Радарът на мостика струва колкото кораба, но капитанът няма дупе за две пари
КОРАБ „ ОБОРИЩЕ “, МОРЯШКИ ЗАПИСКИ
18.11.1990 година, преход Варна – Тартус
Отново преминавам през Босфора в посока Егея и след това отново на изток, единствено че този път не към Далечния, а към Близкия. Пък и новата цена на задграничната валута не е тласък да се губиш към Японско или Карибско море. Не си коства за един $ разлика дневно да се потиш към Виетнам или Куба, вместо не по надалеч от Средиземноморието. Любопитството ми към света е непокътнато, въпреки че нямам никакви илюзии в ресурс. В каютата ми към този момент няма пишеща машина, замених я със селективната „ Селена “, чиито къси талази ловят радиостанции от половината свят. Пред транспортен съд „ Оборище “ са открити международните морски трасета, а моят живот стана по-камерен и от каютата, която населявам. Но имам ДЕЦАТА и Доларите.
22.11.1990 година, Тартус – рейдът
В машинното поделение на „ Каравелов “ месеци наред ме задушаваха терзанията на новобранец, че заради дефицит на познания и неумелост нещо ще ме изненада и ще изпадна в нелепа обстановка. С техниката на „ Оборище “, японската изработка, привикнах от раз, само че като виждам каква беззащитност излъчва Мирко като четвърти монтьор, пристигнал напряко от Морското, напразно са били паниките ми. Ще се оправи момчето, напредва бързо. Би трябвало да мирише на казарма, само че нищо такова няма в него. Най-сладка ми е цигарата, когато димим дружно. Често слушам, че няма никакво желание да потроши живота си по корабите, може би дипломата му на инженер, експерт по корабни машини и механизми, ще му прави работа и на брега. Освен дипломата, другата му облага е ранният брак. Изневиделица заради отпускарски секс. Момченцето му е към този момент на годинка и от горната страна. Понякога отронва с въздишка и недомлъвка: „ Рано си отрязах главата, ама… “ Не запитвам ще го бъде ли младото семейство?
12.12.1990 година, Тартус – кеят
Карам „ музикална “ вахта 16,00 – 20,00 часа, сирената непрестанно вие. Шефа няколко пъти ми звъни по телефона, въпреки всичко не устоя, въпреки болен, персонално се донесе в машинното поделение. Какво става? Нищо изключително, шефе. Заседяхме се тука, техниката също нервничи и плаши с подправени сигнали. В параметър сме.
Няма я огромната колония от български експерти, сред които имаше пловдивчани. Когато бях тук с „ Каравелов “, се числях в състава на палубна команда, в този момент нямам никакви контакти с докерите. Или съм на вахта долу, или дремя преди вахта, или се шляя из града. Спокойно кътче Сирия. Няма ги към този момент политкомисарите с сан първи помощник-капитан, няма възбрана да се излиза поединично. Тартус е същият. Много деца и бременни дами. Мъже си подмятат зарчета, чаткат с броеници и пият чай. Обикалям многочислените златарски магазини. Посъбера ли долари, ще развеселявам домочадието.
13.12. – 22.12.1990 година, преход Тартус – Варна – Южний
Уж беше чартър, щяхме отново да товарим пшеница за Сирия, хвърлихме котва на рейда Варна, много хора се уредиха да заловен лодка към брега и единствено те извадиха шанс. Бях в групата. Събраха ни на пожар и тръгнахме да броим последните рубли из Черно море. Урея от Южний за Италия или Белгия. А може би се отбихме до Варна единствено поради промяната на капитаните? Надявах се товарните интервенции да продължат най-малко 7 - 8 дни и да закача малко от Коледните празници вкъщи. Като отплата, за една нощ във Варна, при започване на Лукановата зима, бях нещо като дребен Крез. Срещу три кутии цигари „ Асос “, покупка от моряшки шипшандлер, получих добра ресторантска вечеря и нощувка в остарелия хотел „ Мусала “. Времена, времена…
23.12.1990 година, порт Южний – рейдът
Първият сняг. За миг ми замязя на повърхностно разпиляна урея по палубата. Не дръзвам да помоля елтехника Ванко да поправи осветлението над дребната масичка в каютата ми. Все още не мога да се усещам титуляр на мястото си, втълпявам си, че съм тук краткотрайно, съвсем като снега. И както в оборотно жилище – никакви усъвършенствания.
24.12.1990 година, Южний – кеят
Алкохол – единствено в алегорично количество и по длъжностен мотив. Винаги може да бъда упрекнат, че съм направил нещо неправилно, или не съм направил нищо, тъй като съм пийнал. Какво като е Бъдни вечер. Дано в никакъв случай повече не се връщам тук.
28.12.1990 година, преход Южний – Гибралтар
Късно следобяд напуснахме порт Южний. За идване или за отплаване е времето преди Нова година? Точно преди 3 години на този ден се завърнах с „ Каравелов “ след 9-месечен далекоизточен автобус. Бях ли благополучен? Не помня, само че в този момент сигурно зная, че не съм, освен тъй като не зная къде отивам.
29.12.1990 година, преход Южний – Гибралтар
Докосвам с длан корпуса на хидрофорна помпа сладка вода, също както челото на малко дете. Добре е, в случай че не е горещо. Може би от всички кораби на БМФ само в машинното поделение на „ Оборище “ може да се прочете записка, която стартира с „ апелирам “ и приключва с „ тенкю “. Мирко, несъмнено, може да има доста да учи като монтьор, само че има на раменете си глава, а не каска. Мъжете, школувани в механически дисциплини, мерят нещата единствено „ от “ „ до “, даже когато категориите са нереални. Хуманитарните науки нормално търсят логичност отвън параметъра. При техниката гъделът от добре свършената работа е много по-слаб, в сравнение с при филантропичните дисциплини.
30.12.1990 година, преход Южний – Гибралтар
Млъкна тв приемникът в моряшкия салет. Работеше с естествена картина в Съюз на съветските социалистически републики, а в този момент, в обсега на италианската телевизия, не ще. Палубният боцман се престраши да помоли капитана да даде краткотрайно апарата от неговия кабинет, на което чул в отговор: „ Да ми гледате мъдете “, и се хванал за съответното място. На направена глава - толкова от Кърканото Коце. Кретени има освен в казармата, не липсват и по етажите на екипажните описи.
01.01.1991 година, преход Южний – Западна Европа
Мъртва вълна, тежка като маврудово вино. Тъмносиня океанска люлка. Моряшко време. Навръх Нова година машинният боцман събра спявката на уиски. Почерпи за премежде. Не поради празника, а тъй като направи дупка на главата си в работилницата – някаква частна работа в неработно време. В последния работен ден на остарялата година служебната радиограма извести, че няма да стопираме в Гибралтар, а идващото пристанище е Бордо или Хамбург. На брега постоянно знаех къде отивам, само че ориентирите ми бяха Чирпан – Сливен – Карнобат. Сега привиквам с Матапан – Пасеро – Гибралтар.
06.01.1991 година, преход Гибралтар – Бордо
Вече се знае, че позицията е 10 януари, порт Бордо. Океанът бълбука, а Бискаят ври. Отново плаваме назад на юг към Гибралтар. Вместо да се скрием на рейда на някое пристанище, барото избира бягство обратно. Рулевите се майтапят, че на мостика има радар, който коства колкото кораба, само че Кърканото Коце няма дупе за две пари. На пода в каютата си заварих паднала каса с минерална вода. Девет бутилки по 1,5 литра, голяма загуба.
08.01.1991 година, котва край южния бряг на Португалия
Най-дългото тичане в живота ми. Почти от най-северната точка на Португалия, чак до най-южната. Скатахме се тук, да не повярваш, че това е същото море. Кротко плисване на водата край кораба, летят нощни птици. Населените места на брега са осветени блестящо, даже облаците над тях наподобяват особено осветени.
09.01.1991 година, Атлантик, преход към Бордо
След към денонощие на котва още веднъж поемаме в посока север. Сдадох нощната вахта, излязох от банята и инцидентно се видях гол във филистрина на каютата. Моментално се запешкирих. Боже, на запад океанът е пустиня, бих могъл да бъда забелязан единствено от брега на Северна Америка, в случай че земята е плоска. Що за атавизъм, инстинктивно да се „ преоблека “ като Адам, осъзнал голотата си след грехопадението.
На фотографията: Тартус, Сирия
Нейко ДАМЯНОВ
18.11.1990 година, преход Варна – Тартус
Отново преминавам през Босфора в посока Егея и след това отново на изток, единствено че този път не към Далечния, а към Близкия. Пък и новата цена на задграничната валута не е тласък да се губиш към Японско или Карибско море. Не си коства за един $ разлика дневно да се потиш към Виетнам или Куба, вместо не по надалеч от Средиземноморието. Любопитството ми към света е непокътнато, въпреки че нямам никакви илюзии в ресурс. В каютата ми към този момент няма пишеща машина, замених я със селективната „ Селена “, чиито къси талази ловят радиостанции от половината свят. Пред транспортен съд „ Оборище “ са открити международните морски трасета, а моят живот стана по-камерен и от каютата, която населявам. Но имам ДЕЦАТА и Доларите.
22.11.1990 година, Тартус – рейдът
В машинното поделение на „ Каравелов “ месеци наред ме задушаваха терзанията на новобранец, че заради дефицит на познания и неумелост нещо ще ме изненада и ще изпадна в нелепа обстановка. С техниката на „ Оборище “, японската изработка, привикнах от раз, само че като виждам каква беззащитност излъчва Мирко като четвърти монтьор, пристигнал напряко от Морското, напразно са били паниките ми. Ще се оправи момчето, напредва бързо. Би трябвало да мирише на казарма, само че нищо такова няма в него. Най-сладка ми е цигарата, когато димим дружно. Често слушам, че няма никакво желание да потроши живота си по корабите, може би дипломата му на инженер, експерт по корабни машини и механизми, ще му прави работа и на брега. Освен дипломата, другата му облага е ранният брак. Изневиделица заради отпускарски секс. Момченцето му е към този момент на годинка и от горната страна. Понякога отронва с въздишка и недомлъвка: „ Рано си отрязах главата, ама… “ Не запитвам ще го бъде ли младото семейство?
12.12.1990 година, Тартус – кеят
Карам „ музикална “ вахта 16,00 – 20,00 часа, сирената непрестанно вие. Шефа няколко пъти ми звъни по телефона, въпреки всичко не устоя, въпреки болен, персонално се донесе в машинното поделение. Какво става? Нищо изключително, шефе. Заседяхме се тука, техниката също нервничи и плаши с подправени сигнали. В параметър сме.
Няма я огромната колония от български експерти, сред които имаше пловдивчани. Когато бях тук с „ Каравелов “, се числях в състава на палубна команда, в този момент нямам никакви контакти с докерите. Или съм на вахта долу, или дремя преди вахта, или се шляя из града. Спокойно кътче Сирия. Няма ги към този момент политкомисарите с сан първи помощник-капитан, няма възбрана да се излиза поединично. Тартус е същият. Много деца и бременни дами. Мъже си подмятат зарчета, чаткат с броеници и пият чай. Обикалям многочислените златарски магазини. Посъбера ли долари, ще развеселявам домочадието.
13.12. – 22.12.1990 година, преход Тартус – Варна – Южний
Уж беше чартър, щяхме отново да товарим пшеница за Сирия, хвърлихме котва на рейда Варна, много хора се уредиха да заловен лодка към брега и единствено те извадиха шанс. Бях в групата. Събраха ни на пожар и тръгнахме да броим последните рубли из Черно море. Урея от Южний за Италия или Белгия. А може би се отбихме до Варна единствено поради промяната на капитаните? Надявах се товарните интервенции да продължат най-малко 7 - 8 дни и да закача малко от Коледните празници вкъщи. Като отплата, за една нощ във Варна, при започване на Лукановата зима, бях нещо като дребен Крез. Срещу три кутии цигари „ Асос “, покупка от моряшки шипшандлер, получих добра ресторантска вечеря и нощувка в остарелия хотел „ Мусала “. Времена, времена…
23.12.1990 година, порт Южний – рейдът
Първият сняг. За миг ми замязя на повърхностно разпиляна урея по палубата. Не дръзвам да помоля елтехника Ванко да поправи осветлението над дребната масичка в каютата ми. Все още не мога да се усещам титуляр на мястото си, втълпявам си, че съм тук краткотрайно, съвсем като снега. И както в оборотно жилище – никакви усъвършенствания.
24.12.1990 година, Южний – кеят
Алкохол – единствено в алегорично количество и по длъжностен мотив. Винаги може да бъда упрекнат, че съм направил нещо неправилно, или не съм направил нищо, тъй като съм пийнал. Какво като е Бъдни вечер. Дано в никакъв случай повече не се връщам тук.
28.12.1990 година, преход Южний – Гибралтар
Късно следобяд напуснахме порт Южний. За идване или за отплаване е времето преди Нова година? Точно преди 3 години на този ден се завърнах с „ Каравелов “ след 9-месечен далекоизточен автобус. Бях ли благополучен? Не помня, само че в този момент сигурно зная, че не съм, освен тъй като не зная къде отивам.
29.12.1990 година, преход Южний – Гибралтар
Докосвам с длан корпуса на хидрофорна помпа сладка вода, също както челото на малко дете. Добре е, в случай че не е горещо. Може би от всички кораби на БМФ само в машинното поделение на „ Оборище “ може да се прочете записка, която стартира с „ апелирам “ и приключва с „ тенкю “. Мирко, несъмнено, може да има доста да учи като монтьор, само че има на раменете си глава, а не каска. Мъжете, школувани в механически дисциплини, мерят нещата единствено „ от “ „ до “, даже когато категориите са нереални. Хуманитарните науки нормално търсят логичност отвън параметъра. При техниката гъделът от добре свършената работа е много по-слаб, в сравнение с при филантропичните дисциплини.
30.12.1990 година, преход Южний – Гибралтар
Млъкна тв приемникът в моряшкия салет. Работеше с естествена картина в Съюз на съветските социалистически републики, а в този момент, в обсега на италианската телевизия, не ще. Палубният боцман се престраши да помоли капитана да даде краткотрайно апарата от неговия кабинет, на което чул в отговор: „ Да ми гледате мъдете “, и се хванал за съответното място. На направена глава - толкова от Кърканото Коце. Кретени има освен в казармата, не липсват и по етажите на екипажните описи.
01.01.1991 година, преход Южний – Западна Европа
Мъртва вълна, тежка като маврудово вино. Тъмносиня океанска люлка. Моряшко време. Навръх Нова година машинният боцман събра спявката на уиски. Почерпи за премежде. Не поради празника, а тъй като направи дупка на главата си в работилницата – някаква частна работа в неработно време. В последния работен ден на остарялата година служебната радиограма извести, че няма да стопираме в Гибралтар, а идващото пристанище е Бордо или Хамбург. На брега постоянно знаех къде отивам, само че ориентирите ми бяха Чирпан – Сливен – Карнобат. Сега привиквам с Матапан – Пасеро – Гибралтар.
06.01.1991 година, преход Гибралтар – Бордо
Вече се знае, че позицията е 10 януари, порт Бордо. Океанът бълбука, а Бискаят ври. Отново плаваме назад на юг към Гибралтар. Вместо да се скрием на рейда на някое пристанище, барото избира бягство обратно. Рулевите се майтапят, че на мостика има радар, който коства колкото кораба, само че Кърканото Коце няма дупе за две пари. На пода в каютата си заварих паднала каса с минерална вода. Девет бутилки по 1,5 литра, голяма загуба.
08.01.1991 година, котва край южния бряг на Португалия
Най-дългото тичане в живота ми. Почти от най-северната точка на Португалия, чак до най-южната. Скатахме се тук, да не повярваш, че това е същото море. Кротко плисване на водата край кораба, летят нощни птици. Населените места на брега са осветени блестящо, даже облаците над тях наподобяват особено осветени.
09.01.1991 година, Атлантик, преход към Бордо
След към денонощие на котва още веднъж поемаме в посока север. Сдадох нощната вахта, излязох от банята и инцидентно се видях гол във филистрина на каютата. Моментално се запешкирих. Боже, на запад океанът е пустиня, бих могъл да бъда забелязан единствено от брега на Северна Америка, в случай че земята е плоска. Що за атавизъм, инстинктивно да се „ преоблека “ като Адам, осъзнал голотата си след грехопадението.
На фотографията: Тартус, Сирия
Нейко ДАМЯНОВ
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ