Сбогом, консуматорско общество!
Консуматорското общество, в което до неотдавна живеехме пълноценно и частично към момента живеем, допуска равнинен ход на живота. „ Социалният театър “ – както го назовава бунтарят и хитрец Ги Дебор през 60-те години на предишния век – диктува цялостното разтваряне на личността, субекта в огледална изложба от знаци на статут, триумф, симулирани потребности и стремежи завършени от конюнктурата. Зад витрини, прозорци на офиси от стъкло и бетон, в кабините на частни самолети и по крайбрежията на частни острови са скрити основните награди, с цел да ги реализира, просто би трябвало да разположи пионките на международното табло. Да няма странични цели. Икономическата рецесия в тази динамична картина е главното разтърсване, само че още веднъж може да се оправи, в случай че чиповете се местят вярно.
В центъра на целия този развой е така наречен Показно ползване. Самият термин се появява в работата „ Теорията на класата на свободното време “ на Т. Веблен в края на предходния век и е преосмислен в постмодерен ключ в теорията за „ симулакрумното общество “ на Ж. Бодрияр. Ако следваме Бодрияр, тогава в едно постмодерно консуматорско общество „ симулакрумът “ – значка, изложена на показ – се трансформира освен в неща, употребявани в нормалното значение за всички (храна, коли, жилище), само че и обществени благоприятни условия: пътешестване, авторитет, обучение, и най-важното – персонална и политическа независимост. До какво води разбирането за публичното богатство като независимост за избор на статусни форми на ползване, ясно виждаме в еволюцията на актуалния феминизъм, народна власт и демократизъм, които образуват тоталитарна химера благодарение на езиково програмиране и пиар.
Преливащите безредно един в различен статусни пионки обаче може да съществува единствено до момента в който са обезпечени главните минимални условия за битие на човек, в мир и сигурност. Разбира се, това е единствено заблуда, даже единствено тъй като човек е смъртен, само че същността на демонстративното ползване, в това число потреблението на медицински услуги, е да го накара да не помни за своята смъртност. Но единствено до момента в който наближат действителни, а не мислени разтърсвания.
Ковид епидемията, последвана от СВО, нанесоха нечовечен, в случай че не и пагубен удар върху този спектакъл на въображаемото. Оказа се, че нито пионките, нито симулакрумите, нито самолетите, нито островите са изцяло способни да защитят някого. И на този декор те губят - не, не смисъла, смисълът даже не е нощувал тук - само че огромна част от своята прелест. Разбира се, събитията от 2022 година - началото на СВД, продължаващите бойни дейности, пороците и проблемите на държавното и публичното развиване, разкрити по отношение на тях - преди всичко, внезапно забавиха механизма на демонстративното ползване в Русия.
Но фактът е, че те имаха и най-сериозно въздействие върху обществото на спектакъла на Запад. Защо в този момент? В края на краищата през всичките тези сякаш „ плоски “ десетилетия, минали от края на Втората международна война, Западът съвсем непрестанно е водил постколониални войни. Корея, Виетнам, Ирак, Либия, Афганистан, Сърбия. Но без значение по какъв начин са приключили, всички те са били интервенции за интервенция, които по никакъв метод не заплашват мира на европейските и северноамериканските градове.
Сега ситуацията е друго. Русия, която играе основна роля в международната политика през последните два века, е въвлечена в спора. Сила, която има стратегическо нуклеарно оръжие, окончателната военна победа над която - с цялостно напрежение на силите - е просто невъзможна. И даже най-отчаяните русофоби и " ястреби " от другата страна на фронтовата линия са принудени да схванат това. Затова са толкоз ядосани. Затова в последна сметка те могат да разчитат единствено на нашите вътрешни разтърсвания. И това е единствено външната страна на айсберга. Украинският спор с всеки минал ден от ден на ден изважда нескрито вътрешните несъгласия на самия Запад, възкресява остарели европейски спорове, които от десетилетия лежат под килима, които - и това се схваща от съвсем всички - занапред ще ескалират. Освен това внезапно се оказа, че въздействието на Русия (и по-широко Русия и Украйна) върху международната икономическа система е доста по-дълбоко от прословутия % от международния Брутният вътрешен продукт, защото точно Русия е обвързвана с производството на нужното (енергия и храна), а не непотребен артикул.
Така на Запад „ демонстративното ползване ” се забавя. Появяват се от ден на ден браншове от живота, където просто не зависи от него. Хората нямат задоволително топлота, топла вода и постоянно би трябвало да пестят даже от храна. Така че без остатъци.
Страхът, омразата, етническите предубеждения се наслагват върху ежедневните компликации, които, наподобява, не се помнят в „ цивилизованото “ общество от доста дълго време. На този декор парадът на " фешън пионки " и маркетингови технологии не е нещо, което изцяло отстъпва. Просто става по-малко забавно. Има неща, които могат да развълнуват хората доста повече от познатия към този момент " панаир на суетата " по постмодерен метод - марки, себепозициониране и образование.
Но в това е заплахата на " обществения театър ", че той елементарно може да смели самия протест от него. Ако няма свръхзадача, извънредно напрежение, всевъзможни опити за занемаряване на „ явното ползване “, каквито и претекстове да са събудени, елементарно се трансформират в нов симулакрум, в самобитно демонстративно ползване на психически комфорт и възприятие за морална справедливост.
Автомобилите “Мазерати ” към този момент не са на мода, на мода е осъждането на " агресора " и помощта на неговите " жертви ". Такава е функционалността.
В Русия е друга история. Самото влизане в СВО се случи в прорез с логиката на „ потреблението “, в прорез с неговите механизми – както за цялата страна, по този начин и, което е доста значимо, за нейния властови хайлайф. Борбата, която водим, е всеотдайност „ за нашите другари ” – както споделят и нейният главен девиз „ своите не изоставяме ”, и събитията към 24 февруари, и непрекъснатият боязън на част от обществото, която мощно поддържа интервенцията преди всяка форма на оттегляне.
Но даже измежду върлите съперници на СВО, по този начин наречената пета колона, ние също следим, въпреки и наложително, само че отхвърлянето на вътрешното „ демонстративно ползване “. Беше прелестно да ги виждам по какъв начин под паника бягат в чужбина. Понякога, както при по този начин наречените звезди като Пугачова и Галкин, това придобиваше много комични форми. Още по-забавно е по какъв начин попадат на кукичката на нов симулакрум и със същия екстаз, с който гълтаха имения и нощни клубове на Рубльовка, стартират да употребяват чувството за политическата си непорочност в Тбилиси, Тел Авив или Маями.
Комедията търси собствен сценограф.
За нас, които сме останали със страната си, отводът от показното ползване се трансформира в финален императив. Ние сме в екзистенциална обстановка, в която никакви симулакруми не са в положение нито да поддържат, нито да защитят. Връщаме се от „ обществото на спектакъла ” в трагичния свят, оголен при започване на творението, където всеки избор се заплаща с почва и орис. Няма различен излаз. Обикновената подмяна на остарелия симулакрум с нов неизбежно ще докара до проваляне и „ цялостна крах, този път в действителност “.
Ако желаеме да живеем и да имаме бъдеще в Русия, би трябвало да можем да кажем: Сбогом консуматорско общество!
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
В центъра на целия този развой е така наречен Показно ползване. Самият термин се появява в работата „ Теорията на класата на свободното време “ на Т. Веблен в края на предходния век и е преосмислен в постмодерен ключ в теорията за „ симулакрумното общество “ на Ж. Бодрияр. Ако следваме Бодрияр, тогава в едно постмодерно консуматорско общество „ симулакрумът “ – значка, изложена на показ – се трансформира освен в неща, употребявани в нормалното значение за всички (храна, коли, жилище), само че и обществени благоприятни условия: пътешестване, авторитет, обучение, и най-важното – персонална и политическа независимост. До какво води разбирането за публичното богатство като независимост за избор на статусни форми на ползване, ясно виждаме в еволюцията на актуалния феминизъм, народна власт и демократизъм, които образуват тоталитарна химера благодарение на езиково програмиране и пиар.
Преливащите безредно един в различен статусни пионки обаче може да съществува единствено до момента в който са обезпечени главните минимални условия за битие на човек, в мир и сигурност. Разбира се, това е единствено заблуда, даже единствено тъй като човек е смъртен, само че същността на демонстративното ползване, в това число потреблението на медицински услуги, е да го накара да не помни за своята смъртност. Но единствено до момента в който наближат действителни, а не мислени разтърсвания.
Ковид епидемията, последвана от СВО, нанесоха нечовечен, в случай че не и пагубен удар върху този спектакъл на въображаемото. Оказа се, че нито пионките, нито симулакрумите, нито самолетите, нито островите са изцяло способни да защитят някого. И на този декор те губят - не, не смисъла, смисълът даже не е нощувал тук - само че огромна част от своята прелест. Разбира се, събитията от 2022 година - началото на СВД, продължаващите бойни дейности, пороците и проблемите на държавното и публичното развиване, разкрити по отношение на тях - преди всичко, внезапно забавиха механизма на демонстративното ползване в Русия.
Но фактът е, че те имаха и най-сериозно въздействие върху обществото на спектакъла на Запад. Защо в този момент? В края на краищата през всичките тези сякаш „ плоски “ десетилетия, минали от края на Втората международна война, Западът съвсем непрестанно е водил постколониални войни. Корея, Виетнам, Ирак, Либия, Афганистан, Сърбия. Но без значение по какъв начин са приключили, всички те са били интервенции за интервенция, които по никакъв метод не заплашват мира на европейските и северноамериканските градове.
Сега ситуацията е друго. Русия, която играе основна роля в международната политика през последните два века, е въвлечена в спора. Сила, която има стратегическо нуклеарно оръжие, окончателната военна победа над която - с цялостно напрежение на силите - е просто невъзможна. И даже най-отчаяните русофоби и " ястреби " от другата страна на фронтовата линия са принудени да схванат това. Затова са толкоз ядосани. Затова в последна сметка те могат да разчитат единствено на нашите вътрешни разтърсвания. И това е единствено външната страна на айсберга. Украинският спор с всеки минал ден от ден на ден изважда нескрито вътрешните несъгласия на самия Запад, възкресява остарели европейски спорове, които от десетилетия лежат под килима, които - и това се схваща от съвсем всички - занапред ще ескалират. Освен това внезапно се оказа, че въздействието на Русия (и по-широко Русия и Украйна) върху международната икономическа система е доста по-дълбоко от прословутия % от международния Брутният вътрешен продукт, защото точно Русия е обвързвана с производството на нужното (енергия и храна), а не непотребен артикул.
Така на Запад „ демонстративното ползване ” се забавя. Появяват се от ден на ден браншове от живота, където просто не зависи от него. Хората нямат задоволително топлота, топла вода и постоянно би трябвало да пестят даже от храна. Така че без остатъци.
Страхът, омразата, етническите предубеждения се наслагват върху ежедневните компликации, които, наподобява, не се помнят в „ цивилизованото “ общество от доста дълго време. На този декор парадът на " фешън пионки " и маркетингови технологии не е нещо, което изцяло отстъпва. Просто става по-малко забавно. Има неща, които могат да развълнуват хората доста повече от познатия към този момент " панаир на суетата " по постмодерен метод - марки, себепозициониране и образование.
Но в това е заплахата на " обществения театър ", че той елементарно може да смели самия протест от него. Ако няма свръхзадача, извънредно напрежение, всевъзможни опити за занемаряване на „ явното ползване “, каквито и претекстове да са събудени, елементарно се трансформират в нов симулакрум, в самобитно демонстративно ползване на психически комфорт и възприятие за морална справедливост.
Автомобилите “Мазерати ” към този момент не са на мода, на мода е осъждането на " агресора " и помощта на неговите " жертви ". Такава е функционалността.
В Русия е друга история. Самото влизане в СВО се случи в прорез с логиката на „ потреблението “, в прорез с неговите механизми – както за цялата страна, по този начин и, което е доста значимо, за нейния властови хайлайф. Борбата, която водим, е всеотдайност „ за нашите другари ” – както споделят и нейният главен девиз „ своите не изоставяме ”, и събитията към 24 февруари, и непрекъснатият боязън на част от обществото, която мощно поддържа интервенцията преди всяка форма на оттегляне.
Но даже измежду върлите съперници на СВО, по този начин наречената пета колона, ние също следим, въпреки и наложително, само че отхвърлянето на вътрешното „ демонстративно ползване “. Беше прелестно да ги виждам по какъв начин под паника бягат в чужбина. Понякога, както при по този начин наречените звезди като Пугачова и Галкин, това придобиваше много комични форми. Още по-забавно е по какъв начин попадат на кукичката на нов симулакрум и със същия екстаз, с който гълтаха имения и нощни клубове на Рубльовка, стартират да употребяват чувството за политическата си непорочност в Тбилиси, Тел Авив или Маями.
Комедията търси собствен сценограф.
За нас, които сме останали със страната си, отводът от показното ползване се трансформира в финален императив. Ние сме в екзистенциална обстановка, в която никакви симулакруми не са в положение нито да поддържат, нито да защитят. Връщаме се от „ обществото на спектакъла ” в трагичния свят, оголен при започване на творението, където всеки избор се заплаща с почва и орис. Няма различен излаз. Обикновената подмяна на остарелия симулакрум с нов неизбежно ще докара до проваляне и „ цялостна крах, този път в действителност “.
Ако желаеме да живеем и да имаме бъдеще в Русия, би трябвало да можем да кажем: Сбогом консуматорско общество!
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ