прочетеш „ Бесове “ на Достоевски, само че на борда заглавието липсва. Препоръчах трудотерапия по самодейност. Хванахме се да създадем прелъстителен ъгъл площадката към циркулационната помпа на бойлера. Ръжда, миниум, блажна боя… Видя ли бе, че с потно чело напрежението в черепната кутия спада.
Петдесет години от Великата отечествена война. Гледам покъртителни документални фрагменти – реверанс до земи, само че съвремието няма по какъв начин да скрие невоенната съсипия.
Нейко ДАМЯНОВ
27.05.1991 година, Латакия – кеят
Служебната радиограма, получена преди отплаването от Александрия, се оказа съвсем на 100 % вярна. Прибиране във Варна, товар за Тартус. Но се озовахме в Латакия, основното пристанище на Сирия. И за разлика от ориенталската тромавост на Египет, заставаме на пристан като в западно пристанище – от ход.
Поне пред себе си минавам за ценител на Сирия. Първото ми предпочитание е да си напомня острия усет на цигари „ Угарит “ по името на града, процъфтявал тук 15-16 века преди Христа. Сега зад кърмата на „ Оборище “ е транспортен съд със седалище Мурманск, от чиито хамбари разтоварват кубинска захар. Тричленната защита е с калашници на гърдите. Преди малко повече от два месеца ние докарахме от Сиенфуегос същата доста дефицитна стока във Варна, само че соловият охранител бе с револвер на кръста. В кобура. В Латакия има военноморска база на Съюз на съветските социалистически републики, само че не заради това срещам, както на всички места, съветски моряци. Новото е, че за първи път слушам от тях да се разпознават по друг метод: „ Мы из России. Боря Ельцин лучше Горбачова “!
04.06.1991 година, Латакия – кеят
Урея за арабско пристанище, това значи на кораба напълно да се притъпи миризмата на масла и мазут. Не стига вонята от хамбарите, ами докерите опикаха палубата. Даже не си дават труд да насочват лангата към морето. По-уютно се почувствах в ресивера.
„ Оборище “ е от серията огромни японци на БМФ, 13 000-тонен с двутактова машина, неизбежна е теснотията в цевта на Дебелата Берта, както назовавам ресивера, по тази причина пък замърсяването е малко и въпреки на колене и лакти, почистването върви относително елементарно. Имам противен спомен от същата процедура на транспортен съд „ Каравелов “, строен в Херсон (СССР), 13 500 тона. И още едно съпоставяне, тъй като имам опит от работа в рудничарска изложба. Тя по-скоро наподобява на танцувален салон.
Някаква закъсняла климатична особеност, надалеч на юг в Сирия дремя с две вълнени одеяла.
09.06.1991 година, Латакия – кеят
Както нормално, с нищо неуместен и непредвиден случай. Часът е 18,15, на вахта съм от 16,00 до 20,00, само че сега вечерям в моряшкия салет. Не съм нарушил нищо, такава е практиката в пристанище и не е мое скимване. (На ход четвъртият монтьор слиза в машинното поделение, с цел да може вахтеният монтьор и мотористът да вечерят, а работещата машина да не остава без контрол.) Влезе вторият монтьор и дискретно ми сподели на ухо: Върви долу, капитанът бушува, че вахтеният моторист не му дава отговор по телефона, не признава, че аз съм там, желае да чуе тебе. Слизам, с цел да чуя, че 15 минути не съм си на мястото, той вписва отсъствието ми във вахтения вестник на мостика и ми връчва бележка за откомандироване. На лични разходи, несъмнено.
Не ми остана време да изчисля разноските. Автобус от Латакия до Дамаск, аероплан до София, трен до Пловдив. Още преди да сдам вахтата, по телефона се обади основният монтьор:
- Просто работи умерено – и затвори.
Преди към месец в Александрия капитан Кърканото Коце ме завари в радиорубката да отпечатвам осведомителния бюлетин под диктовката на радиста. Направи дребен скандал, че нямам право да докосвам корабно имущество, зачислено на различен. Добре, към този момент нямам пишеща машина в каютата си, не ми и би трябвало, само че ме озадачи по този начин дребнаво проявявана злост. Зная, че съм бялата гарга в екипажа, която няма по какъв начин да се слее с пейзажа, само че с изключение на за машинния боцман и за № 1 в екипажния лист се трансформирам в черна овца. Черно и бяло. И още веднъж ме бодва недоумението за какво не хванах кормилото на такси и самичък да си бъда шеф на брега, а избрах кораба с многоетажна подчиненост? Като небостъргач над мене. Значи е надвил инстинктът на наемника. Единствената ми благосъстоятелност, освен това движима, е москвичът, дали с него бих могъл да посрещна потребностите на четиричленно семейство? Нямам самочувствието на собственик. Стопанин е бил татко ми, наследил от татко си 25-6 декара земя. Поколението, което с камшици беше подкарано към колективизацията на Трудово-кооперативно земеделско стопанство. Направо обществена кастрация. Сега бич е икономическата насила нашето потомство да се връща към частната самодейност. Демокрацията потегля с прочут обществен проблем: богатият се опасява от бедния, бедният – от безработния, безработният – от гладния, гладният – от просяка.
И с цел да не помни случая, който натъпка главата ми с тягостни мисли, давам обещание си постоянно, когато съм на вахта 16,00 – 20,00 часа, в пристанище или на ход, да вечерям откакто напусна машинното поделение и си взема душа. Но не съумях да заспя преди утринната вахта 04,00 – 08,00 часа.
17.06.1991 година, Азовско море
Три часа преди котва на рейда Мариупол късите радиовълни озвучиха каютата ми с прелестно предаване, отдадено на незабравимата Марина Цветаева. На Запад огромна лирика сътвориха самотници като Емили Дикинсън, а на Изток - такива, чийто живот бе трансфорат в покруса. Като Цветаева.
18.06. – 23.06.1991 година, Мариупол – рейдът
Отново, както преди има-няма три месеца на рейда Херсон, висим в неопределеност. Заложници сме в потайностите на социалистическата стопанска система. Тия от пристанището не са чували за нас и не знаят за какво сме тук. Навремето в Куба, и то по време на международно състезание по футбол, в действителност по малкия екран се нагледах на кулинарни курсове. Опитваха се да приучат дамите на ежедневно готвене, вместо да трансформират дажбите в скоростно приготвяна сухоежбина. Тук попаднах на уроци по филология. Централната телевизионна стратегия „ Время “ върти реклами и специфични излъчвания, в които се чува „ бизнес “, „ акции “, „ аукцион “, “мениджър “… Руският език, по този начин приспособен към интонацията на „ Вперед “, „ Со мной “, „ Товарищи “, „ От имени и по поручение “… се обогатява с пазарен лексикон.
Колегата Оги, от години навикнал с часовникарския темп на контейнеровозите, за първи път е на трампови транспортен съд. Нервничи, избива го на уртикария. Въглищарите идват и си отпътуват, ние се въртим към котвата. Съжалявам Оги, в този момент е време да прочетеш „ Бесове “ на Достоевски, само че на борда заглавието липсва. Препоръчах трудотерапия по самодейност. Хванахме се да създадем прелъстителен ъгъл площадката към циркулационната помпа на бойлера. Ръжда, миниум, блажна боя… Видя ли бе, че с потно чело напрежението в черепната кутия спада.
Петдесет години от Великата отечествена война. Гледам покъртителни документални фрагменти – реверанс до земи, само че съвремието няма по какъв начин да скрие невоенната съсипия.
Нейко ДАМЯНОВ
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ