Световната банка с добри прогнози за присъединяването на България към еврозоната
" Конвергентният отчет на Европейска комисия по отношение на готовността на България за присъединение към еврозоната се чака през юни 2024 година Засега инфлацията остава единственият провокационен Маастрихтски аршин за присъединение, само че разликата сред действителните темпове на инфлация и линейния аршин бързо понижава ", написа Световната банка в отчет от 10 април , оповестен на уеб страницата на световния заемодател.
" През последните три десетилетия България претърпя забележителна промяна. От мощно централизирана планова стопанска система тя се трансформира в отворена, пазарна стопанска система с по-високи междинни приходи, която е несъмнено закрепена в Европейския съюз (ЕС).
Присъединяването на България към Европейски Съюз през 2007 година породи упования, че виталният стандарт ще се увеличи бързо и ще доближи междинните равнища в Европейски Съюз за относително къс интервал от време. До 2022 година конвергенцията доближи 62% от междинния Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в Европейски Съюз по паритет на покупателната дарба, само че страната остава най-бедната страна - членка на Европейски Съюз. След поредност от външни рецесии - в това число международната финансова рецесия, европейската дългова рецесия, пандемията COVID-19 и съветската инвазия в Украйна - притокът на задгранични вложения пресъхна, а напредъкът в промените се забави, което забави темпа на доближаване към междинните приходи в Европейски Съюз.
За да се доближи междинното ниво на приходите в Европейски Съюз през идващите 15 години, ще са нужни амбициозни промени и политики за стимулиране на икономическия напредък. Те включват превъзмогване на институционалните и управническите недостатъци, обезпечаване на лоялна конкуренция за повишение на успеваемостта на компаниите и разширение на частния бранш, както и вложение в умения. Успоредно с това ще е належащо да се преодолеят трайните неравенства, в това число неравенството в приходите и неравенството във опциите.
Стратегия
От откриването на офиса си в страната преди 30 години Световната банка е построила устойчиво партньорство с България.
През последните три десетилетия Световната банка е предоставила финансиране в размер на 3,3 милиарда евро, разпределено в 45 интервенции. През цялото време на партньорството задължението на Световната банка е бил ориентиран към трансформиране на стопанската система от централизирана и планувана в отворена и пазарно насочена страна от Европейски Съюз с по-високи междинни приходи.
В напъните си за промени България е заела Групата на Световната банка в стратегически области от дневния ред за развиване. В партньорството си с Групата на Световната банка държавното управление на България предизвиква политики за превъзмогване на разликите сред институциите и възстановяване на даването на услуги.
Основни задължения
Партньорството с България понастоящем се характеризира със познания и консултантски услуги, предоставяни посредством съглашения за възстановими консултантски услуги (RAS) и подкрепяни от финансиране от Европейски Съюз.
През 2022 година е подписано ново рамково съглашение за възстановими консултантски услуги, което разрешава на държавното управление на България да се възползва от световните познания и опит на Световната банка през програмния интервал на Европейски Съюз 2021-2027 година Понастоящем има три дейни съглашения за RAS с още три в развой на подготовка в областите на електронното ръководство, превоза и енергетиката.
Последната Рамка за партньорство за България, утвърдена от Управителния съвет през май 2016 година, обгръща интервал от шест години, който е съгласуван с програмния цикъл на Европейски Съюз.
Очаква се новата Стратегия за партньорство на Групата на Световната банка за България да бъде показана на Борда през идващите месеци. Ангажиментът на Световната банка ще бъде ориентиран към превръщането на България в зелена, устойчива и продуктивна стопанска система, като в същото време се обезпечат равни благоприятни условия за всички. Партньорството се основава на задачите в Националния проект за възобновяване и резистентност (НПВУ) и има за цел да приключи незавършената стратегия за промени в България и да отключи капацитета за напредък на страната.
Скорошни стопански развития
Въпреки стагнацията на някои от основните си експортни пазари, стопанската система на България съумява да се задържи на повърхността през 2023 година с помощта на мощното частно ползване. Въпреки това през 2023 година експанзията на стопанската система се забави до 1,8%, защото мощното ползване на семействата бе обезщетено от стагниращите държавни разноски и спада на бруто капиталообразуването.
Забавянето на икономическата интензивност докара до сдържан спад на заетостта през втората половина на годината. Въпреки това растежът на междинната действителна работна заплата се приближи до 5% за 2023 година, надхвърляйки растежа на продуктивността на труда и подхранвайки опасенията за конкурентоспособността на страната.
След 2022 година, когато България означи едно от най-високите нива на инфлация в Европейски Съюз, през 2023 година растежът на потребителските цени отслабна. Въпреки това дезинфлацията беше мудна и през 2023 година средногодишната инфлация доближи 15-годишен връх от 9,5%.
Фискалната позиция остава постоянна. Оценките на СБ сочат, че на начислена основа фискалният недостиг ще доближи 2,4% от Брутният вътрешен продукт през 2023 година, или под маастрихтския таван от 3%. Конвергентният отчет на Европейска комисия по отношение на готовността на България за присъединение към еврозоната се чака през юни 2024 година Засега инфлацията остава единственият провокационен Маастрихтски аршин за присъединение, само че разликата сред действителните темпове на инфлация и линейния аршин бързо понижава.
Перспективи
Очаква се растежът на стопанската система да се форсира през 2024-2025 година с предстоящото възобновяване на еврозоната. Въпреки това държавното управление отсрочи фискалната консолидация и дефинира цел за фискален недостиг (на касова основа) от 3% за 2024 година с помощта на амбициозна стратегия за финансови разноски.
Дори и банковият бранш да остане постоянен и високо доходоносен, продължаващата кредитна агресия - отразена от строителния взрив - подхранва опасенията за струпване на балон в строително-кредитния бранш. Последното може да докара до мъчителна промяна и увеличение на необслужваните заеми в бъдеще ", се показва в отчета.
" През последните три десетилетия България претърпя забележителна промяна. От мощно централизирана планова стопанска система тя се трансформира в отворена, пазарна стопанска система с по-високи междинни приходи, която е несъмнено закрепена в Европейския съюз (ЕС).
Присъединяването на България към Европейски Съюз през 2007 година породи упования, че виталният стандарт ще се увеличи бързо и ще доближи междинните равнища в Европейски Съюз за относително къс интервал от време. До 2022 година конвергенцията доближи 62% от междинния Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в Европейски Съюз по паритет на покупателната дарба, само че страната остава най-бедната страна - членка на Европейски Съюз. След поредност от външни рецесии - в това число международната финансова рецесия, европейската дългова рецесия, пандемията COVID-19 и съветската инвазия в Украйна - притокът на задгранични вложения пресъхна, а напредъкът в промените се забави, което забави темпа на доближаване към междинните приходи в Европейски Съюз.
За да се доближи междинното ниво на приходите в Европейски Съюз през идващите 15 години, ще са нужни амбициозни промени и политики за стимулиране на икономическия напредък. Те включват превъзмогване на институционалните и управническите недостатъци, обезпечаване на лоялна конкуренция за повишение на успеваемостта на компаниите и разширение на частния бранш, както и вложение в умения. Успоредно с това ще е належащо да се преодолеят трайните неравенства, в това число неравенството в приходите и неравенството във опциите.
Стратегия
От откриването на офиса си в страната преди 30 години Световната банка е построила устойчиво партньорство с България.
През последните три десетилетия Световната банка е предоставила финансиране в размер на 3,3 милиарда евро, разпределено в 45 интервенции. През цялото време на партньорството задължението на Световната банка е бил ориентиран към трансформиране на стопанската система от централизирана и планувана в отворена и пазарно насочена страна от Европейски Съюз с по-високи междинни приходи.
В напъните си за промени България е заела Групата на Световната банка в стратегически области от дневния ред за развиване. В партньорството си с Групата на Световната банка държавното управление на България предизвиква политики за превъзмогване на разликите сред институциите и възстановяване на даването на услуги.
Основни задължения
Партньорството с България понастоящем се характеризира със познания и консултантски услуги, предоставяни посредством съглашения за възстановими консултантски услуги (RAS) и подкрепяни от финансиране от Европейски Съюз.
През 2022 година е подписано ново рамково съглашение за възстановими консултантски услуги, което разрешава на държавното управление на България да се възползва от световните познания и опит на Световната банка през програмния интервал на Европейски Съюз 2021-2027 година Понастоящем има три дейни съглашения за RAS с още три в развой на подготовка в областите на електронното ръководство, превоза и енергетиката.
Последната Рамка за партньорство за България, утвърдена от Управителния съвет през май 2016 година, обгръща интервал от шест години, който е съгласуван с програмния цикъл на Европейски Съюз.
Очаква се новата Стратегия за партньорство на Групата на Световната банка за България да бъде показана на Борда през идващите месеци. Ангажиментът на Световната банка ще бъде ориентиран към превръщането на България в зелена, устойчива и продуктивна стопанска система, като в същото време се обезпечат равни благоприятни условия за всички. Партньорството се основава на задачите в Националния проект за възобновяване и резистентност (НПВУ) и има за цел да приключи незавършената стратегия за промени в България и да отключи капацитета за напредък на страната.
Скорошни стопански развития
Въпреки стагнацията на някои от основните си експортни пазари, стопанската система на България съумява да се задържи на повърхността през 2023 година с помощта на мощното частно ползване. Въпреки това през 2023 година експанзията на стопанската система се забави до 1,8%, защото мощното ползване на семействата бе обезщетено от стагниращите държавни разноски и спада на бруто капиталообразуването.
Забавянето на икономическата интензивност докара до сдържан спад на заетостта през втората половина на годината. Въпреки това растежът на междинната действителна работна заплата се приближи до 5% за 2023 година, надхвърляйки растежа на продуктивността на труда и подхранвайки опасенията за конкурентоспособността на страната.
След 2022 година, когато България означи едно от най-високите нива на инфлация в Европейски Съюз, през 2023 година растежът на потребителските цени отслабна. Въпреки това дезинфлацията беше мудна и през 2023 година средногодишната инфлация доближи 15-годишен връх от 9,5%.
Фискалната позиция остава постоянна. Оценките на СБ сочат, че на начислена основа фискалният недостиг ще доближи 2,4% от Брутният вътрешен продукт през 2023 година, или под маастрихтския таван от 3%. Конвергентният отчет на Европейска комисия по отношение на готовността на България за присъединение към еврозоната се чака през юни 2024 година Засега инфлацията остава единственият провокационен Маастрихтски аршин за присъединение, само че разликата сред действителните темпове на инфлация и линейния аршин бързо понижава.
Перспективи
Очаква се растежът на стопанската система да се форсира през 2024-2025 година с предстоящото възобновяване на еврозоната. Въпреки това държавното управление отсрочи фискалната консолидация и дефинира цел за фискален недостиг (на касова основа) от 3% за 2024 година с помощта на амбициозна стратегия за финансови разноски.
Дори и банковият бранш да остане постоянен и високо доходоносен, продължаващата кредитна агресия - отразена от строителния взрив - подхранва опасенията за струпване на балон в строително-кредитния бранш. Последното може да докара до мъчителна промяна и увеличение на необслужваните заеми в бъдеще ", се показва в отчета.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ