Предимството на висшето образование: висока заетост и ниска безработица
Конвенционалната мъдрост сочи, че висшето обучение е ключ към положително показване на пазара на труда, съвсем обезпечено отбягване на безработица и намиране на мечтано и добре платено работно място. От значение е обаче да оценим съответния размер на това преимущество – какъв брой по-висока е заетостта на висшистите, какъв брой по-ниска е тяхната безработица, защото правилните му измерения могат да стимулират решение дали и какъв брой си коства вложението на допълните 4-6 години в придобиване на висше обучение.
Нека първо разгледаме динамичността на безработицата и заетостта на икономическо дейното население (15-64 годишни). Достъпните от Национален статистически институт данни от Наблюдението на работната мощ разрешават да създадем съпоставяне за целия интервал сред 2003 и 2023 година Той включва доста разнообразни положения на българската стопанска система – относително дълги интервали на напредък в последните две десетилетия, както и няколко рецесии – коронавирус пандемията, финансовата рецесия и „ опашката “ на огромната рецесия от края на 90-те години, като всяко от тези положения имат и съответното отражение върху пазара на труда.
През целия обсъждан интервал заетостта на висшистите е над 75%, като с постепенната агресия на стопанската система и пазара на труда през 2023 година към този момент надвишава 90%. Относително близко показване имат среднистите с професионално обучение, чиято претовареност доближава, само че в никакъв случай не надвишава 81%. Относително дребни са разликите при хората с главно и начално и по-ниско обучение, като заетостта им изключително се сближава в края на предишното десетилетие, само че коронавирус пандемията още веднъж разтваря ножицата.
Очаквано при безработицата разликите са доста по-малки, като през последните две десетилетия хората със приблизително обучение доближават тези с висше, като по последни данни за 2023 година измежду висшистите безработните са 1,9%, при завършите приблизително професионално обучение – 3,7%, при тези с общообразователно или особено приблизително обучение – 4,8%. Безработицата е сензитивно по-висока при хората с главно и изключително при тези с начално и по-ниско обучение, като при последните от началото на пандемията насам наклонността е към растеж, на фона на общия спад, до цели 27%.
От значение обаче е освен отстоянието, само че и реакцията в хода на рецесии, като очевидно колкото по-ниско е образованието, толкоз по-сериозно е въздействието на утежняването на икономическата конюнктура върху заетостта и безработицата. При висшистите има малко отклонения от тренда – при коронавирус пандемията растежът на безработицата е от порядъка на ½ процентен пункт, спадът на заетостта – 1 пункт, освен това и двата резултата в рамките единствено на една година. Динамиката при хората с по-ниско обучение е надалеч по-отчетлива до такава степен, че измежду тези с начално и по-ниско в хода на финансовата рецесия смяната в безработицата е с цели 25 процентни пункта, в ковид-19 – с 10 пункта, само че наклонността нагоре продължава и през днешния ден.
Причината за надалеч по-големите амплитуди в заетостта и безработицата на нискоквалифицираните е явна – в спешните интервали техните работни места са редовно най-застрашени, а работодателите освобождават първо най-ниско продуктивните служащи. Обратно, в интервалите на напредък – преди 2009 и 2020 година – нарасналото търсене на фрагменти и експанзията на бизнеса значи, че даже и тези с по-ниско обучение и умения съумяват да се осъществят. Интересно е да отбележим още веднъж, че това не важи за най-слабо образованите (завършили най-вече 4 клас) през последните няколко години. Именно тук проличава и едно от сериозните преимущества на висшето обучение пред междинното (общо и професионално), защото при него растежите и спадовете са надалеч по-слаби.
За да оценим съответното преимущество на висшето обучение в реализацията на пазара на труда у нас употребяваме „ награда “, изчислена като разликата сред заетостта и безработицата на висшистите по отношение на тази както на хората без висше обучение, по този начин и на всяка съответна просветителна група.
При заетостта наградата на висшето обучение стартира от цели 30 процентни пункта при започване на хилядолетието, само че спада до под 25 в края на второто десетилетие. Очаквано, както ковид-пандемията, по този начин и финансовата рецесия със своите шокове на пазара на труда носят със себе си увеличение на наградата на висшето обучение, а към 2023 година отстоянието доближава 27 процентни пункта. Що се отнася до безработицата, там въздействието на рецесиите е доста по-ясно изразено, като в интервала преди финансовата рецесия преимуществото на висшето обучение се свива от над 9 процентни пункта до под 5, само че пред 2012-14 още веднъж доближава 9 пункта. В интервала след пандемията наградата в безработицата доближава своето дъно, под 4 процентни пункта.
Динамиката обаче надалеч не е еднопосочна при отстоянието от обособените просветителни групи. При заетостта минимум е отстоянието от професионалното приблизително обучение, към 10-11 пункта – предстоящо, поради че главната му цел е реализация на пазара на труда след довеждане докрай на 12 клас, следвано от останалите типове приблизително – към 25 пункта. Докато наклонността при приключилите приблизително обучение е към последователно доближаване със заетостта на висшистите, при тези с главно и начално и по-ниско обучение през годините се следи отдалечаване, до над 50 пункта при тези с главно и над 60 при тези с начално и по-ниско обучение.
По друг метод седи отстоянието при безработицата, като при среднистите тя се е свила до 2-3 пункта през 2023 година, на фона на 5-8 преди десетилетие. Същевременно при хората с главно и начално и по-ниско обучение след ковид-пандемията отстоянието е сензитивно по-ниско спрямо интервала след финансовата рецесия. Това отразява най-много доста по-краткия кратковременен потрес от пандемията и рестриктивните мерки, както и сензитивно по-високото търсене на труд при започване на 20-те години.
Нека обобщим:
Висшето обучение обезпечава доста по-висока претовареност и по-ниска безработица на българския пазар на труда през последните 20 години;Амплитудите на заетостта и безработицата при висшистите са надалеч по-малки в рецесиите, което отразява по-стабилна и дълготрайна претовареност и по-търсени умения, изключително по отношение на хората с главно и по-ниско образование;Премията на висшето обучение в заетостта остава релативно постоянна през последните две десетилетия, като понижава в интервалите на стопански напредък и пораства в кризите;Премията на висшето обучение в безработицата последователно понижава, само че и тук шоковете на пазара на труд се отразяват негативно;Средното обучение, и изключително професионалното последователно настига висшето в безработицата, само че не и в заетостта. Отстоянието от останалите обаче остава доста високо.
Всичко това би трябвало да се преглежда и от позиция на обстоятелството, че делът на хората с висше обучение в работната мощ се усилва в последните две десетилетия. Приложеният тук шаблонизиран метод ясно показва преимуществото на висшето обучение при реализацията на пазара на труда. Той не регистрира редица фактори – другите типове висше обучение и неговото качество, разликите в наградата на висшето обучение по пол или район, както и едно от най-важните условия – разликата в заплатите на работещите и домакинския приход. Част от тези фактори, които допълват картината на икономическата роля и полза на висшето обучение ще разгледаме в следващи материали.
Източник: Институт за пазарна икономика
Нека първо разгледаме динамичността на безработицата и заетостта на икономическо дейното население (15-64 годишни). Достъпните от Национален статистически институт данни от Наблюдението на работната мощ разрешават да създадем съпоставяне за целия интервал сред 2003 и 2023 година Той включва доста разнообразни положения на българската стопанска система – относително дълги интервали на напредък в последните две десетилетия, както и няколко рецесии – коронавирус пандемията, финансовата рецесия и „ опашката “ на огромната рецесия от края на 90-те години, като всяко от тези положения имат и съответното отражение върху пазара на труда.
През целия обсъждан интервал заетостта на висшистите е над 75%, като с постепенната агресия на стопанската система и пазара на труда през 2023 година към този момент надвишава 90%. Относително близко показване имат среднистите с професионално обучение, чиято претовареност доближава, само че в никакъв случай не надвишава 81%. Относително дребни са разликите при хората с главно и начално и по-ниско обучение, като заетостта им изключително се сближава в края на предишното десетилетие, само че коронавирус пандемията още веднъж разтваря ножицата.
Очаквано при безработицата разликите са доста по-малки, като през последните две десетилетия хората със приблизително обучение доближават тези с висше, като по последни данни за 2023 година измежду висшистите безработните са 1,9%, при завършите приблизително професионално обучение – 3,7%, при тези с общообразователно или особено приблизително обучение – 4,8%. Безработицата е сензитивно по-висока при хората с главно и изключително при тези с начално и по-ниско обучение, като при последните от началото на пандемията насам наклонността е към растеж, на фона на общия спад, до цели 27%.
От значение обаче е освен отстоянието, само че и реакцията в хода на рецесии, като очевидно колкото по-ниско е образованието, толкоз по-сериозно е въздействието на утежняването на икономическата конюнктура върху заетостта и безработицата. При висшистите има малко отклонения от тренда – при коронавирус пандемията растежът на безработицата е от порядъка на ½ процентен пункт, спадът на заетостта – 1 пункт, освен това и двата резултата в рамките единствено на една година. Динамиката при хората с по-ниско обучение е надалеч по-отчетлива до такава степен, че измежду тези с начално и по-ниско в хода на финансовата рецесия смяната в безработицата е с цели 25 процентни пункта, в ковид-19 – с 10 пункта, само че наклонността нагоре продължава и през днешния ден.
Причината за надалеч по-големите амплитуди в заетостта и безработицата на нискоквалифицираните е явна – в спешните интервали техните работни места са редовно най-застрашени, а работодателите освобождават първо най-ниско продуктивните служащи. Обратно, в интервалите на напредък – преди 2009 и 2020 година – нарасналото търсене на фрагменти и експанзията на бизнеса значи, че даже и тези с по-ниско обучение и умения съумяват да се осъществят. Интересно е да отбележим още веднъж, че това не важи за най-слабо образованите (завършили най-вече 4 клас) през последните няколко години. Именно тук проличава и едно от сериозните преимущества на висшето обучение пред междинното (общо и професионално), защото при него растежите и спадовете са надалеч по-слаби.
За да оценим съответното преимущество на висшето обучение в реализацията на пазара на труда у нас употребяваме „ награда “, изчислена като разликата сред заетостта и безработицата на висшистите по отношение на тази както на хората без висше обучение, по този начин и на всяка съответна просветителна група.
При заетостта наградата на висшето обучение стартира от цели 30 процентни пункта при започване на хилядолетието, само че спада до под 25 в края на второто десетилетие. Очаквано, както ковид-пандемията, по този начин и финансовата рецесия със своите шокове на пазара на труда носят със себе си увеличение на наградата на висшето обучение, а към 2023 година отстоянието доближава 27 процентни пункта. Що се отнася до безработицата, там въздействието на рецесиите е доста по-ясно изразено, като в интервала преди финансовата рецесия преимуществото на висшето обучение се свива от над 9 процентни пункта до под 5, само че пред 2012-14 още веднъж доближава 9 пункта. В интервала след пандемията наградата в безработицата доближава своето дъно, под 4 процентни пункта.
Динамиката обаче надалеч не е еднопосочна при отстоянието от обособените просветителни групи. При заетостта минимум е отстоянието от професионалното приблизително обучение, към 10-11 пункта – предстоящо, поради че главната му цел е реализация на пазара на труда след довеждане докрай на 12 клас, следвано от останалите типове приблизително – към 25 пункта. Докато наклонността при приключилите приблизително обучение е към последователно доближаване със заетостта на висшистите, при тези с главно и начално и по-ниско обучение през годините се следи отдалечаване, до над 50 пункта при тези с главно и над 60 при тези с начално и по-ниско обучение.
По друг метод седи отстоянието при безработицата, като при среднистите тя се е свила до 2-3 пункта през 2023 година, на фона на 5-8 преди десетилетие. Същевременно при хората с главно и начално и по-ниско обучение след ковид-пандемията отстоянието е сензитивно по-ниско спрямо интервала след финансовата рецесия. Това отразява най-много доста по-краткия кратковременен потрес от пандемията и рестриктивните мерки, както и сензитивно по-високото търсене на труд при започване на 20-те години.
Нека обобщим:
Висшето обучение обезпечава доста по-висока претовареност и по-ниска безработица на българския пазар на труда през последните 20 години;Амплитудите на заетостта и безработицата при висшистите са надалеч по-малки в рецесиите, което отразява по-стабилна и дълготрайна претовареност и по-търсени умения, изключително по отношение на хората с главно и по-ниско образование;Премията на висшето обучение в заетостта остава релативно постоянна през последните две десетилетия, като понижава в интервалите на стопански напредък и пораства в кризите;Премията на висшето обучение в безработицата последователно понижава, само че и тук шоковете на пазара на труд се отразяват негативно;Средното обучение, и изключително професионалното последователно настига висшето в безработицата, само че не и в заетостта. Отстоянието от останалите обаче остава доста високо.
Всичко това би трябвало да се преглежда и от позиция на обстоятелството, че делът на хората с висше обучение в работната мощ се усилва в последните две десетилетия. Приложеният тук шаблонизиран метод ясно показва преимуществото на висшето обучение при реализацията на пазара на труда. Той не регистрира редица фактори – другите типове висше обучение и неговото качество, разликите в наградата на висшето обучение по пол или район, както и едно от най-важните условия – разликата в заплатите на работещите и домакинския приход. Част от тези фактори, които допълват картината на икономическата роля и полза на висшето обучение ще разгледаме в следващи материали.
Източник: Институт за пазарна икономика
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ