Пътеводител разкрива тайните на гръцките острови |
Копнежът по южните морета е вдъхновявал не един или двама писатели. Дестинациите са доста, а информацията за тях към момента е откъслечна и лимитирана.
Дълбоко в безкрайното „ Гръцко синьо ” потапя първата книга на дългогодишния публицист Анита Димитрова – един " не напълно справочник " както за изцяло начинаещи, по този начин и за напреднали.
Toй обгръща трийсет и две близки и далечни дестинации – от Тасос и Халкидики до непознатите южни острови; двеста и петдесет цветни фотографии; потребни препоръки за плаването по море, локалната кухня, историческите забележителности.
В „ Гръцко синьо ” няма да откриете реклама на гръцката туристическа промишленост или на хотелски комплекси. Без да подценява известните дестинации, авторката отива и до места, където машината още не се е завъртяла на цялостни обороти.
И с помощта на ентусиазма на Анита Димитрова хубостта на доста от тях става забележима и за българските читатели.
Написан с доста обич, този „ не напълно справочник “ надскача географските и исторически реалии. Той съдържа освен плажове, залези и практична информация за екскурзианта.
В него има и вендети, политически убийства, вулкани и трусове, любовна история, чуват се стъпките на Омир, Байрон, Казандзакис и Ленард Коен.
„ Гръцко синьо ” е пътешестване, обитаемо с митове, легенди, герои, богове, живописни острови и море. Истинско угощение на сетивата и мозъка.
" Тази книга няма да ви убеждава да отидете на отмора в Гърция, тя ще ви води там. Не е справочник, не е справочник, не е пътепис, не е албум за фотоси, а всичко това дружно. Но най-много е подарък. Подарява ви го човек, който е кръстосвал Гърция по всички обичайни и недотам известни туристически направления. Анита Димитрова е събирала гледки, усети, информации, усещания и в този момент ги изсипва като мидички в шепата ви. Но не си представяйте, че книгата е поетична. Вярна на журналистическия си табиет, авторката няма изречение без точна информация и по силата на опита си като кинокритик тя не се тормози да споделя както най-хубавото от синя Гърция, по този начин и някои сенки, нанесени от ненаситния туризъм. Така ви икономисва време за изследване и неволни неточности. А и „ Гръцко синьо “ не е реклама. Ваканция е тази книга " - Веселина Седларска.
Откъс от книгата " Гръцко синьо "
Кое е сърцето на Гърция – античната Атина? Оракулът в Делфи? Митичният Пелопонес? Изгубеният византийски метрополис Константинопол?
Ако сте виждали едно-единствено изображение от Гърция, това надали е Партенонът на Акропола. По-вероятно е да става дума за пейзаж с тебеширенобели къщи, пръснати безредно по ската, на фона на мастиленосиньо море и съвсем толкоз синьо небе. Може да има и черква със наследник купол.
Това е архетипната визия за Гърция по целия свят. Много постоянно неподготвеният екскурзиант (срещала съм този въпрос стотици пъти) потегля към Халкидики, Тасос, Родос или Йонийските острови, питайки: ще намеря ли там тази панорама?
Отговорът, несъмнено, е не. Това не е типичната природа и архитектура в по-голямата част от страната. Всички тези фрагменти са за¬снети на едно място:
Цикладските острови, разпилян архипелаг в Егейско море, югоизточно от Атина. Най-вероятно е фотографията да е от Санторини, само че може да бъде и от Миконос, Парос, Наксос, Иос...
Цикладите са общо 220 острова, обитаеми са единствено една десета от тях. Името им идва от гръцката дума за „ кръг “, защото са опасали свещения остров Делос, където преди близо 3000 години са правили богослужения в чест на Аполон. Естествено, кръг е мощно казано. В предкласическата ера тук властвала цикладската цивилизация, оставила в завещание изумителни с простотата на своите линии мраморни фигурки. Повечето от тези артефакти на 5000 години са изваяни от мрамора, добиван чак до XX в. на Наксос, един от центровете на цикладската цивилизация. Той е най-големият по повърхност остров в архипелага, втори по брой на популацията и с най-плодородната земя. Това ненапълно (но не съвсем) го е защитило от нашествието на туризма.
Нито един посетител, който влиза в пристанището на Наксос по море, не може да пропусне най-импозантното създание, основано от неговия мрамор. Това е античната врата Портара, извисяваща се над дребното островче Палатия (днес обвързвано със сушата с алея). С размери 6 на 3.5 м и чудовищни колони, тежащи по 20 тона всяка, портата е трябвало да бъде вход към храм на Аполон, подобаващ на нейното великолепие. Този храм в никакъв случай не е бил приключен. Но Портара е устояла на превратностите на времето и стои там и през днешния ден, улавяща окото на залеза всяка вечер, и тази панорама притегля всекидневно безчет туристи през летния сезон.
Столицата в подножието също се назовава Наксос и през лятото е кипящ от живот пристанищен град, по чиято прекомерно пренаселена променада се точи дългаредица заведения за хранене, питейни заведения, магазинчета и организации за продажба на фериботни билети.
Венецианците, владели Наксос в продължение на епохи, са построили в най-високата му точка типичната за тях цитадела – Кастро. Нейните лабиринти са най-интересната част от града, с църкви от разнообразни столетия и заведения с панорамни гледки. В двореца от 1627 година, по-късно трансфорат във френско католическо учебно заведение (там е учил и писателят Никос Казандзакис), през днешния ден Археологическият музей излага локални мостри на цикладското изкуство. На север е живописният квартал „ Грота “, построен върху каменист бряг, брулен безмилостно от вятъра, а в най-южната част на града стартира това, за което туристите са пристигнали: плажът.
От пръв взор е ясно с какво ги притегля Наксос. От необятни и плитки, с тънък златист пясък, през сърфистки лагуни с вятър, до закътани скалисти линии, налични по стръмни пътеки, транспарантни заливи с „ меки “ камъни, заоблени от вълните... Плажовете на Наксос стигат за всички.
Плажът в границите на града се назовава Агиос Георгиос и към него са изникнали многочислени хотели и къщи за посетители. На юг пясъчната линия продължава с Агиос Про-копиос – най-синия, Агия Анна – най-плиткия, и дюните на Плака – най-просторния, продължаващ повече от 4 км. Около тази съвсем непрекъсната линия бял пясък е съсредоточена туристическата промишленост на Наксос – настаняване, заведения, развлечения, къмпинги... Цени има за всеки джоб, а огромни хотели липсват – всяка постройка стои на цикладските естетически позиции и е безупречно белосана и декорирана.
Навярно малко на брой знаят, че по този начин типичната палитра от бяло и синьо се е получила инцидентно. Човек би предположил, че белите къщи със сини прозорци и порти са основани по сходство на гръцкия байрак, само че това не е по този начин. През 1938 година в Гърция избухва холерна зараза, по време на която диктаторът Метаксас на¬режда всички здания да бъдат варосани с противоепидемична цел.
Негасената вар е известна от епохи като широкодостъпен дезинфектант в строителството и бита.
Решението се оказало практично, защото светлият цвят отразява светлината и държи по-хладно вътре в стаите. Така че гърците траяли да белосват къщурките си, а за синьото... нормално дървените елементи били вапцвани с цвят, останал от годишното боядисване на фамилната лодка. И не е наложително да са сини, както ще се убеди всеки, който отиде на Цикладите персонално.
Другото са маркетингово-патриотични нововъведения, задействани, откакто през 70-те и 80-те години на XX в. туризмът в Гърция стартира да се развива стремглаво.
Излизайки от туристическата част на Наксос, къщите са все по този начин бели, само че островът става най-вече аграрни. Местните се гордеят с картофите си, с които гарнират всяко ядене, и споделят, че като техните в Гърция втори няма. Мен в случай че питат – картофи като картофи.
Произвеждат се забавни локални сирена – арсенико, ксинотиро и гравиера, а в двора ни на Плака растяха пъпеши, домати и чушки, с които домакините постоянно ни даряваха.
По пътищата необезпокоявани се разхождат петли и кокошки.
Във вътрешността на Наксос има десетки селца, които заслужават посещаване и няколко фотоси – от белия Апирантос, където даже улиците са настлани с мрамор, до Халки, Вивлос, Мони, Филоти, Коронос, Кинидарос...
Тук-там измежду тях могат да се следят остатъци от венециански кули, църкви в разнородни стилове, както и двата куроса – големи скулптури на млади мъже, също от мрамор. По-малката, 7-метрова, се намира в Меланес, а тази над северното крайбрежно селце Аполонас е по-дълга от 10 м, само че и двете от дълго време лежат съборени на земята.
Освен с неокласическа архитектура остарялата столица Халки притегля гости с над 100-годишната дестилерия за китрон – стипчив сладостен ликьор от плодовете и листата на локален цитрус.
Любителите на по-диви плажове могат да ги потърсят на североизток – в Аполонас и Муцуна, а също и на юг в Пиргаки, Алико и Агиасо. Може би най-красивият по залез плаж е (кой знае за какво нареченият така) Хавай край Алико. До пясъка се стига по нелека пътека през червеникавите скали. Продължението на Плака, дългият Кастраки, е известен измежду сър¬фистите поради изобилието от вятър.
Малкото селце Муцуна в миналото е било пристанище за товарене на шмиргела от околните кариери. (На Наксос е добиван освен мрамор; той е бил главното находище на този супер корав абразивен материал.) Днес то впечатлява основно с тишината и с заведенията за хранене си. Край изоставените кранове на врата има две обичайни таверни, а по-встрани дребният хотел „ Острия “ предлага една от най-изисканите кухни на острова.
Наксос е огромен, разнороден, леснодостъпен остров, привлекателен към фамилии с деца и отличен избор както за дейна, по този начин и за мързелива плажна отмора. Главни-ят му минус – като на всеки егейски остров – е, че може да бъде прохладен. По-вероятно е мелтемът да ви скапе почивката през юли или август, само че от време на време духа и през другите месеци. Всъщност е напълно въпрос на шанс. Цените не са от най-ниските в Гърция, както е на всички места на Цикладите, само че против тях се получават положително обслужване и великодушни порции. Плаването лишава сред три и пет и половина часа, а може да се кацне и със аероплан. Не на всички места инфраструктурата е добре развита и до по-закътаните места се стига по черни или главозамайващо тесни пътища, само че главните направления са редов¬но обслужени от рейсове. Например от столицата по Плака и Агия Анна върви автобус на всеки час, чак до 1–2 след среднощ.
Наксос може да бъде начална точка за плавания до дребните Циклади, Аморгос, Миконос и Делос или до отсрещния Парос, който има още повече туристи и по-бо-хемски дух.
Дълбоко в безкрайното „ Гръцко синьо ” потапя първата книга на дългогодишния публицист Анита Димитрова – един " не напълно справочник " както за изцяло начинаещи, по този начин и за напреднали.
Toй обгръща трийсет и две близки и далечни дестинации – от Тасос и Халкидики до непознатите южни острови; двеста и петдесет цветни фотографии; потребни препоръки за плаването по море, локалната кухня, историческите забележителности.
В „ Гръцко синьо ” няма да откриете реклама на гръцката туристическа промишленост или на хотелски комплекси. Без да подценява известните дестинации, авторката отива и до места, където машината още не се е завъртяла на цялостни обороти.
И с помощта на ентусиазма на Анита Димитрова хубостта на доста от тях става забележима и за българските читатели.
Написан с доста обич, този „ не напълно справочник “ надскача географските и исторически реалии. Той съдържа освен плажове, залези и практична информация за екскурзианта.
В него има и вендети, политически убийства, вулкани и трусове, любовна история, чуват се стъпките на Омир, Байрон, Казандзакис и Ленард Коен.
„ Гръцко синьо ” е пътешестване, обитаемо с митове, легенди, герои, богове, живописни острови и море. Истинско угощение на сетивата и мозъка.
" Тази книга няма да ви убеждава да отидете на отмора в Гърция, тя ще ви води там. Не е справочник, не е справочник, не е пътепис, не е албум за фотоси, а всичко това дружно. Но най-много е подарък. Подарява ви го човек, който е кръстосвал Гърция по всички обичайни и недотам известни туристически направления. Анита Димитрова е събирала гледки, усети, информации, усещания и в този момент ги изсипва като мидички в шепата ви. Но не си представяйте, че книгата е поетична. Вярна на журналистическия си табиет, авторката няма изречение без точна информация и по силата на опита си като кинокритик тя не се тормози да споделя както най-хубавото от синя Гърция, по този начин и някои сенки, нанесени от ненаситния туризъм. Така ви икономисва време за изследване и неволни неточности. А и „ Гръцко синьо “ не е реклама. Ваканция е тази книга " - Веселина Седларска.
Откъс от книгата " Гръцко синьо "
Кое е сърцето на Гърция – античната Атина? Оракулът в Делфи? Митичният Пелопонес? Изгубеният византийски метрополис Константинопол?
Ако сте виждали едно-единствено изображение от Гърция, това надали е Партенонът на Акропола. По-вероятно е да става дума за пейзаж с тебеширенобели къщи, пръснати безредно по ската, на фона на мастиленосиньо море и съвсем толкоз синьо небе. Може да има и черква със наследник купол.
Това е архетипната визия за Гърция по целия свят. Много постоянно неподготвеният екскурзиант (срещала съм този въпрос стотици пъти) потегля към Халкидики, Тасос, Родос или Йонийските острови, питайки: ще намеря ли там тази панорама?
Отговорът, несъмнено, е не. Това не е типичната природа и архитектура в по-голямата част от страната. Всички тези фрагменти са за¬снети на едно място:
Цикладските острови, разпилян архипелаг в Егейско море, югоизточно от Атина. Най-вероятно е фотографията да е от Санторини, само че може да бъде и от Миконос, Парос, Наксос, Иос...
Цикладите са общо 220 острова, обитаеми са единствено една десета от тях. Името им идва от гръцката дума за „ кръг “, защото са опасали свещения остров Делос, където преди близо 3000 години са правили богослужения в чест на Аполон. Естествено, кръг е мощно казано. В предкласическата ера тук властвала цикладската цивилизация, оставила в завещание изумителни с простотата на своите линии мраморни фигурки. Повечето от тези артефакти на 5000 години са изваяни от мрамора, добиван чак до XX в. на Наксос, един от центровете на цикладската цивилизация. Той е най-големият по повърхност остров в архипелага, втори по брой на популацията и с най-плодородната земя. Това ненапълно (но не съвсем) го е защитило от нашествието на туризма.
Нито един посетител, който влиза в пристанището на Наксос по море, не може да пропусне най-импозантното създание, основано от неговия мрамор. Това е античната врата Портара, извисяваща се над дребното островче Палатия (днес обвързвано със сушата с алея). С размери 6 на 3.5 м и чудовищни колони, тежащи по 20 тона всяка, портата е трябвало да бъде вход към храм на Аполон, подобаващ на нейното великолепие. Този храм в никакъв случай не е бил приключен. Но Портара е устояла на превратностите на времето и стои там и през днешния ден, улавяща окото на залеза всяка вечер, и тази панорама притегля всекидневно безчет туристи през летния сезон.
Столицата в подножието също се назовава Наксос и през лятото е кипящ от живот пристанищен град, по чиято прекомерно пренаселена променада се точи дългаредица заведения за хранене, питейни заведения, магазинчета и организации за продажба на фериботни билети.
Венецианците, владели Наксос в продължение на епохи, са построили в най-високата му точка типичната за тях цитадела – Кастро. Нейните лабиринти са най-интересната част от града, с църкви от разнообразни столетия и заведения с панорамни гледки. В двореца от 1627 година, по-късно трансфорат във френско католическо учебно заведение (там е учил и писателят Никос Казандзакис), през днешния ден Археологическият музей излага локални мостри на цикладското изкуство. На север е живописният квартал „ Грота “, построен върху каменист бряг, брулен безмилостно от вятъра, а в най-южната част на града стартира това, за което туристите са пристигнали: плажът.
От пръв взор е ясно с какво ги притегля Наксос. От необятни и плитки, с тънък златист пясък, през сърфистки лагуни с вятър, до закътани скалисти линии, налични по стръмни пътеки, транспарантни заливи с „ меки “ камъни, заоблени от вълните... Плажовете на Наксос стигат за всички.
Плажът в границите на града се назовава Агиос Георгиос и към него са изникнали многочислени хотели и къщи за посетители. На юг пясъчната линия продължава с Агиос Про-копиос – най-синия, Агия Анна – най-плиткия, и дюните на Плака – най-просторния, продължаващ повече от 4 км. Около тази съвсем непрекъсната линия бял пясък е съсредоточена туристическата промишленост на Наксос – настаняване, заведения, развлечения, къмпинги... Цени има за всеки джоб, а огромни хотели липсват – всяка постройка стои на цикладските естетически позиции и е безупречно белосана и декорирана.
Навярно малко на брой знаят, че по този начин типичната палитра от бяло и синьо се е получила инцидентно. Човек би предположил, че белите къщи със сини прозорци и порти са основани по сходство на гръцкия байрак, само че това не е по този начин. През 1938 година в Гърция избухва холерна зараза, по време на която диктаторът Метаксас на¬режда всички здания да бъдат варосани с противоепидемична цел.
Негасената вар е известна от епохи като широкодостъпен дезинфектант в строителството и бита.
Решението се оказало практично, защото светлият цвят отразява светлината и държи по-хладно вътре в стаите. Така че гърците траяли да белосват къщурките си, а за синьото... нормално дървените елементи били вапцвани с цвят, останал от годишното боядисване на фамилната лодка. И не е наложително да са сини, както ще се убеди всеки, който отиде на Цикладите персонално.
Другото са маркетингово-патриотични нововъведения, задействани, откакто през 70-те и 80-те години на XX в. туризмът в Гърция стартира да се развива стремглаво.
Излизайки от туристическата част на Наксос, къщите са все по този начин бели, само че островът става най-вече аграрни. Местните се гордеят с картофите си, с които гарнират всяко ядене, и споделят, че като техните в Гърция втори няма. Мен в случай че питат – картофи като картофи.
Произвеждат се забавни локални сирена – арсенико, ксинотиро и гравиера, а в двора ни на Плака растяха пъпеши, домати и чушки, с които домакините постоянно ни даряваха.
По пътищата необезпокоявани се разхождат петли и кокошки.
Във вътрешността на Наксос има десетки селца, които заслужават посещаване и няколко фотоси – от белия Апирантос, където даже улиците са настлани с мрамор, до Халки, Вивлос, Мони, Филоти, Коронос, Кинидарос...
Тук-там измежду тях могат да се следят остатъци от венециански кули, църкви в разнородни стилове, както и двата куроса – големи скулптури на млади мъже, също от мрамор. По-малката, 7-метрова, се намира в Меланес, а тази над северното крайбрежно селце Аполонас е по-дълга от 10 м, само че и двете от дълго време лежат съборени на земята.
Освен с неокласическа архитектура остарялата столица Халки притегля гости с над 100-годишната дестилерия за китрон – стипчив сладостен ликьор от плодовете и листата на локален цитрус.
Любителите на по-диви плажове могат да ги потърсят на североизток – в Аполонас и Муцуна, а също и на юг в Пиргаки, Алико и Агиасо. Може би най-красивият по залез плаж е (кой знае за какво нареченият така) Хавай край Алико. До пясъка се стига по нелека пътека през червеникавите скали. Продължението на Плака, дългият Кастраки, е известен измежду сър¬фистите поради изобилието от вятър.
Малкото селце Муцуна в миналото е било пристанище за товарене на шмиргела от околните кариери. (На Наксос е добиван освен мрамор; той е бил главното находище на този супер корав абразивен материал.) Днес то впечатлява основно с тишината и с заведенията за хранене си. Край изоставените кранове на врата има две обичайни таверни, а по-встрани дребният хотел „ Острия “ предлага една от най-изисканите кухни на острова.
Наксос е огромен, разнороден, леснодостъпен остров, привлекателен към фамилии с деца и отличен избор както за дейна, по този начин и за мързелива плажна отмора. Главни-ят му минус – като на всеки егейски остров – е, че може да бъде прохладен. По-вероятно е мелтемът да ви скапе почивката през юли или август, само че от време на време духа и през другите месеци. Всъщност е напълно въпрос на шанс. Цените не са от най-ниските в Гърция, както е на всички места на Цикладите, само че против тях се получават положително обслужване и великодушни порции. Плаването лишава сред три и пет и половина часа, а може да се кацне и със аероплан. Не на всички места инфраструктурата е добре развита и до по-закътаните места се стига по черни или главозамайващо тесни пътища, само че главните направления са редов¬но обслужени от рейсове. Например от столицата по Плака и Агия Анна върви автобус на всеки час, чак до 1–2 след среднощ.
Наксос може да бъде начална точка за плавания до дребните Циклади, Аморгос, Миконос и Делос или до отсрещния Парос, който има още повече туристи и по-бо-хемски дух.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ