Нощни пеперуди около светлината на болката
" Контури на един живот “, Яп Робен, превод от нидерландски Мария Енчева, издателство " ICU “
Нидерландският публицист Яп Робен написа с изключителна деликатност за слабите и отхвърлените. В " Летният брат “ – първия му разказ преведен на български, с който се запознахме с него и го обикнахме – се споделя за две момчета, по-големият брат е роден с тежко физическо и психическо увреждане, а по-малкият брат би трябвало да се грижи за него. В тази изтощителна и безизходна обстановка ден след ден двамата оцеляват, поддържат връзка, случват им се най-различни неща, и от самите действия на героите си личи какви хора са, какъв брой уязвими, положителни, доблестни; безсилни, само че и мощни даже в предсказуемия си неуспех.
В " Контури на един живот “ фокусът е върху безконечния губещ – дамата, която или би трябвало да се впише в тесните рамки на публичните упования, или ще бъде отхвърлена от всички. Елфриде е на 80, когато грижовният ѝ брачен партньор Луи умира ненадейно. Шокът от загубата, гледката на босите му ходила, отвити в количката, която го откарва към колата за спешна помощ, скръбта – всичко това я хвърля в бездна от мемоари.
Докато синът ѝ и снаха ѝ се пробват да я задържат в новата, неуютна действителност, тя все по-дълбоко потъва в предишното. През 1963, не чак толкоз от дълго време, и въпреки всичко в напълно друго, доста по-тесногръдо общество, доминирано от църквата, Елфриде си разрешава волността да се влюби в женен мъж и да резервира бременността си. Историята те стисва за гърлото – Елфриде – Фрида – Ида е смела и решителна по спокоен, непоказен метод. Тя стъпва на пръсти към Ото, който е отстъпчив, изискващ, непредсказуем. Бихме се изкушили да го назовем и " неподобаващ “, в случай че не си давахме сметка, че не познаваме нито обществото, нито времето, нито нравите, за които става дума.
Първия път, когато чуваме, че той не може да се разведе, да се ожени за Ида и да отгледат дружно детето си, тъй като се опасява, че църквата няма да утвърди такова държание, то звучи като неуместно опрощение. Когато проследим обаче протичащото се и ни облъхне леденият смут на сдържаното, рационално, садистично " положително “, всявано от свещениците и монахините, разбираме каква тежест има религията.
Не знаем дали и в наши дни това към момента е по този начин, само че романът хвърля светлина и към различен ракурс на нидерландското общество: извънредно развитата обществена мрежа за обгрижване на самотните и възрастни хора. Лекият, ярък взор към гибелта като натурален идващ стадий по пътя на остарелия човек носи облекчение. Разчистването на дома, освобождението от насъбраните движимости, хуманната, напълно естествена грижа в старешки домове, върху които не лежи никаква стигма.
Когато е изоставена от обичания си, изритана от фамилията, невидима за обществото и зачеркната от църквата, напълно младата бременна Ида е признателна, че най-малко има стая, въпреки и без прозорци и брава, без вода и ток. На остарели години всички физически потребности на Ида са задоволени, само че нещастието, претърпяна в предишното, вика за истина и правдивост.
Възхитителен е геният на Яп Робен да приказва за най-тежки тематики с най-леки, деликатни думи. Изреченията му пърхат като нощни пеперуди към светлината на болката. Топли, изпълнени с човещина спомени; връзки в фамилията, които при цялата си трудност остават отворени за амнистия. " Контури на един живот “ е проницаем и елегантен роман; непретенциозен и заслужен монумент на толкоз забравени животи, на толкоз погубени души.
Нидерландският публицист Яп Робен написа с изключителна деликатност за слабите и отхвърлените. В " Летният брат “ – първия му разказ преведен на български, с който се запознахме с него и го обикнахме – се споделя за две момчета, по-големият брат е роден с тежко физическо и психическо увреждане, а по-малкият брат би трябвало да се грижи за него. В тази изтощителна и безизходна обстановка ден след ден двамата оцеляват, поддържат връзка, случват им се най-различни неща, и от самите действия на героите си личи какви хора са, какъв брой уязвими, положителни, доблестни; безсилни, само че и мощни даже в предсказуемия си неуспех.
В " Контури на един живот “ фокусът е върху безконечния губещ – дамата, която или би трябвало да се впише в тесните рамки на публичните упования, или ще бъде отхвърлена от всички. Елфриде е на 80, когато грижовният ѝ брачен партньор Луи умира ненадейно. Шокът от загубата, гледката на босите му ходила, отвити в количката, която го откарва към колата за спешна помощ, скръбта – всичко това я хвърля в бездна от мемоари.
Докато синът ѝ и снаха ѝ се пробват да я задържат в новата, неуютна действителност, тя все по-дълбоко потъва в предишното. През 1963, не чак толкоз от дълго време, и въпреки всичко в напълно друго, доста по-тесногръдо общество, доминирано от църквата, Елфриде си разрешава волността да се влюби в женен мъж и да резервира бременността си. Историята те стисва за гърлото – Елфриде – Фрида – Ида е смела и решителна по спокоен, непоказен метод. Тя стъпва на пръсти към Ото, който е отстъпчив, изискващ, непредсказуем. Бихме се изкушили да го назовем и " неподобаващ “, в случай че не си давахме сметка, че не познаваме нито обществото, нито времето, нито нравите, за които става дума.
Първия път, когато чуваме, че той не може да се разведе, да се ожени за Ида и да отгледат дружно детето си, тъй като се опасява, че църквата няма да утвърди такова държание, то звучи като неуместно опрощение. Когато проследим обаче протичащото се и ни облъхне леденият смут на сдържаното, рационално, садистично " положително “, всявано от свещениците и монахините, разбираме каква тежест има религията.
Не знаем дали и в наши дни това към момента е по този начин, само че романът хвърля светлина и към различен ракурс на нидерландското общество: извънредно развитата обществена мрежа за обгрижване на самотните и възрастни хора. Лекият, ярък взор към гибелта като натурален идващ стадий по пътя на остарелия човек носи облекчение. Разчистването на дома, освобождението от насъбраните движимости, хуманната, напълно естествена грижа в старешки домове, върху които не лежи никаква стигма.
Когато е изоставена от обичания си, изритана от фамилията, невидима за обществото и зачеркната от църквата, напълно младата бременна Ида е признателна, че най-малко има стая, въпреки и без прозорци и брава, без вода и ток. На остарели години всички физически потребности на Ида са задоволени, само че нещастието, претърпяна в предишното, вика за истина и правдивост.
Възхитителен е геният на Яп Робен да приказва за най-тежки тематики с най-леки, деликатни думи. Изреченията му пърхат като нощни пеперуди към светлината на болката. Топли, изпълнени с човещина спомени; връзки в фамилията, които при цялата си трудност остават отворени за амнистия. " Контури на един живот “ е проницаем и елегантен роман; непретенциозен и заслужен монумент на толкоз забравени животи, на толкоз погубени души.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ