Хипотерапия - как лекува общуването с конете
Конят е животно, към което голям брой нации имат фетиш. Неговият облик участва в религията, обредите и митологията на нации от съвсем всички точки на света и това не е случайно- тези животни са в действителност специфични. Техният разсъдък е легендарен, конят е мъдро, сензитивно и аристократично животно, което умее да усеща настроенията на хората и се въздейства от тях.
“Хората също се въздействат от наличието на коне към себе си - те имат способността да успокояват и даже лекуват разнообразни проблеми у индивида. За това свидетелства и съществуването на една специфична терапия в лечебната физкултура- хипотерапията. ”
Хипотерапията (гр. " хипос " - кон) стартира да се ползва в профилирани центрове в Съединени американски щати през 50-те години на ХХ век, въпреки благотворните свойства върху тялото и душата, които конната езда оказва, да са били известни от епохи. Още античните гърци употребявали коне за облекчение на някои положение, считани за нелечими. В литературата са документирани случаи на ортопедични и неврологични болести, които се повлияват добре от лечебното яздене на кон. През 1952 година Лиз Хартел става първата жена в света, спечелила олимпийски орден за обездка- забавното в тази ситуация е, че Лиз е с парализирани от полиомиелит крайници, само че с помощта на терапия с кон съумява да се пребори с мъжката конкуренция и да преодолее болестта. Тя поставя основите на актуалната хипотерапия и влага сили и средства в развиването и разпространяването на това начинание.
Доколко лечебното другарство с кон ще повлияе сполучливо на болния, зависи от доста фактори - неговото положение, прочувствената му същина, връзката му с коня и настройката към процеса, опитността на терапевта. Освен физическа, хипотерапията има и възпитателна изгода и това е изключително значимо, когато става въпрос за пациенти -деца. Често болесттите постановат на болния по-затворен метод на живот, до момента в който лечебното яздене му дава опция за занимания навън, за другарство с това прелестно и интелигентно животно, чиито страсти да усети и безусловно да му отдаде своите. Конете са извънредно чувствителни и при другарство с тях човек би трябвало да бъде спокоен и убеден, в противоположен случай животното се напряга и не може да се реализира единение сред него и ездача. Това е първият урок, който пациентите научават, а той работи благотворно и върху самите тях - по време на сеансите болните се отпускат по метод, който не може да реализират другаде и се любуват на общуването с коня.
Хипотерапията работи благотворно на болести и положения като осификация (ошипяване), детска церебрална парализа, множествена склероза, последици от контузии, поведенчески проблеми, привързаност към опиати, хранителни разстройства (булимия, анорексия), синдром на Даун, аутизъм, хиперактивност, недостиг на внимание, депресии и така нататък Различните извършения по време на сеансите усъвършенстват и физическото и психическо положение на пациентите.
“Не би трябвало да се бърка хипотерапията с елементарното яздене ”
Тук не става въпрос за езда, а за лечебно лекуване и рехабилитация, което употребява придвижванията на коня, с цел да влияят те директно върху болния. Блаагодарение на усъвършенстваната стойка на пациента, се следят и промени в дихателната му интензивност, говора, координацията. Тъй като индивидът интензивно дава отговор на придвижванията на коня, благотворно въздействие се оказва на вестибуларния уред и възприятието за баланс, от там се следят промени в стойката и походката. Емоционалното другарство с животното усъвършенства самочувствието и желанието за живот.
Ключова роля при хипотерапията, без значение дали тя се употребява като съпътстваща лекуването терапия, или като независимо средство за рехабилитация, играе терапевтът. Задължително изискване е той да бъде сертифициран, защото тук става въпрос за лекуване, а не за елементарна езда. Той би трябвало да познава чудесно коня, да бъде сигурен в това, което прави и това да бъде потвърдено с нужното удостоверение за дееспособност. Базата, в която се работи, би трябвало да има нужните условия за терапия на хора с разнообразни болести и проблеми. Не се доверявайте на инцидентни конни бази, които настояват, че оферират хипотерапия- наложително се уверете, че те имат право да правят такава активност. Не забравяйте, че хипотерапията не е просто яздене на кон, а средство за лекуване, тъй че внимавайте на кого доверявате здравето си.
“Хората също се въздействат от наличието на коне към себе си - те имат способността да успокояват и даже лекуват разнообразни проблеми у индивида. За това свидетелства и съществуването на една специфична терапия в лечебната физкултура- хипотерапията. ”
Хипотерапията (гр. " хипос " - кон) стартира да се ползва в профилирани центрове в Съединени американски щати през 50-те години на ХХ век, въпреки благотворните свойства върху тялото и душата, които конната езда оказва, да са били известни от епохи. Още античните гърци употребявали коне за облекчение на някои положение, считани за нелечими. В литературата са документирани случаи на ортопедични и неврологични болести, които се повлияват добре от лечебното яздене на кон. През 1952 година Лиз Хартел става първата жена в света, спечелила олимпийски орден за обездка- забавното в тази ситуация е, че Лиз е с парализирани от полиомиелит крайници, само че с помощта на терапия с кон съумява да се пребори с мъжката конкуренция и да преодолее болестта. Тя поставя основите на актуалната хипотерапия и влага сили и средства в развиването и разпространяването на това начинание.
Доколко лечебното другарство с кон ще повлияе сполучливо на болния, зависи от доста фактори - неговото положение, прочувствената му същина, връзката му с коня и настройката към процеса, опитността на терапевта. Освен физическа, хипотерапията има и възпитателна изгода и това е изключително значимо, когато става въпрос за пациенти -деца. Често болесттите постановат на болния по-затворен метод на живот, до момента в който лечебното яздене му дава опция за занимания навън, за другарство с това прелестно и интелигентно животно, чиито страсти да усети и безусловно да му отдаде своите. Конете са извънредно чувствителни и при другарство с тях човек би трябвало да бъде спокоен и убеден, в противоположен случай животното се напряга и не може да се реализира единение сред него и ездача. Това е първият урок, който пациентите научават, а той работи благотворно и върху самите тях - по време на сеансите болните се отпускат по метод, който не може да реализират другаде и се любуват на общуването с коня.
Хипотерапията работи благотворно на болести и положения като осификация (ошипяване), детска церебрална парализа, множествена склероза, последици от контузии, поведенчески проблеми, привързаност към опиати, хранителни разстройства (булимия, анорексия), синдром на Даун, аутизъм, хиперактивност, недостиг на внимание, депресии и така нататък Различните извършения по време на сеансите усъвършенстват и физическото и психическо положение на пациентите.
“Не би трябвало да се бърка хипотерапията с елементарното яздене ”
Тук не става въпрос за езда, а за лечебно лекуване и рехабилитация, което употребява придвижванията на коня, с цел да влияят те директно върху болния. Блаагодарение на усъвършенстваната стойка на пациента, се следят и промени в дихателната му интензивност, говора, координацията. Тъй като индивидът интензивно дава отговор на придвижванията на коня, благотворно въздействие се оказва на вестибуларния уред и възприятието за баланс, от там се следят промени в стойката и походката. Емоционалното другарство с животното усъвършенства самочувствието и желанието за живот.
Ключова роля при хипотерапията, без значение дали тя се употребява като съпътстваща лекуването терапия, или като независимо средство за рехабилитация, играе терапевтът. Задължително изискване е той да бъде сертифициран, защото тук става въпрос за лекуване, а не за елементарна езда. Той би трябвало да познава чудесно коня, да бъде сигурен в това, което прави и това да бъде потвърдено с нужното удостоверение за дееспособност. Базата, в която се работи, би трябвало да има нужните условия за терапия на хора с разнообразни болести и проблеми. Не се доверявайте на инцидентни конни бази, които настояват, че оферират хипотерапия- наложително се уверете, че те имат право да правят такава активност. Не забравяйте, че хипотерапията не е просто яздене на кон, а средство за лекуване, тъй че внимавайте на кого доверявате здравето си.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ