Каракачански кон
Конят е позитивен и хубав знак. В националните показа символизира верността и предаността и му се приписва неземна мощ. Той се свързва с визията за експедитивност и устойчивост и неудържимо свободолюбие. Конят за народа ни е недостижим за злото, избавя индивида от всяка заплаха, като го отнася надалеч от нея.
Извън вярванията конят в действителност е най-подходящото животно за бягство. Когато е в природата той не е живо създание, което се бори. Пред евентуален зложелател конят незабавно обръща на бяг в посока, противоположна на заплахата. Макар че се счита за знак на мощ, безгрижен дух и увереност, красивото животно в естествената си среда е жертва, а не ловджия.
Иначе конят е прелестно творение и е мъчно да повярваме какъв брой дълъг път е минал от дребния тревопасен хиракотерий преди 50 милиона години до дългокракото и бързо животно, което познаваме. Днес изящният потомък на дивия кон е непрекъснат сателит в живота на индивида. Той служи за транспорт, езда или за работа. За задачата са се развили разнообразни породи, които извършват характерни действия.
Сред другите породи коне за нас е изключително забавна породата Каракачански кон. Този интерес се дължи на обстоятелството, че това е локална автохонна порода, която също така е доста антична.
Ако би трябвало да се вършат аналогии на Каракачански кон, подобаваща за съпоставяне е единствено породата Монголски кон. Това не се отнася до външни белези, а единствено до сходството, че и двете породи са антични, автохонни и са се запазили като извънредно естествено отглеждани измежду природата коне, които са здрави и издръжливи.
Произход на породата Каракачански кон
Тази порода е тясно обвързвана с каракачаните, които в близкото минало са имали към момента номадски метод на живот. Те са известни и като отлични скотовъдци, без непрекъснати жилища. Движили са се непрестанно. През зимата са слизали на юг, а през лятото са се придвижвали на север, към Рила, централните елементи на Стара планина или Родопи. Движението им е предопределено от потребността да употребяват по най-хубавото време алпийските пасища.
Всички непрекъснато странстващи хора имат потребност от подобаващ товарен транспорт. В случая те са се нуждаели от кон, който да придвижва товарите им. И са основали нужната им порода в течение на вековния си неизменен метод на живот.
Отглеждането на каракачанския кон е в директна взаимозависимост от примитивните условия на живот на каракачаните, а заради затвореното общество, в което живеят, породата също е развивана изолирано.
Развъждане на Каракачански кон
За разплод са употребявани коне единствено от чисти табуни. Собствениците доста строго са следили за чистотата на расата, не са взимани жребци, които не са каракачанска порода, дори са отхвърляни коне от други табуни, само че от същото порода. Кръстосването е ставало по близко роднинство, което е главното в селекцията на каракачанския кон.
Поради тази причина каракачанският кон остава строго разделен от други породи примитивни коне и особеностите на този кон са се запазили изцяло.
В предишното породата се е представяла най-вече от товарни животни. Това е повлияло мощно на външния тип на обособените елементи от тялото на животните.
В сегашния миг каракачанският кон се употребява главно за разплод. Табуните са в Стара планина, в Рила и Родопския масив. Основното в развъждането и селекцията е естествения асортимент. По тази причина може да се каже, че породата е напълно чиста.
Продават се най-много по пазарите като животни за преместване на товари, само че е допустимо да се употребяват и като впрегатни.
Характеристика на Каракачански кон
Каракачанският кон прави усещане още на пръв взор с това, че е по-нисък от останалите породи. Той е към 128-138 сантиметра при холката. Тялото му е добре развито и съразмерно във всички елементи.
Тъй като се отглеждат по по-различен метод от останалите представители на конете, те имат очевидно объл стомах, което обаче никога не основава какофония в общата визия на животното.
Главата на каракачанския кон е суха, съразмерно огромна, има доста добре развито чело, само че едва изразен профил. Вратът им е пай, стига и до приблизително дълъг, мускулест и добре обвързван с главата и гръдния панер.
Холката им е по-ниско от останалите конски породи, обвързвана е с продължен тил и поясница. Много положителната мускулатура е отличителната линия на гърба и поясницата. Дължи се на метода на потребление.
Крупата им е добре развита, още веднъж мускулеста, със мощно изразен надолнище, на моменти наподобява като свлечена.
Имат необятен и продължен гръден панер, само че не изключително бездънен. Краката на коня са по-къси, само че здрави, добре развити. Сухожилията им са доста здрави, ставите им са релефно обрисувани, а копитата са неизмеримо мощни. Конете устоят на огромни натоварвания.
На цвят каракачанския кон е най-често е кафеникав, черен, сив или алест.Не се следи разноцветност или многообразие в оттенъците.
Поведение на Каракачанския кон
Тъй като се отглеждат напълно свободно в естествени условия и на просторност, тези животни наподобяват като подивели, тъй като са мъчно налични за хората. На процедура те разпознават притежателя си и го позволяват свободно до себе си, даже при непознати, стига непознатите лица да са измежду табуна.
Отглеждат каракачански коне се единствено на табуни, като конете сами се придвижват по пасищата, сменяйки височината според от измененията в атмосферните условия през всеки сезон. Въпреки този полудив метод на живот конете са в отлична кондиция, когато са в табуна.
Хранене на Каракачански кон
Тъй като живеят съвсем като дивите животни, тази порода коне пасе главно тревата, която пораства по пасищата. Подхранване не е нужно да им се обезпечава, с изключение на готварската сол, която се посипва върху тревата, или се слага на по-големи камъни, с цел да бъде елементарно забележима от животните. Те сами вървят да ближат от бучките сол. Тези животни са присъщи с това, че оползотворяват доста добре храната.
Грижи за Каракачански кон
Грижите за каракачанските коне са минимални, тъй като имат доста добра и изявена устойчивост към редица болести при конете.
Това е единствената порода коне, които могат да се грижат сами за себе си. Дори през студените зими те сами намират храна в планината и се пазят от хищници. Всички коне, които не са употребявани от хората няма потребност да бъдат прибирани и остават свободни, съвсем като в диво положение. Това подкрепя естествения асортимент.
Някои забавни обстоятелства за Каракачански кон
Често се практикува тези коне да работят, без да бъдат подковани, което е изключено при други породи коне.
Породата се счита за мъчно приспособима към индивида поради буйния характер на каракачанския кон, само че това е единствено при комбиниране на непозната конюнктура и лица.
От 11 години лиценз за селектиране на тази скъпа порода у нас има Асоциацията за редки локални - автохонни породи в България.
Каракачанският кон, каракачанската овца и българско овчарско куче са едни от най-старите породи в Европа. Те се отглеждат в Центъра за редки породи в село Влахи, община Благоевград. Това е държавна политика от съвсем 20 години.
