Парадоксален рейс с „Дънди Крокодила от Банкок до Варна
КОРАБ „ ГЕО МИЛЕВ “, МОРЯШКИ ЗАПИСКИ
25.07. - 26.07., 1992 година, преход Банкок – Черно море
Я гледай, този транспортен съд отново завъртя винта! Досега загубихме най-малко 500 благи. Два пъти се възпламени подбуталното пространство на шесто придвижване основен мотор. „ Стоп машини “ за спешна моточистка. Счупен първи сегмент в случай, че придвижването е на 2500 работни часа, а плановата моточистка е след 6000. Значи в Риека при фабричен условия са създали моточистка на три придвижвания, що се касае за парите, изръмжа основният монтьор. Пек, пот, бързане и по 5-6 литра вода на човек за към 32 часа, с добавка от капитанските ресурси. Бяхме в Малакския проток на 19-20 благи от Сингапур в териториални води на Малайзия.
Дойде стражеви транспортен съд на бреговата защита. В машинното поделение слязоха трима униформени, вежливи, ръкуват се, без да се гнусят от омаслени длани. Увериха се, че се касае за автентичен ремонт и предизвестиха, че мястото е рисково – индонезийски пирати плячкосват кораби. Обещаха закрилата си за през нощта и си отпътуваха.
Не ни върви по празници, точно на Великден се изгърбихме от работа, през днешния ден за откриването на летните Олимпийски игри в Барселона – същото, че и повече. Вместо олимпиада, чака ни океанска мусониада. Вече никой не черпи глътка вода. Питие – да, вода - не. Дефицит!
29.07.1992 година, преход Банкок – Черно море
В машинното поделение е преизподня – 53 целзиеви градуса. Фланелката на гърба ми – ясно, само че и от лекия памучен панталон сухи са единствено по десетина сантиметра към глезените. Преизподнята си има епицентър, където температурата е 70 градуса. Сепараторната секция - в затворено пространство с дребна кубатура са два мазутни и един газьолен сепаратор. Да се работи там при тези условия, е невероятно, по тази причина хитруваме.
Влизаме с Коко Градското и в продължение на към минута и половина със заучени придвижвания започваме демонтажа на мазутен сепаратор. Колкото – толкоз и бягаме на открито под мощната бликам на вентилатор. Реанимация. Така на няколко прибежки изнасяме тарелковия блок и останалите елементи на дребна площадка в обсега на вентилатора, където може да се живее. Монтажът - отново по този начин на прибежки. Най-много ни затруднява почистването на налепите от сепарирания мазут, сходни на асфалт. Правим го на смени един по един, откакто няма по какъв начин да изнесем на открито солидния сепаратор.
Никога не съм гладувал, само че зная какво е жадност. Пия вода със сластолюбие, с ритуализирано отсрочване и наканване като стриптийз, дано след още малко, даже минута-две, да настъпи мигът на висшото наслаждение. Радиорубката е с климатик, нейният жител ми е другар, дажбата му е предостатъчна, само че макар даренията му съм заставен да преварявам битова вода от танковете.
Общокорабно заседание на тематика идване. Прекалено рано е да има изясненост, по тази причина пък догадки дал Господ. Чартьор е „ Дженкон Уърлд Трейд “, евентуално американска компания. Което не пречи да се приказва, че товарът през Констанца или Одеса е за Сърбия. Всъщност нас това не ни касае, въпросът е ще има ли спирка във Варна. Капитанът допуска, че е допустимо да хвърлим котва, да заредим с артикули и без да има контрола, да продължим целокупно към румънско или съветско пристанище. За 8-10 дни, дано да са 14-15 и назад към Варна, където следва ремонт на кораба. Този вид удовлетворява всички. Всъщност право на промяна според груповия трудов контракт имаме единствено ние, петимата, които сме „ доайени “ на екипажа и по средата на август ще създадем по шест и половина месеца на борда. Стига, на мен персонално не ми се слагат върхове. Другите: капитан, основен монтьор, рулеви и готвач желаят да продължат. С половин уста обявиха предпочитание да слязат двамата фитери от отдела за техническо обслужване на флота, само че те са нещо като обособена губерния, останалите се притесняват от непредвидена и нежелана промяна. Мнозина са от Варна, блазни ги опцията да карат и ремонта: хем си на работа, хем си у дома като фабричен служащ.
02.08.1992 година, преход Банкок – Черно море
Остров Цейлон ми е на шанс. Близо до него съм гледал невъобразими атракции на стада делфини, които с часове съпътстват кораба. Сега обаче на палубата мъчно се пази равновесие, а мусонът кой знае къде е пропъдил делфините. Нататък към Червено море става по-трудно. При 6-7 бала вълна по наветрения ръб е фурия. Скоростта падна до към 10 възела. Минаваме на режим вахта-вахта. Последният мит в живота ми остана ядосаният океан. Велика и вдъхваща благоговение буря, единствено това ме приближава до концепцията за Бога. До остров Сокотра има още много благи. Чак там брегът ще ни заслони. И нека машината да издържи.
Въпреки че мусонът друса крепко, въпреки всичко се залисваме с кино лентата „ Дънди Крокодила “. Поне половината от момчетата знаят репликите наизуст. А хората на брега гледат спортните борби на олимпиадата.
07.08.1992 година, преход Банкок – Одеса
Времето падна. Обикалям с „ Добро утро “ да разсънвам тези, които в 08,00 часа би трябвало да са на работа. Заварих сътрудника от прилежащата каюта прав и гол да бръсне окосмяването по-долу от кръста. Срамни въшки, подарък от каката в Банкок…
Капитанът ме извика на частен, въпреки длъжностен диалог. За първи път съм в капитанската обител, откакто в средата на месец май предходният жител Манол Манолов си отпътува, а номер едно в екипажния лист стана старши помощникът, с който летяхме за промяна от София през Дубай за Сингапур. На вратата към момента стои бележката, закачена незабавно след смяната: „ На партийно заседание съм – при помполита “. Прочете ми къса лекция за неизкоренимостта на комунизма, заради което в параходството никой не мисли за мен. Увери ме, че е съобщил с радиограма за желанието ми за промяна, само че още не е несъмнено дали корабът изобщо ще се отбие във Варна. Може да се отправим непосредствено към Одеса, към този момент е несъмнено, че това е направлението. Все отново добави, че не схваща нетърпението ми за слизане при очевидната полза на продължението. Изслушах го безмълвно. Да става каквото ще, към този момент зная, че с цел да се съхраниш в такива случаи, би трябвало да се настроиш всеопрощенски като свещеник. Най-много към себе си.
По обед „ Стоп машини “, лягаме на дрейф. На 5-6 кабелта е транспортен съд “Й. Лютибродски “. Пристига лодка със „ стока “ на екипажа. Ние сигурно плаваме към Варна, това не е късмет за изпускане. Вече по мрачно още веднъж „ Стоп машини “. Наблизо е танкерът “Кефан “ под кувейтски байрак с български екипаж. Лодката едвам дотътри товара със забележителното наличие на бляскав мотоциклет. Не зная какъв е капитанският къс за услугата, нито с какво се облажиха палубните моряци, само че машинната команда не получи най-малко половин бира.
Ето по какъв начин завръщането ни се трансформира в общофлотско събитие. На борда се съхраняват цели спални комплекти, китайски порцелан и какво ли още не, насъбрано от промените през продължителния чартър в Далечния изток. Може би най-екзотичната добавка са няколко каси със соев сос, които палубният боцман обезпечава за ресторанта на собствен родственик. И въпреки всичко „ черешката на тортата “ е хюндайчето на Чочо, което, крепко укрепено на лодъчна палуба, героичен устоя мусониадата. Нави си го на пръста в Южна Корея, подцени възбраната и докара колата покрай кораба, все едно, че е на някого от служебните лица. Организира качването малко преди отплаването. Номерът мина, който не залага, не печели.
13.08.1992 година, преход Банкок – Варна
На Суец канал не обърнах никакво внимание, само че имам особено отношение към Босфора. Винаги е преобладаващ център на възбуденост. Или брои първите благи на отплаването към неизвестността, или носи еуфорията на завръщането. Сторих му диван чапраз и го прекосих прав на летния мостик. Странно необитаем е протокът през днешния ден, може би по някаква причина са спрели насрещното придвижване към Мраморно море. Все отново при навлизането в Черно море срещнахме „ Огражден “ от серията дребни японци. Разминахме се като глухонеми, без сирени за привет.
14.08.1992 година, Варна – рейдът
Колегите, които остават на борда, съблюдаваха моряшката нравственос да не търсят за нищо слизащия, в тази ситуация единствен. Смени ме младо момче от Варна. Сподели ми, че има да взема решение куп персонални проблеми, може да си разреши да отсъства 10-12 дни, а след това да остане на ремонта и да съчетава 2 в 1. Така че качването му на „ Гео Милев “ е просто късмет. Помогна ми да се натоваря на рейдовата лодка с все багаж. Успях да хвана следобедния трен за Пловдив.
П.П. Едва при започване на декември ми гостува Коко Градското. Зарадва децата ми с далекоизточни плодови сокове, само че разказът му бе сложен за преглъщане. Поне от моя позиция. Още с хвърлянето на котвата на рейда Одеса схващат, че никой не ги чака, макар предварителните нотиси. При цялостна осведомителна глухота прекарват 25-26 дни, „ закопчани “ на борда. После минава контрола и екипажът има право да слиза с рейдовата лодка, а в град като Одеса може да бъде не по-малко радостно, в сравнение с в Банкок. Но неизвестността остава, по този начин и не стартира разтоварването на кораба. Цели 100 дни. БМФ взема решение безизходицата коренно. Една нощ вира котва, минимален напред до напускането на териториалните води и цялостен напред към Варна. Без контрола, искрено бягство. Един от парадоксалните автобуси на транспортен съд от комерсиалния ни флот. Моряшки работи. Като отплата сътрудника получава отпускарска Нова година, а аз към този момент се глася да потеглям нанякъде след празниците.
Нейко ДАМЯНОВ
25.07. - 26.07., 1992 година, преход Банкок – Черно море
Я гледай, този транспортен съд отново завъртя винта! Досега загубихме най-малко 500 благи. Два пъти се възпламени подбуталното пространство на шесто придвижване основен мотор. „ Стоп машини “ за спешна моточистка. Счупен първи сегмент в случай, че придвижването е на 2500 работни часа, а плановата моточистка е след 6000. Значи в Риека при фабричен условия са създали моточистка на три придвижвания, що се касае за парите, изръмжа основният монтьор. Пек, пот, бързане и по 5-6 литра вода на човек за към 32 часа, с добавка от капитанските ресурси. Бяхме в Малакския проток на 19-20 благи от Сингапур в териториални води на Малайзия.
Дойде стражеви транспортен съд на бреговата защита. В машинното поделение слязоха трима униформени, вежливи, ръкуват се, без да се гнусят от омаслени длани. Увериха се, че се касае за автентичен ремонт и предизвестиха, че мястото е рисково – индонезийски пирати плячкосват кораби. Обещаха закрилата си за през нощта и си отпътуваха.
Не ни върви по празници, точно на Великден се изгърбихме от работа, през днешния ден за откриването на летните Олимпийски игри в Барселона – същото, че и повече. Вместо олимпиада, чака ни океанска мусониада. Вече никой не черпи глътка вода. Питие – да, вода - не. Дефицит!
29.07.1992 година, преход Банкок – Черно море
В машинното поделение е преизподня – 53 целзиеви градуса. Фланелката на гърба ми – ясно, само че и от лекия памучен панталон сухи са единствено по десетина сантиметра към глезените. Преизподнята си има епицентър, където температурата е 70 градуса. Сепараторната секция - в затворено пространство с дребна кубатура са два мазутни и един газьолен сепаратор. Да се работи там при тези условия, е невероятно, по тази причина хитруваме.
Влизаме с Коко Градското и в продължение на към минута и половина със заучени придвижвания започваме демонтажа на мазутен сепаратор. Колкото – толкоз и бягаме на открито под мощната бликам на вентилатор. Реанимация. Така на няколко прибежки изнасяме тарелковия блок и останалите елементи на дребна площадка в обсега на вентилатора, където може да се живее. Монтажът - отново по този начин на прибежки. Най-много ни затруднява почистването на налепите от сепарирания мазут, сходни на асфалт. Правим го на смени един по един, откакто няма по какъв начин да изнесем на открито солидния сепаратор.
Никога не съм гладувал, само че зная какво е жадност. Пия вода със сластолюбие, с ритуализирано отсрочване и наканване като стриптийз, дано след още малко, даже минута-две, да настъпи мигът на висшото наслаждение. Радиорубката е с климатик, нейният жител ми е другар, дажбата му е предостатъчна, само че макар даренията му съм заставен да преварявам битова вода от танковете.
Общокорабно заседание на тематика идване. Прекалено рано е да има изясненост, по тази причина пък догадки дал Господ. Чартьор е „ Дженкон Уърлд Трейд “, евентуално американска компания. Което не пречи да се приказва, че товарът през Констанца или Одеса е за Сърбия. Всъщност нас това не ни касае, въпросът е ще има ли спирка във Варна. Капитанът допуска, че е допустимо да хвърлим котва, да заредим с артикули и без да има контрола, да продължим целокупно към румънско или съветско пристанище. За 8-10 дни, дано да са 14-15 и назад към Варна, където следва ремонт на кораба. Този вид удовлетворява всички. Всъщност право на промяна според груповия трудов контракт имаме единствено ние, петимата, които сме „ доайени “ на екипажа и по средата на август ще създадем по шест и половина месеца на борда. Стига, на мен персонално не ми се слагат върхове. Другите: капитан, основен монтьор, рулеви и готвач желаят да продължат. С половин уста обявиха предпочитание да слязат двамата фитери от отдела за техническо обслужване на флота, само че те са нещо като обособена губерния, останалите се притесняват от непредвидена и нежелана промяна. Мнозина са от Варна, блазни ги опцията да карат и ремонта: хем си на работа, хем си у дома като фабричен служащ.
02.08.1992 година, преход Банкок – Черно море
Остров Цейлон ми е на шанс. Близо до него съм гледал невъобразими атракции на стада делфини, които с часове съпътстват кораба. Сега обаче на палубата мъчно се пази равновесие, а мусонът кой знае къде е пропъдил делфините. Нататък към Червено море става по-трудно. При 6-7 бала вълна по наветрения ръб е фурия. Скоростта падна до към 10 възела. Минаваме на режим вахта-вахта. Последният мит в живота ми остана ядосаният океан. Велика и вдъхваща благоговение буря, единствено това ме приближава до концепцията за Бога. До остров Сокотра има още много благи. Чак там брегът ще ни заслони. И нека машината да издържи.
Въпреки че мусонът друса крепко, въпреки всичко се залисваме с кино лентата „ Дънди Крокодила “. Поне половината от момчетата знаят репликите наизуст. А хората на брега гледат спортните борби на олимпиадата.
07.08.1992 година, преход Банкок – Одеса
Времето падна. Обикалям с „ Добро утро “ да разсънвам тези, които в 08,00 часа би трябвало да са на работа. Заварих сътрудника от прилежащата каюта прав и гол да бръсне окосмяването по-долу от кръста. Срамни въшки, подарък от каката в Банкок…
Капитанът ме извика на частен, въпреки длъжностен диалог. За първи път съм в капитанската обител, откакто в средата на месец май предходният жител Манол Манолов си отпътува, а номер едно в екипажния лист стана старши помощникът, с който летяхме за промяна от София през Дубай за Сингапур. На вратата към момента стои бележката, закачена незабавно след смяната: „ На партийно заседание съм – при помполита “. Прочете ми къса лекция за неизкоренимостта на комунизма, заради което в параходството никой не мисли за мен. Увери ме, че е съобщил с радиограма за желанието ми за промяна, само че още не е несъмнено дали корабът изобщо ще се отбие във Варна. Може да се отправим непосредствено към Одеса, към този момент е несъмнено, че това е направлението. Все отново добави, че не схваща нетърпението ми за слизане при очевидната полза на продължението. Изслушах го безмълвно. Да става каквото ще, към този момент зная, че с цел да се съхраниш в такива случаи, би трябвало да се настроиш всеопрощенски като свещеник. Най-много към себе си.
По обед „ Стоп машини “, лягаме на дрейф. На 5-6 кабелта е транспортен съд “Й. Лютибродски “. Пристига лодка със „ стока “ на екипажа. Ние сигурно плаваме към Варна, това не е късмет за изпускане. Вече по мрачно още веднъж „ Стоп машини “. Наблизо е танкерът “Кефан “ под кувейтски байрак с български екипаж. Лодката едвам дотътри товара със забележителното наличие на бляскав мотоциклет. Не зная какъв е капитанският къс за услугата, нито с какво се облажиха палубните моряци, само че машинната команда не получи най-малко половин бира.
Ето по какъв начин завръщането ни се трансформира в общофлотско събитие. На борда се съхраняват цели спални комплекти, китайски порцелан и какво ли още не, насъбрано от промените през продължителния чартър в Далечния изток. Може би най-екзотичната добавка са няколко каси със соев сос, които палубният боцман обезпечава за ресторанта на собствен родственик. И въпреки всичко „ черешката на тортата “ е хюндайчето на Чочо, което, крепко укрепено на лодъчна палуба, героичен устоя мусониадата. Нави си го на пръста в Южна Корея, подцени възбраната и докара колата покрай кораба, все едно, че е на някого от служебните лица. Организира качването малко преди отплаването. Номерът мина, който не залага, не печели.
13.08.1992 година, преход Банкок – Варна
На Суец канал не обърнах никакво внимание, само че имам особено отношение към Босфора. Винаги е преобладаващ център на възбуденост. Или брои първите благи на отплаването към неизвестността, или носи еуфорията на завръщането. Сторих му диван чапраз и го прекосих прав на летния мостик. Странно необитаем е протокът през днешния ден, може би по някаква причина са спрели насрещното придвижване към Мраморно море. Все отново при навлизането в Черно море срещнахме „ Огражден “ от серията дребни японци. Разминахме се като глухонеми, без сирени за привет.
14.08.1992 година, Варна – рейдът
Колегите, които остават на борда, съблюдаваха моряшката нравственос да не търсят за нищо слизащия, в тази ситуация единствен. Смени ме младо момче от Варна. Сподели ми, че има да взема решение куп персонални проблеми, може да си разреши да отсъства 10-12 дни, а след това да остане на ремонта и да съчетава 2 в 1. Така че качването му на „ Гео Милев “ е просто късмет. Помогна ми да се натоваря на рейдовата лодка с все багаж. Успях да хвана следобедния трен за Пловдив.
П.П. Едва при започване на декември ми гостува Коко Градското. Зарадва децата ми с далекоизточни плодови сокове, само че разказът му бе сложен за преглъщане. Поне от моя позиция. Още с хвърлянето на котвата на рейда Одеса схващат, че никой не ги чака, макар предварителните нотиси. При цялостна осведомителна глухота прекарват 25-26 дни, „ закопчани “ на борда. После минава контрола и екипажът има право да слиза с рейдовата лодка, а в град като Одеса може да бъде не по-малко радостно, в сравнение с в Банкок. Но неизвестността остава, по този начин и не стартира разтоварването на кораба. Цели 100 дни. БМФ взема решение безизходицата коренно. Една нощ вира котва, минимален напред до напускането на териториалните води и цялостен напред към Варна. Без контрола, искрено бягство. Един от парадоксалните автобуси на транспортен съд от комерсиалния ни флот. Моряшки работи. Като отплата сътрудника получава отпускарска Нова година, а аз към този момент се глася да потеглям нанякъде след празниците.
Нейко ДАМЯНОВ
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ