Неуместно е сравнението между Северна и Южна Корея
КОРАБ „ ГЕО МИЛЕВ “, МОРЯШКИ ЗАПИСКИ “
26.05.1992 година, Шанхай – кеят
Последен ден с чартьора „ Корек “, след среднощ сме под егидата на БМФ. Тригодишният контракт изтича на 22 юни, евентуално късото предсрочие е вследствие на събитието, че корабът в този момент е с празни хамбари, а няма време за товарооборот по прилаганата до момента скица.
Капитан Манолов не на смешка упрекваше в ниска навигационна просвета китайските водачи, които се качваха на мостика при маневрата за заставане на пристан в Шанхай. Него към този момент го няма на борда, а съгласно четвъртия асистент капитан сме се разминали с различен транспортен съд единствено на една багра разстояние по наша виновност. Дано до прибирането в България повече не слушам такива думи. Както нормално, не знаем какво следва.
С новия радист седнахме в типична пристанищна механа и цели 7-8 минути никой не ни обърна внимание. Необичайно, само че китайците няма с какво да ме изненадат. Изненада ме нещо, което не знаех: не всички руснаци са от Русия. Има студени екземпляри, пренебрежително надменни, просто не дочувам нито нещо съветско, нито славянско в процедената през зъби тирада. Йерархични фанатици, щом схванат, че съм от изпълнителския, а не от офицерския състав, към този момент съм никой. Това в българските екипажи съвсем липсва, длъжностната характерност не въздейства на чисто човешките връзки.
Стомашни киселини изтезават Коко Градското. Ти по какъв начин се справяш? Много просто, Градско, не кусвам гнусно тлъстия тас кебап. Карам на кисело мляко, сирене, маслини, цитруси, самун и вода. От Коко взех остарял вестник и се зачетох даже в обявите. Доскоро предприятията търсеха водачи посредством разгласи във вестниците, в този момент към този момент водачите търсят работа с разгласи. Времена.
28.05. – 29.05.1992 година, Шанхай – кеят - рейдът
Не потръгна отплаването. Задръсти се охлаждането и към основен мотор, и към елементите. Бляк навън. Повече от 6 часа бяхме без електрозахранване. Инженерите по този начин и не съумяха да започват спешния дизел генератор, а това наложи изключително деяние. Без авансово мазане на лагерите, тъй като няма по какъв начин това да стане ръчно, пуснахме елемент и от там нататък подготовката за завъртане на винта. Това се счита за жестоко техническо нарушаване, само че от немай-къде…
Очертава се корабоплаване към България през Южна Корея, Тайланд, Сингапур и Малайзия. Твърде многоходова композиция, само че да забележим. Новият чартьор е „ Паноушън “, компания със седалище в Сеул. В Шанхай палубна команда остана с човек по-малко. След случая в Хонконг Огнян се прибира с гипсирана ръка с Луфтханза през Сеул и Франкфурт до София.
02.06. – 03.06.1992 година, Поханг – рейдът – кеят
Южна Корея. Преди контрола на рейда се качи водач и тайфа проверяващи лица. Щателно обследваха положението на кухнята и изключително херметичността на хамбарите. Предупредиха, че санкцията за хвърлен предмет зад ръб е 1000 щатски $. Персонално. Вятърът носи аромат на димяща промишленост, само че това няма нищо общо със сярата на Хънгнам (Северна Корея). Плажната линия към момента е „ несезонна “. А от БМФ дойде радиограмно задание за луди: незабавно да „ скрием “ изгорелия електромотор на товарен кран № 2. Правим замяна с номер 4.
Много са покрай порядките на Сингапур. Имат най-дългата работна седмица, само че пипат умерено и им спори. Товарят стоманени рулони, гледана от палубата, бригадата в хамбара като че ли взе участие в гимнастическа комбинация. Докерите са в изрядно и еднообразно работно облекло, сходно на регулировчик на автомобилно кръстовище един от тях не прави нищо друго, с изключение на със свирка да дава начало и завършек на груповите дейности. Никъде другаде по света на съм виждал такава организация. По кея пъпли профилирано хюндайче, което обезпрашава и обеззаразява местата, където е имало ръждив скрап.
Строи се ново хале, вътре е стрелба, извън корпусът свети от неотдавна нанесена блажна багра. Тежки влекачи боботят в близост. Огромно количество бетон и бодлива тел са вложени в огради, проточени на километри. Петролните складове са боядисани в защитния цвят на танкове. Ето го и модерния контур на християнска черква. Децата ме поздравяват с „ Хелоу “ – прекомерно приятна изненада. Военен на портала пред комплекс – панелна конфекция. Зад оградната мрежа – люлки и деца. Вървя и по улици с еднофамилни къщи, преддверието съставлява нещо сборно сред магазин, аптека и книжарница, откъм гърба се демонстрират деца с играчки. Над всичко това непрекъснато бръмчи хеликоптер.
Според корабния сътрудник, Югът е в квази война със Севера. Обясними са военните катери на рейда, облитащите хеликоптери, загражденията… Имам в ресурс не повече от 50-55 часа тук, несъмнено, че ревизирам какво мога да си разреша с фонда „ и аз съм човек “. Срещу един $ мога да получа 60 локални вони. Само от любознание се взирам в часовник, който в Сингапур би коствал 50-60 $, а тук - цели 600. Изящна бижутерия, само че един мъжки пръстен е по-скъп и от часовника. Паста за зъби – 7 $, водка „ Александър “ – 90 вони, а бирата – 100.
Сядам на бира с съветски моряци, екипаж на транспортен съд със седалище Владивосток. За последните 4 месеца 6 пъти са били в японски пристанища. Сега им следва прибиране, време е да продадат „ стоката “ – втора ръка коли и мотопеди от Япония. Очукана стока. Такъв е нашият живот, това не е недоволство или опрощение, просто звучи като самопризнание. При тях изпълнителският състав получава 150 $ месечно. (Гася навреме усмивката на състрадание.) Попитали японски стифадор съгласно него с какъв брой години социалистическият свят е изостанал от Запада. Той не се поколебал:
- Навсегда!
А за какво на кърмата на вашия транспортен съд се вее знамето на Съветския съюз, вместо на Русия? Вдигат плещи с равнодушие.
Между нашите моряци също има искащи да купят коли, само че в Южна Корея разпоредбите са доста разнообразни от японските. Не е позволено. Дори не е допустима покупка от съветските моряци. Не сме в Египет, няма по какъв начин да остане неусетно, ще се намесят от митницата, санкциите са по-тежки от тези 600-700 $ за старите хонди и нисани. Единствен вид е прехвърлянето да стане на рейда, само че това е прекомерно комплицирано. А тук марката хюндай е нещо като униформа, невероятно е да се види японски или европейски автомобил.
Добра новина с радиограма от Огнян: „ Прибрах се наред. Желая ви щастливо завръщане. “
06.06.1992 година, Куангянг – кеят
Второ южнокорейско пристанище, напряко каботажно корабоплаване, съвсем както сред Бургас и Варна. Рано сутринта гледах физзарядката на чиновници и докери, цялостен ежедневно репетиран синхрон и от това групово осъществяване повече ми замириса на Азия, в сравнение с тротоарната кулинария. Навеси за колела и мотопеди край жилищни блокове. Модерни скулптурни групи в парковете. Полувисока архитектура, която не е в азиатски жанр, това просто е нова Азия. Приятни мраморни настилки, тук мраморът няма нищо общо с показната претрупаност на Севера. Едно от най-неуместните неща на този свят е опитът за съпоставяне сред Севера и Юга. Достатъчно е човек да види лицата на фамилните двойки във върволицата коли хюндай, съвсем наложително с две деца на задната седалка. Или пък, както на никое място по света, толкоз известният автостоп, без знак че пешеходецът моли за това. Просто товарната кола стопира и водачът с жест предлага на моряка с европейска физиономия да стигне по-бързо от портала на пристанището до близката цивилизация. Това са парадокси на север от демилитаризираната зона. Северът копира Китай от времето на Мао, а Югът е умалено копие на Япония.
И въпреки всичко незаличимият спомен, който отнасям от Южна Корея, е... грижата за дърветата. Специална, като за деца. Подпрени с 3-4 симетрично ситуирани бамбукови пръта. С бандажи от въже по ствола, замрежени с изрядна оплетка за групова отбрана. Зона на тайфуни, студове и химия, а зеленото би трябвало да стои крепко и право. Щом дърветата се радват на такова внимание, значи са налице всички условия да не се прегърбва индивидът.
Нейко ДАМЯНОВ
26.05.1992 година, Шанхай – кеят
Последен ден с чартьора „ Корек “, след среднощ сме под егидата на БМФ. Тригодишният контракт изтича на 22 юни, евентуално късото предсрочие е вследствие на събитието, че корабът в този момент е с празни хамбари, а няма време за товарооборот по прилаганата до момента скица.
Капитан Манолов не на смешка упрекваше в ниска навигационна просвета китайските водачи, които се качваха на мостика при маневрата за заставане на пристан в Шанхай. Него към този момент го няма на борда, а съгласно четвъртия асистент капитан сме се разминали с различен транспортен съд единствено на една багра разстояние по наша виновност. Дано до прибирането в България повече не слушам такива думи. Както нормално, не знаем какво следва.
С новия радист седнахме в типична пристанищна механа и цели 7-8 минути никой не ни обърна внимание. Необичайно, само че китайците няма с какво да ме изненадат. Изненада ме нещо, което не знаех: не всички руснаци са от Русия. Има студени екземпляри, пренебрежително надменни, просто не дочувам нито нещо съветско, нито славянско в процедената през зъби тирада. Йерархични фанатици, щом схванат, че съм от изпълнителския, а не от офицерския състав, към този момент съм никой. Това в българските екипажи съвсем липсва, длъжностната характерност не въздейства на чисто човешките връзки.
Стомашни киселини изтезават Коко Градското. Ти по какъв начин се справяш? Много просто, Градско, не кусвам гнусно тлъстия тас кебап. Карам на кисело мляко, сирене, маслини, цитруси, самун и вода. От Коко взех остарял вестник и се зачетох даже в обявите. Доскоро предприятията търсеха водачи посредством разгласи във вестниците, в този момент към този момент водачите търсят работа с разгласи. Времена.
28.05. – 29.05.1992 година, Шанхай – кеят - рейдът
Не потръгна отплаването. Задръсти се охлаждането и към основен мотор, и към елементите. Бляк навън. Повече от 6 часа бяхме без електрозахранване. Инженерите по този начин и не съумяха да започват спешния дизел генератор, а това наложи изключително деяние. Без авансово мазане на лагерите, тъй като няма по какъв начин това да стане ръчно, пуснахме елемент и от там нататък подготовката за завъртане на винта. Това се счита за жестоко техническо нарушаване, само че от немай-къде…
Очертава се корабоплаване към България през Южна Корея, Тайланд, Сингапур и Малайзия. Твърде многоходова композиция, само че да забележим. Новият чартьор е „ Паноушън “, компания със седалище в Сеул. В Шанхай палубна команда остана с човек по-малко. След случая в Хонконг Огнян се прибира с гипсирана ръка с Луфтханза през Сеул и Франкфурт до София.
02.06. – 03.06.1992 година, Поханг – рейдът – кеят
Южна Корея. Преди контрола на рейда се качи водач и тайфа проверяващи лица. Щателно обследваха положението на кухнята и изключително херметичността на хамбарите. Предупредиха, че санкцията за хвърлен предмет зад ръб е 1000 щатски $. Персонално. Вятърът носи аромат на димяща промишленост, само че това няма нищо общо със сярата на Хънгнам (Северна Корея). Плажната линия към момента е „ несезонна “. А от БМФ дойде радиограмно задание за луди: незабавно да „ скрием “ изгорелия електромотор на товарен кран № 2. Правим замяна с номер 4.
Много са покрай порядките на Сингапур. Имат най-дългата работна седмица, само че пипат умерено и им спори. Товарят стоманени рулони, гледана от палубата, бригадата в хамбара като че ли взе участие в гимнастическа комбинация. Докерите са в изрядно и еднообразно работно облекло, сходно на регулировчик на автомобилно кръстовище един от тях не прави нищо друго, с изключение на със свирка да дава начало и завършек на груповите дейности. Никъде другаде по света на съм виждал такава организация. По кея пъпли профилирано хюндайче, което обезпрашава и обеззаразява местата, където е имало ръждив скрап.
Строи се ново хале, вътре е стрелба, извън корпусът свети от неотдавна нанесена блажна багра. Тежки влекачи боботят в близост. Огромно количество бетон и бодлива тел са вложени в огради, проточени на километри. Петролните складове са боядисани в защитния цвят на танкове. Ето го и модерния контур на християнска черква. Децата ме поздравяват с „ Хелоу “ – прекомерно приятна изненада. Военен на портала пред комплекс – панелна конфекция. Зад оградната мрежа – люлки и деца. Вървя и по улици с еднофамилни къщи, преддверието съставлява нещо сборно сред магазин, аптека и книжарница, откъм гърба се демонстрират деца с играчки. Над всичко това непрекъснато бръмчи хеликоптер.
Според корабния сътрудник, Югът е в квази война със Севера. Обясними са военните катери на рейда, облитащите хеликоптери, загражденията… Имам в ресурс не повече от 50-55 часа тук, несъмнено, че ревизирам какво мога да си разреша с фонда „ и аз съм човек “. Срещу един $ мога да получа 60 локални вони. Само от любознание се взирам в часовник, който в Сингапур би коствал 50-60 $, а тук - цели 600. Изящна бижутерия, само че един мъжки пръстен е по-скъп и от часовника. Паста за зъби – 7 $, водка „ Александър “ – 90 вони, а бирата – 100.
Сядам на бира с съветски моряци, екипаж на транспортен съд със седалище Владивосток. За последните 4 месеца 6 пъти са били в японски пристанища. Сега им следва прибиране, време е да продадат „ стоката “ – втора ръка коли и мотопеди от Япония. Очукана стока. Такъв е нашият живот, това не е недоволство или опрощение, просто звучи като самопризнание. При тях изпълнителският състав получава 150 $ месечно. (Гася навреме усмивката на състрадание.) Попитали японски стифадор съгласно него с какъв брой години социалистическият свят е изостанал от Запада. Той не се поколебал:
- Навсегда!
А за какво на кърмата на вашия транспортен съд се вее знамето на Съветския съюз, вместо на Русия? Вдигат плещи с равнодушие.
Между нашите моряци също има искащи да купят коли, само че в Южна Корея разпоредбите са доста разнообразни от японските. Не е позволено. Дори не е допустима покупка от съветските моряци. Не сме в Египет, няма по какъв начин да остане неусетно, ще се намесят от митницата, санкциите са по-тежки от тези 600-700 $ за старите хонди и нисани. Единствен вид е прехвърлянето да стане на рейда, само че това е прекомерно комплицирано. А тук марката хюндай е нещо като униформа, невероятно е да се види японски или европейски автомобил.
Добра новина с радиограма от Огнян: „ Прибрах се наред. Желая ви щастливо завръщане. “
06.06.1992 година, Куангянг – кеят
Второ южнокорейско пристанище, напряко каботажно корабоплаване, съвсем както сред Бургас и Варна. Рано сутринта гледах физзарядката на чиновници и докери, цялостен ежедневно репетиран синхрон и от това групово осъществяване повече ми замириса на Азия, в сравнение с тротоарната кулинария. Навеси за колела и мотопеди край жилищни блокове. Модерни скулптурни групи в парковете. Полувисока архитектура, която не е в азиатски жанр, това просто е нова Азия. Приятни мраморни настилки, тук мраморът няма нищо общо с показната претрупаност на Севера. Едно от най-неуместните неща на този свят е опитът за съпоставяне сред Севера и Юга. Достатъчно е човек да види лицата на фамилните двойки във върволицата коли хюндай, съвсем наложително с две деца на задната седалка. Или пък, както на никое място по света, толкоз известният автостоп, без знак че пешеходецът моли за това. Просто товарната кола стопира и водачът с жест предлага на моряка с европейска физиономия да стигне по-бързо от портала на пристанището до близката цивилизация. Това са парадокси на север от демилитаризираната зона. Северът копира Китай от времето на Мао, а Югът е умалено копие на Япония.
И въпреки всичко незаличимият спомен, който отнасям от Южна Корея, е... грижата за дърветата. Специална, като за деца. Подпрени с 3-4 симетрично ситуирани бамбукови пръта. С бандажи от въже по ствола, замрежени с изрядна оплетка за групова отбрана. Зона на тайфуни, студове и химия, а зеленото би трябвало да стои крепко и право. Щом дърветата се радват на такова внимание, значи са налице всички условия да не се прегърбва индивидът.
Нейко ДАМЯНОВ
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ